Този път е различно

228 същински банкомати, което води до ограничаване на предпазните икономии и спестявания.
231
Каква е позицията на академичната общност и на политическите икономисти по отношение на заплахите, породени от дефицита по текущата сметка на САЩ? Налице е широк спектър от мнения. От една страна,
Обстфелд и Рогоф в няколко свои публикации твърдят, че дефицит в такъв размер не може да бъде поддържан дълго.
232
Те отбелязват, че ако се съберат всички излишъци на страните по света, които са нетни спестители (тоест онези, при които националните спестявания надхвърлят националните инвестиции, в това число Китай, Япония, Германия, Саудитска Арабия и
Русия), то Съединените щати са поели два от всеки три от тези спестени долари през периода 2004-2006 г. Тъй че в крайна сметка тази кредитна еуфория ще трябва да забави скорост, може би доста внезапно, което неизбежно ще предизвика резки движения в цените на активите, а оттам ще доведе и до силно сътресение в сложната система на глобалните деривати.
233
Мнозина други изразяват сходна загриженост. Така например още през
2004 г. Нуриъл Рубини и Брад Сестър прогнозират, че проблемът с кредитирането на САЩ предстои силно да се влоши, достигайки 10 процента от БВП, преди да настъпи драматичен срив.
234
Пол Кругман (получил
Нобелова награда през 2008 г.) предвижда, че неминуемо ще се стигне до онзи момент, както в анимационното филмче за койота и бързото пиле, в който неустойчивостта на платежния баланс на САЩ ще стане очевидна за всички и тогава изведнъж доларът ще се срине.
235
Има и много други примери на академични публикации, предупреждаващи за рисковете.
236
И все пак голяма част от уважаваните учени, политици и изследователи на финансовите пазари заемат много по-спокойна позиция. В серия от влиятелни публикации Майкъл Дуули, Дейвид Фолкертс-Ландау и Питър
Гарбър – триото от Deutschebank – твърдят, че нарастващият дефицит по текущата сметка на САЩ е просто естествена последица от усилията на
231
Секюритизацията на ипотеките представлява групиране и пакетиране на пулове от ипотечни кредити, при което разнородните отделни кредити се превръщат в по- стандартизирани продукти. Така, доколкото текущата сметка на САЩ е управлявана от невиждани до момента финансови иновации, основания за притеснение няма. Или поне така твърдяха висшите финансови регулатори на страната.
232
Виж Обстфелд и Рогоф (2001, 2005, 2007).
233
Обстфелд и Рогоф (2001).
234
Рубини и Сестър (2004).
235
Кругман (2007). Във въпросния анимационен сериал на Чък Джоунс койотът е злополучен персонаж, чиито планове неизбежно се провалят. Когато се озовава отвъд ръба на скалата, минават секунда-две, преди да осъзнае, че под краката му няма нищо.
236
Виж Обстфелд и Рогоф (2009) за по-подробно описание на литературата; виж също
Улф (2008).

229 развиващите се пазари да реализират икономически ръст на базата на износа, както и на техния стремеж за диверсификация към по-нискорискови активи.
237
Те находчиво назовават системата, подхранваща американския дефицит, „Бретън Уудс II“, тъй като азиатските страни практически прикрепят своите валути към долара, точно както са сторили и европейските икономики четиридесет години по-рано.
Харвардският икономист Ричард Купър също красноречиво твърди, че дефицитът по текущата сметка на САЩ има своята логическа обосновка и не предполага непременно някакви непосредствени опасности.
238
Той изтъква хегемонната позиция на страната в глобалните системи на обмен на капитали и ценни книжа, като привежда в подкрепа на аргументите си и изключителната ликвидност на американския финансов пазар, както и на този на недвижимите имоти. Всъщност речта на Бен Бернанке върху световната пренаситеност със спестявания в много отношения синтезира интересните идеи, които вече витаят сред академичната и изследователската литература към момента.
Трябва да споменем, че съществуват и други, по-екзотични аргументи, като например тези на Рикардо Хаусман и Федерико Щурцене-гер от
Факултета по управление „Кенеди“ към Харвардския университет, които твърдят, че чуждестранните активи на САЩ са подценени и всъщност са далеч по-големи от официалните данни.
239
Наличието на тази „тъмна област“ спомага да се намери обяснение за това как страната успява да финансира безкрайната си наглед поредица от дефицити по платежния и търговския баланс. Елън Макгратън от Минесота и Ед Прескът от Аризона (още един лауреат на Нобелова награда) дори разработват модел за практическо измерване на тази тъмна област и откриват, че в нея би могло да се крие обяснението за приблизително половинината от дефицита по текущата сметка на САЩ.
240
Освен дебатите върху американското кредитиране от чужбина икономистите се занимават също и със свързания въпрос дали политиците не е трябвало да обърнат по-сериозно внимание на неудържия ръст в цените на недвижимите имоти, обхванал цялата страна (за който споменахме в предния раздел). Но отново от най-отговорни позиции идва отговорът, че високите цени на имотите могат да бъдат обосновани с наличието на нови финансови пазари, правещи кредитирането на база на тези имоти по-лесно, както и с намаления макроикономически риск, който повишава стойността на рисковите активи. Както Грийнспан, така и
237
Дули и др. (2004а, 2004b).
238
Купър (2005).
239
Хаусман и Щурценегер (2007).
240
Куркуру и др. (2008) са на мнение, че наличните данни противоречат на хипотезата за „тъмна област“.

