Убийство по Коледа
Изтегляне 2.08 Mb. Pdf просмотр
|
| ЧАСТ ПЕТА 26 ДЕКЕМВРИ 149 I Полковник Джонсън и полицейският началник Сагдън се бяха вторачили недоверчиво в Поаро. Самият Поаро внимателно постави камъчетата от дланта сив малка картонена кутийка и я побутна към полковник Джонсън. — Ода каза той. — Това са диамантите, няма съмнение И къде, казвате, ги намерихте В градината В една от миниатюрните градинки, които прави мадам Алфред Лий. — Мисис Алфред — Сагдън поклати глава. — Струва ми се невероятно. Поаро каза Предполагат искате да кажете, че ви се струва невероятно мисис Алфред Лий да е прерязала гърлото на своя свекър? Сагдън бързо отговори Знаем, чене го е направила. Когато казах невероятно, имах предвид, чене вярвам тя да е откраднала диамантите. Поаро каза Наистина не е лесно да се приеме, че тя е крадец. Сагдън каза Всеки може да ги е скрил там Това е вярно. Било е доста удобно, че в тази именно градинка която трябва да представлява Мъртво море — е имало много камъчета, подобни по форма и видна диамантите. Сагдън рече Искате да кажете, че тя е подготвила това предварително? Полковник Джонсън се обади Него допускам нито за миг. Нито за миг. Първо на първо, защо й е трябвало да взима диамантите Е, затова вече — бавно започна Сагдън. Поаро го прекъсна Има възможен отговори на това. Взела е диамантите, за да създаде мотив за убийство. Сиреч тя е знаела за предстоящото убийство, но самата тя не е взела участие в него. Джонсън се намръщи Това е несъстоятелно. Изкарвате я съучастник — но съучастник на кого Само на съпруга си. Но тъй като знаем, че той е извън подозрение, цялата теория ставана пух и прах. Сагдън замислено поглади брадичката си Да — каза той, — така е. Не, ако мисис Лий е взела диамантите — при това подчертавам ако — това си е чиста кражба и тогава е вярно, че предварително е подготвила тази градинка като скривалище за тях, докато отмине суматохата поизчезването им. Не изключвам и възможността за съвпадение. Тази градинка, с приликата на нейните камъчета, е дала идеята на крадеца, независимо кой е той, да ги скрие там. Поаро каза Това е възможно. Винаги съм готов да допусна едно съвпадение. Сагдън недоверчиво поклати глава. Поаро попита Какво мислите вие, мосю Сагдън? — Мисис Лий е много симпатична жена. Няма видна човек, който би се замесил в такова съмнително дело. Но човек не може да има вяра на никого. Полковник Джонсън каза раздразнено Във всеки случай каквато ида е истината за диамантите, намесата на мисис Лий в убийството е изключена. Икономът я е видял в гостната по времена престъплението. Нима сте забравили това, Поаро? Поаро отвърна Не, не съм го забравил. Полицейският префект се обърна към своя подчинен Да продължим. Имате ли да докладвате нещо ново Да, сър. Получих нови сведения. Да започнем с Хорбъри. Има причина той да се бои от полицията Кражба ли Не, сър. Измъкване напари под заплаха. Вид изнудване. Не е могло да бъде доказано, затова сее измъкнал, но според мен случаят не е бил само един. Понеже е гузен, вероятно е помислил, че сме се добрали до нещо такова, когато Тресилиън е споменал за идването на полицейски служител снощи. Полковник Джонсън каза Хм Значи така с Хорбъри! Нещо друго? Сагдън се изкашля Ъ-ъ-ъ… мисис Джордж Лий, сър. Получихме сведения за нея отпреди брака й. Живяла е с някакъв военен на име Джоунс. Минавала е за негова дъщеря — само чене е била негова дъщеря… От това, което научихме, си направих извода, че старият Лий я е преценил доста точно — имал е богат опит с жените и е можел да усети, когато нещо не е наред той просто е стрелял напосоки, за да се забавлява и е попаднал точно в целта! Полковник Джонсън каза замислено Това й дава още един възможен мотив, освен парите. Може да е помислила, че той знае нещо конкретно и че ще я издадена съпруга й. Историята й за телефонния разговор е доста съмнителна. Тя не е телефонирала. Сагдън предложи Защо да не ги извикаме заедно и веднъж завинаги да приключим с тези телефонни разговори Да видим какво ще се получи. Полковник Джонсън каза Добра идея. Той