Труд 6 стр. Общините искат още 50 млн лв

Два терена за изграждане на регионалното депо за битови отпадъци предлага община Дупница. Граждани и други заинтересовани страни ще избират между терен в землищата на село Джерман и село Грамаде. „И двата са отдалечени от населените места и са достатъчно достъпни за техниката, с която ще се извозва боклукът до там", мотивира избора на експертите кметът Методи Чимев. Все

още обаче не са приключили проучванията на терените. Липсва и оценка за въздействие на околната среда, уточни градоначалникът.

Предложенията ще бъдат обсъдени на общоселски събрания в Джерман и Грамаде. Кметът на Джерман Ангел Цветков вече сподели, че населението не е съгласно депото за битови отпадъци да бъде изградено там и хората са готови да организират подписка. „Никой не ни пита, искаме или не искаме. Това са европейски изисквания и общината вече плаща санкции за липсата на депо, след 2015 г. глобата ще нарасне на над 1,5 млн. лв. годишно", коментира кметът Чимев. В регионалното депо за неопасни отпадъци ще се депонира боклукът на общините Дупница, Кюстендил, Бобов дол, Сапарева баня, Невестино и Трекляно.

13.7.2012

събота, 14 юли 2012

00:01:00

Мартин СЛАВЧЕВ

До средата на юли предстои реализацията на най-мащабния проект на община Плевен - „Организация на уличното движение и подобряване на физическата среда за устойчиво и интегрирано развитие на града". Това обяви зам.-кметът по строителството инж. Антон Босилков. Общо 3260 м е рехабилитираната по проекта пътна настилка, над 13 хил. кв. м са положените тротоари и повече от 8 хил. м са новите бордюри. В резултат от дейностите са изградени 74 рампи, монтирани са 209 знака за постоянна вертикална сигнализация, положена е 2046 кв. м хоризонтална маркировка и са монтирани предпазни парапети с обща дължина 682 м. Работата по проекта включва още строителството на велосипедна алея от централния площад „Възраждане" до началото на парк „Кайлъка", реализацията на две многофункционални спортни игрища и шест детски площадки в различни райони на Плевен, както и поставянето на предварително създадена единна система за видеонаблюдение на автомобилния трафик в града. Проектът е на обща стойност повече от 7 млн. лв., от които над

6,7 млн. лв. са средства от Европейския съюз, останалите пари са от бюджета на общината. Той се реализира по Оперативна програма „Регионално развитие".

13.7.2012

събота, 14 юли 2012

00:01:00

Община Трявна обяви обществена поръчка за избор на изпълнител за цялостния инженеринг на пречиствателната станция за отпадни води, довеждащия колектор и довеждащата техническа инфраструктура на града. Поръчката е за инженеринг (проектиране в работна фаза и авторски надзор по изпълнението, изграждане, доставка и монтаж на оборудване с обучение на персонала и пускане в експлоатация), се уточнява в обявлението. (Виж стр. 31)

Обществената поръчка е по проект, финансиран от Оперативна програма „Околна среда". Прогнозната стойност е 10,2 млн. лв. без ДДС, от които 368 000 лв. - за проектиране в работна фаза; 9,83 млн. лв. - за строително-монтажни работи и оборудване за изграждане на пречиствателната станция, довеждащия колектор и довеждащата техническа инфраструктура; 45 000 лв. - за авторски надзор. Ще бъде избрана икономически най-изгодната оферта, като 60 точки носи техническата оферта, 35 точки - финансовата и 5 точки - срокът за изпълнение на поръчката. Крайният срок за подаване на оферти за участие е 5 септември, като отварянето им е насрочено за 10 септември в сградата на общинската администрация в Трявна.

13.7.2012

00:01:00

Виолета МИХАЙЛОВА

Договорите за безвъзмездна помощ са за Луковит, Разлог и още 7 общини

Министърът на околната среда и водите Нона Караджова, кметът на Луковит Иван Грънчаров и зам.-кметът на Разлог Иван Гюров подписаха договори за изграждане на системи за управление на отпадъците в двата региона. Проектите са на обща стойност около 28 млн. лв., като безвъзмездната финансова помощ за реализирането им се осигурява по Оперативна програма „Околна среда 2007-2013 г.". Крайният срок за приключване на строителните дейности е декември 2014 г. Проектът „Изграждане на регионалната система за управление на отпадъците в регион Луковит" е на стойност почти 16 млн. лв. От тях 13,2 млн. лв. са от Европейския фонд за регионално развитие (ЕфРР), а 2,3 млн. лв. е националното съфинансиране. Партньори по проекта на община Луковит са Червен бряг, Роман, Тетевен и Ябланица.

С парите ще бъде изградена специализирана система, която ще обслужва повече от 84,5 хил. души. Проектът предвижда строителството на първа клетка от депо, доставка на машини и стационарно оборудване за експлоатацията на съоръжението, както и реализацията на регионалното депо за неопасни отпадъци. Част от него е изграждането на център за рециклиране и на инсталация за „зелено" компостиране. Проектът включва също строителството на претоварна станция в Тетевен с общински център за рециклиране.

Кметът на Луковит Иван Грънчаров определи проекта като „знаков за общината", защото по него се е работило много, много дълго. „Ние помагаме на природата и осигуряваме по-добър живот за хората, особено за тези,

които към момента живеят в близост не до депа, а до сметища", заяви градоначалникът. Стойността на безвъзмездната финансова помощ за

проект „Изграждане на регионална система за управление на отпадъците в регион Разлог" е в размер малко над 12 млн. лв. От тях 10,4 млн. лв. са от ЕфРР, 1,8 млн. лв. са средствата от националния бюджет.

Партньори на общината в реализирането на проекта са Банско, Белица и Якоруда. Той ще обслужва над 45 хил. души и предвижда изграждане на първа клетка от депото, специална площадка за компостиране на зелени отпадъци и довеждаща до вътрешната инфраструктура. Проектът включва също строителството на нов мост и корекция на участък от река Драг-лишка, в границите на съоръжението, с цел отклоняване от пътя село Баня - село Добърско. Част от него е и закупуването на необходимите за експлоатацията на депото машини и съоръжения. „С този договор започваме фазата на изпълнението, с която ще получим реалните резултати от една многогодишна работа, започнала през 2008 г.", коментира зам.-кметът по икономически и правни въпроси Иван Гюров. „Не е лесно обединяването на няколко общини за решаването на една обща задача. Това са едни от трудните инфраструктурни проекти, реализацията на които остава невидима за хората, защото те са разположени извън населените места. Но с тях ще бъдат решени дългосрочно проблемите на жителите от двата региона", заяви министър Караджова. Тя припомни високите цели, които Европа преследва до 2020 г. - голяма част от биоразградимите отпадъци да се оползотворяват и поне 50% от другия боклук, генериран от бита, да се рециклират. „Общините, които изпълняват своите цели, към 2016, 2018 и 2020 г. ще бъдат напълно освободени от допълнителните екологични такси, които никак не са малки", подчерта министърът. Тя допълни, че спестените средства могат да бъдат използвани от администрациите за съфинансиране на екологични проекти. В сектор „Отпадъци" по Оперативна програма „Околна среда" до момента са договорени над 362 млн. лв., което е повече от 50% от бюджета на програмата, и са изплатени 72,06 млн. лв., или 10,05% от него. В изпълнение са 5 проекта на обща стойност 348 млн. лв. с общините Ботевград - за 14,4 млн. лв., Бургас - за 40,5 млн. лв., Видин - за 19,4 млн. лв., Перник - за 19 млн. лв., и Столична община - фаза I за 256 млн. лв.

***

Министър Нона Караджова заедно участниците в процеса по реализацията на проектите за строителството на регионалните системи за управление на отпадъците в Луковит и Разлог

13.7.2012

събота, 14 юли 2012

00:01:00

И през миналата година е останала тенденцията общините да използват парите от фЛАГ основно за подготовката на проекти за кандидатстване. Сключени са 12 договора с общини по „Околна среда". Общата стойност на заемите е почти 10,7 млн. лв. и има лек ръст в сравнение с 2010 г. Кредитираните проекти са само във водния сектор, от които 8 са за техническа помощ, a 2 са за изпълнение на инфраструктура. фондът е отпуснал пари на Брезово, Гурково, Вълчедръм, Кубрат, Омуртаг, Стралджа (два проекта), Димитровград, Лом, Якоруда, Руен.

Досега не е имало случай, в който даден проект да пропадне, защото кметството няма пари. Ако общинският бюджет не достига, се взема кредит от фонд фЛАГ. Най-много от исканите заеми са за проекти по „Регионално развитие" и „Околна среда".

13.7.2012

00:01:00

Геоарх, София е избрана с обществена поръчка да разработи интегрирания план за развитие на Монтана. Кметът Златко Живков подписа договора с Даниела Запрянова, представител на дружеството. Проектът се изпълнява с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Регионално развитие". Срокът, даден на фирмата за разработването на интегриран план за градско възстановяване и развитие, е 15 месеца. Във вече обособените зони ще трябва да се открият най-подходящите проекти и идеи с възможности за публично-частни партньорства с потенциални инвеститори. Изпълнителят ще изработи и конкретен бизнес план за зоните, както и ще определи индикатори за наблюдението

и оценката му. По преценка на столичните архитекти ще бъде решено дали е необходима екологична оценка и такава за съвместимост в зоните за въздействие. Общата стойност за изпълнението по договора е в

размер на 396 000 лв., които ще бъдат изплатени на три етапа - след представяне на начален, на междинен и на окончателен доклад със съответните приемо-предавателни протоколи за извършената работа.

41103

събота, 14 юли 2012

00:01:00

Николета ЦВЕТКОВА

Пътища ще се строят, макар и с по-малко пари, и през следващия програмен период

Проектът на Оперативна програма „Регионално развитие" за следващия програмен период ще бъде готов в края на годината, каза министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова при представяне на социално-икономически анализ за развитие на регионите в периода 20142020 г. По думите й това ще позволи през 2013 г. да бъдат сериозно аргументирани преговорите за следващия програмен период. Най-високият таргет на оперативната програма е през 2013 г., когато трябва да бъдат разплатени около 800 млн. лв., за да не се стигне до връщане на средства. „Според мен е необходим нов подход при решаването на кризисната ситуация в момента. С общи усилия това може да се постигне, като и малките държави ще допринесат за него", заяви регионалният министър. И допълни, че част от приноса е социално-икономическият анализ, който Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) подготвя. Той очертава в дългосрочна перспектива рамките, в които страната трябва да се развива до 2020 г. Всички измерени показатели са базирани на сравнението на България с останалите страни - членки на Европейския съюз. Анализът показва как се развиват регионите в страната, кои са тематичните области и цели, които трябва да бъдат включени в договора, какви програми трябва да бъдат развити.

Целта на разработката е да бъде основа за програмиране на всички оперативни програми. „Така те ще имат интегрираност и синхрон, а не всяка от тях да решава даден проблем на парче. Кохезионната политика трябва да бъде резултатно ориентирана. Затова действията трябва да бъдат покоор-динирани и да се допълват. Цялостният анализ трябва да бъде готов до края на годината. Според резултатите от него ще бъде подготвен договорът за партньорство. През ноември трябва да има изготвена Национална концепция за пространствено развитие на всички региони. В този период се очаква да бъдат изготвени предварителната екологична оценка на ОПРР 2014-2020 г. и доставката на софтуер за Географска информационна система (ГИС) за извършване на геопространствени анализи. Планира се в следващия програмен период ОПРР да бъде фокусирана върху развитието на градовете. Статистиката показва, че 73% от населението на Европа живее в градовете. В България статистиката сочи, че около 72 на сто от населението е в големите градове. За това инвестициите ще са насочени към подобряване на градската среда.

Очаква се Програмата за развитие на селските райони да работи огледално на ОПРР, като чрез нея се стимулира развитието на селските райони.

(НЕ)развитие на районите Има сериозни различия в развитието на районите спрямо страните в Европейския съюз. Много големи са и разликите при съпоставяне на един спрямо друг регион. Югозападният се доближава до средното развитие в Европа. Това е естествено, защото тук се намира столицата. Най-бедният район остава Северозападният. За това ще има целенасочени инвестиции към местата с най-слабо развитие. Най-много остават районите, които са с по-ниски показатели на развитие и имат нужда от целенасочени вложения. Предпоставки за растеж ще бъдат създадени, ако инвестициите и проектите са интегрирани. Освен ниските показатели по икономическо развитие на районите не са добри и цифрите за БВП на глава от населението. Анализът показва още, че в последните години се отчита и силен спад на преките чуждестранни инвестиции. Обобщените данни от изследването сочат, че всички региони са с еднакво ниско ниво на развитие спрямо средните показатели в Европейския съюз. Павлова обясни, че България трябва да изгражда дългосрочна визия, която е в духа на приемственост, така че да има стабилна основа, на която социално-икономическото развитие на страната ще върви в положителна посока. Пътищата остават фокус на инвестиции

Анализът сочи, че има приблизително плавно разпределение на основната пътна мрежа с изключение на магистралите. С най-добра гъстота са Северен централен, Североизточен и Югозападен район. Изоставащ по този показател е Югоизточният. Гъстотата на магистралите е приблизително около нула най-вече в Северозападния и Северен централен регион. „Стратегическо остава развитието им и в този програмен период. Развитието на базисната инфраструктура продължава да е решаващ фактор независимо дали ще получим или не достатъчно европейско финансиране", коментира още Павлова. Според нея не бива да се забравя и поддръжката на трасетата, което също може да се окаже предизвикателство. Предвижа се да има и нови бенефициенти

Очаква се през следващия програмен период възможност за финансиране да получат градове, които не успяха да станат бенефициенти в периода 20072013 г. Това са Разлог, Балчик, Шабла, Козлодуй, Пирдоп, Челопеч, Раднево и Гълъбово. Освен тях за европари ще могат да кандидатстват още 36 големи града. В момента средства се отпускат на 86 общини, което е 33 на сто от всички общини в страната. Данните от анализа сочат, че най-много са общините от селски тип, а има и такива, които не попадат в нито една от категориите. Планира се в периода 2015- 2020 г. да започне преструктуриране на общините и областите, обясни регионалният министър. По думите й трябва да се мисли за окрупняване. В момента шест града са двигатели на икономическото развитие - София, Пловдив, Варна, Бургас, Стара Загора и Русе. На последните места в класацията се подреждат Монтана, Видин и Разград. Тревожна тенденция на влошаване в развитието отчитат в Габрово, Търново, Ямбол и Пазарджик. Статистическите данни от анализа сочат, че с най-стабилни показатели

за икономически растеж е Черноморският регион, който разчита на туризма. В момента най-слабо развити са планинските, селските и граничните общини, където ще е необходима целенасочена подкрепа. Около 3 млрд. лв. в следващия програмен период са предвидени за градско развитие и подобряване на средата. С тези средства ще могат да се финансират проекти за обновяване и облагородяване на улиците и парковете, за развитие на интегриран градски транспорт и за въвеждане на интелигентно управление. От тях 600 млн. лв. се предвижда да бъдат насочени към финансов инженеринг и ще могат да се влагат в аквапаркове, ледени пързалки, спортни площадки и паркинги.

Енергийна ефективност за десет пъти повече пари

Очаква се в следващия програмен период средствата, които ще бъдат вложени в енергийна ефективност на многофамилните жилища, да са 500 млн. лв. За сравнение в настоящия период те са 50 млн. лв. Подаването на заявления за участие по програмата започна в началото на месеца. По данни на регионалното ведомство още в първите дни е заявен сериозен интерес. Проектите ще се избират на принципа пръв подал, пръв получил до изчерпване на финансовия ресурс. Планират се 400 млн. лв. за стимулиране на туризма

Очаква се в следващия програмен период на оперативната програма по ос 3 - туризъм, култура и използване на специфичния местен потенциал, да бъдат вложени 400 млн. лв. „България е с огромен потенциал за развитието на туризма", коментира Павлова. Основният поток на посетители е към морските градове. При тях показателите брой нощувки и леглова база са най-високи. Най-ниските стойности са в Северозападния район. „За съжаление приходите от нощувки на един турист са ниски, което сочи, че страната остава в категорията на лоу кост (евтина) дестинация", заяви още Павлова. По думите й за това се планира почивката да се съчетава с културен туризъм. Очаква се инвестициите в следващия период да са както в културни обекти и развитие на винен туризъм, така и в довеждаща и отвеждаща инфраструктура. Регионалният министър обясни, че това е начинът да се придаде добавена стойност в туризма.

13.7.2012

00:01:00

„Транспорт" безспорно е най-отличаващата се с резултатите си оперативна програма до момента - година и половина преди края на първия програмен период. Министър Ивайло Московски раздели работата по тази оперативна програма на две части - много слаба подготовка през първите три години и истински възход през последните две. „Повечето от хората в екипите и преди и сега са едни и същи, което показва, че преди 2009 г. е липсвала политическа воля за успешното развитие на програмата. Тогава единственият проект, който що-годе е вървял, е този за софийското метро, и то главно заради усилията на тогавашния кмет на града Бойко Борисов", коментира по време на срещата за Националната референтна рамка министър Ивайло Московски.

По негови данни през 2009 г. са били разплатени едва 14 млн. лв., което е около 1,3% от целия ресурс на програмата. Договорени пък са били само 3,7% от средствата. В момента са договорени около 92% и са изплатени над 31%, или почти 625 млн. евро. Очакванията сега са ОП „Транспорт" да приключи първия програмен период изключително успешно. И определено има основание за това, защото в момента 11 големи инфраструктурни обекта са в процес на изпълнение. По тези проекти се модернизират стотици километри железопътни линии, изграждат се магистрали, скоростни пътища, разширява се столичното метро, инвестира се в пристанища. Министър Московски неведнъж е заявявал, че се разчита приоритетно на собствения административен капацитет за справяне с възникналите проблеми. Според него екипите по управление на проектите най-често действат в рамките на конкретния бенефициент, още повече че по този начин предвидените пари за тази дейност остават при хората, които са готвили проекта, и така те се мотивират допълнително.

Като последен голям успех министърът открои възможността за закупуване на нови мотриси за пътническите превози на БДЖ с пари по програмата „Транспорт". „Водихме много тежки преговори с Брюксел, но в крайна сметка успяхме да договорим БДЖ „Пътнически превози" да стане бенефициент по Оперативна програма „Транспорт", заяви министър Московски.

Той коментира, че вече са фиксирани конкретните насоки за работа по програмата през следващия програмен период - 2014-2020 г.

13.7.2012

00:01:00

57 на сто от планираните годишни приходи от местни данъци и такси вече влязоха в общинската хазна на Велико Търново. За първото полугодие са събрани 9 261 713 лева, съобщи Цветомир Енев, шеф на Общинската данъчна служба. Най-голяма е събираемостта като процент от годишния план при такса "куче". Постъпленията са 3557 лв., което е 89 % от планираното. Като абсолютна сума най-много пари в бюджета са влезли от такса битови отпадъци -3,935 млн. лв. Изпълнението на събираемостта от налога за чистота е 57 на сто. От данък сгради хазната е захранена с 2,907 млн. лв. или 63 % от планираното. Традиционно изостава събираемостта при патентния данък и налогът върху придобиването на имущество, дължим при изповядването на сделките за покупко-продажба. Търговците и занаятчиите са внесли само 106 950 лв. или 43 на сто от планираното. Чрез нотариусите от т.нар. местен данък в бюджета гражданите и фирмите са платили 1,019 млн. лв., което е 42 на сто от заложеното за годината. С решение на Великотърновския общински съвет за тази година от местни данъци и такси в общинския бюджет се планира да бъдат събрани 16,124 млн. лв.

13.7.2012

събота, 14 юли 2012
БГНЕС - Новини 0 категория

Общините искат повече пари от държавата

Националното сдружение на общините в България (НСОРБ) ще поиска повече пари за ремонти на общинските пътища. Това заяви председателят на сдружението Тодор Попов след заседание в Търговище, предаде кореспондентът на БГНЕС в града.

Попов каза, че имат разбиране от страна на министър Дянков, но докато искането не стане факт, са леко скептични. Исканото увеличение само за пътищата е над 45 %. За останалите капиталови разходи още 150 %, което е около 50 млн. лв. "Искаме да се върнем на нивата от 2008 г.", каза Попов.

В тази връзка от НСОРБ поискаха да се въведат средни критерии при определянето на местните данъци и такси. Освен за пътища, сдружението ще поиска от финансовото министерство повече пари за образование, култура, социални дейности. С 25 млн. лв. ще се иска и да бъде завишена общата изравнителна субсидия за 2013 година. От сдружението се обединиха и за това бъдат въведени средни критерии при определянето на местните данъци и такси в българските общини.

Единният и осреднен подход по отношение на данъчната политика, се налага заради завишените изисквания на хората, посочи кметът на Търговище д-р Красимир Мирев. Той беше допълнен от Тодор Попов, който каза, че е много важно да има унифициране по отношение не само на данъците, но и на местните такси.

До месец октомври заедно с народните представители по места ще бъдат обсъждани мерките за въвеждане на финансова децентрализация на общините, както и да се подготвят промени в Закона за местното самоуправление. "Наясно сме, че във времето, в което живеем, може би нещата няма да станат веднага, но всички са убедени, че този закон трябва да се придвижи. В стария вече не можем да работим. Идва ни тесен", каза още д-р Мирев.

Той допълни, че в закона трябва подробно да се опишат отношенията с централната власт и отговорностите, които ще поемат общините. В това число е и финансирането. Според кмета на Търговище досега се е получавала властова децентрализация без финансова такава. /БГНЕС