Транспортно-спедиторска дейност в международния автомобилен транспорт


Правно регламентиране на транспортно-спедиторската дейност в международния автомобилен транспорт



страница12/21
Дата24.05.2022
Размер2.07 Mb.
#114428
ТипДиплом
1   ...   8   9   10   11   12   13   14   15   ...   21
Дипломна работа на Николай последна корекция25.06.2020 - с таблици
Свързани:
Презентация дипломна 174216 (2)

2. Правно регламентиране на транспортно-спедиторската дейност в международния автомобилен транспорт


Извършването на превози в автомобилен транспорт в международно съобщение се извършва на основата на:
1. Конвенцията CMR за превоз на товари в международно съобщение с автомобилен транспорт.
2. Митническа конвенция за международен превоз на товари под покритието на карнет TIR.
3. Европейска спогодба за превоз на опасни товари по шосе ADR.
4. Спогодба за превози на лесноразваляеми хранителни продукти и специалните транспортни средства за тези превози ATR.
По-надолу следва разглеждане на всяка една от тях:
1. Конвенцията CMR е съставена в Женева на 19 май 1956 г. в един екземпляр на английски и френски език, като двата текста са еднакво валидни. Република България се присъединява към нея през 1977 година.
Успехът на конвенцията се дължи на голямата точност при определяне на областта й на приложение. Тя се прилага "към всеки договор за превоз на стоки по шосе с превозни средства срещу заплащане, когато мястото на приемане на стоката за превоз и предвиденото място за доставянето й, така както са посочени в договора, се намират в две различни държави, от които най-малко една е договаряща страна" - чл.1.1.
В преамбюла на конвенцията е посочено, че "единните условия на договора за международен автомобилен превоз на товари се прилагат особено по отношение на използваните документи за този транспорт и отговорността на превозвача".
Съдържанието й е структурирано в осем глави, които отразяват обсегът на приложение на конвенцията, условията за извършване на международен автомобилен транспорт, изискванията към превозвачите за превоз на товари в международно съобщение, съответно условията на които трябва да отговарят техните транспортни средства, права за разпореждане с товара, отговорностите на превозвача по време на извършването на превоза и др.
Конвенцията не се прилага:

  • ­при превозите, извършвани в обсега на международните пощенски компании;

  • ­при превоз на тленни останки;

  • ­при превоз на вещи при промяна на местожителство.

В глава ІІІ, чл. 4 на Конвенцията е отразено, че договорът за превоз се установява с товарителница, като нейната липса или нередовност не засягат нито съществуването, нито действието на договора за превоз, който остава подчинен на разпоредбите на тази Конвенция.
Товарителницата не представлява самия договор за превоз, а само отразява неговото съществуване. Със създаването си тя се превръща в документ имащ доказателствена сила, че договора за превоз остава подчинен на Конвенцията.
Товарителницата се изготвя в три оригинални екземпляра, подписани и от изпращача и от превозвача.
Първият екземпляр се предава на изпращача, вторият придружава товара, а третия се задържа от превозвача.
Когато превозваният товар се натоварва на различни превозни средства, превозвачът или изпращачът има право да поиска изготвянето на толкова товарителници, колкото е броя на ползваните превозни средства. Това важи и когато се превозват различни товари или отделни пратки.
Правото за разпореждане с товара се разглежда в чл. 12 на Конвенцията и гласи, че то е на страната на изпращача. Изпращачът има право да поиска в случай на необходимост спиране на превоза, промяна на получаващия пункт или доставка на товара на получателя, различен от посочения в товарителницата. Това право се погасява когато вторият екземпляр бъде предаден на получателя.
Има случаи, когато правото на разпореждане е на страната на получателя, но за целта трябва да има указващи за това бележки на изпращача върху товарителницата.
Проблемите за отговорността на превозвача са разгледани в глава ІV на Конвенцията, като постановките гласят следното: "Превозвачът е отговорен за цялостната или частична липса или повреда на товара от момента на приемането му за превоз до този на доставянето му, както и на забавата при доставянето му" (чл. 17, ал. 1).
Превозвачът се освобождава от тази отговорност, когато липсата или повредата на товара се дължи на един или няколко от следните фактори:

  • ­използвани са отворени, непокрити превозни средства, когато това е било изрично уговорено в товарителницата;

  • ­липса или дефект на опаковката при товари, които поради самото си естество не са или са били неподходящо опаковани, поради което са изложени на разваляне или повреждане;

  • ­превоз на живи животни и др.

Съгласно чл. 3 от Конвенцията превозвачът носи отговорност за действието или бездействието на свои служители и на всички други лица, до чиито услуги е прибягнал за извършването на превоза.
За цялостната или частична липса на товара превозвачът дължи обезщетение, което се изчислява според стойността на товара на мястото и по времето, когато е бил приет за превоз.
Превозвачът дължи обезщетение и в случай на забава при доставянето, ако правоимащия докаже, че от това е възникнала щета. Обезщетението трябва да покрие пълния размер на щетата, но не повече от цената на превоза.
В Конвенцията се предвижда и олихвяване на сумата на обезщетението в размер на 5% годишно от деня на писмената рекламация до превозвача. Ако не е имало рекламация – от деня на завеждане на съдебен иск.
Редът за подаване на рекламации и искове е предмет на глава V от Конвенцията. Смисълът на правните постановки в общи линии е установяването на липси и повреди в присъствието на получателя и превозвача. Ако става въпрос за скрити липси и повреди, редно е да се направят писмени възражения от страна на правоимащия.
Исковете свързани с превози подчинени на тази Конвенция се погасяват с изтичането на едногодишен давностен срок.
Разпоредбите за отговорност при извършване на превоз от няколко последователни превозвача са предмет в глава VІ от Конвенцията и гласят прилагането на регресни искове срещу тях.
Възникващите в търговската и международната транспортна практика промени се отразяват чрез изброяването на приложения към Конвенцията, които се издават периодично. Предложенията включват онези алинеи и параграфи, които подлежат на корекции и поради тази причина трябва да се имат предвид от ползващите Конвенцията превозвачи.




Сподели с приятели:
1   ...   8   9   10   11   12   13   14   15   ...   21




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница