Търговски сделки
Изтегляне 188 Kb.
|
Свързани:
Търговски сделки1, Търговски сделки2, Търговски сделки3
| „Университет за национално и световно стопанство” София Тема по Търговско право „Търговски сделки” Изготвил: Петрак Игнатов Проверил: ас. Т. Симеонов ТЪРГОВСКИ СДЕЛКИ Правна уредба и понятие Основната правна уредба на търговските сделки се съдържа в чл. 286-606 от Търговския закон (ТЗ). За неуредените с този закон положения за търговските сделки се прилагат разпоредбите на гражданското законодателство и по-точно нормите на Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) относно сключването, недействителността, изпълнението и неизпълнението на договорите, погасителната давност и други. Законът за задълженията и договорите е субсидиарен източник на търговското право (чл. 288 от ТЗ). При непълноти и в гражданското законодателство като втори субсидиарен източник се прилагат търговските обичаи. При външнотърговските сделки напр. има такива обичаи относно клаузите за място на предаване на стоките (franco, fob, cif и други). В случаите, когато в населените места са създадени различни търговски обичаи, тогава се прилагат обичаите по местоизпълнението (чл. 288, изр. ІІ от ТЗ). На последно място като субсидиарен източник на правната уредба на търговските сделки следва да се посочат правилата на морала (добрите нрави) и на справедливостта (арг. от чл. 9 от ЗЗД и чл. 46 от Закона за нормативните актове). ОСОБЕНОСТ: Тази правна уредба се прилага и за двете страни по сделката, когато за едната от тях тя е търговска, въпреки че за другата страна тя не е търговска и не следва друго от този закон (чл. 287 от ТЗ). Такова друго правило е предвидено в чл. 318, ал. 2 от ТЗ, според което не е търговска продажбата, която има за предмет вещ за лично потребление и купувачът е физическо лице. За тази продажба се прилагат правилата за гражданската продажба по чл. 183-214 от ЗЗД. Съгласно чл. 286, ал. 1 от ТЗ, търговска е сделката, сключена от търговец, която е свързана с упражняваното от него занятие. Тези сделки се наричат субективни (относителни) търговски сделки, тъй като законодателят свързва тяхната квалификация като търговски сделки: 1.) с правния субект, който ги сключва, а именно с качеството му на търговец и 2.) с упражняването на стопанска (търговска) дейност по занятие – системно, постоянно, с цел извличане на печалба, т.е. сделките се извършват със спекулативна цел. В чл. 286, ал. 3 от ТЗ е нормирана една необорима презумпция, според която при съмнение се смята, че извършената от търговеца сделка е свързана с неговото занятие. Търговски са и сделките по чл. 1, ал. 1 от ТЗ, независимо от качеството на лицата, които ги извършват (чл. 286, ал. 2 ТЗ). Тези сделки се наричат обективни (абсолютни) търговски сделки, тъй като тяхната правна квалификация не се влияе от качеството на правния субект, който ги сключва. Сключване на търговски сделки Сключването на търговски договори се извършва според общата правна уредба, съдържаща се в чл. 12-14 от ЗЗД, където са уредени воденето на преговорите, изпращане на предложение (оферта) и обвързващата му сила, начините на неговото оттегляне, приемане (акцепт) на предложението, момент и място на сключване на договора. Договорът се смята за сключен в момента, в който приемането достигне у предложителя и в мястото, където е направено предложението. На свой ред в чл. 290-301 от ТЗ са нормирани специфичните правила за сключване на търговските договори чрез публична покана, публично предложение, мълчание, равнозначно на приемане, разрешение или одобрение на договора от държавен орган, потвърждение на договора от трето лице или определяне на уговорки от трето лице, търговски договори при общи условия, допълване на договора от съда, действия без представителна власт и особености при формата на търговските договори. а/ сключване на договора чрез публична покана (чл. 290 от ТЗ). Публичната покана е покана до неопределен кръг от лица, клиенти на търговеца. Тази покана се извършва чрез каталози, ценоразписи, тарифи и други подобни, както и със съобщения чрез средствата за масово осведомяване или отправени по друг начин. Публичната покана е една обява (реклама), че търговецът продава определен вид стоки. Тя не е предложение (оферта) за договаряне по смисъла на чл. 13, ал. 1 от ЗЗД и поради това не обвързва търговеца, който я е направил. Тя е покана до неопределен брой лица да направят предложение за договаряне в съответствие с обявените условия и въз основа на тази оферта ще се сключи договор с конкретно определено лице. Търговецът е длъжен да приеме предложението на клиента, което е направено в съответствие с обявените условия. Ако предложението не бъде прието без основателна причина, отправилият поканата търговец отговаря за вредите, претърпени от предложителя и е длъжен да плати обезщетение. Имуществената отговорност по чл. 290, ал. 2 от ТЗ е вид извъндоговорна отговорност или по-точно преддоговорна отговорност по смисъла на чл. 12 от ЗЗД. Тя е правна санкция за недобросъвестната обява, че се продават определени стоки на определена цена, както и санкция за нелоялната конкуренция, която върши обявителят на другите търговци-конкуренти, като публикува невярна реклама за своите стоки. Ако иска да се освободи от посочената отговорност, обявителят трябва да докаже, че е имал основателна причина, за да се откаже от сключването на договора. Причинените вреди могат да се изразяват в разходите за закупуване на същата стока от друго място на по-висока цена и други подобни. б/ сключване на договор чрез публично предложение (чл. 291 от ТЗ). Публичното предложение (публичната оферта) по правната си същност е предложение за договаряне по чл. 13, ал. 1 от ЗЗД, отправено до неопределен кръг от лица по най-различен начин, включително и чрез средствата за масово осведомяване. Публичната оферта трябва да отговаря на две изисквания: 1.) да съдържа данни относно предмета на сделката - общото количество на предлаганите стоки, техния вид и цена; 2.) да е посочен срока за приемане на предложението. В този случай предложителят е обвързан от предложението си, т.е. той трябва да приеме направените искания за закупуване на стоката до изчерпване на обявеното количество и до изтичане на определения срок. Исканията на клиентите се считат за приемане на предложението, когато те отговарят на посочените условия. Договорът е сключен в момента, когато приемането на предложението достигне у предложителя (чл. 14, ал. 1 от ЗЗД). Ако в искането (приемането) се съдържат други условия относно, то ще се счита за ново предложение. в/ сключване на договор чрез мълчание (чл. 292 от ТЗ). Принципът в общото гражданско право е, че мълчанието не е знак на съгласие с направеното предложение и поради това договорът не се сключва чрез мълчание, освен в предвидените от закона случаи, напр. по чл. 16, ал. 3 от ЗЗД. В чл. 292, ал. 1 от ТЗ е предвидено изключение от този принцип, съгласно което предложението до търговец, с когото предложителят е в трайни търговски отношения, се смята за прието, ако не бъде отхвърлено веднага. В този случай мълчанието се счита за знак на съгласие с направеното предложение и договорът ще се счита за сключен в момента на пристигане на предложението, тъй като съдоговорителят трябва да го отхвърли изрично веднага, ако не желае да сключи договора. Под думата “веднага” трябва да се разбира необходимото време, за да се получи, проучи и отговори на офертата. За даден конкретен случай това може да са и няколко дена, тъй като получателят на офертата може поради заетост, болест, командировка и т. н. да не е успял да я проучи и да отговори. Приема се, че под трайни търговски отношения по смисъла на чл. 292, ал. 1 от ТЗ следва да се разбират няколкогодишни договорни отношения, установени чрез дългосрочни договори или чрез системно сключване на краткосрочни договори. С цел да се запази изпратената като мостра стока, в чл. 292, ал. 2 от ТЗ клиентът при отхвърляне на предложението е задължен да я пази за сметка на предложителя. Изключение от това задължение е налице в случаите, когато клиентът не е обезпечен за разноските във вързка със съхранението или ако пазенето му причинява неудобства, по-големи от обичайните. г/ разрешение или одобрение от държавен орган (чл. 295 от ТЗ). Ако за действителността на търговската сделка е необходимо разрешение или одобрение от държавен орган, сделката поражда действие с даването му. Хипотезата е свързана с т.нар. лицензионни режими при извършването на някои специфични търговски дейности, върху които е въведен държавен контрол и при които е необходимо издаването на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Закона за административното производство. Съгласно чл. 10, ал. 1 от Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите, производството на и търговията с взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси се извършва само от търговци, въз основа на разрешения, издадени от директора на Дирекция “Национална служба Полиция”. В случая се касае за волеизявление на трето лице – държавен орган, чието извършване обуславя желаното от страните правно действие на сделката. В правната теория обуславящите волеизявления се делят на разрешения и одобрения с оглед на времето на даването им спрямо извършването на основните волеизявления на страните по договора. Когато те предшестват волеизявленията на страните, те се наричат разрешения и пораждат действие едва след постигане на съгласието между страните и са оттегляеми до този момент. Когато пък те следват по време основните волеизявления на страните, се наричат одобрения и сделката поражда правни си последици едва с даването им и с действие занапред. Волеизявлението на държавен орган под формата на индивидуален административен акт – разрешение или одобрение на сключената сделка, превръща фактическия състав, необходим за пораждане действието на сделката в смесен, но насочен към настъпване на гражданскоправни последици. В чл. 295, ал. 2 от ТЗ е предвидено настъпването на неблагоприятни последици за страната, която се е задължила да поиска разрешение или одобрение на държавния орган. Въпреки положената обичайна грижа да поиска незабавно одобрение или разрешение, тя понася свързаните с това искане разходи, както и има задължението да уведоми другата страна за резултата. д/ потвърдение на сделката от трето лице (чл. 296 от ТЗ). Ако сделката е сключена при условие да бъде потвърдена от трето лице, тя поражда действие с потвърждаването й (т.е. занапред), освен ако страните не са предвидили друго. Това е сделка, сключена под отлагателно условие (вж. чл. 25 от ЗЗД). Потвърждението от трето лице – частноправен субект представлява добавъчно едностранно волеизявление, което няма самостоятелен характер, но което трябва да достигне до едната или до двете страни по договора. Когато някоя от страните е поела задължение да се погрижи за потвърждаването, тя е длъжна незабавно да уведоми другата страна за резултата (чл. 296, ал. 2 от ТЗ). В този случай страната действа при условията на чл. 23 от ЗЗД – обещава действието (потвърждението) на трето лице. Ако третото лице не потвърди, тя ще носи преддоговорна отговорност за вредите, които третата страна е претърпяла от несключването на договора. До получаване на потвърждението (сбъдването на условието) сделката се намира във висящо положение. Когато стане ясно, че потвърждение няма да последва, сделката окончателно ще се превърне в недействителна поради незавършен фактически състав. Тъй като в търговските отношения висящността не може да трае до безкрайност, чл. 296, ал. 3 от ТЗ предвижда, че ако в срок от три месеца след сключване на сделката другата страна не бъде уведомена за резултата (независимо какъв е той), тя може да се откаже от сделката, когато не е уговорен друг срок. е/ определяне на уговорки от трети лица (чл. 299 от ТЗ). Договарящите се страни може да се споразумеят, че трето лице ще определи отделни (посочени от страните) уговорки на договора. Те стават задължителни за страните, само ако третото лице ги е определило в съответствие с целта на договора, с останалото му съдържание и с търговския обичай. Следователно третото лице няма абсолютна свобода при определяне на тези договорни клаузи. Волеизявлението на третото лице може да бъде от значение за определяне съдържанието на правните последици или за обуславяне на тяхното настъпване. Ако третото лице не извърши определянето или го извърши в несъответствие с целта и с останалото съдържание на договора, както и с търговския обичай, всяка от страните може да поиска определянето да се извърши от съда. Преминаването на правото за определяне на съдържанието на отделни престации по договора е своеобразна форма на преддоговорен арбитраж. ж/ допълване на договора от съда (чл. 300 от ТЗ). Страните по търговския договор може да подпишат само общите условия (договорната рамка на отношенията им), като се уговорят, че при настъпване на определени обстоятелства ще допълнят договора. Ако при настъпване на обстоятелствата, страните не могат да постигнат съгласие относно допълването на договора, всяка от тях има субективното потестативно право да поиска от съда той да направи това. Срещу тази възможност стои правното задължение, както на поискалата, така и на другата страна, да приеме извършеното от съда допълване на договора. Потестативното право се упражнява с едностранно волеизявление по съдебен ред. В случая е налице един неправен преддоговорен спор, защото това не е спор за защита на нарушени субективни права и неизпълнени задължения, а е спор относно липсата на съгласие между договарящи се страни. При постановяване на решението съдът трябва да се съобрази с целта на договора, с останалото му съдържание и с търговския обичай. Съдебното решение ще замести непостигнатото съгласие между страните, ще допълни съдържанието на договора и както всяко съдебно решение е задължително за страните (чл. 220, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). з/ договор при общи условия (чл. 298 от ТЗ). Съществуват редица масово разпространени договори, при които преговарянето по отделните договорни клаузи е практически невъзможно. Договорът при общи условия е юридически пригодната форма за улесняване на масовото сключване на подобни еднообразни двустранни договори – за застраховка, за доставка на електрическа и топлинна енергия, за доставка на питейна вода, поддръжка на съоражения за масова употреба – напр. асансьор и други. При този вид договор, клаузите на договора с отделния клиент не се разискват и дебатират между страните, а са предварително и отнапред установени от едната страна – доставчика на услугата. Съгласно чл. 298 от ТЗ, търговецът може да установи отнапред общи условия за сключваните от него сделки. Те стават задължителни за другата страна, когато тя: 1. заяви писмено, че ги приема; 2. е търговец и ги е знаела или е била длъжна да ги знае и не ги оспори незабавно. Когато за действителността на сделката е предвидена писмена форма, установените от търговеца общи условия обвързват другата страна само ако са й били предадени при сключването. При несъответствие между уговореното от страните и общите условия има сила уговореното. ОСОБЕНОСТ: АД, което предлага стоки или услуги за масово потребление следва да имат предвид, че според чл. 35-37 от Закона за защита на потребителите и за правилата за търговия, неравноправните клаузи в договор, сключван с потребител са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Неравноправна клауза е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Не са индивидуално уговорени клаузи, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия. Обстоятелството, че някои условия са индивидуално уговорени, няма да изключва прилагането на този член към останалата част от договора, ако в резултат на цялостната му оценка, се приеме, че е договор при общи условия. Ако търговецът твърди, че условие от договор при общи условия е индивидуално уговорено, тежестта за доказването на това тежи върху него. и/ действия без представителна власт – в чл. 301 от ТЗ се съдържа една необорима правна презумпция, че мълчанието на представлявания е знак на съгласие със сключения договор или извършеното правно действие от мнимия (лъжлив) представител. Съгласно тази правна норма, когато едно лице действа от името на търговец без да има представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава сключената сделка или извършеното действие, ако не се противопостави на тях веднага след узнаването им. Това положение съществено се различава от принципа по гражданското право – действия от чуждо име без представителна власт нямат юридическо действие за представлявания, т.е. те са нищожни, ако не последва потвърждаване (ратификация). Според чл. 42, ал. 2 от ЗЗД, лицето, от името на което е сключен договор без представителна власт, може да го потвърди, като за това се изисква същата форма, която е предвидена за упълномощаването за сключване на договора. Форма на търговската сделка (чл. 293 от ТЗ) Под това понятие следва да се разбира начинът, по който трябва да се обективизират външно волеизявленията на страните по нея, когато тя е двустранна, или на волеизявлението на търговеца, когато тя е едностранна (менителница, запис на заповед, чек), за да бъдат те валидни. На практика проблемът се свежда до това, дали законът изисква при сключване на сделката да се спазва точно определен начин за външно изявяване на волята и обикновено се предвижда писмена форма. Когато такова изискване се съдържа в правна норма се казва, че сделката е формална. Ако законът не поставя подобно изискване, сделката е неформална, а това значи, че тя може да се сключи устно или посредством т.нар. конклудентни действия (напр. при договор за превоз на пътници в градския транспорт – с качването на пътника в превозното средство и перфорирането на билет). От логическия анализ на чл. 293, ал. 1 и 2 от ТЗ се стига до извода, че правилото в търговското право е т.нар. аморфност на формата, което значи, че страните са свободни да изберат формата на сделката, която искат да сключат, освен когато законът им повелява точно определна форма. Опростеността на формата за сключване и доказване на търговските сделки е предвидена поради съображения за бързина и оперативност при извършване на търговската дейност. Това е съществена особеност на търговското право в сравнение с изискванията за сключване на сделки в общото гражданско право, където е засилен формализмът по отношение на правните действия на субектите - нетърговци. Познати се два вида форма на сделката, които се различават по своето правно значение и практическа стойност. Първата е т.нар. форма за действителност. От самото й наименование следва, че нейното спазване е условие за действителността на сделката, т.е. за нейната перфектност и способността й да породи желаните правни последици. Не се ли спази при сключването на сделката тази форма, т.е. волеизявленията на лицата не бъдат ли обективизирани в правния мир по посочения в закона начин, сделката е нищожна. Това изрично е записано в чл. 293, ал. 2 от ТЗ, но то следва и от чл. 288 от ТЗ във вр. с чл. 26, ал. 2 от ЗЗД. Другият вид форма е т.нар. форма за доказване. Тя има преди всичко процесуално значение и е свързана с процеса на доказване пред съдебен орган при възникнал правен спор между страните по повод сключването или изпълнението на сделката. Ако законът е установил такава форма, но тя не спазена, сключената сделка е напълно действителна. Но стигне ли се до съдебно предявяване на субективни права по нея, последните не могат да се доказват по друг начин, освен чрез предвидените от закона доказателствени средства, а това най-често са документите. ВАЖНО: Съгласно чл. 133 от ГПК, не може да се доказват със свидетелски показания: а) сделки, за действителността на които законът изисква писмен акт; б) опровергаване съдържанието на официален документ; в) установяване на обстоятелства, за доказването на които законът изисква писмен акт, както и за установяване на договори на стойност, по-голяма от 1000 лева; г) погасяване на установени с писмен акт парични задължения; д) установяване на писмени съглашения (вкл. тяхното изменяне или отменяне), в които страната, която иска свидетелите, е участвувала; е) опровергаване на съдържанието на изходящ от страната частен документ. В случаите на букви "в", "г", "д" и "е", свидетелски показания се допускат само при изрично съгласие на страните. Форма за действителност може да бъде предвидена в правна норма или по волята на страните по сделката. В първият случай законодателят е преценил, че поради спецификата си сделката следва да бъде сключена в точно определена форма и тази императивна норма не може да бъде дерогирана по волята на страните. Тази форма се нарича законна. ТЗ допуска и самите страни, при постигнато съгласие между тях, да определят формата на своите волеизявления и тази форма да стане задължителна за тях. Това е т. нар. договорна форма и е проявление на основния принцип в частното право за автономия и свобода на договарянето (вж. чл. 9 от ЗЗД). Това обикновено се договаря по време на преговорите, в нарочен договор между съконтрагентите или в т.нар. предварителен договор, след който ще последва и окончателен договор. Това се практикува особено често, когато търговците са в постоянни взаимоотношения помежду си и желаят в един първи договор да определят формата (най-често това ще е писмена форма), в която ще сключат и всички свои последващи договори или изменения и допълнения в тях. В тази връзка следва да се има предвид нормата на чл. 293, ал. 6 от ТЗ, според която формата, която е предвидена за сключването на сделката важи и за последващите изменения и допълнения в нея. Правилото се отнася както за законната, така и за договорната форма. Не се ли спази това изискване, волеизявленията на страните по повод изпълнението, изменението, допълването или прекратяването на договора ще са нищожни. ОСОБЕНОСТ: В чл. 293, ал. 3 от ТЗ се съдържа презумпцията, че ако страната, която е получила волеизявлението в устна форма, не оспори неговата действителност, тя не може по-късно да се позовава на нищожността на сделката. В този случай мълчанието на тази страна е въздигнато в знак на одобрение (валидиране) на дефектите на сделката. Такова правило не съществува в ЗЗД по отношение на гражданските сделки, чиято недействителност е установена с императивни правни норми и страните не могат чрез мълчание да валидират (заздравят) нищожна сделка. В ТЗ това отклонение от принципите на нищожността на сделките е въведено с цел стабилизиране динамиката на стокооборота. Голямо практическо значение имат разпоредбите на чл. 293, ал. 4 и 5 от ТЗ, в които законът предвижда две фикции, чрез които отговаря на изискванията за бързина и оперативност при сключването на търговски сделки. Според първия текст, писмената форма се смята за спазена, ако волеизявленията на страните са записани технически по начин, който дава възможност да бъдат възпроизведени, т.е. външно обективизирани и доведени до знанието на други лица. Има се предвид записването на волеизявлението на фоно- или фотолента, магнитен носител (дискета и компактдиск) и други подобни. В другия текст се дава една по-частна хипотеза, според която, ако волеизявленията са направени по телефакс или телекс и ако от книгите и документите, които отразяват работата на тези апарати, е изключено неточно възпроизвеждане на волеизявлението, писмената форма се смята за спазена. За да се приложи на практика тази норма, е нужно всички изисквания, които тя поставя, да са налице, т.е. ТЗ изисква кумулативна даденост на условията. Когато законът изисква определена форма за действителност, това най-често е писмената форма. Да се спази това изискване значи страните да съставят документ, в който с думи или други знаци да удостоверят волеизявленията, които правят. Много често правната норма изисква волеизявленията да имат определено съдържание и това са т. нар. задължителни реквизити на сделката. Такива реквизити са предвидени за менителницата, чека, записа на заповед, застрахователния договор, концесионния договор и други. В зависимост от това, дали при спазването на писмената форма участват и длъжностни лица или не, се различават частна и официална писмена форма. При официалната форма, посочени от закона длъжностни лица следва да направят определени удостоверявания и те са задължителни за валидността на сделката. При другия вид писмена форма не участват длъжностни лица и документът се съставя само от насрещните страни по сделката. Изтегляне 188 Kb. Сподели с приятели:
|