Уилиям макдоналд к о новия
Изтегляне 12.82 Mb.
|
26:65-67 Каяфа не пропуска да се Въз- ползва от Неговите думи. Исус се е позовал на едно пророчество за Меси- ята от Даниил: „Гледах в нощните ви- дения и ето един като човешки син идеше с небесните облаци и стигна до Стария по дни; и доведоха Го пред Не- го." Поведението на първосВещеника доказва, че той също разбира думите на Исус като твърдение за равенство с Бога (в*. Йоан 5:18). Така Каяфа раздира своите свещенически дрехи в знак, че приема думите на СВидетеля като богохулство, и изрича подстре- кателски думи към Синедриона, според които Исус е виновен. Когато трябва да произнесе своята присъда, съветът казва: „ИзлоЖи се на смъртно наказа- ние." 26:68 В края на втория етап от про- цеса съдебните заседатели започват да блъскат и плкоят Обвиняемия и да Го предизвикват с подигравки да из- ползва Своята БоЖествена сила като Христос, за да познае кой Го удря. Це- лият процес е не само едно незаконно деяние, но и едно изключително позор- но събитие. Й. Петър се отрича от Исус и след това горчиво плаче (26:69-75) 26:69-72 Дошъл е най-черният час за Петър. Докато той седи вън на дво- ра, една млада Жена минаВа покрай не- го и го обвинява, че е бил сътрудник на Исус. Неговият отказ е бурен и бърз: „Не разбирам що говориш." После из- лиза в преддверието, опитвайки се най-вероятно да не бие толкова на очи. Но там го познава друго момиче и казва на всеослушание, че е бил заед- но с Исус Назарянина. Този път Пе- тър се заклева, че не познава Човека. „Човекът" е неговият Учител. 26:73, 74 Малко по-късно се прибли- Жават някои от стоящите там и му казват: „Наистина, и ти си от тях, защото твоят говор те издава." Ве- че не е достатъчно просто да се от- рече, затова Петър този път потвър- ЖдаВа отказа си с клетви и прокля- тия: „Не познавам Човека!" В този момент с обезпокоителна точност се чува гласът на петел. 26:75 Познатите звуци пронизват не само безмълвието на ранните нощ- ни часове, но и сърцето на Петър. Съкрушеният ученик си спомня какво му е казал Господ и излиза навън, ка- то плаче горчиво. В Евангелията има едно противоре- чие, което засяга времето и броя на отричането на Петър от Христос. Матей, Лука и Йоан пишат, че Исус казва „... преди да пее петелът, три пъти ще се отречеш от Мене" (Мат. 26:34, вЖ. също и Лука 22:34; Йоан 13:38). В Марко предсказанието е след- ното: „... преди да пее петелът дваЖ, ти три пъти ще се отречеш от Ме- не" (Марко 14:30). МоЖе да се предполоЖи, че през она- зи нощ не е пял само един петел - един моЖе да е пял през нощта, друг - на разсъмване. ВъзмоЖно е също така Евангелията да говорят за шест раз- лични отричания на Петър. Той се от- 165 Mameu 26, 27  рича om Христос пред: (1) една млада
Жена (Мат. 26:69, 70; Марко 14:66-68); (2) друга млада Жена (Мат. 26:71, 72; Марко 14:69, 70); (3) тълпата, която е стояла наоколо (Мат. 26:73, 74; Марко 14:70, 71); (4) един мъЖ (Лука 22:59, 60); и (5) един слуга на пърВосВещеника (Йоан 18:26, 27). Ние смятаме, че пос- ледният чоВек се различава от други- те, защото казва: „Нали те Видях аз В градината с Него?" За другите не се споменава да са го видели. К. Сутрешният процес пред Синедриона (27:1,2) Третият етап на религиозния процес протича на сутринта пред Синедрио- на. Не е било възмоЖно да се приклк)чи един процес В същия ден, В който е за- почнал, освен ако обвиняемият не е бил оправдан. Трябвало е да изтече по- не една нощ преди произнасяне на при- съдата, „за да се даде възможност на чувствата на милост да се появят". В този случай религиозните водачи са твърдо решени да задушат всички ми- лостиви чувства. Но тъй като нощ- ните съдебни процеси са били нещо не- обичайно, те все пак решават да сви- кат едно сутрешно заседание, което да придаде Външна законност на тях- ната присъда. Римските закони са забранявали на logeuckume водачи да присъЖдат смър- тно наказание. Поради тази причина ние ги ВиЖдаме сега как бързат да отидат при Понтий Пилат, римския управител. Въпреки тяхната огромна ненавист към всичко римско, те ня- мат нищо против да използват римс- ката власт, за да потушат една още по-огромна ненавист. Омразата към Исус събира заедно и най-големите врагове. J1. Угризенията на Юда и неговата смърт (27:3-10) 27:3, 4 Разбирайки, че е извършил грях, като е предал „невинна кръв", Юда предлага да Върне обратно парите на главните свещеници и старейшини- те. Злите заговорници, които само преди няколко часа бяха готови на всичко, за до го спечелят за сътруд- ник, сега отказват въобще да се зани- мават с него. Това е една от награди- те за предателите. Юда чувства уг- ризения, но това не е небесно покая- ние, което води до спасение. Разтрево- Жен от последствията на своето престъпление лично за него, той все още не Желае да признае Исус Христос като Господ и Спасител. 