публичния склад и поредния номер по складовия регистър; 2. име и адрес на влогодателя; 3. вид и количество настоката и дали е допустимо смесването й; 4. срок за пазене на стоката; 5. заявление от влогоприемателя, чеще предаде стоката според уговореното; 6. действията, които влогоприемателят е задължен да извършва зазапазване на стоката; 7. данни дали стоката е застрахована, пред кого, за каква сума, срещу какви рискове ипри каква премия; 8. дължимото възнаграждение и неплатените разноски до издаването на записа; 9. размерана фирите, освен ако стоката е била приета по брой; 10. място и дата на издаването на записа; 11. подпис навлогодателя и влогоприемателя.
Възможно е двете части на складовия запис да се прехвърлят заедно, което означава, че влогодателят може да прехвърли на 3-то лице правото да получи стоката. Смисълът от издаването на ценна книга е, че стоката стои на едно място, а се прехвърля само ценната книга – това създава бързина и улеснява оборота.
Възможно е двете части да се разделят – това става, като се учреди заложно право върху стоката.
Влогодателят или последният собственик на стоката може да я използва като залог за получаване на кредит. За да се учреди залогът е достатъчно да се джироса варанта. Има обаче особености около това джиро и действията,
с които се извършва:
1).Първото джиро, с което складовият запис се разделя трябва да съдържа следните реквизити: 1) размер на обезпечения заем; 2) лихва; 3) падеж; 4) име и адрес на кредитора по първото джиро на заложния запис.
Независимо дали 2те части са заедно или поотделно джирото трябва да е датирано, за
да се знае, в кой момент кой какви права притежава. Освен това самият залог трябва да се впише в складовия регистър. Това вписване е необходимо, за да се противопостави залога на джирантите по стоковия запис. Първият джиратар по заложния запис трябва да поиска вписването на тези данни в складовия регистър. Той може да поиска и данните вписани върху първото джира да се впишат и в стоковия запис. Това е необходимо, защото при последващото джиро вземането се прехвърля както е вписано в складовия регистър.
2). На падежа на обезпеченото със заложен запис вземане, заложният запис се предявява от последния джиратар по него. Предявяването трябва да се направи на длъжника по заложния запис – първият джирант, при които складовият запис се е разделил, тъй като той е получил кредита. Ако той е неизвестен предявяването се прави влогодателя. Предявяването се извършва в публичния склад за плащане. При неплащане трябва да се извърши
протест срещу първият джирант, ако той е неизвестен срещу влогодателя.
3) Извършването на протеста е предпоставка за заложния кредитор да възникнат следните права:
- да продаде стоката и да се удовлетвори от цената, но това не е сигурно, че ще стане защото влогоприемателят има привилегия пред него.
- ако сумата не е достатъчна заложният джиратар има регресни права до пълният размер на сумата срещу джирантите по заложния запис и срещу джирантите по стоковия запис след разделянето, т.е. към онези държатели на стоковия запис, на които залогът е противопоставим. Всички длъжници по стоковия и заложния запис отговарят солидарно. С цел по-бързо уреждане на отношенията законът предвижда, че ако заложният кредитор не извърши протеста в срок или не продаде стоката в 20 дневен срок от протеста губи правата си против джирантите по заложния запис. В тази хипотеза му остава регреса срещу длъжника и джирантите по стоковия запис.
Ако джирант по заложния запис плати той има регресно
вземане срещу длъжника, предходните джиранти по заложния запис и към онези джиранти по стоковия запис, на които залогът е противопоставим. Ако джирант по стоковия запис плати, той има регрес само срещу предходните джиранти по стоковия запис и срещу длъжника. Искът срещу джирантите се погасява в 6месечен срок, а срещу длъжника в 3 годишен срок.
Сподели с приятели: