Тълкуване на сънищата

Важно е да разберем това, преди да разгледаме сънища­та, в които се явява Анимата. Ето един сън на петдесет-годишен мъж.

Това е сън с Анима. Последната е проеиирана върху Еверест, върху снега и заплахата от поглъщане. Знаем обаче, че снегът и планината (тук) са символи на опас­ната жена и майка. Можем следователно да заключим, че Анимата на сънуващия е силно повлияна от майка му. Случаят бе точно такъв. Интересно е още веднъж да се отбележи символичният начин, по който сънят предава посланието си. В края на краищата този мъж можеше да сънува просто че майка му го заплашва с унищожение, че стои мирен пред собствената си майка или нещо по­добно. Но сънят поема по друг цът. Той разширява ситу­ацията и описва климата, който цари вътре в човека, отношението му към самия него и към съществуването. Да се вгледаме по-отблизо.

Сънуващият се катери. „Изкачва се". Иска да отиде по-нависоко. Към какво? Опитва се да се издигне, да се преобрази. Извършва вертикално изкачване, ще рече -мъжко, фалическо, рисковано. Стреми се да се осъщест­ви като мъж. И това въпреки снега и възможността да бъде погълнат от него. Небето (отново!) е синьо-черно. Снегът е прекалено спокоен; сънуващият не може да пред­види какво ще се случи. Накрая той се притиска към снега и престава да се катери, престава да се бори.

Какъв беше този човек? Жертва на „поглъщаща", дес­потична, задушаваща майка. Всичко това в съня е проецирано върху снега. Сънуващият иска да се освободи, като се катери; но неуспешно; страхът и тревогата му са по-силни. Анимата му е погълната от образа на майка му. За този човек животът представляваше само запла­ха. Страхът му от другите бе огромен. Той проецираше майка си върху околните и се държеше пред тях като виновно дете...