Спедитор е лице (или организация), което по поръчките и за сметка на клиента сключва от свое име договор за превоз. Отношенията между страните се уреждат със спедиционен или комисионен договор. Спедиционният договор е договор, с който едната страна – спедиторът, по поръчка на другата – доверителя, се задължава да сключи с превозвача договор за превоз на товар от свое име, но за сметка на доверителя (чл. 304, ал. 1 от ЗЗД).
Спедиционният договор е консенсуален, двустранен и възмезден.
Неговият консенсуален характер се проявява в обстоятелството, че договорът се смята за сключен в момента на постигане на съгласие между страните.
Двустранността на този договор се изразява в пораждането на задължения за двете страни: спедиторът има право на възнаграждение, срещу което е длъжен да извърши спедиционни услуги на доверителя и съответно доверителя има право на такива услуги, но е длъжен да заплати на спедитора определено възнаграждение.
Очевидна е и възмездността на спедиционния договор, защото спедиторът поема задължението да извърши определени услуги на доверителя, при условие, че той му заплати определено възнаграждение.
Предмет на спедиционния договор е сключването на договор за превоз. Освен това обаче предмет на спедиционния договор могат да съставляват и редица спомагателни операции като например опаковане на товарите, съхраняването на товарите до предаването им на превозвача и др. За сключването на спедиционния договор е необходимо съгласието на двете страни да обхваща и спомагателните операции.
Спедиционните правоотношения се пораждат с приемането от страна на спедитора на заявката на товародателя за извършване на транспортна услуга. В заявка към спедитора товародателят конкретизира условията за извършване на дадено транспортиране. В случай, че спедиторът приеме условията предложени му от товародателя, той писмено потвърждава заявката, с което приема да изпълни желаните условия от товародател.
В спедиционния договор се определят:
