Уилиям макдоналд к о новия
Изтегляне 12.82 Mb.
|
Разумният слуга е този, когото Христос ще завари да се гриЖи за Бо- Жия народ. Такъв слуга ще има честта да носи голяма отговорност 8 царст- вото. Неговият господар ще го напра- ви управител на целия Му имот. 24:48-51 Злият слуга е онзи, който е християнин само на думи и неговото поведение не се влияе от новината за скорошното идване на Господаря. Той започва да бие сВоите колеги - други- те слуги, и да яде и пие заедно с пия- 153 Mameu 24, 25  Huuume. НегоВото поведение показва,
че той не е подготвен за царството. Когато дойде Царят, Той ще го нака- Же и ще му отреди наказание като на лицемерите, като го изпрати там, където „ще бъде плач и скърцане със зъби". Тази притча се отнася до Видимото завръщане на Христос като Месия- Цар на земята, но нейните принципи са Валидни и за Грабването. Много хо- ра, които твърдят, че са християни, със своето враждебно отношение към БоЖия народ и с приятелските си връзки с безбоЖниците показват, че те не очакват завръщането на Хрис- тос. За тях тоВа завръщане означава осъЖдение, а не благословение. 3. Притчата за десетте девици (25:1-13) 25:1-5 Думата „тогава", свързваща 24 с 25 гл., ясно показва, че В тази притча се говори за времето непосредствено преди завръщането и за самото завръ- щане на Царя на земята. Исус оприли- чава небесното царство в този мо- мент на десет девици, които са взели своите светилници и са излезли да посрещнат младоженеца. Пет от тях са били разумни и са налели масло в светилниците си, а другите пет не са били разумни и не са налели масло. Петте разумни девици представля- ват истинските ученици на Христос по Време на Скръбните години. Све- тилниците говорят за формално признание на вярата, а маслото моЖе да се тълкува като символ на Светия Дух. Неразумните девици са онези хо- ра, които твърдят, че притеЖават надеЖдата за Месията, но които ни- кога не са повярвали истински и зато- ва нямат Светия Дух. МладоЖенецът е Царят Христос. НегоВото бавене символизира периода меЖду двете при- шествия, фактът, че всичките десет девици са заспали, показва, че външно те по нищо не се различават. 25:6 Посреднощ се е чула вестта за идването на Младоженеца. От пре- дишната глава ние научихме, че Него- вото идване ще бъде предизвестено чрез някои страшни знамения. 25:7-9 Девиците са се събудили и са започнали да украсяват светилници- те си - всички са искали да се покаЖат в изряден вид пред МладоЖенеца. Не- разумните девици, които са били заб- равили да си налеят масло, помолили другите да им дадат от тяхното, но те ги изпратили да си купят. Отка- зът на разумните девици моЖе да изг- леЖда на някои хора доста егоисти- чен, но според духовните закони нито един човек не моЖе да дава от Духа на друг човек. Разбира се, Светият Дух не моЖе да се купи, но в Библията и на други места се говори за купуване на спасението, без да се използват пари и без цената да играе някаква роля в то- ва купуване. 25:10-12 Докато те са отишли за масло, е дошъл младоженецът. В древносирийския и вулгатския текст на Библията се казва, че Той е дошъл със своята невяста. Тази картина из- цяло потвърЖдава пророчеството, че Господ Исус ще се върне от сватбата със Своята булка - Неговата църква (1 Сол. 3:13). (Сватбеното търЖест- во ще се проведе в небето [Ефес. 5:27], след като Христос грабне булката.) Онези Негови светии, които са Му ос- танали верни по време на Скръбните години, ще отидат заедно с Него на сватбеното празненство. Сватбено- то празненство е подходящ символ на радостта и благословенията на зем- ното царство на Христос. Разумните девици са влезли заедно с Него на сватбата (или сватбеното търЖест- во, според НПБДЖНД) и вратата се е затворила. От този момент ната- тък никой вече не е могъл да влезе в царството. Когато са се върнали дру- гите пет девици и са поискали да вля- зат, МладоЖенецът е отрекъл, че ги 154 Mameu 25  познава - ясно доказателство за това,
че те никога не са били новородени. 25:13 Поуката е, че човек трябва да бди непрекъснато, защото не знае ни- то деня, нито часа на Неговото идва- не. Вярващите трябва да Живеят та- ка, сякаш Господ ще дойде всеки мо- мент. А дали нашите светилници са готови и напълнени с масло? Д. Притчата за талантите (25:14-30) 25:14-18 Тази притча ни учи, че когато Господ се върне, Той ще бъде посрещ- нат както от истински, така и от лъЖливи служители. Притчата раз- казва за един човек, който, преди да замине на дълго пътешествие, пови- кал своите слуги и дал на всекиго раз- лична сума пари - според техните възмоЖности. Единият получил пет таланта, другият - два, а последни- ят - един. Всеки трябвало да употре- би парите така, че да принесе печалба на господаря си. Слугата с петте та- ланта спечелил още пет таланта. Чо- Векът с двата таланта също успял да ги удвои. Но онзи, който получил един талант, заровил таланта в една дуп- ка в земята. Не е трудно да се разбере, че и тук Христос е господарят, а дългото пъ- тешествие е периодът преди Второ- то Му пришествие. Тримата слуги представляват различните групи от еврейския народ, които ще Живеят по време на годините на Голямата скръб и които ще носят отговорността да представляват интересите на отсъс- тващия Господ. Отговорността, коя- то те получават, отговаря на индиви- дуалните им възмоЖности. 25:19-23 След като минало много време, господарят... се върнал и за- почнал да уреЖда сметката си с тези слуги. Този момент отговаря на вре- мето на Второто пришествие. Пър- вите двама получили една и съща пох- вала: „Хубаво, добри и верни слуго! В малкото си бил верен, над многото ще те поставя; влез в радостта па господаря си." Това, което Господ ис- ка да провери в това слуЖение, не е колко голяма е спечелената сума, а колко голяма е степента на полоЖени- те усилия. Всеки един от двамата е използвал в максимална степен сВои- те възмоЖности и е удвоил стопро- центово онова, което му е било даде- но. Такива са истинските вярващи, ко- ито получават като награда благосло- венията на Месиянското царство. 25:24-25 Третият слуга посрещнал господаря си с нападки и извинения. Според него господарят му бил строг и нечестен човек, който Жъне там, където не е сял, и събира там, къде- то не е пръскал. Той обяснил, че поне- Же бил много уплашен, не знаел какво да стори с таланта и затова го заро- вил В земята. Този слуга е представи- тел на невярващите слуЖители. Нито един истински слуЖител на Христос не моЖе да мисли такива неща за своя Господар. 25:26, 27 Господарят му го нарекъл зъл човек и мързеливец. След като е мислел така за господаря си, защо не е внесъл парите му в банка, за да нат- рупат поне лихва? МеЖду другото, в 26 cm. господарят не се съгласява с об- виненията срещу себе си. Той по-скоро иска да каЖе следното: „Твоето мне- ние за мен още поВече трябваше да те задълЖи да влоЖиш парите ми в нещо. Думите ти не са извинение за теб, а осъЖдение." 25:28, 29 Ако този човек беше спече- лил един талант със своя талант, ще- ше да получи същата похвала като другите двама. Вместо това той по- казва една дупка В земята като резул- тат на всичките си усилия през целия си Живот! Затова господарят му взи- ма таланта и го дава на човека с де- сетте таланта. Това действие след- ва един определен закон в духовното царство: „... на всекиго, който има, 155 Mameu 25  ще се gage u mou ще има изобилие; а
от този, който няма, от него ще се отнеме и това, което има." Тези, ко- ито искат да бъдат използвани за сла- ба на Бога, ще получат и Възможнос- тите, чрез които да бъдат използва- ни. Колкото повече работят за Бога, толкова повече възмоЖности ще полу- чават, за да работят. И обратно, ние губим дадените ни възможности, ако не ги използваме 8 работа за Бога. Ле- ността води до атрофия. Споменаването на банкерите в 27 cm. говори за това, че ако ние не мо- Жем да използваме за Господ това, ко- ето притеЖаваме, трябва да го дадем на онези, които могат. В този смисъл банкери могат да бъдат мисионерите, библейските друЖества, християнски- те издателства, евангелските радио- програми и т. н. В свят като нашия нямаме никакво извинение да дърЖим парите си у дома, без да ги използваме за нещо полезно. Пиърсън дава много добри препоръки в това отношение: „Страхливите души, които не са способни да работят самостоятелно и безстрашно в полза на царството, могат да подчинят своята немощ на възмоЖностите и интелигентността на други хора, които ще използват техните умения и притеЖания за Гос- пода и Неговата църква... Един управи- тел моЖе да има пари и други възмоЖ- ности, но моЖе да няма достатъчно вяра и далновидност, практичност и мъдрост. „Работниците от обменните бЬра" на Господа могат да му пока- Жат как да натрупа печалба за Него... В известен смисъл църквата на Госпо- да съществува и заради това, защото силата на един от нейните членове моЖе да подкрепи слабостта на друг така, щото чрез сътрудничеството меЖду всички нейни членове да моЖе да се увеличи мощта на най-малките и най-слабите.ti46 25:30 Безполезният слуга бил изх- върлен навън и изкл1очен от царство- то. Неговата участ била като участ- та на злите хора. Той бил осъден не защото не бил успял да влоЖи талан- та, а защото липсата на добри дела говори и за липса на истинска, спасява- ща вяра. Е. Съдът над народите (25:31-46) 25:31 Този текст описва съда над на- родите, който е различен от Христо- вото съдилище и Съда на великия бял престол. Христовото съдилище е времето, когато Христос ще направи оценка на слуЖението на вярващите, и ще им раздаде наградите. То идва след Граб- ването (Римл. 14:10; 1 Кор. 3:11-15; 2 Кор. 5:9, 10). Съдът на великия бял престол ще се състои във вечността, след изтичане на хилядолетието. То- гава ще бъдат съдени грешните мър- тви души и ще бъдат хвърлени в огне- ното езеро (Откр. 20:11.15). Съдът над народите или езичниците (гръцката дума означава и двете не- ща) ще се състои на земята, след ка- то Христос се Върне, за да Властва над нея, както става ясно от 31 cm.: „... когато дойде Човешкият Син в славата си, и всичките [свети] анге- ли с Него..." Ние се надяваме, че имаме основания да смятаме, че това е вре- мето, за което се говори в Йоил 3:2, където се споменава и мястото на съ- битието - Йосафатовата долина бли- зо до Ерусалим. Господ ще съди наро- дите според тяхното поведение към Неговите братя logeu no Време на Скръбните години (Йоил 3:1, 2, 12-14; Мат. 25:31-46). 25:32 ВаЖно е да се отбелеЖи, че тук се споменават три групи от хора: овце, кози и еврейски събратя на Христос. Първите две групи, които ще бъдат съдени от Христос, са езич- ници от времето на годините на Голя- мата скръб. Третата група представ- лява онези верни братя на Христос от кздеите, които няма да се откаЖат 156 Mameu 25  om Неговото име през това време, не-
зависимо от нарастващите гонения. 25:33-40 Царят слага овцете от дяс- ната си страна, а козите - от лява- та. След това Той поканва овцете да влязат в Неговото славно царство, приготвено за тях още от създаване- то на света. Причината за това е, че те са Го нахранили, когато е бил гла- ден; дали са Му да пие, когато е бил Жаден; приели са го 6 дома си, когато е бил странник; облекли са Го, когато е бил без дрехи; погршкили са се за Не- го, когато е бил болен и са Го посети- ли, когато е бил в затвора. Праведни- те „овце" не разбират кога са показа- ли такова отношение към Царя, защо- то той не е бил на земята, докато те са зкивели на нея! Царят им обяснява, че добрината, направена на един от Неговите най-скромни братя, е била все едно направена на Него. Всяко не- що, направено за Неговите ученици, получава същата награда, която би получило, ако е било направено за Не- го. 25:41-45 На неправедните „кози" той нарежда да си отидат от Него и ги изпраща „във вечния огън, пригот- вен за дявола и неговите ангели", за- щото са отказали да проявят грижа към Него в ужасното време на утесне- нието на Яков. Когато те се опитват да се оправдаят с извинението, че ни- кога не са Го виждали, Той им напом- ня, че пренебрежението към Неговите последователи е равносилно на пренеб- режението към Самия Него. 25:46 Така „козите" получават веч- но осъЖдение, а „овцете" влизат във вечния Живот. За нас този разказ по- ражда два проблема. От една страна, изглежда, че народите.получават спа- сение съвкупно, като една цяла маса. От друга страна, се създава впечатле- ние, че овцете се спасяват чрез добри- те си дела, а козите биват осъдени по- ради липсата на добри дела. Що се от- нася до първия проблем, не трябва да забравяме, че Бог наистина въздейст- ва на народите като цяло. Старият Завет изобилства с примери на цели народи, наказани от Бога заради това, че са били грешни (Ис. 10:12-19; 47:5-15; Езек. 25:6, 7; Амос 1:3, 6, 9, 11, 13; 2:1, 4, 6; Авдий 10; Зах. 14:1-5). Няма причи- на да вярваме, че народите като цяло вече няма да изпитват върху себе си Божието възмездие. Това не означава, че всеки отделен индивид ще участва в това наказание, но че принципът на Божествената справедливост ще бъде приложен както в национален, така и в индивидуален мащаб. Думата ethne, преведена като „наро- ди" в този пасаж, може също така да се преведе и като „езичници". Някои тълкуватели смятат, че този текст описва съда над отделните езичници. Независимо дали ще бъдат съдени це- ли народи или отделни индивиди, оста- ва проблемът как ще се събере това огромно множество пред Господа в Палестина. Може би ще бъде по-пра- вилно да мислим за представители на народите или отделните групи, събра- ни на съда. Що се отнася до втория проблем, ние твърдим, че текстът не може да се използва в подкрепа на доктрината за спасение чрез дела. Библията нався- къде свидетелства, че спасението се получава чрез вяра, а не чрез дела (Еф. 2:8, 9). Но Библията също така учи, че истинската вяра произвежда добри де- ла. Ако те липсват, това показва, че човекът никога не е бил спасен. Зато- ва ние трябва да разберем, че езични- ците не са спасени, защото са се дър- жали добре към к>дейските събратя на Христос, а защото това тяхно пове- дение е отражение на лк)бовта им към Господа. Има още три съображения, които бихме искали да споделим. Най-напред ще коментираме това,, че царството е било приготвено за праведните още от сътворението на света (34 cm.), 157 Mameu 25,26  докато адът е бил приготвен за дяво-
ла и неговите ангели (41 cm.). Желани- ето на Бога е хората да бъдат благо- словени. Адът първоначално не е бил предназначен за човеците. Но ако хо- рата, със своята собствена воля, отх- върлят Живота, те по необходимост избират смъртта. Второто нещо, на което искаме да ви обърнем внимание, е фактът, че Господ Исус говори за вечен огън (cm. 41), вечно наказание (cm. 46) и вечен Живот (cm. 46). Същият Този, Който казва, че има вечен Живот, казва, че има и вечно наказание. След като ду- мата „вечен" се използва за описание и на двете понятия, не е логично да приемем едното, а да не приемем дру- гото. Гръцката дума, преведена като „вечен", означава „безкраен", защото- то 6 гръцкия език няма друга дума, ко- ято да предаде това понятие. Но ние знаем, че думата наистина означава „безкраен", тъй като същата тази ду- ма се използва^ за да предаде понятие- то „БоЖия безкрайност" в 1 Тим. 1:17. И най-накрая, съдът над езичниците ни напомня по един убедителен начин, че Христос и Неговите хора са едно и също тяло: това, което засяга тях, засяга и Него. Ние имаме големи въз- моЖности да покаЖем внимание към Него, като се гриЖим за онези, които Го обичат. XIV. Страданията на Царя и неговата смърт (Глави 26, 27) А. Заговорът за убийството на Исус (26:1-5) 26:1, 2 За четвърти и последен път в това Евангелие Господ предупреЖдава учениците Си, че Той трябва да умре (16: 21, 17:23, 20:18). Неговите думи ни показват, че меЖду Пасхата и Негово- то разпъване на кръста съществува много тясна връзка във времето: „Знаете, че след два дни ще бъде Пас- хата и Човешкият Син ще бъде пре- даден на разпятие." В тази година Пасхата ще осъществи своето истин- ско предназначение. Пасхалният Агнец е дошъл и скоро ще бъде заклан. 26:3-5 В момента, 6 който Исус из- рича тези думи, главните свещеници, кншкниците и старейшините се съ- бират в двореца на първосвещеника Каяфа, за да обмислят своята стра- тегия. Те искат да Го арестуват тай- но и да Го убият, но не смятат, че е благоразумно да направят това по време на празника, защото хората могат да реагират много бурно на Не- говото убийство, фактът, че израел- ските религиозни водачи стават ини- циатори на заговора за убийството на техния Месия, е невероятен. Тъкмо ония, които трябваше първи да Го разпознаят и издигнат на престола, тъкмо те станаха и водачи на Негови- те врагове. Б. Помазването на Исус във Витаиия (26:6-13) 26:6, 7 Тази случка е един малък ост- ров от светлина сред океана от ко- варство на свещениците, дребнавост на учениците и вероломство на Юда. Докато Исус гостува в къщата на Симон, прокаЖения1 от Витания, ед- на Жена влиза вътре и носи съд с мно- го скъп парфкш, който излива на гла- вата Му. Високата цена на нейната Жертва изразява колко голямо е посве- щението и на Господ Исус и показва нагледно, че не съществува нищо, кое- то да е прекалено скъпо за Него. 26:8, 9 Неговите ученици, и най-вече Юда (Йоан 12:4, 5), гледат на извър- шеното като на огромна загуба. Те си мислят, че тези пари трябва да се да- дат на бедните. 26:10-12 С отговора Си Исус изправя техния изкривен начин на мислене. Де- лото на Жената не е прахосническо, а добро. И не само това, то е и изклю- чително навременно. Бедните могат да получат помощ по всяко време, но 158 Mameu 26 има само един миг В световната исто-
рия, в който Спасителят моЖе да бъ- де помазан с миро преди Своето пог- ребение! Този миг е дошъл и една-един- ствена Жена със своята духовна про- ницателност е успяла да го улови. Тя е повярвала на предсказанията на Гос- под за Неговата смърт и е разбрала, че това моЖе да стане или сега, или никога. Последвалите събития доказ- ват правотата на нейното решение. Плановете на Жените за помазване на тялото на Господ след погребението бяха осуетени от Неговото възкресе- ние (Марко 16:1-6). 26:13 Господ Исус обезсмъртява нейния простичък израз на лкобов с ду- мите: „Гдето и да се проповядва то- ва благовестие по целия свят, ще се разказва за неин спомен и това, кое- то тя стори." Всяко действие на иск- рено преклонение изпълва небесните покои с благоухание и остава завинаги в паметта на Господ. В. Коварството на Юда (26:14-16) 26:14, 15 След това един от дванаде- сетте - един от учениците, които са Живели с Господ Исус, пътували са с Него, виЖдали са Неговите чудеса, слушали са Неговото невероятно уче- ние и са били свидетели на чудото на Неговия безгрешен Живот; човекът, за когото Исус е могъл да каЖе „самият ми близък приятел... който ядеше хля- ба ми" (Пс. 41:9) - става онзи, който вдига петата си против БоЖия Син. Каталог: bulgarian -> WilliamMacDonald WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд о м WilliamMacDonald -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о г нови WilliamMacDonald -> Clv уилиям Макдоналд Забравената запобед: „Бъдете сВети! Изтегляне 12.82 Mb. Сподели с приятели:
|