Още сънища за изоставяне
•Жули сънува, че се разхожда в гората с приятели. В един момент те се отдалечават от нея, без да я предупредят. Обзема я страх. Вика, но никой не й отговаря. Става все no-тихо. Припада нощ.
В съня си Жули се усеща сама на света в дълбоката
тишина и непрогледната планетарна нощ.
•Мари сънува, че отива на гости у много скъпи свои приятели, където обаче среща безразличен и студен прием. Отчаяна, тя излиза от къщата. Озовава се в някаква огромна равнина. Вали сняг. Обръща се и забелязва, че светлините на къщата гаснат. Събужда се, обляна в сълзи.
Мари е млада жена, „изоставена" от майка си, доколкото последната просто не й обръщала внимание, не я молела за помощ, не се интересувала от успеха й в училище, не проверявана бележника й, никога не я мъмрела, нито наказвала, но и в нищо не я насърчавала... И доколкото баща й също не забелязвал присъствието й. Така че Мари живеела „приклещена" между майка и баща, които усещала като несъществуващи; на практика била сама на света. Когато я срещнах, отказваше всяка връзка от страх да не я напуснат някой ден. Всъщност сама изоставяше, за да не бъде изоставена.
В документацията ми фигурират много сънища за изоставяне под една или друга форма. Сънуващият или сънуващата отминават, без някой да спре погледа си върху тях. Или пък на някоя сбирка стоят сами в своя ъгъл. Звънят по телефона, но никой не вдига. Един проси на улицата (= проси обич). Друг влиза в къща, в която няма нито една жена (няма майка); само някакъв мъж заплашително стои на прага. Млада жена сънува, че ходи гола по улицата, но никой не я вижда.
Ще цитирам накрая откъс от едно прекрасно стихотворение на Аполинер, което добре илюстрира горното:
Взех стрък изтравниче в ръката, че есента умря - добре помни... Не ще се видим вече на земята. Ех, този дъх на времето, цветята... Ще те очаквам в други бъднини.
IV
ТОВА, КОЕТО НАРИЧАМЕ НЕВРОЗА
Всяка човешка личност притежава свои опори. Още в детството се изграждат „носещите греди", които здраво или недотам здраво се свързват една с друга и постепенно се наместват, за да осигурят равновесието на конструкцията.
Сподели с приятели: |