Тета лечение Ваяна Стайбъл
ПЪРВОТО ДУХОВНО ПОСВЕЩЕНИЕ: ИСУС ХРИСТОС
Изтегляне 4.53 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Хари стимулираше способностите ми да чета по много изобретателен начин. Носеше книги вкъщи и ми ги четеше. Успяваше да ме заинтригува, после спираше на най-интересното място и казваше
- - Сега е твой ред да дочетеш останалото.
| 32
ПЪРВОТО ДУХОВНО ПОСВЕЩЕНИЕ: ИСУС ХРИСТОС Аз имам духовни преживявания от ранна възраст. Но животът ми се промени завинаги, когато получих видение на 17 години. Бях омъжена за първия си съпруг Хари и очаквах дете. Бяхме женени от девет месеца и Хари забеляза, че ми е трудно да чета. Причината беше във всички онези промени, през които преминавах по онова време. Посещавах едно училище, но след няколко месеца го напусках и отивах в друго, а това пречеше на обучението ми. Хари стимулираше способностите ми да чета по много изобретателен начин. Носеше книги вкъщи и ми ги четеше. Успяваше да ме заинтригува, после спираше на най-интересното място и казваше: - Сега е твой ред да дочетеш останалото. Това ме изнервяше до полуда! Но тъй като бях заинтригувана от книгата, започнах да чета и да се справям все по-добре. Първата книга, с която започнахме, беше "Хобит" на Дж. Р. Толкин. Тя пробуди интереса ми към книгите изобщо. Следващата, която съпругът ми донесе вкъщи и която ме заинтригува, беше "Властелинът на пръстените". Тя ми беше още по-трудна, но тъй като беше прекрасно произведение, успях да я прочета. По същото време се запознах с официалната религия. Майка ми беше много религиозна и непрекъснато я чувах да казва "Исус - това", "Исус - онова." От ранно детство се опитвах да разбера цялата тази работа с Исус. Мислех си: "Защо да се моля на Исус, след като мога да разговарям със Създателя? Не трябва ли към Него да се обръщам?" Докарвах си беля с тези изказвания както в църквата, така и от страна на майка ми. Но по онова време нещата се променяха моя незрял ум. Омъжих се и се готвех да стана майка. Тогава се обвързах по-тясно с религията. Но така и не успях па разбера защо всички се обръщат към Исус, докато моят свекър не ми даде едно старо издание на "Исус Христос" от Джеймс Талмадж. Аз вече бях започнала да чета по-добре, но тази книга беше още по-голямо предизвикателство за мен. От друга страна, тя ме очарова, разкривайки ми аспекти на Исус, които никога не съм знаела. След като изчетох три четвърти от книгата, се помолих на Създателя и му зададох въпросите, които беше породила в мен. Това стана през деня. Съпругът ми беше на работа, а аз легнах да подремна с тези изгарящи въпроси в ума си. Тогава сънувах сън и получих много ясно видение. В това видение ме изведоха в Космоса и ме отведоха на едно далечно място с много красив плаж. Интуитивно знаех, че той символизира Пясъците на времето, а водата - Морето на познанието. Видях един мъж, седнал на черна скала, в която се разбиваха прииждащите вълни. Знаех, че това е Самият Той, Исус Христос. Той ми каза: "Здравей, Ваяна. Ние с теб се познаваме." И след кратка пауза добави: Ти имаш въпроси за моя живот, нали?" Аз отговорих: "Да, Учителю, имам." Исус вдигна ръка и каза: "Гледай!" Отвори се портал през времето и Исус ми показа всичко, което му се е случило в първите години от живота му в Светите земи. С видение във видението ми разкри истината за всички хора, които е познавал преди разпятието. Видях садукеите и фарисеите, римляните и апостолите. Обясни ми, че разбира всички тези хора и не им желае злото. Беше най-милият човек, когото съм срещала. В Него пулсираше дълбоко разбиране откъде е идвал всеки от неговото обкръжение по онова време и какво става в настоящето. От Него се излъчваше невероятно