Теми по тп II част

Надзастраховането е налице когато уговорената застрахователна сума е по-голяма от дайствителната стойност на застрахованото имущество. В този случай договорът остава в сила, като застрахователната сума се намалява до размера на действителната, съответно на възстановителната сума на увреденото имущество.
Обратно, подзастраховане е налице, когато застрахователната сума е по-малка от действителната стойност на застрахованото имущество. В този случай, обезщетението се определя според съотношението между застрахователната сума и действителната, съответно възстановителната стойност на увреденото имущество.
Застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие, освен ако е налице подзастраховане.
Размерът на вледата се установява чрез съставяне на констативен акт от застрахователя в присъствието на застрахования. Въз основа на него застрахова-телят изплаща застрахователната сума (обезщетение).
Суброгацията на застрахователя е встъпването му в правата на застрахования срещу причинителя на вредата,
когато плати застрахователното обезщетение. От този момент той има право по обратен (регресен) път да търси плътеното обезще-тение от причинителя на вредата. Предпоставките на това право на регрес са:

третото лице виновно да е причинило вреди на застрахования;

застрахователят да е платил застрахователното обезщетение на застра-хования.
При причиняване на вреди от трето лице, застрахованият е длъжен да съдей-ства на застрахователя за осигуряване на доказателствата за вината на третото лице (напр. Като покани представител на КАТ да констатира транспортната злополука).
Договорът за транспортна застраховка на товари по време на превоз със сухопътни, въздушни и речни превозни средства се сключва от продавача или купувача на стоките, които подлежат на превоз.
Предмет на този договор е превозваният товар (закупената стока).
Застраховат е купувачът на стоки, защото той става собственик от момента на нейното натоварване на превозното средство.
Договорът за морска застраховка на товари и пътници се урежда от Кодекса на търговското корабоплаване.
Договорът за абонаментна застраховка е съглашение, по силата на което застрахователят се задължава да покрива рисковете от повреда или кражба на закупените стоки през определен период.
Договорът за застраховка „Гражданска отговорност” е договор, по силата на който водачът на превозно средство или определени други лица, ползватели на превозното средство, са застраховани срещу гражданската отговорност, която носят, ако причинят вреди на трети лица или тяхното имущество с превозното средство.
Предмет на договора за карго застраховка е паричното обезщетение, което водачът на превозното средство трябва да плати на третото, увредено от него лице. При този договор, застрахователят поема върху себе си риска да заплати обезщетение на посоченото трето лице, но само ако вредата е причинена по небрежност. Ако тя е причинена умишлено от водача, той има право на обратен (регресен) иск срещу него за това, което е платил на третото, увредено лице.
Застрахователното събитие при посочения договор е непозволеното увреж-дане, т.е. причиняването на вреда на трето лице по небрежвонст от водача на превозното средство.
Увреденото лице при този договор има право да иска заплащането на обезще-тение за причинените му вреди направо от застрахователя. Отговорността на дастрахователя е ограничена до размера на застрахователната сума. Над нея увреденото лице има право да иска от застрахования водач на превозното средство да му плати непокритата разлика по съдебен ред.
Договорът за карго застраховка бива два вида – договор за доброволна и договор за задължителна карго застраховка. Договорът за доброволна карго застраховка се сключва за застрахователна сума, по-голяма от тази по договора за задължителна карго застраховка.
Договорът за задължителна карго застраховка се сключва задължитално по силата на КЗ с автомобилистите.
Автомобилисти по смисъла на КЗ са собствениците, ползвателите, държателите и водачите на МПС, които във връзка с притежаването или използва-нето им могат да причинят вреди на други лица.
Договорът за карго застраховка трябва да се сключи задължително до края на предходната година за едногодишен срок. Административно задължение да сключат този договор имат собствениците, държателите и упълномощените от тях водачи на МПС, регистрирани в страната, и водачите на МПС, регистрирани в чужбина,
когато влизат в страната.
При този договор застрахоателят покрива отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица неимуществени и имуществени вреди, свързани с притежаването и използването на МПС-то.
При настъпването на застрахователното събитие (автотрънспортна злапалука) застрахованият е длъжен:

според възможностите си да направи необходимото за спасяване на увредените лица и за ограничаване на вредите, причинени на имуществото;

да уведоми КАТ;

в седемдневен срок от узнаването на злополуката да уведоми застрахова-теля за нея;

в същия срок да уведоми застрахователя за предявените искове или за плащанията, които е извършил.
Настъпване на това събитие се доказва с протокол, издаден от органите на МВР или на съдебната власт.
Договорът за задължителна застраховка „Злополука” на пътниците в сред-ствата за обществен транспорт се сключва и поддържа от превозвачите за обществен транспорт на пътници с релсови транспортни средства,
тролейбуси, автобуси, въздухоплавателни средства, всички видове морски и речни плавателни съдове, въжени линии и влекове, таксиметрови автомобили.
Downloaded by Gosh Atanasov (lovama4572@roborena.com)
lOMoARcPSD|36244229

Обект на застраховане са животът, здравето и телесната цялост на пътниците в средствата за обществен превоз.
За пътници се смятат лицата, намиращи се в превозното средство или в непосредствена близост до тях преди качването или след слизането. Те се застраховат срещу смърт или трайна загуба на трудоспособ-ност, причинени от злополуката.
За злополука се смята всяко бъдещо несигурно събитие, станало не по воля на застрахованото лице, настъпило по време на пътуването, при качване и слизане от превозното средство, което в резултат на внезапни и непредвидени действия или причини от външен характер е причинило смърт или трайна загуба на трудоспо- собност на застрахованото лице. Такава причина най-често е транспортна катастрофа (внезапна повреда на превозното средство поради удар в друг предмет, повреда в двигателя и др.).
При настъпването на застраователното събитие (злополуката) превозвачът е длъжен да уведоми застрахователя и да състави акт за злополука на увреденото лице с подробно описание на случая.
Застрахователното покритие обхваща вреди от причинена смърт или трайна загуба на работоспособност на пътник. При настъпване на злополуката, застрахова-ният пътник или неговите наследници имат право да искат от застрахователя, с когото е сключен договорът, да плати застрахователната сума или съответната част.
Задължението на застрахователя да плати застрахователното обезщетение отпада в случаите, когато качването или слизането на пътника е станало по време на движение на превозното средство или извън определените за тази цел места, освен ако напускането на превозното средство в движение е предизвикано от непосредствена опасност за живота или здравето на пътника.

Изтегляне 0.79 Mb.

Сподели с приятели: