Тържество за края на 4 клас
Изтегляне 80 Kb.
|
|
Тържество за края на 4 клас Набор 1999 Випуск 2010 Видеозапис на мултимедия- Чиновете говорят/Снимана е пустата класна стая, с празните чинове и се чуват гласовете на чиновете, които разговарят помежду си/: -Ех-ех ...! Толкова ли много време мина, откакто децата за пръв път дойдоха на училище!? Сякаш вчера беше ,като седнаха за първи път в клас. А днес трябва да се разделим с тях. - Хайде, хайде! Те ще се радват да се разделят с теб. Ти, там до прозореца, само ги изкушаваше да стават и да гледат навън и ги разсейваше. А пък аз ! Аз на първия ред само им помагах по-добре да гледат от дъската задачите и по-добре да слушат г-жа Пеева! - Да, бе, да! На тебе слагаха да седят само най-палавите, най-отпред, за да внимават и да ги вижда по-добре госпожата. -/чува се тих плач, и смърчане / -Защо плачеш? -Как да не плача?!.Вие се карате , а на мен ми е мъчно, че вече трябва да се разделим с четвъртокласниците. Класните стаи ще са пусти и няма повече учениците да идват при нас!... -Не трябва да плачеш , а да се радваш, защото те вече са пораснали, знаят и могат много. Тук при нас се научиха да четат и пишат, да смятат... Тук при нас ден след ден станаха по- умни, по-добри, по-големи... - Ето звънецът!!! / Бие звънецът. Учениците нахлуват в класната стая. Изваждат спрейове и пишат на бяло платно, имитиращо стена- графити: „СОУ Иван Вазов ІV Б клас”, което остава като фон през цялото време на тържеството. Сядат по чиновете или се подреждат отпред ако е в актовата зала./ Ако още вий не сте разбрали днеска тук сме се събрали за този ден учебен, в това училище последен. Тука ние много учихме, много знания получихме. Днеска ще ги затвърдим и на практика приложим, Като ги пред вас изложим. Първи час е ....... Стига вече математика, стига български, граматика, писмени, човек, природа, четене и общество! Първи час е - Обич и приятелство, Втори – Спомени, Трети – Поздрави! /Това е написано на постер като учебна програма и го закача отпред/ Бие звънецът Започва първият учебен час. Време ни е тук със вас да запазим тишина. Ето наш`та госпожа Сбрала ни е веч класа. Първи час е по Любов, Но дали е всеки за часа готов?... Любовта е дума свята, най-прекрасна на земята. Тя е обичта към мама, тръпка нежност между двама, към родината обична. Със любов печелиш всичко. Нашето небе е тъй дълбоко, нашите звезди са тъй големи и земята наша е безкрайна, а се сбира цялата в сърце ми. Любовта е като пролетен дъх, волна като вятъра. За нея изкуствени прегради не бива да се поставят. За да удържим – нека я уважаваме, нека помним това, което ни е дала. ЛЮБОВТА НА Е ЩАСТИЕ, ТЯ Е ПЪТ КЪМ ЩАСТИЕТО, КОЕТО НЯМА ГРАНИЦИ. И дори да си богат и прочут и знатен, страшно е на този свят да си без приятел. С четири очи света по-добре се гледа и е двойна радостта в битки и победа. В дни на болка или скръб нищо страшно няма, щом с приятеля на гръб носите ги двама. Ако е в немилост той, сам и изоставен, няма ли да влезеш в бой даже и неравен?! Няма ли да отречеш титли и успехи?! Няма ли да му дадеш своите доспехи?! Че макар да си богат и прочут и знатен, страшно е на този свят да си без приятел. Нямам нужда от много приятели, стигат ми двама, трима, ала само такива, които в сърцата си рани от моите болки да имат. Очите на най-добрите приятели блестят като нощното небе. Сърцата на най-добрите приятели туптят като бурното море. А душата им е толкова мила, че никого не би наранила. На приятеля в беда можеш да се довериш дори и да си на косъм от смъртта. Казва се приятел пръв. Но защо е той такъв? Затова, че пръв полита в огъня да те спаси. Пръв и без да се запита прав ли си или не си. Пръв за теб леда пролазва, пръв за теб пролива кръв. Ето за това се казва, че приятелят е пръв. За приятелството трябва да се борим всеки ден. То е свято като хляба, от съдбата подарен. Колко хубаво е само да усещаш ей така, до сърцето друго рамо и протегната ръка. Когато ти е тъжно, ако си с приятел ти олеква. Когато ти е весело – още по-хубаво ти става да споделиш с приятел радостта си. ЛЕГЕНДА ЗА ПРИЯТЕЛСТВОТО: /драматизация/ В една арабска легенда се разказва за двама приятели, които вървели през пустинята. По пътя избухнал спор и единият зашлевил шамар на другия. Пострадалият, без дума да обели, седнал и написал на пясъка: "Днес моят най-добър приятел ме удари!" Продължили напред и стигнали до един оазис, където влезли да се изкъпят. Оскърбеният приятел внезапно започнал да се дави, но навреме бил спасен от другаря си. Когато се посъвзел, грабнал камата си и написал на един камък: "Днес моят най-добър приятел ми спаси живота!" Заинтригуван, приятелят му го попитал: - Защо, след като те нагрубих, писа на пясъка, а сега пишеш върху камък? Засмян, другарят му отвърнал: - Когато някой добър приятел ни засегне, трябва да напишем това на пясъка, където вятърът на забравата и прошката ще го заличат. Но от друга страна, когато ни се случи нещо голямо и прекрасно, трябва да го гравираме на камъка на СЪРЦЕТО, където никoй вятър не може да го заличи. Изтегляне 80 Kb. Сподели с приятели:
|