състрадание. После аз Го попитах за края на света и кога ще настъпи. И видях нещо, което не очаквах. Видях, че на света се раждат специални деца. Тяхната поява бележи края на света такъв, какъвто го познаваме, а те самите са новото начало. Бях толкова впечатлена и изпитах такова смирение пред неописуемото състрадание, което се излъчваше от Него, че реших да се стремя да бъда толкова състрадателна колкото е Той, ако това изобщо е възможно. Почувствах, че трябва да подаря нещо на този изуми, телен дух за завета, който ни е оставил чрез своя живот, за Неговото състрадание и милосърдие. Попитах Го какво мога да Му дам. Той ми отговори: "Ваяна, най-големият дар, който можеш да ми дадеш, е да направиш нещо хубаво." На Христос аз дадох най-големия дар, който можех: моето творчество. Дадох обет пред Бог и пред Христос, че ще нарисувам "Края на света" и "Новото начало". След това получих видение за три стенописа, които щях да нарисувам в бъдеще. Освен това казах на Христос, че ще нарека детето което носех в утробата си, в Негова чест. Дадох на сина си името Джошуа Лаел. Джошуа (Йешуа) означава "Бог е спасение"; Лаел означава "Божи", "Принадлежащ на Бога". Оттогава съм изучила много религии и съм открила познание във всяка от тях. Но винаги ще помня как срещнах духовната същност на Исус Христос и обещанието, което Му дадох. Моля се и вие да се вслушате в това, което ви казва Създателят. Моля се да разберете, че отговорите, които получавате, са ясни и истински. Моля се да успеете да извадите егоизма от уравнението. Искрено се надявам тази книга да ви е полезна в ежедневието и че ще споделите с другите новите познания, които сте получили от нея. И най-вече се моля да разберете, че между вас и Създателя нито едно предизвикателство не изглежда непреодолимо. ЕПИЛОГ Децата на Новата епоха носят огромни познания и умения още от съвсем ранна възраст. Щом се научат да говорят, звучат като стари мъдреци, затворени в мъничко тяло. Мога да дам за пример моята внучка Дженалея. Когато беше на три години, почина бавачката й Кони. С нея бяхме приятелки от дълги години. Зависехме една от друга и правехме много неща една за друга. Мога да кажа, че тя беше една от най-близките ми приятелки и за мен беше истинско успокоение и щастие, че точно тя се грижеше за една от скъпоценните ми внучки. Бях сигурна, че ще даде всичко от себе си и ще я закриля. Когато тя почина, сърцето ми потъна в дълбока скръб, защото ми беше много мъчно за нея. Един ден, докато си седях и си мислех за нея, се сетих, че тя от дълги години колекционираше кристали. За нея те бяха любимите й съкровища и тя ги подреждаше на различни места из жилището си. Кони гледаше децата в своята къща и те знаеха, че тя обича кристалите. Седях на дивана и ми беше много тежко на сърцето от загубата на приятелката ми, когато Дженалея се приближи до мен, сложи малката си ръчичка в моята, погледна ме с големите си, доверчиви кафяви очи и каза: - Не плачи, бабо. Сега Кони е при Господ, а Той обича камъните. Тези успокоителни думи ми напомниха каква радост може би изпитва Кони сега, след като се е върнала при своя Създател. Сърцето ми се изпълни с щастие при тази мисъл. Голямата дарба на Дженалея да получава прозрения често ме е вдъхновявала и ме е изпълвала с благоговение, тъй като нещата, които ми се струваха сложни, за нея бяха прости и лесни. Нашата голяма отговорност като родители, баби и дядовци, учители, възпитатели и лечители е да се грижим с любов и разбиране за тези великолепни и нежни души. Четейки тази глава, ще установите, че много от вас са деца на Новата епоха. Вие носите отговорността да учите другите на любов и състрадание. Изтегляне 4.53 Mb. Сподели с приятели:
|