Тримата братя и златната Зайо и Койотът Тарльо ябълка

Живели трима братя – Боян, Койотът Койо избяга от зоопарка. Седнал Тарльо на припек.

Деян и Делян. Отиде да живее в гората. Развил бодливия си кожух,

В двора на братята растяло Кой е койотът Койо ли ? извадил си муцуната и затананикал:

ябълково дърво. Всяка година Той е далечен братовчед - Бодли мои, неприятели мои,

то раждало по една златна на вълка. защо сте ми? Всички бягат от мене,

ябълка. Но от далечна земя Донесен е от Америка. всички ме мразят.

долитала ламя. Откъсвала Пазачът на зоопарка Бойо Боев Тогава една лисица го издебнала,

ябълката и отлитала. Тримата тръгна да го търси. хвърлила се върху него. Тарльо в

братя се зарекли да опазят Срещна Зайо. Попита го: миг събрал бодливия си кожух,

златната ябълка. Първата година - В района на гората да свил се на топка и запял отвътре:

най-големият брат - Боян останал си виждал един койот на име Койо? - Бодли мои, приятели мои! Аз ще

на двора да я пази. През нощта - Не съм виждал – отвърна му Зайо. ви посребря, аз ще ви позлатя !

долетяла ламята. - Какво ли ще иска този койот ?

В зоопарка си има клетка, и храна,

и вода.

му Зайо.

паднал Зайо, ударил се до колене, да не си мокри краката Научи го неговият дядо Пейо. Като

ударил се, разплакал се, в реката. Зайо обува на своите малък и той свирел на хармоника.

от играчка – ей ти плачка! лапки сиви чорапки – да му е Вчера дядо Пейо се разболя.

Дошла жаба – стара баба; топло, да му е леко и от ловеца Родителите на Йонко го заведоха в

хванала го, вдигнала го. да бяга далеко. И Петльо си има болница. Сега дядо Пейо е там – на

Видели се, засмели се, ботушки малки, но с остри шпори. втория етаж, в трета стая.

та от плачка, пак играчка! Смее ли някой с Петльо да се пребори? Днес Йонко се върна от училище.

Врабчо е бос. Той обуща си няма. Веднага взе хармоничката. Изтича

лете е лесно, но в зима голяма в двора на болницата. Застана под

мръзне, подскача от крак на крак прозорците. Засвири. Йонко знае -

и писука: дядо Пейо го чува. И сигурно го боли

- Аз съм юнак ! по-малко.

Треньор България Пипи тръгва на училище

Бате Таньо е треньор по футбол. България е моята родина. Учителката извади хубава картинка.

Тренира децата от квартал Как искам да сме мили и На нея беше нарисуван таралеж. Пред

„Коньовица”. Отборът им се засмени! носа на таралежа стоеше буквата Т.

нарича „Вихрогон”. И бате Тя като златна ябълка в - Е Пипи, сега ще видиш нещо, забавно-

Таньо е бил футболист. Играел градина сред другите рече тя бързо.- Това е таралеж. А буквата

си с топката като жонгльор. страни да е за мене. Под таралежа се нарича Т.

Щом отборът побеждава бате - За нищо на света не мога да повярвам -

Таньо си пее „Тичай, тичай, Кон усъмни се Пипи. -

коньо, вихрогоньо”. Всички Та това е чертичка, а върху нея има друга

деца от квартала му викат Тичай, тичай, коньо, малка чертичка. Но много ми се иска да

бате Таньо. А пазачът на коньо, вихрогоньо. разбера какво общо има с тях таралежът.

стадиона го поздравява: Не се заморявай, Учителката извади друга картинка, на

- Добър ден, господин треньор. гривата развявай ! която беше нарисувана змия. Тя обясни