Убийство по Коледа

144
Дейвид да дойдем тук за Коледа — заради него — аз исках тази психическа рана да зарасне. Сега обаче разбирам, че идването ни тук е било грешка. Симеон Лий реши да се забавлява, като сложи пръст в старата рана. Това беше Това беше нещо опасно…
Поаро попита Да не би да искате дами кажете, мадам, че вашият съпруг е убил баща си Искам дави кажа, мосю Поаро, че съвсем лесно би могъл да го направи Ще ви кажа и това — че него е направил! Когато Симеон
Лий е бил убит, неговият син свиреше Погребалния марш“.
Желанието за убийство е било в душата му. Преминавало е през неговите пръсти и сее удавяло във вълните на звуците — това е истината.
Поаро помълча минута-две, а после каза А каква е вашата присъда за отминалата драма, мадам?
— Имате предвид смъртта на Симеон Лий?
— Да.
Хилда изрече бавно Познавам добре живота, за да зная, чене може да се съди за един случай по неговите външни признаци. По всичко изглежда, че вината изцяло е била на Симеон Лий и че той сее отнасял с жена си по един ужасен начин. Същевременно смятам съвсем искрено, че съществува известна покорност, известно предразположение към мъченичество, което е в състояние да предизвика най-лошите инстинкти в определен тип хора. Симеон Лий, предполагам, би приветствувал един по-силен и корав характер. Него просто са го дразнели покорността и сълзите.
Поаро кимна, а после каза Вашият съпруг каза снощи Майка ми никога не сее оплаквала. Вярно ли е това?
Хилда Лий каза припряно Естествено, чене е През цялото време сее оплаквала на
Дейвид! Стоварила е цялото бремена своето нещастие върху неговите плещи. Той е бил много млад — прекалено млад, за да понесе всичко!
Поаро я изгледа замислено. Тя поаленя под погледа му и прехапа устни.
Той каза:

145
— Разбирам.
Тя рече остро Какво разбирате?
Той отвърна Разбирам, че сте били майка за съпруга си, докато всъщност сте искали да му бъдете жена.
Тя се извърна.
В този момент Дейвид Лий излезе от къщата и тръгна по терасата към тях. Той каза с глас, изпълнен с радостни нотки Хилда, какъв прекрасен ден, нали Почти като пролет, вместо да е зима.
Той се приближи. Главата му бе вирната нагоре, кичур руса коса падаше начелото му, сините му очи сияеха. Изглеждаше удивително млад, почти момче. От него се излъчваше някаква момчешка сила.
Еркюл Поаро сдържа дъха си…
Дейвид каза Хайде да слезем до езерото, Хилда.
Тя се усмихна, хвана го заръката и двамата се отдалечиха.
Поаро още гледаше след тях, когато тя се обърна и му хвърли бърз поглед. Той долови за миг някаква тревога — а не беше ли страх?
Докато бавно се придвижваше към другия крайна терасата,
Поаро измърмори на себе си Както винаги, аз пак станах изповедник!
И тъй като жените по-често ходят да се изповядват, затова и те дойдоха при мен тази сутрин. Дали още някой ще ги последва?“
Когато стигна края на терасата и се обърна, той разбра, че въпросът му вече има своя отговор. Към него се приближаваше Лидия
Лий.

146
IV
Лидия каза Добро утро, мосю Поаро. Тресилиън ми каза, че ще ви намеря тук с Хари, но съм доволна, че сте сам. Още от сутринта съпругът ми започна да говори за вас. Той много иска дави види АДа Да отида ли при него Още не. Той почти не спа снощи. Най-накрая му дадох силно приспивателно. Той още спи и не искам да го будя Разбирам. Постъпили сте умно. Снощи видях, че за него шокът беше много голям.
Тя изрече със сериозен глас Вижте, мосю Поаро, той истински беше загрижен за баща си,
много повече от останалите Разбирам ви.
Тя попита Имате ли — вие или мистър Сагдън — някаква представа кой може да е сторил това ужасно нещо?
Поаро каза натъртено Имаме определени идеи, мадам, за хората, които не са го
сторили.
Лидия каза припряно Всичко е като кошмар — толкова нереално — просто още не мога да повярвам — После добави — А Хорбъри? Наистина ли е бил,
както твърдина кино Да, мадам, проверихме това. Той казва истината.
Лидия замълча и отскубна стръкче от тиса. Лицето й леко пребледня. Тя каза Но това е ужасно! Значи остава да е някой от семейството Точно така Мосю Поаро, не мога да повярвам Мадам, вие можете и всъщност го вярвате!
Тя понечи да се възпротиви, после изведнъж се усмихна тъжно и каза:

147
— Какъв лицемер може да бъде човек!
Той кимна Ако бяхте откровена с мен, мадам — каза той, — щяхте да признаете, че ви се струва съвсем нормално някой от семейството да иска да убие вашия свекър.
Лидия каза рязко Това са неправдоподобни думи, мосю Поаро!
— Да, така е. Но и вашият свекър беше неправдоподобна личност!
Лидия каза Горкият човечец. Сега го съжалявам. А приживе ме дразнеше неимоверно!
Поаро каза Така и предполагах.
Той се наведе над една от каменните вани Много са хубави. Страшно приятни Радвам сече ви харесват. Едно от моите хобита. Харесвали ви арктическата градина с пингвините и леда Очарователна е. А тази — тази каква е О, това е Мъртво море — или щеше да бъде. Още не е завършена Нея гледайте. А ето тази трябва да е Пиана в Корсика. Там скалите са съвсем розови и наистина прекрасни, където се спускат в синьото море. А тази пустинна сцена е много забавна, нали?
Тя го поведе със себе си. Когато стигнаха до далечния край, тя погледна часовника си Отивам да видя дали Алфред сее събудил.
След като тя си тръгна, Поаро бавно се върна до градината,
представляваща Мъртво море. Вгледа се в нея с подчертан интерес.
След това гребна с ръка няколко от камъчетата и ги потъркаля из пръстите си.
Внезапно изражението му се промени. Той вдигна камъчетата до лицето си Каква изненада — каза той. — Истинска изненада Какво ли може да означава това?

148

Изтегляне 2.08 Mb.

Сподели с приятели: