Живот сред разрухата: Някои наблюдения

192 пазара, че тези кризи са отживелица от миналото или че са ограничени единствено до „нестабилните“ развиващи се пазари. Синдромът „този път е различно“ е жив и процъфтява в Съединените щати, където първо се прояви под формата на масовата увереност, че бурното разрастване на ИТ индустрията може да оправдае коефициенти на цена към печалба при акциите на тези компании, надхвърлящи всякакви познати аналози в историята на фондовите пазари.
200
Тази заблуда приключва с пукането на ИТ балона през 2001 г. Но ексцесиите бързо се завръщат, този път прераждайки се под друга форма и на друг пазар. Секюритизацията на второкачествените ипотеки, съчетана с ненаситния апетит за тези инструменти в държави като
Германия, Япония и в големите развиващи се икономики като Китай, подклаждат увереността, че цените на недвижимите имоти ще продължат да се покачват вечно. Новата психоза е, че „този път е различно“, защото са налице нови пазари, нови инструменти и нови кредитори. И най-вече защото се счита, че финансовото инженерство е обуздало риска, нагаждайки правилно експозициите спрямо апетитите на инвеститорите. Същевременно дериватните договори предлагат и широк набор от възможности за хеджиране. Вече всички знаем как приключва последното всеобщо увлечение. Ще се върнем към тази най-скорошна финансова криза, или
Втората голяма контракция, в глави 13-16.
Като цяло историческият опит показва, че богатите страни не са чак толкова „специални“, както пропагандират някои, по отношение на управлението на капиталовите потоци, а още по-малко в предотвратяването на банковите кризи. Обширният набор от статистически данни, върху който е базирана тази книга, съдържа нови сведения за цените на недвижимите имоти в някои от основните развиващи се пазари, както и информация за приходите и вътрешните задължения за нашата извадка от държави, простиращи се назад цял век, а понякога и повече. Учудващо е сходството не само в честотата и продължителността на банковите кризи при напредналите и при развиващите се страни, но също и сходството в количествените измерители както преди кризата, така и след нея. Прави впечатление, че и при двете групи продължителността на спада в цените на недвижимите имоти след финансова криза е четири години или повече, като относителната величина на този спад е близка по стойност. Едно поразително откритие е огромното покачване на дълга, преживявано от повечето икономики след финансова криза, като обемът на задълженията на централните правителства
(в реално измерение) нараства средно с 86 процента през следващите три години.
200
Важният въпрос за това как банковите кризи чрез внезапни изменения в ликвидността на пазара могат да подсилят ефекта върху цените на активите, е разгледан от Баро (2009).

193
В тази глава акцентирахме върху огромната цена на рецесиите, свързани със системните банкови кризи. Важно е да подчертаем обаче, че в теорията на банковите кризи (обсъдена накратко във въведението към тази глава) те се разглеждат като усилващ механизъм за рецесията, а не непременно като екзогенен причиняващ ги механизъм. Когато една държава изживява неблагоприятен шок – свързан, да речем, с внезапен спад на производството, война, политически или социални размествания, – естествено, банките страдат. Процентът на необслужваните кредити рязко се покачва.
Финансовите институции стават уязвими към загуба на доверие, оттегляне на вложители и съответно се увеличават банковите фалити. Те на свой ред водят до свиване в кредитирането. Здравите банки не могат лесно да поемат портфейлите на фалиралите, защото кредитирането, особено на малките и средните предприятия, често пъти изисква детайлно познаване и установени отношения с клиента. Свиването в кредитирането допълнително задълбочава рецесията, предизвиквайки още просрочил по кредитите и банкови фалити, и така нататък.
Съвременните икономики зависят от сложни финансови механизми и когато банковата система блокира, целият стопански живот бързо изпада в състояние на затруднение или дори парализа. Ето защо масовите банкови фалити са толкова проблематични и защо държави, които не успяват да стабилизират финансовата си система по време на криза – като например
Япония през 90-те, – могат да се окажат в състояние на перманентно влизане и излизане от рецесия, а икономиката им да не успее да възвърне пълния си потенциал с години.
Макар да съществува добре разработена теория за важната роля на банковите фалити като катализатори на рецесията, събраните от нас емпирични доказателства не потвърждават категорично, че банките са единственият проблем. Колапсът в цените на акциите и на недвижимите имоти, документиран тук, който съпровожда банковите кризи, сам по себе си би имал достатъчно неблагоприятен ефект дори и при отсъствието на срив в банковата система. Както ще видим в глава 16, където разглеждаме разновидностите на кризите, много други кризи – в това число инфлационни, валутни, както и такива по външния и вътрешния дълг – често пъти връхлитат успоредно с банковите, особено с по-тежките от тях. Тъй че онова, което всъщност показваме тук, е, че тежките банкови кризи вървят ръка за ръка с дълбоките и продължителни рецесии и че е нужна по-нататъшна работа, за да се установят причинно-следствените връзки и, – което е още по- важно, – да се при-оритизират ответните политики. Фактът, че рецесиите, свързани със системни банкови кризи, са така всеобхватни и притежават толкова общи характеристики, може да послужи като отправна точка за бъдещите изследователи в техните опити да разплетат тези трудни епизоди.

194

Изтегляне 5.15 Mb.

Сподели с приятели: