Туберкулозата е инфекциозна болест, която остава един от основните проблеми на глобалното здравеопазване. По данни на СЗО тя заема второ място сред причините за смърт от инфекциозни заболявания в целия свят, след ХИВ инфекцията. Междувременно туберкулозата е една от основните причини за смърт на хората с ХИВ.
Туберкулозата е инфекциозно заболяване, което може да се развие в почти всички органи и системи на човешкия организъм, но най-често се локализира в белите дробове - в 90% от случаите. У повечето заразени хора симптоми не се проявяват до момента, в който не се появат нарушения в имунната система: при стареене, СПИН или др. В България през последните години се наблюдава тенденция за бавно намаляване на заболеваемостта- тенденцията за намаляване на броя на случаите с туберкулоза.
Регистрираните заболявания от активна туберкулоза по данни на лечебните заведения в област Ямбол през 2017 г. са 25. От тях 14 са мъже, а 11 са жени. За сравнение през 2016 година са регистрирани 28 случая, през 2015 година - 39. От всичките 25 регистрирани заболявания през 2017 г., 24 са новооткрити и 1 случай на повторно лечение. От тях 16 са белодробна туберкулоза- всички са ТБК на белите дробове. Случаите на извънбелодробна ТБК са 9 ( 5 са ТБК на вътрегръдните лимфни възли, 2- туберкулозен плеврит, 1 –ТБК на пикочо-половите органи, 1 на периферните лимфни възли). При децата от 0-17 г. за 2017 г. има 6 регистрирани заболявания от ТБК (10 през 2016 г.)- 2 момчета и 4 момичета. От всички случаи 5 са новооткрити и 1 случай на повторно лечение. От тях 1 е на белодробна туберкулоза, а останалите 5 са на извънбелодробна ТБК- на вътрегръдните лимфни възли.
Причинител на болестта е Mycobacterium tuberculosis. Туберкулозният бактерии е вътрецелуларен патоген, който нахлува в човешкия организъм и персистира за дълъг период от време в макрофагите. Туберкулозните бактерии са изключително устойчиви във външната среда. Те се запазват дълго в храчките, отделяни от болен човек, който е основен източник на заразяване. То става най-често по въздушно-капков път.
Основен източник на зараза е болният от белодробна туберкулоза. Туберкулозата е въздушно-капкова инфекция, предаваща се от човек на човек. Заразяването става чрез предаване на малки, пренесени по въздуха инфектирани частици. Те съдържат жизнеспособни туберкулозни бактерии, отделени от болен -бацилоотделител при кашляне, кихане, разговор и др. Само при едно закашляне се отделят над три хиляди инфектирани частици. Когато този аерозол се вдиша от друг човек, той може да се инфектира.
Начини на предаване на инфекцията:
-
Въздушно-капков и въздушно-прахов път.
-
Хранителен път - през устата.
-
Контактно предаване – съвсем рядко, през повредените лигавици и кожа при доячи, месари, микробиологични специалисти и др.
Не всеки, който е в контакт с туберкулозно болен, се инфектира.
Вероятността за предаване на инфекцията зависи от:
-
Контагиозността; /Заразността .Контагиозността е способността на причинителя на дадена болест да преминава от болен на възприемчив индивид/ ;
-
Вирулентността на туберкулозните бактерии /Болестотворната сила на бактерия да предизвиква заболяване. Вирулентността определя колко тежко протича заболяването при индивида, който е инфектиран.
-
Продължителността на експозицията;
-
Възрастта на индивида;
-
Естествената резистентност на организма
Туберкулозните бактерии могат да бъдат неактивни в човешкото тяло с години и да се активират под влияние на неблагоприятни фактори. В сравнение с други инфекции, латентният период при туберкулозата е изключително вариабилен – от няколко седмици, месеци, а понякога и до края на живота. За разлика от повечето бактериални инфекции, туберкулозната инфекция може да персистира неопределено дълго време и да се активира след различно продължителен период на клинична латентност.
Определянето на рисковите фактори, свързани с бързото прогресиране на инфекцията в заболяване, е от значение за адекватното проследяване и профилактиката на тези пациенти:
-
Непосредствен контакт;
-
Тютюнопушене;
-
Злоупотреба с алкохол и наркотични вещества;
-
Съпътстващи заболявания;
-
Липса на ваксинация;
-
Продължително пребиваване в райони с вредни химически вещества;
-
Намалени съпротивителни сили;
-
Пребиваване в общежития, социални домове, затвори и др.;
-
Заразеност с вируса на СПИН;
-
Хронична бъбречна недостатъчност и бъбречна трансплантация;
-
Непълноценно хранене;
-
Продължителна кортикостероидна терапия;
-
Имуносупресивна терапия;
Сред населението в България се очертават няколко рискови групи, които са
най-уязвими за развитие на туберкулоза:
-
Затворени колективи и лица лишени от свобода.
-
Ромска общност.
-
Лица с наркотична зависимост.
-
Бежанци и търсещи убежище.
Симптомите на белодробната форма на заболяването са следните:
► Кашлица, която може да продължи седмици, като в началото се наблюдава леко покашляне, а при напредване на болестния процес кашлицата се засилва и става влажна;
► Храчене – болните отделят храчки главно сутрин, понякога примесени с кръв;
► Повишена температура – болните имат повишена температура за продължителен период от време (дори с месеци). Възможно е заболяването да протече и без повишена температура;
► Изпотяване – то е обилно, особено нощно време;
► Болки в гръдния кош – те се срещат при повечето болни между плешките, в раменните и страничните области на гръдния кош, като се засилват при дишане и кашлица;
► Безапетитие – то води до намаляване на телесното тегло;
► Задух – този признак е характерен за напредналите стадии на болестта;
► Отпадналост и безсилие – тези симптоми продължават дълго време.
Туберкулозата може да протече и напълно безсимптомно в около 15% от случаите. При възрастни хора често наподобява пневмония или друго инфекциозно заболяване. Когато човек развива активна туберкулоза, симптомите (кашлица, треска, нощно изпотяване, загуба на тегло и др.) може да бъдат умерени в продължение на месеци. Това води до отсрочване на търсенето на медицинска помощ и предаване на бактерии на други хора. Един от най-тревожните проблеми, свързани с туберкулозата, е зачестяването на случаите с резистентност на микроорганизма към основните противотуберкулозни медикаменти. Това най-често се среща при пациенти, които се лекуват неправилно и не сътрудничат в терапевтичния процес, но не са редки и случаите на първична резистентност.
В зависимост от локализацията на заболяването симптомите на извънбелодробната форма на туберкулозата са различни.
◘ При туберкулоза в органите на коремната кухина са характерни коремни болки, подуване на корема, асцит (свободна течност в коремната кухина), остра или хронична непроходимост на червата.
◘ При засягане на централната нервна система болният се оплаква от висока температура, главоболие и повръщане; в по-късния стадий на заболяването може да се появят гърчове и различна степен на нарушаване на съзнанието.
◘ При костно-ставната форма на туберкулоза се наблюдават болезнена оточност и ограничение в движенията на някои от големите стави (напр. колянна става), ригидност (скованост) на мускулите, болезненост и затруднени движения на гръбначния стълб.
◘ При засягане на периферните лимфни възли се развива неболезнен лимфаденит (увеличение на лимфните възли);
◘ При туберкулоза на очите се появява сълзотечение, светобоязън, зрителни смущения (понижение на зрителната острота и други);
◘ При туберкулозния миокардит и перикардит (възпаление на обвивките на сърцето) са характерни болките в сърдечната област, тахикардия, ритъмни и проводни нарушения.
◘ При туберкулоза на кожата болните имат уплътняване, зачервяване и язвени промени по нея.
Туберкулозата при децата се характеризира с липсата на строго специфичните симптоми на заболяването, което може да доведе до затруднение при поставянето на правилна и навременна диагноза.
Началото на заболяването обикновено е неясно, оплакванията прогресират бавно и постепенно. В повечето случаи децата развиват симптоми от общ характер: висока температура, лесна уморяемост, отпадналост, изпотяване, стомашно-чревни смущения, ставни и мускулни болки, спадане на телесното тегло.
При част от децата туберкулозата протича безсимптомно и заболяването се открива случайно при отчитане на кожната туберкулозна чувствителност (проба на Манту) или при медицински преглед по друг повод.
Важен момент в поставянето на диагнозата е изясняването на всички обстоятелства, предхождащи и съпътстващи заболяването, и най-вече дали детето има контакт с туберкулозно болен. Колкото е по-малко детето, толкова по-голяма е вероятността източникът на инфекцията да е от семейната среда. От съществено значение е и уточняване на времето на последната апликация на БЦЖ ваксина (т.е. дали има изграден имунитет срещу заболяването).
Профилактиката на заболяването включва:
► Отзовавайте се винаги на поканата на личния лекар за имунизация. Ваксината срещу туберкулоза (БЦЖ) е най-сигурната бариера срещу болестта. От 48-ия час след раждането на бебето се извършва имунизация. На 7-месечна възраст се прави проверка за наличие на белег от ваксинацията. На децата без белег се извършва проба Манту и когато резултатът от нея е отрицателен, те се имунизират. На 7 и 11 - годишна възраст се правят реимунизации против туберкулоза, но само след отрицателна проба Манту.
► Поддържане на естествените съпротивителни възможности на организма чрез: пълноценно хранене, богато на белтъчини и витамини (месо, мляко и млечни продукти, риба, пресни плодове и зеленчуци); редовно практикуване на физически упражнения и туризъм;
► Отказване от тютюнопушене, злоупотреба с алкохол и употреба на психоактивни вещества (наркотици);
► Поддържане на добра лична и обществена хигиена;
► Консумиране само на хранителни продукти (месо, мляко и яйца), преминали ветеринарно-санитарен контрол; Не купувайте животински продукти от пазари и сергии, необезпечени с такъв контрол.
►Незабавно консултиране с лекар при установяване на някои от симптомите на болестта, а също така и при съпътстващи заболявания или прекарани наскоро инфекции. Своевременно се подложете на медицински преглед при продължителна кашлица с отделяне на храчки, леко повишена температура, силна отпадналост и други характерни за заболяването признаци. Извършете назначените от лекаря изследвания. Запомнете, че от навременното започване на лечението зависи в голяма степен и успехът от него!
Изготвил: д-р Румяна Русева, РЗИ - Ямбол
Сподели с приятели: |