27:5 Напълно отчаян, Юда хвърля сребърните монети в храма - там, където само свещениците могат да влизат; излиза навън и се самоубива. Когато сравним този пасаЖ с текста в Деяния 1:18, ние разбираме, че той се е обесил на едно дърво, че въЖето се е скъсало (или клонът се е счупил) и че тялото му е било хвърлено в една про- паст, където коремът му се е пръснал и вътрешностите му са изтекли на- вън. 27:6 Главните свещеници, които се смятат за прекалено „духовни", реша- ват да не слагат тези пари 6 храмова- та каса, понеЖе са цена на кръв, ма- кар че те са главните виновници за предателството, извършено от Юда, защото те му дават тези пари, за да им предаде Месията. Но, изглеЖда, че това изобщо не ги тревоЖи. Както беше казал Господ, те почистват иде- ално външността на чашата, оста- вяйки вътрешността ii да е пълна с подлост, измама и убийства. 27:7-10 Накрая парите се използват за купуването на „грънчаревата ни- ва", където да се погребват нечисти- те езичници. Колко малко съзнавали те какви огромни езически пълчища ще нахлуят в техните земи и ще зале- ят улиците им с кръв! От тогава до сега тази нива е „кръвната нива" на този грешен народ. 166 Mameu 27  Без да съзнават тоба, главните све-
щеници изпълняват пророчеството на Захария, В което се казва, че парите за погребването на Спасителя ще се да- дат на грънчаря (Зах. 11:12, 13). Инте- ресно е да се Види, че В някои Библии текстът от Захария е преведен, като е употребена думата „съкровищница" Вместо думата „грънчар" (ВЖ. РИСПБ). „Свещениците са се поколебали дали да слоЖат парите в съкровищницата на храма и по този начин са изпълнили пророчеството на текста от Захария, като са дали парите на грънчаря в за- мяна на неговата нива." (Всекидневни белеЖки на Библейското друЖество) Матей приписва тоВа предсказание на Еремия, макар че то явно е на Заха- рия. Вероятно той смята, че цита- тът е от Еремия, защото неговата книга е началната книга на изучавани- те от него пророци според древната последователност, следвана от пове- чето староеВрейски ръкописи и от талмудската традиция. Подобен е и случаят В Лука 24:44, където книгата „Псалми" дава заглавието си на цяла- та трета част на староеврейския ка- нон. М. Първото явяване на Исус пред Пилат (27:11-14) Истинските оплаквания на logeume от Исус са от религиозно естество и затова те Го съдят на религиозна ос- нова. Но религиозните обвинения ня- мат никаква стойност в римския съд. Религиозните Водачи знаят това мно- го добре и затова използват пред Пи- лат три политически обвинения срещу Исус (Лука 23:2). Те Го обявяват: (1) за револкщионер, който заплашва съ- ществуването на империята; (2) за подстрекател, който кара хората да не плащат данъци, което подкопава благосъстоянието на империята; (3) за бунтовник, който твърди, че е Цар, и следователно заплашва властта и трона на императора. В Евангелието от Матей четем, че Пилат пита Исус какво има да каЖе по последното обвинение. На Въпроса дали Той е Царят на logeume, Исус отговаря, че е Той. Това предизвиква порой от обиди и хули от страна на logeuckume водачи. Пилат остава много учуден от мълчанието на Обви- няемия. Той не се опитва да се защити по нито едно от техните обвинения. Сигурно никога преди това управите- лят не е Вшкдал такова мълчаливо по- ведение, пред нападки от този род. Н. Исус или Варава? (27:15-26) 27:15-18 По онова Време римските Властници имат обичай да умиротво- ряват logeume, като освобождават по един logeucku затворник по време на Пасхата. Подходящ за целта в онзи момент е затворникът Варава - к>де- ин, обвинен в бунтоВничестВо и убийс- тво (Марко 15:7). Като Въстаник сре- щу римското владичество той сигур- но е бил много популярен сред своите съотечественици. Така че, когато Пи- лат им предлага да изберат меЖду Исус и Варава, те избират Варава. Управителят не е изненадан от този избор. Той знае, че общественото мнение се формира до голяма степен от главните свещеници, а те не Жела- ят да освободят Исус. 27:19 Процесът е прекъснат за мал- ко от пратеник на Пилатовата Жена. Тя настоява мъЖът и да не се ангаЖи- ра с решение по отношение на Исус, тъй като е имала много обезпокоите- лен сън за Него през нощта. 27:20-23 Навън главните свещеници и старейшините подстрекават наро- да да иска освобождението на Варава и смъртта на Исус. Затова, когато Пилат отново ги пита кого Желаят да освободи, всички започват да викат името на убиеца. Уловен в мреЖата на своята собствена нерешителност, 167 Матей 27  Пилат ги пита: „Тогава какво да пра-
