Да се върнем на проекцията

Същото е и е човешките проекции. Проецирам озна­чава: приписвам на хората или нещата характеристики, които те не притежават и които са само проекция на соб­ствените ми неосъзнати усещания. Например: синът ни­кога не е успял да ликвидира страха от баща си. Но не знае това; всичко е изтласкал. Мисли си, че е пълноце­нен мъж, а всъщност си е останал син. И започва да „про­ецира" около себе си. Усеща всички мъже като „бащи" -опасни, заплашителни, кастриращи. Без да си дава смет­ка, се отнася към мъжете като син. Така им приписва качества, които те не са и сънували. Оттук следва, че никога няма да може да установи истинска връзка с мъж, защото винаги ще го вижда през проекцията на собстве­ното си несъзнавано поведение.

Като се замислиш, изглежда доста безумно; защото по­вечето човешки отношения са пречупени през призмата на огромна мрежа от проекции. Първият проецира върху втория, който на свой ред проецира върху първия. Така двамата изобщо не се познават. Отношенията им са „фантомни", макар да им се струва, че поведението им е ис­тинско. Да си представим група от двайсет пуши, в която всеки проецира върху всеки много неща. Сметнете: сумата от взаимните проекции е главозамайваща. Всеки говори, разсъждава, спори, обича, обожава, презира, мрази,- критикува. Само че от сто вида поведение деветдесет са подчинени на проекции! Така ставаме марионетки на проекциите си и в същото време биваме подложени на истински кръстосан огън от чужди проекции.

Човек може да проецира всичко върху всичко - майка си върху жените, местата, нещата, че и мъжете. Баща си върху мъжете, жените, местата и пр.

Способен е да проецира и Анимата си върху каквото пожелаете. В сънищата Анимата често бива проецирана върху жени, предмети, места, а в дневното съществуване - върху всичко, след като е главният мотор на вътреш­ния ни живот! Тук трябва да повторим: познаваме живо­та, хората и нещата само посредством усещането, кое­то имаме за тях. Виждаме колко е необходимо да „из­чистим" душата си от проекциите й, И разбираме защо „оттеглянето на проекциите" е толкова важно във пси­хоанализата, като се има предвид каква истинност и сво­бода носи това.