230
Бернанке енергично твърдят, че Федералният резерв не следва да обръща прекомерно внимание на цените на имотите освен в степента, до която те биха могли да повлияят върху основните приоритети на централната банка за ценова стабилност и икономически растеж. Всъщност, преди да се присъедини към Федералния резерв, Бернанке изказва тези свои съобра- жения още по-недвусмислено и красноречиво в една статия от 2001 г. в съавторство с професора от нюйоркския университет Марк Гъртлър.
241
От една страна, логиката на централната банка да игнорира цените на имотите се базира на напълно логичната предпоставка, че частният сектор може сам да регулира равновесието на тези цени (както и на цените на акциите) не по-зле от всеки правителствен чиновник. От друга страна обаче, тя би могла да обърне повече внимание на факта, че този ценови ръст на активите се подхранва от неумолимо нарастване на коефициента на задлъжнялост на домакинствата към БВП, ставащо на фона на небивал спад в личните спестявания. Този коефициент, който до 1993 г. бележи относително постоянно ниво от около 80 процента, се покачва до 120 процента през 2003 и до почти 130 процента към средата на 2006 г.
Емпиричните проучвания на Бордо, Джийн и Банката за международни разплащания сочат, че когато раздуването на цените на недвижимите имоти е придружено от рязко покачване на задлъжнялостта, това значително повишава риска от настъпване на криза.
242
Макар тези изследвания да не са непременно определящи, те положително повдигат въпроса за политиката на пренебрегване на проблема от страна на Федералния резерв. От друга страна, фактът, че подобен ръст в цените на имотите се наблюдава и в много други страни по света (макар и в далеч по-малка степен или дори да липсва при големите, произвеждащи излишък държави като Германия и Япония) ни навежда на въпроса относно генезиса на проблема, както и за това дали националните монетарни и регулаторни политики са адекватно средство за неговото разрешаване.
През 2004 г„ докато все още е управител на Федералния резерв, Бернанке основателно изтъква, че борбата с балоните в цените на имотите, подхранвани от занижените критерии на кредитиране, е задача на регулаторната, а не на монетарната политика.
243
Този аргумент обаче не дава отговор какво би следвало да се направи, ако по политически или други причини регулаторната политика не отговаря адекватно на проблема. Тук би могло да се възрази, че именно огромните притоци на капитали от чужбина са тези, които са предизвикали раздуването на цените на активите и ниските
241
Виж Бернанке и Гъртлър (2001).
242
Бордо и Джийн (2002), Банка за международни разплащания (2005).
243
Виж Ролник (2004).

231 лихвени спредове, маскирайки съпровождащите рискове от погледите както на регулатори, така и на рейтингови агенции.
Във всички случаи най-преките и болезнени проблеми са предизвикани от пазара на „второкачествените“ ипотечните кредити, отпускани на високо- рискови клиенти с нисък доход. „Напредъкът“ на секюритизацията, както и наглед безкрайният подем в цените на имотите позволяват на хора, които преди не са и помисляли, че ще могат да си закупят жилище, да го сторят. За съжаление много от тези кредитополучатели ползват заемни средства с променлива лихва, с изгодни условия, или „примамка“ само за първоначалния период. Когато този период изтича, при покачващите се пазарни лихви и влошените икономически условия за мнозина става невъзможно да обслужват своите ипотечни задължения. Така се отприщва началото на краха на ипотечните инструменти.
Може да се каже, че самоувереността на САЩ в това, че финансовата им и регулаторна система може да издържи без проблем на постоянния и масиран приток на капитали отвън, полага основите за глобалната финансова криза, започнала през 2007 г. Мисленето, че „този път е различно“ – защото САЩ разполагат с изключителна система, – за пореден път се оказва погрешно.
Небивалата възвръщаемост на финансовите пазари всъщност се оказва до голяма степен надценена, точно както би била и в случая на развиващите се икономики. Нещата, които в ретроспекция могат се отчетат като груби регулаторни грешки, в това число дерегулацията на пазара на второкачествените ипотечни инструменти и решението от 2004 г. на
Комисията по ценните книжа и фондовите борси да позволи на инвестиционните банки да утроят своя коефициент на ливъридж (тоест размерът на поетия риск, отнесен към собствения им капитал), по онова време са изглеждали невинни. Притокът на капитали е тласкал нагоре кредитирането и цените на активите, намалявайки същевременно спредовете по всевъзможни рискови вложения. Това кара Международният валутен фонд да заключи през април 2007 г. в своето полугодишно издание World

Изтегляне 5.15 Mb.

Сподели с приятели: