Търговски сделки
Изтегляне 188 Kb.
|
Свързани:
Търговски сделки1, Търговски сделки2, Търговски сделки3
| Общата правна уредба на неизпълнението на договорно задължение се съдържа в чл. 79-94 от ЗЗД, а в ТЗ се съдържат няколко специфични правила относно: неопредолимата сила, стопанската непоносимост, отменината и неустойката.
а/ непреодолима сила (чл. 306 от ТЗ). В тази норма за първи път в частното право се съдържа легална дефиниция на понятието “непреодолима сила” (фостмажорно обстоятелство). Това правило е специфично проявление на чл. 81, ал. 1 от ЗЗД, където е посочено, че длъжникът не отговаря, ако невъзможността за изпълнението се дължи на причина, която не може да му се вмени във вина. Непреодолимата сила е непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало след сключването на договора. За да се квалифицира едно събитие като непреодолима сила то трябва да отговаря на следните нормативни изисквания: - събитието е настъпило след сключване на договора, защото ако е било налице към момента на неговото сключване, то тогава се говори за начална невъзможност за изпълнение и се касае за договор с невъзможен предмет, който по силата на чл. 26, ал. 2 от ЗЗД е нищожен и не създава правна обвързаност за длъжника. - събитието да има извънреден характер, т.е. то да е външно спрямо длъжника и да не зависи по никакъв начин от неговата воля. - събитието да е непредвидимо, което значи да е случайно по произход и чието настъпване длъжникът не е предизвикал, нито е могъл и не е бил длъжен да предвиди. - събитието да е непредотвратимо значи да съставлява непреодолима пречка за изпълнение на задължението. Длъжникът е проявил цялата грижа на добър търговец и въпреки положените максимални усилия и настойчивост да престира, всички негови действия са лишени от практически резултат. - случайното събитие трябва да е препятствие за реалното изпълнение на задължението и между него и невъзможността за изпълнение следва да има причинна зависимост. Събитието трябва да е такава причина, която да обуславя по непредотвратим начин невъзможността за изпълнение. Ако длъжникът е имал все пак някаква възможност да изпълни задължението си въпреки наличието на това събитие, то тогава неговото неизпълнение се дължи на други причини, които могат да му се вменят във вина и поради това той няма да се освободи от отговорност. - събитието да е настъпило преди срока за изпълнение на задължението, защото ако то е настъпило след срока, това означава, че забавата на длъжника се дължи на други причини. В чл. 306, ал. 1, изр. ІІ от ТЗ се посочва, че ако длъжникът е бил в забава, той не може да се позовава на непреодолима сила. ОСОБЕНОСТ: Не може да се позовава на непреодолима сила длъжникът, който има парично задължение. Това принципно положение е регламентирано в чл. 81, ал. 2 от ЗЗД и се прилага в гражданското и търговското право. Например не може да се позовава на непреодолима сила този длъжник, който от своя страна е кредитор на банка под особен надзор или обявена в неъстоятелност. Правното действие на непреодолимата сила се състои в това, че длъжникът по търговска сделка не отговаря за неизпълнението, причинено от непреодолима сила (чл. 306, ал. 1, изр. І от ТЗ). Поради това тя се определя като оневиняващо обстоятелство, т.е. като обстоятелство, което изключва вината на длъжника. Ако щом длъжникът няма вина за неизпълнението, то тогава отпада и неговата договорна отговорност. Тъй като вината на длъжника в частното право се предполага, щом той не е изпълнил задължението си, длъжникът трябва да докаже наличието на обстоятелство, което представлява непреодолима сила. Допустими са всички предвидени от закона доказателствени средства. Пример: Най-често се използват писмени доказателства, представени в съдебен процес по повод неизпълнението на договора. Такива са официални документи, издадени от държавни органи, в зависимост от характера на събитието – метериологични и ветеринарномедицински служби, кметове на общини и областни управители, районни управления на МВР, противопожарна охрана; частни документи – напр. сертификати, издадени от БТПП, и други. Длъжник, който не изпълнява задължението си, като се позовава на непреодолима сила, има задължението да уведоми писмено другата страна за настъпването на това обстоятелство, като посочи в какво се състои непреодолимата сила, както и какви са възможните последици от нея за изпълнението на договора. Това трябва да бъде направено в подходящ срок, за да може насрещната страна по договора да положи грижи за избягване на вредните да нея последици от неизпълнението на договора. Ако длъжникът не я уведоми, той дължи обезщетение на другата страна за настъпилите от неуведомяването имуществени вреди (чл. 306, ал. 3 от ТЗ). Непреодолимата сила не прекратява правоотношението, което съществува между страните по търговския договор, но докато трае тя, изпълнението на задължението и на свързаните с него насрещни задължения се спира (чл. 306, ал. 4 от ТЗ). Това означава, че изпълнението на задължението на длъжника се отсрочва с толкова време, колкото трае непреодолимата сила. Но ако непреодолимата сила трае толкова дълго време, че кредиторът вече няма интерес от реалното изпълнение, той има право да прекрати договора. Това право има и длъжникът (чл. 306, ал. 5 от ТЗ). Това е специфично проявление на разваляне на двустранен договор по чл. 87, ал. 2 от ЗЗД. б/ стопанска непоносимост (чл. 307 от ТЗ). В резултат на настъпили след сключване на договора изключителни събития (напр. голямо обезценяване на националната валута поради инфлация следствие на война или дълбока стопанска криза) изпълнението на задължението става изключително обременително за длъжника. Стига се до прекомерно несъответствие между престация и контрапрестация, при което ако длъжникът изпълни първоначалното задължение ще изпадне в стопанско разорение. ВАЖНО: Стопанската непоносимост не трябва да се смесва с крайната нужда и явно неизгодните условия (чл. 33 от ЗЗД). Това унищожително основание при гражданскоправните сделки не се прилага при търговските сделки (изрично чл. 297 от ТЗ). Крайната нужда и явно неизгодните условия трябва да са налице към момента на сключване на сделката, а не да са се проявили впоследствие, както е при стопанската непоносимост. Различни са и правните последици на двата института – унищожаемост на сделката, сключена при крайна нужда и явно неизгодни условия, съответно –прекратяване или изменение на договора при стопанската непоносимост; различни давностни срокове и различна компетентност на съда. Фактическият състав на стопанската непоносимост като събитие има следните елементи: - настъпване на обстоятелство, което има изключителен, извънреден, необичаен характер (военни действия, големи инфлационни процеси), и се дължи на външни причини, които не могат да се вменят във вина на засегнатата страна (длъжника). - събитието трябва да е настъпило след сключване на договора и изпълнението на задълженията не трябва да е завършило. При двустранно изпълнение на задълженията никоя от страните не може да се позовава на стопанска непоносимост, а при едностранно изпълнение не може да се позовава тази страна, която вече е изпълнила задължението си. Стопанската непоносимост е приложима спрямо тази страна, която още не е изпълнила задължението си, дори ако изпълнението е започнало. - изпълнението на задължението трябва да е възможно. При невъзможност за изпълнение (виновна или невиновна) не може да се говори за стопанска непоносимост на престацията. - събитието да е непредвидимо. То е такова, когато е случайно и страните по време на сключване на договора не са могли и не са били длъжни да предвидят неговото настъпване. - събитието трябва да води не само до изменение на обстановката след сключване на договора, а до коренно (съществено, чувствително) нарушаване на еквивалентността в стойностите на престация и контрапрестация, която страните са имали предвид при сключването на договора, т.е. трябва да е променена цялата икономическа основа на договора. - запазването на договора да противоречи на справедливостта и добросъвестността. Такова противоречие е налице, когато еквивалентността на престациите е нарушена съществено и изпълнението на договора при старите условия би довело до съществено ощетяване на една от страните за сметка на другата, която несправедливо ще се обогати. В този смисъл стопанската непоносимост е израз на принципа на справедливостта в частното право. Предполага се, че страните не биха сключили договара при такива неизгодни условия, каквито са настъпили по-късно, т.е. когато едната престация чувствително се отклонява по размер от насрещната престация и поради това нейното изпълнение би представлявало нарушение на принципа на добросъвестността. Стопанската непоносимост е основание (юридически факт), при наличието на което се поражда субективното потестативно право на една от страните по търговски договор да иска от съда неговото изменение или прекратяване изцяло или от части. Това право може да се упражни само съдебно – чрез конститутивен иск или чрез възражение срещу предявен от насрещната страна иск за реално изпълнение. Съдът е обвързан с петитума на иска – той не може да постанови прекратяване на договора при положение, че се иска само неговото изменение или обратното. За този иск се прилага общата петгодишна погасителна давност (чл. 110 от ЗЗД). ВАЖНО: Стопанската непоносимост е приложима само при двустранни, възмездни и комутативни договори. Тя няма приложение при едностранните, безвъзмездните и алеаторните сделки. Не може да се позовава на стопанска непоносимост длъжник, който е във виновна забава на своето задължение. в/ отметнина (чл. 308 от ТЗ). Отметнината е уговорена между страните по търговски договор парична сума (но може и да бъде вещ, както и обещание за действие или бездействие), която една от страните трябва да плати на другата при отказ от договора като обезщетение за причинените от отказа вреди. По старото българско търговско право този институт се нарича пишманлък. Отметнината се характеризира със следните признаци: - уговаря се между страните при сключване на търговски договор. Страните се споразумяват, че тази от тях, която е дала отметнината или е обещала да я даде, ще има право да се откаже от договора без другата страна да има право да иска обезщетение за вреди от неизпълнението на договора. Отметналата се страна е длъжна да заплати отметнината, а ако я е дала при сключване на договора, тя я губи. Другата страна има право да иска отметнината или да я задържи, дори и да не е претърпяла реални вреди от отказа. Няма пречка отметнина да се уговаря в полза и на двете страни. - даването или обещаването на отметнина е юридически факт, от който се поражда субективно потестативно право за страната, която я е дала или е обещала да я даде, да се откаже чрез едностранно волеизявление от договорното правоотношение и по този начин да го прекрати. В това се състои правното действие на отметнината. - страната, дала или обещала отметнината, има право да се откаже от договора само при условие, че не е започнало неговото изпълнение. Това е важна законова предпоставка за възникването на субективното право на отказ от договора. Ако изпълнението е започнало, това субективно право вече е погасено. - когато страната, дала или обещала отметнината, не упражни субективното си право на отказ и изпълни своето задължение по договора, тя има право да иска връщане на отметнината или прихващане срещу насрещно задължение. Отметнината се връща и при прекратяване на договора по взаимно съгласие (чл. 308, ал. 2 от ТЗ). ВАЖНО: Отметнината прилича, но трябва да се различава от задатъка (капаро) по чл. 93 от ЗЗД, който служи за доказателство, че договорът е сключен и обезпечава неговото изпълнение. Задатъкът има потвърдителна и обезпечителна функция. Той има и обезщетителна функция, тъй като задатъкът може да се задържи от страната, която го е получила, или да се върне в двоен размер от тази страна, ако тя не е изпълнила задължението си. Задатъкът обезпечава изпълнението на задълженията и на двете страни по договора. Предпоставка за задържането на задатъка или за връщането му в двоен размер е виновното неизпълнение на задължението на едната страна по договора и затова задатъкът е самостоятелна форма на договорна отговорност. Не на последно място, задатъкът може да има и наказателна функция по волята на страните – т.нар. наказателен задатък, който се губи, без да се освобождава неизправната страна от задължението да възмезди другата страна за действително претърпените от неизпълнението вреди. г/ неустойка (чл. 309 от ТЗ). Неустойката е предварително и глобално (форфетерно) определена от закона или договора парична сума, която длъжникът трябва да плати на кредитора при неизпълнение на своето задължение. Тя обезпечава изпълнението на задължението (обезпечителна функция) и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват (обезщетителна фуннкция). Кредиторът обаче може да иска обезщетение и за по-големи действително понесени от него вреди. Законната неустойка има преди всичко наказателна функция. Неустойката е една от формите на договорна отговорност и средство за обезпечаване правото на вземане на кредитора. Изтегляне 188 Kb. Сподели с приятели:
|