Теория на обучението по религиознание
Изтегляне 0.71 Mb.
|
| Исторически екскурс
Юдеизмът е една от най-древните религии. Негови зачатъци могат да се открият във второто хилядолетие преди новата ера, сред евреите живели на територията на Палестина. Основните догматите за юдеизма са: признаване на единния бог Яхве, богоизбраност на еврейския народ, вяра в месията, който трябва да съди всички живи и мъртви, а поклонниците на Яхве да отведе в обетованата земя, Стария завет (Танах) и Талмуда са святи. Съгласно общо християнските представи, евреите в дохристиянския период са били убедени в своята богоизбраност и в изключителността на собственото спасение. Защото именно на еврейския народ е било съобщено божествено откровение. След така наречения Вавилонски плен, е започнало изучаването от еврейския народ на съобщеното откровение, което е отнело повече от десет века, до завършването на Талмудите – Ерусалимския и Вавилонския, съответно през ІV и VІ век от новата ера. Първите страници на Библията разказват за съществуването на човека от самото му сътворяване. Известно е, че преди Авраам съществуват много други хора, вярващи в Бога, но се счита, че именно с появата на Авраам започва истинската история, защото човекът и Бога се свързват заедно в един Завет за един народ. По заповед на Бога Авраам напуска страната си, като в негово лице Бога избира своя народ от правоверни, към които ще изпълнява обещанията си, но от които в замяна ще изисква светост. Заветът продължава с Исаак, после с Иаков (който ще се преименува на Израил). И така, тримата Патриарси и четирите Майки от еврейската традиция са Авраам и Сара, Исаак и Ревека, Яков, съпруг на Лия и на Рахил. Няколко века по-късно Моисей, подновявайки Завета, под ръководството на Бог, освобождава еврейския народ от робство в Египет. В Синайската планина Моисей приема Закона (Тора) и повелята да води народа към Обетованата земя, в Ханаан, Израил. В продължение на четиридесет години странстване в пустинята народът се учи да се подчинява на Тората. Ролята на Моисей е изключително значима – той е смятан за първия и най-голям от пророците, едновременно основател на еврейската религия и освободител на еврейския народ, негов вечен застъпник. Моисей е не само пророкът, получил цялото откровение, но и прототип на бъдещия Месия. Връзката, която обединява народа на Израил със земята Израилева, е условна. В договора (Тора), който свързва Бог с неговия народ, Обетованата земя е дадена не за да бъде притежавана, а за да се заслужи достойно, т.е. народът може да пребивава в нея само ако е верен на Закона. В противен случай той ще изчезне частично или ще бъде обречен на изгнание, както свидетелства и по-късната му история. След кратък период на безоблачна независимост по време на царуването на Давид и Соломон, големи бедствия маркират историята на Израил до 135 г. от новата ера (вж. Историческите ориентири). От този момент нататък в продължение на две хиляди години еврейската история е изпълнена с множество превратности, изгнания и кланета и кратки периоди на относително спокойствие най-вече във владенията на исляма. Еврейският народ остава разпръснат, в очакване на изкупителния Месия. Месията-изкупител е възприеман едновременно като нов Мойсей, който ще освободи своя народ от изгнанието-робство и ще му помогне да заслужи отново Обетованата земя, и като онзи, по-тайнствения, който в края на дните ще заличи всяко страдание и несправедливост, установявайки всемирното царство на светостта и на мира. Изтегляне 0.71 Mb. Сподели с приятели:
|