Уилиям макдоналд к о г нови
I. Уникално място в Канона
Изтегляне 13.85 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- IV. Предмет и основни теми на Посланието
- I. Привилегиите и отгоорностите на вярващия (1:1-2:10) А. Поздравът на Петър (1:1,2) 1:1
- „до избраните пришълци, пръснати по Понт, Гала- тия, Кападокия, Азия и Витиния". Кои са тези „пришълци" Определението „пръснати"
- „осве- щението на Духа".
- Б. Положението на вярващия (1:3-12) 1:3 В
- Господ
- „за Жива на- деЖда чрез възкресението на Исуса Христа от мъртвите"
- Възкресението на Исус Христос
- „Жива надеЖда"
- „нас- ледство... на небесата". Наследството
- „нетленно, неоскверняемо и
- „Неоскверняемо"
I. Уникално място в Канона Християните от мкхЖзлманските и ко- мунистическите страни са свикнали до такава степен с репресиите, враждеб- ността и преките преследвания, че за тях те са еЖедневие. За тези вярващи Първото послание на Петър има огром- но значение, когато трябва да преодоля- ват страданията, които Господ Исус позволява да им се случват, за да произ- ведат в тях известни полоЖителни ка- чества като например постоянство. Християните на Запад и особено анг- лийски говорещите вярващи притеЖа- ват едно огромно библейско наследство и не са свикнали на противопоставяне на вярата от страна на обществото. Съв- сем доскоро дърЖавата само се усмихва- ше на твърдението, че семейството е основната единица в обществото, и до- ри насърчаваше посещението на „църква по ваш избор". Но това вече не е така. Правителствата и особено местните управи, започват все повече и повече да използват съдии, образователни инсти- туции и особено масмедиите, за да пред- ставят погрешно, да се подиграват и до- ри да клеветят християните, които вярват в Библията. Радиото, телевизи- ята, киното, вестниците, списанията и официалните съобщения все по-често популяризират неморалното поведение, приемането на алкохол, лъЖата, измама- та и дори богохулството. Християнст- вото все повече и повече се превръща в „противоположна култура" и колкото no-скоро вярващите научат уроците на апостол Петър от неговото Първо пос- лание, толкова по-подготвени ще бъдат те за последните години на двадесетия и първите години на двадесет и първия век - ако Господ не дойде дотогава. II. Авторство Външни доказателства Външните доказателства за авторст- вото на Петър са ранни и почти универ- сални. Евсевий смята Първото послание на Петър за една от книгите, всеобщо приети от всички вярващи (хомолого- менни книги). Поликарп и Климент от Александрия също приемат това Посла- ние, фактът, че Писмото липсва в Мар- кионския канон, не трябва да ни изненад- ва, тъй като Маркион приема само Пис- мата на Павел. Мураторианският канон също не съдърЖа Писмото на Петър, но това моЖе да се дълЖи на фрагментар- ната природа на този документ. Твърде е възмоЖно текстът на 2 Петр. 3:1 да е първото свидетелство за Първото послание на Петър. Дори и оне- зи, които не вярват, че Петър е авто- рът и на Второто послание (виЖте Въ- ведението към 2 Послание на Петър), смятат, че то е написано достатъчно рано, за да бъде валидно свидетелство за 1 Послание на Петър, при условие че тек- стът от 2 Петр. 3:1 наистина говори за по-ранното Писмо. 173 1 Петър  Вътрешни доказателства
Едно от вътрешните доказателства, причина за сериозни съмнения в авторс- твото на Петър, е изклк>чително добри- ят гръцки език, на който е написано Пис- мото. Въпросът е: „МоЖе ли един рибар от Галилея да пише толкова добре?" Много хора отговарят на този въпрос отрицателно: „Не, не моЖе." Но ние зна- ем и имаме богати примери в нашата собствена култура за хора с усет към езика и говоренето пред публика, които показват изключително добро владеене на литературния език, без непременно да са завършили някакво специално образо- вание в учебно заведение или семинария. Освен че е бил вдъхновен от Светия Дух. и вероятно подпомогнат от Силван при съставянето на Писмото, Петър вече е бил проповядвал в продължение на три- десет години. Когато в Деяния 4:13 се казва, че Петър и Йоан са били „негра- мотни човеци", това просто означава, че те не са имали специално образование като равини. Забележките във връзка с Живота и слуЖението на Петър присъстват изо- билно в Първото послание, както показ- ва и следният списък: В1:8 авторът намеква, че е видял Исус по начин, по който неговите читатели не са го видели. Там е казано следното: „Когото лЬбите, без да сте Го видели"; „без... сега да Го вшкдате." Има и други пасаЖи, които показват, че авторът е бил заедно с Господа. В първите десет стиха на 2 глава се го- вори за настоящия Христос като за „крайъгълен камък", което ни напомня за събитието в Кесария филипи (Мат. 16:13-20). Когато Петър изповяда Исус като Христос, Сина на Живия Бог, Гос- под Исус му каза, че Той ще съгради Сво- ята църква на тази основа, т. е. на исти- ната, че Христос е Синът на Живия Бог. Той е Крайъгълният камък и Основата на църквата. Споменаването на Живите камъни във 2:5 ни напомня за случката в Йоан 1:42, където името на Симон е сменено на Ки- фа (на арамейски) или Петър (на гръцки), като и двете означават „камък". Чрез вяра в Христос Петър е станал Жив ка- мък. Затова никак не е учудващо, че във 2 глава той ни казва толкова много неща за Живите камъни. Във 2:7 авторът ци- тира Псалм 118:22: „Камъкът, който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла." Това е същият пасаЖ, който Пе- тър цитира, когато е изправен да отго- варя пред началниците, старейшините и кншкниците в Ерусалим (Деяния 4:11). Когато четем как апостолът съвет- ва своите читатели да се подчиняват на властите (2:13-17), не моЖем да не си спомним момента, когато самият Пе- тър не се подчини и отряза ухото на слу- гата на първосвещеника (Йоан 18:10). Та- ка че, освен че е боговдъхновен, неговият съвет е вдъхновен и от Жизнения опит на самия Петър! ПасаЖът във 2:21-24 като че ли гово- ри за пряко почерпено знание за съда и смъртта на Господ Исус. Петър никога няма да забрави смирената издръЖли- вост и тихо понесените мъки на Спаси- теля. Във 2:24 се намеква за начина, по който умира Спасителят - чрез разпъва- не на кръст. Това описание звучи като ехо на думите на Петър в Деянията на апостолите 5:30 и 10:39. Когато Петър казва за читателите си, че са се върнали при Пастира и Епис- копа на душите им (2:25), той най-веро- ятно мисли и за своето възстановяване (Йоан 21:15-19) след отричането му от Господа. Напомнянето, че „л1обовта покрива мноЖество грехове" (4:8), моЖе да се свърЖе с въпросите, които Петър зада- ва на Господа в Мат.18:21,22: „Господи, до колко пъти, като ми съгреши брат ми, да му прощавам? До седем пъти ли?" А Исус му отговаря: „Не ти казвам: До седем пъти - до седемдесет пъти по се- дем"; т. е. безкрайно число пъти. В 4:16 четем, че ако някой страда ка- то християнин, не трябва да се срамува, 174 1 Петър  a ga слави Бога с това име. Сравнете то-
зи стих с текста от Деяния 5:40-42, къ- дето Петър и другите апостоли напус- кат синедриона, след като биват бити, „възрадвани, задето се удостоиха да пре- търпят опозоряване за Исусовото име". Авторът на Посланието пише за себе си като за „свидетел на Христовите страдания" (5:1). Изразът „участник на славата, която има да се яви", моЖе би намеква за събитието на Планината на преображението. Петър присъства и при двете събития. НеЖният, гршковен съвет за пазенето на „БоЖието стадо, което е меЖду вас" (5:2), ни напомня за думите на Спасите- ля от Йоан 21:15-17, когато Господ Исус казва на Петър: „Паси агънцата Ми... Паси овцете Ми... Паси овцете Ми..." Думите от 5:5 („Облечете смирение- то") много напомнят за случката от Йоан 13 глава, където Исус препасва престилката на слуга и измива краката на учениците Си. Всъщност целият то- зи пасаЖ върху гордостта и смирението (5:5, 6) придобива още по-голямо значе- ние, когато си спомним самоувереното твърдение на Петър, че той никога ня- ма да се отрече от Господа (Марко 14:29-31) и последвалото го трикратно отричане от Спасителя (Марко 14:67- 72). И един последен пример с Петрово преЖиВяване моЖе да се намери в 5:8: „Противникът ви, дяволът, като рика- ещ лъв обикаля, търсейки кого да погъл- не." Дали, пишейки тези думи, Петър не си мисли за времето, когато Исус му ка- за: „Симоне, Симоне, ето, Сатана ви изиска всички, за да ви пресее като Жи- то" (Лука 22:31)? Ш. Датиране Поучението на Петър, че като цяло властта е полезна за онези Доито Жела- ят да вършат добро (1 Петр. 2:13-17), се смята за прекалено примиренческо твърдение, за да е написано след начало- то на Жестоките преследвания на хрис- тияните от Нерон (64 г. сл. Хр.). Във всеки случай Писмото не моЖе да е напи- сано много по-късно от тази година - 64 или 65 г. сл. Хр. IV. Предмет и основни теми на Посланието Както вече беше отбелязано, Послание- то на Петър разглеЖда най-вече въпро- са за страданията в християнския Жи- вот. До този момент, изглеЖда, негови- те читатели са били подлоЖени на опо- зоряване и осмиване в Христовото име (4:14,15). За много от тях са предстое- ли затворът, конфискуването на иму- ществото и насилствената смърт. Но страданията не са единствената тема на това велико Послание. То 8кл1оч6а и благословенията, които вярващият нас- ледява чрез приемането на евангелието, правилните взаимоотношения на вярва- щите със света, дърЖавата, семейство- то и църквата и наставленията за ста- рейшините и върху дисциплината. От Вавилон (действителния град на река Ефрат с Живеещата в него еврейс- ка общност или духовния Вавилон на ре- ка Тибър, т. е. Рим) апостолът изпраща своето Иисмо до източните провинции на областта, на чиято територия се на- мира днешна Турция. Схема на изложението I. Привилегиите и отговорностите на вярващия (1:1-2:10)
Б. ПолоЖението на вярващия (1:3-12) В. Поведението на вярващия в светли- ната на неговото полоЖение (1:13- 2:3) Г. Привилегиите на вярващия в неговия нов дом и в свещенството (2:4-10) 175 1 Петър 1  II. Отношението на Вярващия (2:11-4:6)
A. Към света - като пришълец в него (2:11,12) Б. Към властите - като граЖданин на страната, която те управляват (2:13-17) B. Към господарите - като техен слуга (2:18-25) Г. Към съпруга - като негова Ясена (3:1- 6)
Коментар
I. Привилегиите и отгоорностите на вярващия (1:1-2:10) А. Поздравът на Петър (1:1,2) 1:1 Възлкобеният рибар представя себе си като Петър, апостол на Исус Хрис- тос. Той е изпратен от Господ Исус ка- то един от първите дванадесет апосто- ли, призован да бъде носител на едно славно и преобразяващо послание. Отго- варяйки на този тих, небесен призив, Пе- тър се е превърнал от ловец на риба в ло- вец на човеци. Всички вярващи са призовани да пред- ставляват интересите на Христос тук, на земята. Всички ние трябва да бъдем мисионери независимо дали Живеем в ро- дината си или в чуЖбина. Това е главна- та цел на нашия Живот като последова- тели на Исус. Всичко останало*е подчи- нено на нея. Писмото е адресирано „до избраните пришълци, пръснати по Понт, Гала- тия, Кападокия, Азия и Витиния". Кои са тези „пришълци"? Определението „пръснати" ни кара да предполагаме, че това са вярващи евреи, тъй като Яков използва същата дума и за вярващите евреи от дванадесетте из- раелски племена (Як. 1:1). Освен това съ- щата дума 6 Йоан 7:35 описва евреи, ко- ито са пръснати сред езичниците. Е. Към общението в събранието-като негов член (3:8) Ж. Към преследващите го - като прес- ледван (3:9-4:6) III. СлуЖението и страданието на вярващия (4:7-5:14) A. Настоятелни заповеди за последни- те дни (4:7-11) Б. Увещания и обяснения във връзка със страданието (4:12-19) B. Увещания и поздравления (5:1-14) ВъзмоЖно е също така обаче Петър да
176 1 Петър 1  Вклк)чВа Всичките три Личности на Три-
