Глава 4 - Какво разделя хората

Глава 4 - Какво разделя хората

Нарекоха съвременния свят "глобално село". Но тъй като то се обитава от враждуващи съседи, в него става все по-опасно да се живее. Даже нашите деца в училищна възраст съзнават новите опасности, които застрашават тяхното поколение.

Повърхностният наблюдател остава с впечатление, че проблемите, които тласкат хората в различни лагери, са възникнали в резултат от действието на широк спектър противоречиви политически, икономически, социални и трудово-правни възгледи. Въпреки че тези различия наистина създават все по-дълбоки, потискащи и несъмнено ярко разделителни линии, съществува и едно много по-сериозно разцепление, на което се обръща малко внимание.

Нека разгледаме накратко очевидните причини за липсата на единство между хората, а след това и главната причина, която лежи много по-дълбоко в човешкото съществуване.

В икономическия живот: Природните бедствия като суша, земетресения и наводнения и следващите ги глад и мизерия представляват един постоянно разрастващ се проблем, особено в Третия свят. Тези бедствия още повече увеличават големите икономически различия между богатите и бедните народи. Въпреки готовността и жертвите на много хора, които се опитват да помогнат, може да се направи печалната констатация, че твърде често богатите стават все по-богати, а бедните - все по-бедни.

В сферата на социалните връзки: Не е тайна, че днес разрушаването на брака и семейния живот е придобило епидемични размери. Летосал ми каза със сълзи на очи: "Моят дом беше разрушен." Аз помислих, че е била разрушена неговата малка африканска хижа, но скоро ми стана ясно, че той с този израз тактично ми съобщаваше, че жена му го е напуснала. Днес се "разрушават" твърде много домове. Егоистичният начин на живот е противоположност на истинската любов. И въпреки това, както ще видим в една от следващите глави, Божията любов със Своята изцеляваща и градивна сила докосва и брачната връзка и семейството.

В трудовоправно отношение: Свикнахме вече да слушаме за недоволство и напрежение на работното място. В началото на 1985 г. в Англия приключи най-ожесточеното стълкновение в индустрията през 20-ти век. И въпреки че стачката и сблъсъците по улиците бяха преустановени, огорчението и натрупаната омраза станаха като открита рана в отношенията между работниците и ръководството на предприятието и дори между самите миньори. Каква разлика в сравнение с премахването на напрежението между работниците и ръководителите на предприятията по времето на вълненията в каменовъглените мини в Уелс! Джон Пари е бил там и ми разказа. Когато се запознах с Джон, той беше пенсиониран миньор на 91 години, напълно ослепял, и страдаше от силикоза, хронично белодробно заболяване. Аз и жена ми посещавахме винаги, когато ни беше възможно, къщурката на този скромен миньор в Северен Уелс. Със сърдечен смях и голяма радост той разказваше какво е направил Бог в Уелс, действайки с убедителна сила по време на съживлението през 1904 и 1905 г. Тогава миньорите, както и техните работодатели познали живия Бог. Прекият резултат от това бил, че те започнали да се отнасят с доверие и уважение един към друг. Каква съществена разлика между 1905 и 1985 година!

Джон говореше с голяма радост за онези дни. Той си спомняше, че десетки предприятия банкрутирали, понеже внезапно изчезнало търсенето на алкохол. Спомняше си също, че когато слизал с миньорите в галерията, всички заедно пеели хвалебни песни на Бога. Той се засмиваше тихо, когато казваше: "Хората все още идват при мен и питат къде е било съживлението." После казваше, сочейки с пръст гърдите си: "То е тук вътре, и то в този момент."

Освен политическото, социалното, трудовоправното и икономическото поляризиране между хората и всеобхватната мрежа на терора заплашва да разруши вътрешнополитическия мир в много страни. Библията съвсем точно описва ситуацията, в която се намираме днес: "... очаквахме мир, но никакво добро не дойде, и време на изцеление, но ето, смущение!"³⁷ Колкото и дълбоки да са тези разцепления, има нещо, което разделя хората много по-страшно и по-трайно. Причината за това се крие в обърканите представи за Бога.

Другите религии свидетелстват, че човек предприема опит да достигне Бога, а Библията показва как Бог слиза при хората. Когато Бог поиска да построи мост към Вечността за изгубените хора на земята, Той извърши чудото девица да забременее. Денят, в който Творецът на Вселената се въплъти във времето и пространството, сега е исторически факт. Божият ангел се е явил на Йосиф насън и му е казал: "Йосифе, сине Давидов, не бой се да вземеш жена си Мария, защото заченатото в нея е от Светия Дух".⁴¹ По-късно, когато Исус е възмъжал, Той е потвърдил Своята божественост, казвайки в присъствието на враждебно настроени скептици: "Аз и Отец сме едно".⁴²

Астронавтът Джим Ъруин (Аполо VХ) писа: "Божието идване на Земята е от по-голямо значение, отколкото отиването на човека на Луната." Никое постижение на човека в космическото пространство не може да се сравни с чудото на мига, когато Бог от вечността дойде в обвързаността на времето.

В допълнение на старозаветното пророчество, че ще се роди Дете и ще бъде даден Син, се дава и по-подробна информация за тази неповторима личност: "... и Името Му ще бъде: Чудесен, Съветник, Бог могъщ, Отец на вечността, Княз на мира. Управлението Му и мирът непрестанно ще се увеличават..."⁴³ Такава внушаваща страхопочитание комбинация между власт и мъдрост е необходима предпоставка за дейността на един истински властелин на света. Ние и сега търсим авторитети, които не само знаят какво е правилно, но и могат да го осъществят. Възможно е някои наистина да знаят какво трябва да се направи, но в историята никой не е притежавал власт и мъдрост да доведе свето до състояние на вечен мир.

Князът на мира има и двете - и знанието, и силата да донесе на света постоянен мир. Един ден Исус Христос ще се завърне с цялото Си величие и сила, за да управлява тази планета. Когато този ден настъпи, всички заводи за оръжие ще бъдат затворени, всички атомни бомби ще бъдат унищожени, а граничарите и войниците ще бъдат изпратени завинаги у дома си!

В своята история човекът е доказал колко е безнадеждно неспособен да управлява себе си и себеподобните си. Мирът и справедливостта за всички трябва да почакат до настъпването на момента, когато Князът на мира сам ще поеме царската власт! Тогава хората ще "изковат мечовете си на палешници и копията си - на сърпове; народ против народ няма да вдигне меч, нито ще се учат вече на война".⁴⁴ И в онова мирно време "земята ще бъде пълна със знанието на славата Господна както водите покриват морето".⁴⁵ Друг завършек на историята, който да задоволи Бога на вечността, не може да има.

Но още преди настъпването на този ден ясно ще се види дълбоката и конкретна пропаст между пората. При бъдещия голям разрив ще става дума за личността на Исус Христос. Затова е много важно точно да знаете кой е Той, защо е дошъл и какво е направил за вас, когато е бил на земята.

Книгата Битие и Евангелието от Йоан започват по подобен начин. В Битие четем: "В началото Бог създаде небето и земята".⁴⁶ В Евангелието от Йоан намираме: "В началото бе Словото... и Словото бе Бог... Всичко това чрез Него стана".⁴⁷ Бог, който в Битие се нарича Елохим, в Евангелието от Йоан се обозначава като Словото. Елохим е Словото и Той е приел човешко тяло, за да живее сред Своето творение. "И Словото стана плът и пребиваваше между нас".⁴⁸ Това невероятно твърдение звучи така в цялостната си връзка: "В началото бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог. То в началото беше у Бога. Всичко това чрез Него стана; и без Него не е станало нищо от това, което е станало... Той беше в света и светът чрез Него стана; но светът не Го позна. У Своите Си дойде, но Своите Му не Го приеха. А на онези, които Го приеха, даде право да станат Божии деца, тоест на онези, които вярват в Неговото име.... И Словото стана плът и пребиваваше между нас; и видяхме славата Му, слава като на Единородния от Отца, пълно с благодат и истина".⁴⁹ (). "Никой, когато и да е, не е видял Бога; Единородният Син, който е в лоното на Отца, Той Го изяви".⁵⁰

По въпроса дали Исус е самият Бог, духовете се разделят. В известен смисъл това не е изненадващо. Когато Исус казва: "Аз и Отец сме едно" (Йоан 10:30), някои намират в Него отговора на своето търсене на Бога. Други Го отхвърлят, понеже не могат да си представят, че Бог, въплъщавайки се в Христос, е станал човек и се е принизил до такава степен. Някои са били привлечени от Исус, други са Го отхвърляли. Едни са Го последвали, други са искали да Го убият.

Още по времето, когато е живял на земята, Исус е бил причина за раздяла на хората и това е така и до днес. Той го е казал съвсем ясно: "Който не е с Мен, той е против Мен."⁵¹

Естествено отрицателната първа реакция не трябва да бъде последната дума.

Нека се запознаем тук с един човек, който от противник е станал последовател на Исус. Савел е бил еврейски равин с многообещаваща кариера. На младини той толкова много е мразел последователите на Исусе, че ги е преследвал и даже е одобрявал избиването им. Но след като станал християнин, той през целия си живот славел Исус като свой Господ и Учител. Той с радост понесъл много страдания за верността си към Христос. Каква е била причината за тази промяна?

Савел е бил запознат с гръцкия превод на Стария Завет. Той е бил преведен от 70 учени и затова се е наричал "Септуагинта". И понеже е бил учен, знаел, че еврейската дума Яхве (или Йехова) е преведена с гръцката дума Кириос. В българската Библия тя е преведена с Господ.

Веднъж, пътувайки за Дамаск, за да преследва там християните, Савел видял една "голяма светлина". Тази светлина била така ярка, че той временно ослепял. Интуитивно той разбрал, че се намира в Божието присъствие. Употребявайки гръцката дума за Яхве, той запитал: "Кой си Ти, Господи?" Бог отговорил: "Аз съм Исус, когото ти гониш".⁵² В този ден Савел разбрал, че Яхве и Исус са едно.

Това откровение превърнало Савел от враг на Исус в апостол Павел. От този ден нататък той посветил живота си напълно на Господ Исус Христос. Затова, въпреки че е трябвало много да страда за вярата си, кой прекарал остатъка от дните си, разпространявайки радостната вест, че Бог е посетил земята. Реалността на присъствието на Исус в неговия живот го превърнала в най-големия мисионер на всички времена. По отношение на Господ Исус Христос писмата му са изпълнени с увереността: "... чрез Него бе създадено всичко".⁵³

Както виждаме, Исус Назарянинът не е бил само Божи пророк, както учи напр. ислямът, нито някакъв син на Бога в смисъла, който влагат мормоните, свидетелите на Йехова и други. Има хора, които в стремежа си да се осигурят от всички страни и да угодят на всички предпочитат да игнорират това, което Бог сам е разкрил за Себе Си. Това се нарича "синкретизъм" и може да се дефинира като опит да се съчетаят различни и отличаващи се една от друга насоки на вярата.

Например хиндуистите признават Исус като просто Го нареждат до многобройните си други богове. Добре е да си припомним как Богът на Илия, живият и истинен Бог, излиза срещу езическите идоли на Ваал - Той ги поваля в праха пред Себе Си. Точно по същия начин всеки създаден или измислен от човека бог трябва да бъде унищожен пред Господ Исус Христос, понеже Исус е Бог Син, вечно единен с Отца и Светия Дух.

Щом разберем, че Исус Христос е Бог, няма да ни е трудно да повярваме в Него като роден от девица, в Неговите многобройни чудеса, в Неговата смърт и Неговото възкресение, в Неговото възнесение и Неговото предстоящо връщане на земята с величие и власт. И понеже Исус Христос е истинският Бог, Създател на Вселената с всички нейни закономерности, Той е по-велик от всички закони, които е сътворил.

По отношение на личността на Исус Христос хората се разделят и образуват две семейства. Това разделение няма нищо общо с богатството или бедността, с разтрогнати бракове или политически възгледи. То е възникнало тогава, когато Бог е посетил земята, и е много по-дълбоко от всяко друго, което дели хората един от друг.

Тази констатация не е преувеличена и не изопачава действителното положение, понеже Самият Господ Исус казва: "Ако беше Бог вашият Отец, то вие щяхте да Ме любите, защото Аз от Бога съм излязъл и дошъл; понеже Аз не съм дошъл от Себе Си, но Той ме изпрати. Защо не разбирате Моето говорене? Защото не можете да слушате Моето учение. Вие сте от баща дявола и желаете да вършите похотите на баща си. Той беше открай човекоубиец и не устоя в истината; защото в него няма истина. Когато изговаря лъжа, от своите си говори, защото е лъжец и на лъжата баща".⁵⁴

Учудващо ли е да чуем, че има както братство на вярващи, така и братство на хора, чийто баща е дяволът? Не всеки е дете на Бога. Семейството на Бога или семейството на Сатана - това са за вас и за мен двете вечни алтернативи.

Колкото и реална да ви се струва вашата представа за Бога, може наистина да грешите. Лъжа е да се твърди, че няма значение в какво вярва човек, стига той искрено и твърдо да вярва в него. Вие можете да вземете отрова и твърдо да вярвате, че това е лекарство, но въпреки това ще умрете!

Човечеството е разделено на две семейства. Всеки човек принадлежи към едното или към другото - към семейството на Бога или към семейството на дявола. От най-голямо значение е да знаете вие към кое семейство сте. Първата стъпка да станете член на Божието семейство е да познаете Бога и какво Той е направил, давайки ни Своя Син Исус.

Името Исус означава "Яхве е спасение". Затова ангелът казва на Йосиф, мъжа на Мария, да Му даде името Исус, "... защото Той е, който ще спаси народа си от греховете им".⁵⁵