дръпна звънеца и Тресилиън се появи Помолете мистър и мисис Джордж Лий да дойдат тук Разбира се, сър. Възрастният човек вече беше тръгнал към вратата, когато Поаро попита Датата на стенния календар — не ели променяна от деня на убийството? Тресилиън се обърна Кой календар, сър Този на стената там. Тримата мъже се намираха отново в малката дневна на Алфред Лий. Въпросният календар беше от тезис големи листи, които се откъсват всеки ден. 152 Тресилиън се взря в календара, после бавно се придвижи нататък и застана на метър от него. Той каза Извинете, сър, но листът е откъснат. Днес е двадесети шести Ах, пардон. И кой може да го е откъснал Мистър Лий го къса всяка сутрин, сър. Той никога не пропуска това, много е методичен Ясно. Благодаря ви. Тресилиън излезе. Сагдън попита озадачено Какво означава това с календара, мосю Поаро? Или съм пропуснал нещо? Поаро сви рамене и отвърна Календарът не е от значение. Просто си направих малък експеримент. Полковник Джонсън каза Разследването ще бъде утре. И никакво отлагане, разбира се. Сагдън каза Да, сър, видях се с коронера и всичко е уредено. 153 II В стаята влезе Джордж Лий, придружен от съпругата си. Полковник Джонсън каза Добро утро. Заповядайте, седнете. Бих искал дави задам няколко въпроса. Искам да си изясня нещо Ще се радвам, ако мога дави помогна — отвърна Джордж малко надуто. Магдалин промълви Разбира се! Полковник Джонсън кимна към Сагдън и той започна Става дума за тези телефонни разговори през нощта на престъплението. Казахте, че сте говорили с Уестрингъм, мистър Лий, нали? Джордж отвърна хладно Да. Със секретаря на консерваторите в моя район. Можем да му се обадим и… Сагдън вдигна ръка, за да го прекъсне Точно така, мистър Лий. Не оспорваме това. Свързали са ви точно в 8.59 часа Аз не помня точния час А — каза Сагдън. — Но ние знаем Винаги проверяваме такива неща. Проверяваме ги много внимателно. Свързали са ви ви сте говорили до 9.04. Баща ви, мистър Лий, е бил убит някъде към. Ще ви помоля още веднъж да ни обясните вашето движение Но нали ви казах, че телефонирах Не, мистър Лий, не сте Глупости Сигурно сте направили грешка Е, може току-що да съм спрял да говоря — струва ми сече мислех да поръчам още един разговори се питах дали дали си струва разходите, когато чух шума горе Едва ли сте се питали десет минути дали да се обадите или не. Джордж почервеня и започна да фъфли: 154 — Какво искате да кажете Какво, по дяволите, си въобразявате? Що за нахалство Да не би да се съмнявате в думите ми Да се съмнявате в думите на човек с моето положение Аз ъ-ъ-ъ… защо трябва да давам обяснения за всяка минута от времето си? Сагдън отвърна с хладнокръвие, което възхити Поаро: — Това е обичайната процедура. Джордж се обърна гневно към полицейския префект Полковник Джонсън! Как позволявате как позволявате подобно безпрецедентно отношение? Полицейският префект отвърна делово Когато имаме работа с убийство, мистър Лий, тогава се задават въпроси, на които трябва да сеотговаря. — Но аз вече отговорих Бях свършил с телефонния разговори ъ-ъ-ъ мислех да поръчам още един В тази стая ли бяхте, когато се вдигна тревогата нагорния етаж Да, тук. Да. Джонсън се обърна към Магдалин. — Доколкото помня, мисис Лий — каза той, — и вие заявихте, че сте телефонирали, когато сее вдигнала тревогата и че по това време сте били сама в тази стая? Магдалин се обърка. Тя затаи дъх, погледна към Джордж, после към Сагдън, а най-накрая отправи умолителен поглед към полковник Джонсън. Тя каза О, моля ви Не зная Не помня какво съм ви казала Бях толкова разстроена… Сагдън каза Така сме го записали. Тя насочи цялата си ударна мощ към него — широко отворени и умоляващи очи, потрепващи устни, — но срещна хладнокръвния отпор на човек, който не се поддавана подобни атаки. Тя каза колебливо Аз Разбира сече телефонирах. Просто не съм сигурна за времето… Тя млъкна. Джордж каза Какво е това Откъде си телефонирала Не оттук. 155 Сагдън каза Според мен, мисис Лий, вие не сте телефонирали никъде. Тогава къде сте били и какво сте правили? Магдалин се огледа с блуждаещ поглед наоколо и избухна в сълзи. Тя изхлипа Джордж, не им позволявай да ме мъчат така Знаеш, че когато ме плашат и ми задават купища въпроси, тогава не си спомням нищо! Аз… не помня какво съм говорила тогава беше толкова ужасно аз бях толкова разстроена а те се държат така лошо с мен… Тя скочи и побягна от стаята със сълзи на очи. Джордж също скочи на крака и извика Какви ги говорите Няма да позволя да плашите така жена ми Тя е много чувствителна. Това е безобразие Ще поставя въпроса затова поведение на полицията в парламента Истинско безобразие! Той напусна стаята и тръшна вратата зад себе си. Сагдън отметна глава назад и се разсмя. После каза Сега вече им подпалихме чергата Да видим какво ще стане! Полковник Джонсън смръщи чело и каза Чудна работа Тук има нещо гнило. Трябва да получим от нея още показания. Сагдън рече спокойно Не се притеснявайте Тя ще се върне само след една-две минути. Просто трябва да измисли какво да каже. Нали така, мосю Поаро? Поаро, който се беше унесъл в мисли, подскочи Пардон Казах, че ще се върне Вероятно, да, много е вероятно! Сагдън се вторачи в него и попита Какво става с вас, мистър Поаро? Да не сте видели някой призрак Знаете ли, просто не съм сигурен дали не видях точно това. Полковник Джонсън се обади нетърпеливо Е, Сагдън, имали още нещо? Сагдън отвърна Опитахме се да установим реда на пристигането на всеки на мястото на престъплението. Доста ясно е какво сее случило. След убийството, когато предсмъртният викна жертвата е вдигнал тревогата, убиецът сее измъкнал, заключил е вратата склещи или нещо подобно и минута или две по-късно сее присъединил към останалите, които са се били втурнали към мястото на престъплението. За нещастие не е лесно да се провери кой кого е видял, защото в такъв момент спомените на хората не могат да бъдат много точни. Тресилиън твърди, че е видял Хари и Алфред Лий да пресичат преддверието откъм трапезарията ида хукват нагоре. Това ги изключвано ние и без това не ги подозираме. Доколкото разбирам, мис Естравадос е пристигнала там късно — била е една от последните. Общото мнение е, че Фар, мисис Джордж и мисис Дейвид са били първи. Всеки от тях казва, че е видял друг от останалите двама пред себе си. Това именно е трудното — човек не може да отдели преднамерената лъжа от истинския неясен спомен. Всички са бягали натам — но е трудно да се установи в какъв ред са пристигали. Поаро изрече бавно Смятате ли това за важно Става въпрос за времето. Както знаете, то е било изключително кратко. Поаро каза Съгласен съм с вас, че в такъв един случай времето играе много важна роля. Сагдън продължи Ситуацията се усложнява допълнително и от факта, че има две стълбища. Главното е на почти равно разстояние отвратите на гостната и трапезарията. Има и още едно в другия крайна къщата. Стивън Фар сее качил по него. Мис Естравадос е дошла по площадката пак от онзи край (нейната стая е там. Другите твърдят, чеса се качили по това стълбище тук. Поаро каза Да, наистина е объркващо. Вратата се отвори и в стаята бързо влезе Магдалин. Дишаше тежко, а страните й бяха зачервени. Приближи се до масата и каза Съпругът ми мисли, че съм си легнала. Измъкнах се от стаята си, без никой да ме чуе. Полковник Джонсън — обърна тя към него своите големи и умоляващи очи, — ако ви кажа истината, ще я запазите в тайна, нали Имам предвид, чене е необходимо всичко да излизана показ, нали? Полковник Джонсън отвърна Доколкото разбирам, мисис Лий, вие имате предвид нещо, което не е свързано с престъплението Да, няма никаква връзка. Просто нещо лично. Полицейският префект каза Най-добре е първо да го чуем, мисис Лий, а ние ще преценим. С очи, плувнали в сълзи, Магдалин каза Ще ви се доверя. Вие няма да ме подведете. Вие сте толкова мил. Вижте какво — има един човек — Тя млъкна Да, мисис Лий? — Снощи исках да телефонирам на един човек, мой приятел, а не исках Джордж да научи затова. Зная, чене постъпвам правилно, но… След вечеря отидох да телефонирам и си мислех, че Джордж ще е в трапезарията. Когато обаче дойдох