Според този модел най-важният проблем е успешното атакуване на пазара, на който се работи, с продукта, който се предлага. От гледна точка на тези два критерия дадена фирма може да попадне в една от четири основни ситуации. Моделът на Джонсън и Скоулс е базиран на класическия модел Пазар – Продукт на Игор Ансофф. Той изисква да се даде отговор на два основни въпроса. На първо място да се избере стратегия за развитие и на второ място да се избере метод за реализация на избраната стратегия. Изборът на стратегия е пряко свързан с определянето на ситуацията, в която се намира фирмата.31
Фиг.1.5. Матрица на Модела на Джонсън и Скоулс
Източник:Ansoff, I. Corporate Strategy, 1987
„Не прави нищо” е възможна стратегия, имаща краткосрочен стил на поведение, при който фирмата не променя управленската си практика и използваните инструменти за атакуване на пазара. Тя се разглежда само като преход към останалите три.
„Оттегляне” – препоръчва се за организации, които работят в неблагоприятна бизнес среда и не разполагат с достатъчно ресурси, за да могат да защитят пазарните си позиции.
„Консолидация” – предприемане на стъпки за заздравяване на пазарните позиции на печеливши за нея продукти и пазари и отказване от губещи такива.
„Разширяване на пазара”, стратегията е подходяща за фирма работеща в благоприятна външна среда и разполагаща с ресурси, за да се възползва от тази възможност.
Във втори квадрант се оформя ситуацията – излизане на нов пазар със стар продукт–развитие на пазара. В основата на тази стратегия стой необходимостта характеристиките на продукта да бъдат адаптирани към изискванията на пазара и заедно с това да се запознае пазара с предимствата на продукта. Това изисква като първа стъпка да се проведе специално проучване на пазара, което да определи пътищата за модификация на продукта. Извършва се активна промоционална кампания. Основната цел е постепенно да се формира ядро от лоялни клиенти.
