Компресиране на природен газ За целта на разработката използваме примерен обем от 100 000 кубически метра. Налягането и температурата на съхранение са подбрани така, че газът да е с докритични параметри, за да избегнем втечняването му. Използваният газ по състав е близък до руският природен газ и е с относителна плътност (към въздуха) от 0.56; критично налягане – 4.6MPa и критична температура 190К. Първоначалното му налягане от което започва компресирането е 55 bar, а температура е около 15 0 С. Сравнението е направено с три температури за съхранение: (минус 20) 0 С, (минус 30) 0 С и (минус 40) 0 С. Използвайки закона за състоянието на реални газове са пресметнати съответните обеми на съхранен газ в резервоари за съответните температури при различни налягания – показано на Фигура 2. 10 15 20 25 30 35 40 45 50 100 150 200 250 О б е м , m ln .m 3 Налягане, bar при -20 при -30 при -40 Фиг.2 Съхранен обем газ в зависимост от температура и налягане От фигурата става ясно, че опити за оптимизиране на процеса на пренос на газа, базирани на налягане над 250 бара са безполезни. Комбинациите от налягане и температури които да са по ефективни от останалите, зависят най-вече от температурата. При минус 40 градуса и налягане 250 бара се транспортира най-много газ, както се вижда и от фигурата. За определянето на необходимата мощност за компресиране са избрани бутални компресори, заради по-високата им степен на компресия и техният висок К.П.Д. (75 – 85%). Газът ще се компресира до 180 bar, с дебит от 14 милиона кубически метра за ден (млн. m3/d). Коефициента на компресия “r” е в граници от 1,42 до 2,58. Изчислението на необходимата мощност, в конски сили, се прави по следната формула: Където: q g – дебит на газа, MMscf/d (x 0,028316 = млн. m3/d); T s – температура на засмукване, 0 R ( /1.8 = 0 К);
Сподели с приятели: |