Глава 8 - Как мога да стана член на Божието семейство?

Глава 8 - Как мога да стана член на Божието семейство?

В началото на 40-те години медицинската наука отбеляза голям напредък в областта на очната хирургия. Стана възможно да се присади здрава ретина от току-що починал човек на окото на слепец. Д-р Сангстър ни разказа за резултата от първата операция на око, на която присъствал и самият той.

Рано преди изгрев слънце той придружавал двама души до красивия Съри Даунс в Англия - една слепородена жена и очния хирург, който я лекувал. В дните след операцията нейните очи били защитени от светлината с помощта на много пластове превръзки, които постепенно, една след друга, били сваляни. Тя вече усещала чувствителност към светлина, която била нова за нея, и била много развълнувана. Преди изгрев слънце била свалена и последната превръзка от очите на тази жена, която никога не била виждала. Изгревът този ден бил великолепен. Утринното слънце се появило на хоризонта. Сенките ставали все по-къси, а нежната красота на зелените листа изпъквала на фона на околната природна свежест. Птиците весело подскачали, търсейки своята закуска в росната трева. Всичко това представлявало за жената един прекрасен спектакъл. И докато сълзите се стичали по бузите й, тя извикала: "Наистина, вие се опитахте да ми опишете това, но никога не съм си представяла, че то може да бъде така чудесно!" След това замлъкнала, изпълнена с благоговение пред величието на Божието творение.

Как бихте могли да опишете червения цвят на човек, който никога не е имал зрение? Или да придадете чара на слънчевия залез на някого, чиито очи никога не са реагирали на светлината? Сигурно това би било невъзможно. Думите, които описват видима красота, нямат голямо значение за слушатели, лишени от зрение. Съвършенството на една картина, сиянието на човешкото лице или великолепието на един пейзаж не могат да се опишат със звуци. Необходимо е зрение.

Същото важи и по отношение на Бога. Веднъж говорих с един студент по медицина, който се готвеше за последния си изпит в болницата Гай в Лондон, и се опитах да му опиша Божията любов. "Това просто не мога да го видя" - отговори той. Аз разбрах, но продължих разговора. "Не, не мисля, че можете, понеже приличате на човек, който живее в тъмна стая. Знам какво значи това, тъй като и аз също съм живял в духовен мрак. Сега обаче съм навън, където грее слънцето на Божията любов. Дейвид, за да разберете любовта на Бога, трябва да се махнете от затъмненото помещение и да излезете на Неговата светлина." Този ден Дейвид коленичи, поиска прошка от Господ Исус за греховете си и го помоли да влезе в Неговия живот. Няма да забравя думите му, когато се надигна: "Никога не съм предполагал, че това може да бъде толкова великолепно!"

Също както нашите очи дават възможност красотата на Божието творение да се превърне в човешки опит, така и духовният поглед запознава човешката душа с реалността на Божието присъствие, Неговата сила, Неговата любов. Винаги е тъжно да се усети липсата на духовна действителност, когато един духовен слепец говори за Бога.

След като Господ Исус отива на небето, Той в едно пророчество чрез апостол Йоан поставя на хората в Лаодикия в Мала Азия една ужасяваща диагноза за тяхното духовно състояние. Той им казва, че не знаят, че са слепи.¹¹⁴ Можете ли да си представите слепец, който не осъзнава в какво състояние се намира? Съобразно тази диагноза за духовна слепота Господ Исус предписва и Своето лекарство: "... да помажеш очите си, за да виждаш".¹¹⁵ И колко важна е тази рецепта! Духовното зрение изисква духовна очна хирургия. И това е дело на Светия Дух.

Когато сте били родени от майка си, това е било естественото ви раждане. Тогава обаче не сте получили духовно зрение и духовно разбиране. За да намерите пътя си, който води навън от духовния мрак към светлината на познанието на Божията слава¹¹⁶, трябва да се родите втори път. Исус казва на Никодим: "Роденото от плътта е плът, а роденото от Духа е дух. Не се чуди, че ти казах: Трябва да се родите отново".¹¹⁷ "Ако не се роди някой отново, не може да види Божието царство".¹¹⁸ Следователно, ако искате да видите Божието царство, трябва да бъдете родени отново.

Като всеки човек вие сте се родили с един вътрешен вакуум, който настойчиво изисква да бъде запълнен от Бога с живот. Тази духовна празнота може да бъде запълнена само чрез активно, съзнателно приемане на възкръсналия Христос и Неговото вътрешно присъствие. Ако Го приемете, целта на Неговата смърт ще се изпълни във вашия живот. Той е умрял не само за да бъдат опростени греховете ви, но и за да може вашето сърце да се превърне в духовно чист дом, в който Той може да живее. Преди Той да дойде да живее в сърцето ви, е необходимо да ви бъдат опростени греховете.

Веднъж в разговор с един млад вярващ африканец видях, че той много искаше да съобщи радостната Христова вест на другите млади хора в своята страна. През следващата седмица трябваше да обучавам почти 200 проповедници на различни неща от Божието Слово и затова го поканих да присъства и той. Въпреки че се намирахме на няколкостотин били от мястото, където трябваше да се състои срещата, аз му предложих да предприеме пътуването по дългите, разбити шосета, за да се срещнем там. Уилям пристигна направо изтощен, но много радостен, че ще има възможност да научи нещо повече за Бога и за Неговото Слово. Естествено този човек се качи в препълнения африкански автобус не заради самото пътуване. За него то беше средство, за да дойде на конференцията. Истинската цел беше това, което го очакваше в края на пътуването.

Приблизително така стоят нещата и с опрощаването на греховете и пречистването на сърцето ви като единствен начин Исус да влезе в него и да общува с вас. Опрощаването на греховете ви е предпоставката, но новият живот в Христос е общуването с Бога е Неговото най-голямо желание спрямо вас и вашето истинско предназначение. Сигурно и вие не желаете да се задоволите с нещо по-малко. Да имате тази лична връзка с Христос е целта, за която сте създадени.

Знанието, че Христос живее в нашите сърца, ни дава още на тази земя увереността, че вечният живот вече е започнал. В нас е зародишът на един живот, който ще надживее смъртта. Присъствието на Христос внася в живота ви "частица от Небесното царство за вас, за да влезете с нея в Небесното царство".

"И свидетелството е това, че Бог ни е дал вечен живот, и че този живот е в Сина Му. Който има Сина, има този живот; който няма Божия Син, нямо този живот".¹¹⁹

Учудващо ли е че студентът по медицина Дейвид, след като се помоли на Исус да му прости греховете и да влезе в живота му, възкликна: "Никога не съм предполагал, че това би могло да бъде толкова великолепно!"

На много хора, които чули проповедта на Петър за живота, смъртта и възкресението на Исус, Бог дал копнежа да познаят Спасителя. За тях Светият Дух е направил това, което прави и за вас. Тези хора чули Петър да им казва, че Исус е Господ (Кириос - Яхве) и Божият Месия. Тяхната реакция била смущение и безпомощност, когато си спомнили как равнодушно били отхвърлили Разпънатия - Самия Бог.

Писанието ни съобщава: "Като чуха това, те, ужилени в сърцата си, казаха на Петър и на другите апостоли: Какво да сторим, братя?"¹²⁰ Вяра без покаяние и обръщение си остава нещо безсъдържателно и без последици, като банкнота без стойност. Вярата в спасителното дело на Христос обаче включва и ново отношение към Бога - отношение на доверие, както и промяна в нашия живот.

Ако вие с простосърдечно доверие към Исус Му благодарите за това, което е направил за вас, умирайки на кръста, това означава, че отношението ви към Бога и към греха се е променило радикално. Едва тогава Светият Дух ще предприеме Своята "очна хирургия" и вашият разум ще започне да разглежда нещата от съвсем друга позиция. Понятието "покаяние" означава и промяна на мисленето. Следователно опитността на истинското новорождение означава и дълбока промяна на отношението към Бога и към греха.

По отношение на Бога: покаянието (промяната на мисленето) означава да се отхвърли всяка фалшива концепция за Бога. В Африка аз видях как хора, които по-рано упорито се бяха борили срещу разрушаването на техните стари житейски навици и езически обичаи, публично изгаряха фетишите си, след като се бяха обърнали към Исус. Други се излагаха на силен обществен натиск, заплахи и опасности, като обръщаха гръб на един религиозен и социален ред, който отрича библейския Бог и се бори против Него. Спасителната вяра трябва да се корени в убеждението, че Исус е Яхве - единствения Бог Спасител.

Що се отнася до греха: когато чрез вяра вие преживеете спасението си, тогава със срам и печал ще разберете собствената си греховност. Промяната във вашето мислене (покаянието) по отношение на греха ще означава, че вече не се опитвате да го игнорирате. Вие вече нямате извинение за греховете си и не смятате, че вашата мнима праведност може да ви спаси. "Цялата ни правда е като омърсена дреха".¹²¹ пред един свят Бог. Ако се обърнете към Исус, ще имате желанието да се отвърнете от нещата в този живот, които не Му харесват.

Представете си един подофицер, който е в отпуск. Един ден той получава две писма. Едното е от приятел, а другото от неговия командир. Първото писмо съдържа покана за сватбата на приятеля, а второто - заповед от офицера да се върне на служба. Несъмнено между двете има разлика - разликата между покана и заповед. Човек може учтиво да откаже на поканата, докато заповедта го изправя пред избора да се подчини или да откаже да я изпълни.

Понеже Бог ви обича и знае, че грехът ще разруши живота ви, Той не ви кани да се покаете, а ви заповядва да направите това. Когато Павел е говорил за евангелието пред философи и други хора на официалния форум на гръцката мъдрост - Аерогара в Атина, накрая той е казал: "Бог ... сега заповядва на всички хора навсякъде да се покаят".¹²² Това включва и вас.

Ако се откажете от фалшивата си представа за Бога и от личните си грехове, ако повярвате в Господ Исус и с радост Го признаете за свой Бог Спасител, ще стане чудото, че Светият Дух ще "действа във вас да желаете и да изработвате"¹²³ онова, което е правилно в очите на Бога. С други думи, Бог обещава на тези, които са готови да се покаят за вината си, Той да се погрижи у тях да се появи и желанието и способността да изпълняват Божията воля в ежедневието си. Само тогава вашият живот ще получи определеното от Бога съдържание.

Тази вътрешна промяна, осъществена от Бога при новорождението, ни прави способни да развием и променено отношение към греха. Нашето вътрешно ухо е станало чувствително към Неговия глас, т.е. за Неговото Слово. И Той ни дава сила да действаме по друг начин. Знае се, че Бог никога не заповядва, без заедно с това да даде сила и способности за изпълнение на заповедта. "Невъзможното за хората за Бога е възможно".¹²⁴

Колкото повече остарявам, толкова повече ме поразява необятността и многообразието на Божията милост. Грешниците не заслужават нищо друго освен съд и смърт. И въпреки това Бог ни учи, че вярата е преминаване от нашето състояние на греховност към приемане на Неговата милост на опрощението - "че Той е праведен и че оправдава този, който вярва в Исус".¹²⁵

Ако се замислите за това какво е направил Исус за вас на кръста, можете само да кажете: "Боже мой, благодаря Ти!" Всичко, което ви остава да направите, когато отворите сърцето и живота си за Господ Исус, е да кажете: "Боже мой, благодаря Ти!" Думите "Благодаря Ти!" винаги ще избликват от сърцето, което е изпитало опрощаващата и спасителна милост.

Очевидно Бог знае, че Го търсите, понеже Той е поставил началото на това и ви е водил стъпка по стъпка. Сега вашето лично търсене трябва да се превърне в един личен въпрос: "Тогава какво да правя с Исус, наречен Христос?"¹²⁶ Бог ви е дал воля. Дали ще използвате тази свободна воля когато вземате решение относно вярата за или против Бога, това е въпрос на живот и смърт. Как ще се отнесете към Христос е голямото решение на вашия живот.

Моето лично решение е взето преди много години. Най-важният ден от живота ми беше денят, когато приех Господ Исус Христос в сърцето си. Това стана така: По време на моето следване няколко души приятели планираха общо прекарване на ваканцията си. Те решиха да заминат в един младежки дом, наречен "Християнски ваканционен център" и аз се присъединих към тях. Там срещнах много млади хора, чийто живот благодарение на Господ Исус Христос се беше променил по чудотворен начин и за които Той беше жива и лична реалност.

Дотогава "религията" не ми беше дала нищо, що се отнася до цел в живота и духовно удовлетворение. Но по време на тази ваканция ми направи много силно впечатление промяната, която Господ Исус Христос беше извършил в живота на новите ми приятели.

За мое учудване установих, че веселието и благочестието не се изключват взаимно. Но, странно защо, аз се чувствах все по-зле и по-зле по време на тази най-щастлива от всички ваканции. През тази седмица открих също така колко изключително интересни бяха различните събрания и библейски часове.

В четвъртък сутринта, вместо да взема участие в една предварително подготвена обща инициатива, аз отидох на разговор със Стивън Олфорд - преподавателя по Библия. Казах му: "Досега винаги съм се наричал християнин, но, Стивън, аз изобщо не съм такъв!"

За гордото ми сърце беше много трудно да си признае това. Тогава той стисна ръката ми и отговори: "Слава на Бога! Първата стъпка по пътя човек да стане истински християнин е доблестта да си признае пред себе си, че е грешник."

След това отвори Библията си и ми показа 12-ти стих от първа глава на Евангелието от Йоан: "А на онези, които Го приеха, даде право да станат Божии деца, тоест, на тези, които вярват в Неговото име."

"Наистина ли искаш да станеш дете на Бога?" - попита Стивън. "Да!" - отговорих аз убедено. Тогава той продължи: "Според Божието обещание, което току-що прочетохме, Бог ще те направи Свое дете, ако ти вярваш, че Господ Исус е умрял за теб, ако Го приемеш в сърцето си."

Можете да вярвате, че нямаше нужда никой да ме уговаря незабавно да коленича пред Бога и с изключителна сериозност да се помоля приблизително така: "Господи Исусе, признавам, че съм грешник. Самият аз нищо не мога да направя, за да се освободя от греховете си. Благодаря Ти за Твоята смърт на кръста и за това, че си пролял кръвта Си за мен. Сега аз се отвръщам от греха си и Те моля да ми простиш! Моля Те, ела в сърцето и живота ми и бъди мой личен Господ и Спасител. Благодаря Ти и Те възхвалявам за това, че чуваш молитвата ми и ме правиш Божие дете."

Сега аз бях истинско Божие дете, истински християнин. Сърцето ми беше изпълнено с гордост и благодарност за това, което Той беше направил. Чудесно е, че Той ще направи същото и за вас, стига само да Го помолите за това!

Въпреки че не беше така просто, аз не след дълго съобщих радостната вест на приятелите си. Сега, след повече от 40 години, все още мога да свидетелствам, че Господ Исус е Този, който ден след ден извършва промяната в моя живот.

И наистина, ако не бях Го приел в моя живот, сегашното състояние на света би ме потискало ужасно. Но така, макар че още тук и сега моят Господ ми е все по-близък и все по-скъп, аз знам: най-доброто предстои. Небето е съвсем близо!

Оттогава животът по чуден начин придоби смисъл. Бог ми даде възможността да общувам с Него и ми дари радостта да представя моя Спасител на другите. Бог няма любимци. Той обича и вас и копнее да стане и ваш Спасител.

Не се изненадвайте, ако имате чувството, че нещо ви тегли в различни посоки. Трябва да очаквате тази борба веднага щом Бог започне да ви привлича към Себе Си. Сатана не би искал да ви изпусне от своето семейство. Той ще направи всичко възможно, за да ви отклони от вярата в Господ Исус Христос. Но Библията казва: "Ето, сега е благоприятно време; ето, сега е спасителен ден".¹²⁷

А сега, може би ще потърсите някое спокойно място, за да се помолите приблизително като мен, когато станах Божие дете.

След като приемете Господ Исус, разкажете на някого какво сте направили. Мислете за това, че Господ Исус сега живее във вашето сърце и ще ви даде силата, която е необходима, за да говорите и да живеете за Него: "Защото, ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ, и повярваш със сърцето си, че Бог го е възкресил от мъртвите, ще се спасиш. Защото със сърце вярва човек и се оправдава, и с уста прави изповед и се спасява".¹²⁸

Който вярва в Него, разчита на Него и Му се доверява, няма да се опозори.
КАК МОЖЕМ ДА СЕ МОЛИМ
Боже, благодаря Ти, че ме обичаш, макар и да знам, че съм грешен. Разкайвам се за грешния си живот и за неправилния си начин на мислене. Благодаря ти, Господи Исусе, че умря на кръста за мен и че заплати цената на всички мои грехове!

Моля Те, ела в моето сърце и живот и бъди мой личен Спасител. С вяра аз се обръщам към Теб и приемам Твоята прошка за всички мои грехове.

Благодаря Ти, Господи Исусе, че идваш в моето сърце и живот и ме правиш истинско Божие дете. Помогни ми да разказвам и на другите хора, че Ти си мой Спасител и Бог. Научи ме по-добре да Те познавам и, моля Те, помогни ми всеки ден да чета словото Ти и да живея според него. Възхвалявам Те и Ти благодаря, Господи Исусе! Амин.

Един добър съвет: Разкажете на някого какво сте направили току-що. Имайте предвид, че Христос живее във вас и че само Той е силата, от която се нуждаете, за да говорите и да живеете за Него. Това е "... думата на вярата... Защото, ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ, и повярваш със сърцето си, че Бог го е възкресил от мъртвите, ще се спасиш. Защото със сърце вярва човек и се оправдава, и с уста прави изповед и се спасява".¹²⁹

Една забележка: Личната молитва на покаяние е различна при различните хора. Тази молитва не представлява някаква готова формула, а още веднъж събира пред Бога мислите, които са свързани с Неговия спасителен план. Признайте пред Бога своята лична вина (признание, което не е еднакво за различните хора). Колкото по-свободно и по-откровено си признаете, толкова по-дълбоко ще бъде вашето усещане за опрощаващата Божия милост.