У в о д не е изминало много време от написването на първата ми книга
Защо наблягате толкова на причините? Нима не е достатъчно да видим общата картина на здравето?
Изтегляне 0.51 Mb.
|
Свързани:
BOLESTI i CHISLENI REDOVE-!!!!!
| Защо наблягате толкова на причините? Нима не е достатъчно да видим общата картина на здравето?
Уви, съвременните методи за лечение, традиционни и нетрадиционни, много често се борят срещу последиците от едно заболяване и рядко стигат до причините за възникването на болестта. Предимството на радиестезичният метод за диагностика е именно в това, че дава възможност да се стигне до причините за едно или друго здравословно състояние. А когато стигнеш до истинската причина за нещата, ти си спечелил важна преднина в битката за оцеляването на човека. Често пъти ми се е случвало само чрез едно разместване на леглата в дома на безопасно място и изграждане на радиестезична защита на сградата срещу наличните геопатогенни зони, да помогна на всички членове на едно семейство да възвърнат доброто си здраве и самочувствие. Неутрализирането на родови и на общи магически въздействия срещу дома и семейството е в състояние да спаси от здравословни проблеми две – три поколения в един род. Изграждането на радиестезична защита на обществени сгради (БТА, Националният музей “Земята и хората”, Руската гимназия и Училището по океански и морски риболов в Бургас и др.) гарантира доброто самочувствие и работоспособност на десетки и стотици хора едновременно. Разбира се, аз далеч не искам да омаловажа приноса на всеки един човек, който се занимава с проблемите на здравето на човека, бил той лекар, лечител, хомеопат, знахар, билкар, екстрасенс, радиестезист или друг. Наистина съм убеден, че идва времето, когато знанието на всеки един от нас ще се интегрира в Единно учение за Човека, което ще открие нови възможности пред нас за пълноценен и здравословен живот. Знам, че все още сме в началото на този Път и ще изтече още много вода, докато се научим на толерантност, на взаимно търпение и доверие един към друг. Но другият път – на взаимното недоверие, завист, злоба, очерняне и отричане, е път за никъде. По него можете да срещнете единствено обидени, отчаяни и обезверени души, които като топки за тенис, запратени с все сила от ударите на “добри професионалисти”, летят хаотично в различни посоки в търсенето на истината за своето здраве… Но много често причините за едно заболяване са извън физическото ни тяло. Какво ще кажете за въздействието на разрушителните чувства и емоции, предизвикани от глад, мизерия, безработица, социална и обществена несигурност… Когато е болно обществото, в което живеем, очевидно страдат хиляди негови членове. Не съществува билка или лекарство срещу отчаянието на безработния и мъката на гладния. Как да върнеш вярата на обезверения и надеждата на отчаяния, които чакат някой да се сети, че и те са човешки същества със собствено значение и достойнство. Тук на помощ идват духовните учения, които биха могли единствено да изградят отново рухналата ценностна система на загиващия Човек. Тръгвайки по духовния път, ние можем да разберем, че всичко зависи от нас самите, от нашата активна жизнена позиция и от желанието да променим този свят и да се реализираме в него. Тогава ще спрем да се вайкаме, ще запретнем ръкави и като в приказката за Неволята, ще избутаме каруцата на затъналото ни в тинята общество на чист и прав път. И това ще стане в деня, когато всеки от нас се осъзнае като ценностна единица от цялото. И когато цялото разбере, че собственото му благополучие зависи от благополучието на всяка една негова миниатюрна частица… Време е да осъзнаем посланието на древните мъдреци. Те казват – изцели себе си, хармонизирай отношенията в своето семейство и тогава помагай на другите. Истината е, че всеки един човек, който е успял да изцели и да хармонизира себе си, започва да хармонизира както хората, така и средата сред които се движи. Той се превръща в камертон, с помощта на който може да се настрои цял симфоничен оркестър. Така тези от нас, които са се научили да поддържат чист пламъка на своята душа, се превръщат във факлоносци, които предават това непомръкващо пламъче на идещите след нас. Не случайно древно китайският мъдрец Конфуций е казвал, че “ако в семейството съществува синовна почтителност и взаимно уважение, на императора не му остава нищо друго освен да управлява със спуснати ръкави”. Нека си зададем въпроса на какъв стадий сме ние. Дали можем да вървим през живота “със спуснати ръкави” или трябва да ги запретнем и да се хванем здраво за работа. Чака ни още много труд до деня на заслужената почивка. А дотогава? Почивка ли? Работа ви чака, къртовска при това, черна, каторжна, неблагодарна! Разберете най-сетне! Някой трябва да грабне вилите и лопатите, да разрине оборите, да изчисти калта от градините, просека през бурените да проправи, да смете изсъхналите плодове и листа, да направи пътечка за Светлината в обгърнатата от мрака Човешка душа… Изтегляне 0.51 Mb. Сподели с приятели:
|