единстВото. Първо, me са избрани по предузнание- то на Бог Отец. Това означава, че в ми- налата вечност Бог ги е избрал да Му принадлеЖат. Доктрината за божест- вения избор не винаги е била особено по- пулярна, но тя има най-малкото едно оп- ределено достойнство - признава Бога за Бог. Опитите да я направят по-прия- тна за човека водят само до отнемане на част от суверенитета на Бога. Вся- ка трудност, която срещаме, когато търсим Връзката меЖду избирането от Бога и отговорността на човека, се крие в човешкия ум, а не в Бога. Библията съ- дърЖа и двете доктрини, затова ние трябва да вярваме и в двете. Истината вклк)чва и двете крайности, а не стои някъде по средата. Тук се казва, че БоЖият избор става по Негово предузнание. Според някои това означава, -не Бог избира тези, за които предварително разбира, че ще повярват в Спасителя. Според други Бог знае мно- го добре, че всеки\ грешник, оставен сам на себе си, никога няма да повярва в Спа- сителя, и затова отделя някои, които ще бъдат трофеите на Неговата ми- лост. Макар и да не отричаме, че БоЖи- ята милост съдърЖа в себе си една нераз- гадана тайна, ние сме уверени, че в нея няма нищо несправедливо. Вторият етап на спасението е „осве- щението на Духа". Този аспект на осве- щението се извършва преди обръщение- то.1 ТоВа е слуЖение на СВетия Дух, чрез което Той отделя хора, които да принад- леЖат на Бога (6Ж. също 2 Сол. 2:13). То логически следва избирането от Бог Отец. Във вечността Бог е предузнал и избрал тези хора. Във Времето Светият Дух действа, за да осъществи това изби- ране на практика в Живота на отделни- те индивиди. Третият етап от спасението на ду- шата засяга отговорът на грешника на делото на Светия Дух. Той се нарича пос- лушание на Исус Христос. Това означа- ва да се подчиниш на евангелието, като се покаеш от греховете си и приемещ Христос като Спасител. Идеята за евангелието като за нещо, което изиск- ва подчинение, се среща често в НЗ (вЖ. Рим. 2:8; 2 Сол. 1:8). И най-накрая идва порьсването с кръвта на Исус Христос. Това не тряб- ва да се приема абсолкмпно буквално и да се смята, че при спасението човек наис- тина бива поръсен с кръвта на Исус. По- ръсването с кръвта на Исус трябва да се приема 8 преносен смисъл. Едно от неща- та, които то означава, е, че в момента, в който един човек бъде спасен, той по- лучава всички облаги, които произлизат от проливането на кръвта на Христос на Голгота. Кръвта на Спасителя е би- ла пролята веднъЖ завинаги преди пове- че от 1900 години и никога няма да бъде проливана отново. Но ние получаваме прощение, изкупление и хиляди други бла- гословения, които произтичат от този факт, веднага щом повярваме в Него. След като проследява четирите ета- па в духовното раЖдане на своите чита- тели, Петър сега им поЖелава благодат и мир да им се умшикат. Те вече са из- питали БоЖията благодат чрез спасени- ето, както и произтичащия от него мир с Бога. Но те ще имат нуЖда от благо- дат или сила всеки ден, за да водят хрис- тиянски Живот, и мир, за да могат да Живеят в това неспокойно време. Зато- ва апостолът им ги Желае в пълно изоби- лие. ДЖеймс Дени казва, че „благодатта е първата и последната дума на еванге- лието, а мирът - съвършеното духовно здраве, свършеното дело на благодат- та". Б. Положението на вярващия (1:3-12) 1:3 В пасаЖа от 3 до 12 cm. Петър очер- тава уникалните слави на нашето спасе- ние. Той започва с призив да отдадем хва- ла на Автора на спасението - „Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос". Това наименование представя Бога в ед- но двойно отношение с Господ Исус. На- 177 1 Петър 1 именоВанието „Бог... на нашия Господ
Исус Христос" подчертава човешката природа на Спасителя; а наименование- то „Отец" изтъква божествената при- рода на БоЖия Син. Дадено е и пълното име на Сина: Господ - Този, Който единствен има право да господства в сърцата и Живота на хората. Исус - Този, Който спасява Своите хора от греховете им. Христос - БоЖият Помазаник, Кой- то е издигнат на най-високото място в небето. Ние сме родени отново „за Жива на- деЖда чрез възкресението на Исуса Христа от мъртвите" чрез БоЖията голяма милост. Причината за това на- ше новороЖдение е Неговата велика ми- лост. Нашето новороЖдение е нейното естество. Живата надеЖда е настояща- та ни награда. Възкресението на Исус Христос е справедливото основание за нашето спасение, а така също и основа- та за нашата Жива надеЖда. Като грешници ние не сме имали ни- каква друга надеЖда освен гроба. Пред нас не е стояло нищо друго освен сигур- ността на осъЖдението и огненото не- годувание. Като участници в първото създание ние сме подлеЖали на наказани- ето на смъртта. Но 6 изкупителното дело на Христос Бог намира справедли- во основание, което му дава право да спа- сява такива уЖасни грешници, каквито сме ние, и въпреки това да остане спра- ведлив. Христос е платил наказанието за нашите грехоВе и е задоволил напълно БоЖиите изисквания. Изискванията на справедливостта са удовлетворени из- цяло и сега милостта тече към тези, ко- ито се подчинят на евангелието. Чрез възкресението на Христос Бог е показал пълното си удовлетворение от поЖерт- вувателното дело на Своя Син. Възкре- сението е Бащиното „Амин" на вика на нашия Господ: „Свърши се!" Освен това възкресението е БоЖият залог, че всич- ки, които умрат в Христос, ще бъдат възкресени от мъртвите. Това е наша- та „Жива надеЖда" - очакването, че ще бъдем заведени в небето, за да бъдем за- едно с Христос и да бъдем като Него за- винаги, ф. Б. Мейър нарича Живата на- деЖда „връзката меЖду нашето насто- яще и нашето бъдеще". 1:4 4 и 5 cm. описват този бъдещ ас- пект на спасението. При новороЖдение- то ние получаваме надеЖдата за „нас- ледство... на небесата". Наследството вклкшва всички благословения, на които вярващият ще се наслаЖдава в небето през Вечността, и Всичко, което ще бъ- де негово чрез Христос (Пс. 16:5). Нас- ледството е „нетленно, неоскверняемо и което не повяхва". (1) „Нетленно" оз- начава, че то никога не моЖе да ръЖдя- са, да се скъса, да се счупи или да изгние. То е, така да се каЖе, гарантирано сре- щу смърт. (2) „Неоскверняемо" означа- ва, че наследството е съвършено само по себе си, че нищо не затъмнява неговата чистота. То е „гарантирано срещу гре- ха". (3) „Което не повяхва" означава, че то никога няма да се промени както по стойност, така и по слава или красота. То е „гарантирано срещу времето". При земните наследства няма никак- ва сигурност. Понякога стойността на един недвиЖим имот например моЖе ряз- ко да се пониЖи под влияние на пазарна- та конк>нктура. Завещанието моЖе да се оспори от хора, които изобщо не са споменати В него. На човек могат да му отнемат наследството само защото могат да се появят нередности в съдеб- ните процедури. Но нашето небесно нас- ледство не подлеЖи на никакви промени под влияние на времето и нищо не моЖе да попречи на правото на вярващия на не- го. То се дърЖи на сигурно съхранение в небето за всяко БоЖие дете. 1:5 И не само че наследството се пази за християните, но и самите християни са вардени или пазени за него. В този Жи- вот наследникът моЖе да умре преди да получи наследството. Но същата тази благодат, която пази небесното наслед- 178 1 Петър 1  стВо за нас, ни пази и нас като наследни-
ци, за да му се наслаЖдаваме. БоЖият из- бор за Неговите хора никога не моЖе да бъде осуетен. Теза, които са били избра- ни от вечността, биват спасени във вре- мето сега и са пазени за вечността, ко- ято идва. Вярващият в Христос е осигу- рен завинаги. Но освен боЖествена страна Вечната осигуреност има и човешка страна. То- ва, че ние сме пазени чрез Бшкията си- ла, е боЖествената страна на нашето спасение; това, че ние се пазим чрез вя- ра, е човешката му страна. Това не озна- чава, че един човек е спасен само докато показва вяра. Там, където има истинска Каталог: bulgarian -> WilliamMacDonald WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд о м WilliamMacDonald -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о новия WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о г нови WilliamMacDonald -> Clv уилиям Макдоналд Забравената запобед: „Бъдете сВети! Изтегляне 13.85 Mb. Сподели с приятели:
|