тук иго чух да телефонира, аз зачаках Къде чакахте, мадам? — попита Поаро. — Зад стълбището има място за палта. Там е тъмно. Шмугнах се там, защото можех да виждам кога Джордж ще излезе от тази стая. Той обаче не излезе и тогава се чу шумът, мистър Лий изпищя и аз хукнах нагоре по стълбището Значи съпругът ви не е напускал стаята до момента на убийството Точно така. Полковник Джонсън каза А вие сте чакали в нишата зад стълбището от девет до девети петнадесет, така ли Дано не можех да го кажа Щяха да поискат да разберат какво съм правила там. Изпадам в крайно неловко положение, нали разбирате? Джонсън каза суховато Наистина е било неловко. Тя му се усмихна сладко Толкова ми олекна, като ви казах истината. А вие няма да кажете на мъжа минали Сигурна съм, че няма да го направите Имам ви пълно доверие, на всички. Тяги обгърна с последен умоляващ поглед, после бързо се изниза от стаята. Полковник Джонсън пое дълбоко въздух Е — каза той. — може ида е било така Напълно е възможно. От друга страна обаче … може ида не е — довърши Сагдън. — Точно там е работата чене сме сигурни. 159 III Лидия Лий стоеше до далечния прозорец на гостната и гледаше навън. Фигурата й беше полузакрита от тежката завеса на прозореца. Нещо изшумоля в стаята. Тя се извърна и се сепна, когато видя Еркюл Поаро да стои на вратата. Тя каза Изплашихте ме, мосю Поаро. — Извинете ме, мадам. Имам навика да вървя тихо. Тя каза Помислих, че е Хорбъри. Еркюл Поаро кимна Настина той върви тихо, промъква се като котка — или крадец! Той се загледа в нея мълчаливо. Лицето й не изразяваше нищо, но тя направи лека гримаса на отвращение и каза Този човек никога неми е бил симпатичен. Ще се радвам да се отърва от него Ще постъпите умно, мадам. Тя му хвърли бърз погледи попита Какво имате предвид Да не би да сте чули нещо за него? Поаро отвърна Той събира тайни — и ги използува засвоя изгода. Тя попита рязко Смятате ли, че той знае нещо за убийството? Поаро сви рамене и отвърна Той има тихи стъпки и дълги уши. Може да е дочул нещо, което да пази за себе си. Лидия попита открито Искате да кажете, че може да се опита да изнуди някого от нас Не бих изключил подобна възможност. Но не съм дошъл тук затова А за какво? Поаро започна бавно Разговарях с мистър Алфред Лий. Той ми направи едно предложение и аз пожелах да го обсъдя с вас, преди да реша дали да го приема или не. Но прелестната картина, която заварих тук очарователния десен на дрехата вина фона на тъмночервената завеса ме накара да поспра, задай се възхитя. Лидия попита рязко О, мосю Поаро, трябвали да губим време в комплименти Моля за извинение, мадам. Толкова малко англичанки умеят да се обличат добре. Роклята ви от първата вечер — с нейните смели, но семпли мотиви, беше нещо много изискано. Лидия попита нетърпеливо Какво искахте да ме попитате? Лицето на Поаро придоби сериозно изражение Само това, мадам. Вашият съпруг иска от мен съвсем сериозно да се заема с разследването. Желае да остана в къщата ида направя всичко, което е по силите миза да стигна до истината. Лидия попита остро Е? Поаро отвърна бавно Не бих си позволил да приема покана, която не се ползува с одобрението и на господарката на дома. Тя отвърна хладно Естествено, че нямам нищо против поканата на моя съпруг Да, мадам, но на мен мие необходимо малко повече от това. Наистина ли искате да остана тук Защо не Ще си позволя по-голяма откровеност. От вас искам да разбера следното — искате ли истината да излезе наяве или не Естествено. Поаро въздъхна Трябвали да прибягвате до подобни тривиални отговори? Лидия отвърна Аз съм тривиална жена. После тя прехапа устни, поколеба се и каза: 161 — Може би ще е по-добре да говорим открито. Естествено, че ви разбирам Положението никак не е приятно. Моят свекър е бил жестоко убити ако обвинението не може да падне върху най- заподозрения в случая — Хорбъри — за грабежи убийство, а по всичко личи, че нещата отиват натам, тогава всичко се свежда до следното — загинал е от ръката на човек от собственото му Изтегляне 2.08 Mb. Сподели с приятели:
|