70
Отказ и освобождение Ключовият ход, който характеризира акта на ставане на монах, е
отказа. Първоначалният акт е
пабаджа, излизането от живота в домакинството и навлизане във бездомност. Будисткото
учение е приложимо и за тези, които живеят семеен живот, но всеки който правилно е схванал стремежа на Буда,
Дамма, ще види, че пътят на отказа следва от него напълно естествено.
Буда учи, че светският живот е неразривно свързан с
дукка, страдание и неудовлетвореност, че той ни води отново и отново в кръговрата на раждане и смърт.
Причината да останем в кръга на съществуването е, че сме привързани към него. Ние се придържаме към него чрез нашата жажда за власт, за продължаващо съществуване. За да се освободим от кръга, ние трябва да изгасим нашата жажда.
Това е най-високият отказ, крайният вътрешен акт на отказ. Но за да постигнем това достижение, по принцип трябва да започнем със сравнително лесни актове на отказ и когато те наберат сила, в крайна сметка ще
ни доведат до точката, когато повече няма да бъдем привлечени към примките на светския живот. Когато това се случи, ще бъдем готови да живеем отвъд живота в домакинство, да
навлезем в състояние без дом, за да се посветим изцяло на задачата за премахване на вътрешните фини форми на вкопчване на ума.
Бездомният живот не е напълно задължителен за тази работа. Истинският отказ е вътрешен акт, а не външен. Но бездомният живот осигурява най-подходящите външни условия за практикуване на истинския отказ. Светият живот изисква пречистено поведение, но семейния
живот стимулира много желания, които са в противоречие с чистото поведение. Бездомният живот е живот в медитация, допринася за постоянно осъзнаване, ясно съзнание и съзерцание.
Всичко това изисква време, спокойна среда, свобода от външен натиск и отговорност. Буда основава
Санга, с цел тя да предоставя такива обективни условия.
Сподели с приятели: 