вя с Исуса, наречен Христос?" Те еди- нодушно отговарят, че искат Негово- то разпъване - нещо, което и управи- телят не моЖе да разбере. Защо да бъ- де разпънат? Какво престъпление е сторил? Но вече е прекалено късно да се иска от тях спокойно да обмислят своето решение - тълпата е обхвана- та от истерия и Всички викат само едно: „Да бъде разпнат!" 27:24 За Пилат става ясно, че реше- нието на хората е непоклатимо и че се зараЖда бунт; затова той си изми- ва ръцете пред тълпата, заявявайки, че е „невинен за кръвта на Тоя Пра- ведник". Но Водата никога няма да из- мие вината на Пилат за това, че е до- пуснал най-сериозната съдебна грешка В историята на човечеството. 27:25 Тълпата, прекалено обезумяла, за да се тревоЖи за някаква си вина, няма нищо против да понесе отговор- ността върху себе си: „Кръвта Му да бъде върху нас и върху чадата ни." От този момент нататък народът на Израел се лк>шка меЖду гетата и погромите, меЖду концентрационни- те лагери и газовите камери, понасяй- ки огромната Вина за проливането на кръвта на своя отхвърлен Месия. Пред тях все още предстои страшно- то време на утеснението на Яков - седемте години на Голямата скръб, описани в Матей 24 и Откровение 6- 19. Проклятието ще ги следва, докато не признаят отхвърления Христос за свой Месия-Цар. 27:26 Пилат освобождава Варава според Желанието на тълпата*. Отто- гава духът на Варава властва над це- лия сВят: убиецът все още стои издиг- нат на пиедестал, а праведният Цар е отритнат. Според обичаите на онова Време Осъденият е подлоЖен на изте- зания. Исус е бит с голям коЖен бич, В който има остри метални парчета, Вплетени заедно с коЖата така, че Всеки удар разкъсва плътта и от ра- ните рукват потоци кръв. На управи- теля мекотело не му остава нищо друго освен да предаде Исус на войни- ците си, за да Го разпънат. О. Войниците се подиграват с Исус (27:27-31) 27:27-28 Войниците на управителя отвеЖдат Исус в преторията, къде- то целият гарнизон се събира около Него - вероятно неколкостотин мъ- Же. Трудно е да си представим онова, което следва! Създателят и Крепите- лят на Вселената трябВа да понесе не- чувани уншкения от страна на Жесто- ките и вулгарни войници - от Своите Собствени недостойни и грешни съз- дания! Те събличат Неговите дрехи и Го обличат в червена мантия, пародия на царска одеЖда. Тази мантия обаче съдърЖа и едно послание. Тъй като яр- кочервеният цвят е симВол на греха (Ис. 1:18), аз Вярвам, че обличането на Исус В яркочервена мантия олицетво- рява поставянето на моите грехове върху Него, така че аз да мога да бъда облечен в БоЖията мантия на правед- ността (2 Кор. 5:21). 27:29, 30 После войниците сплитат венец от тръни и го налагат на гла- вата на Исус. Без да забравяме уЖаса на тази мрачна шега, нека спрем Вни- манието си за малко и Върху Великото значение на това действие: Той понесе Венец от тръни, за да моЖем ние да носим Венец от слава. Те Му се подиг- рават и Го наричат Цар на грешници; ние се прекланяме пред Него и Го нари- чаме Спасител на грешници. Войниците Му дават също така и една тръстика, подигравайки Му се, че носи скиптър. Колко малко разби- рат те, че ръката, която дърЖи тази тръстика, е същата ръка, която уп- равлява и света! Прободената от гвоздеи ръка на Исус сега дърЖи скип- търа на господството над света. После те подигравателно колени- чат пред Него и Му се покланят, като 168 Mameu 27 Го наричат „Царк) Юдейски". ТоВа
обаче не е достатъчно и затова Вой- ниците започват да плкжт по лицето Единствения съвършен Човек, Който някога е Живял на земята; после взи- мат тръстиката обратно и започ- ват да Го удрят с нея по главата. Исус издърЖа Всичко това търпели- во, без да промълви нито една дума. „Защото размислете за Този, който издърЖа от грешните такова проти- воречие против Себе Си, та да не ви дотегва и да не ставате малодушни." (ЕВр. 12:3). 27:31 Накрая войниците Му обли- чат Неговите дрехи и Го завеЖдат да бъде разпънат. П. Разпъването иа царя (27:32-44) 27:32 Нашият Господ носи кръста Си до половината на пътя (Йоан 19:17). След това войниците принуждават един човек на име Симон (от Кири- нея, Северна Африка) да го носи вмес- то Него. Някои изследователи мис- лят, че е бил евреин, други - че е бил негър. Това не е толкова ВаЖно; ВаЖно е, че той е имал прекрасната привиле- гия да носи Исусовия кръст. 27:33 Голгота е арамейската дума за „череп". Думата „Calvary"* произхоЖ- да от латинския превод на гръцката дума kranion. Вероятно местността, където е бил разпънат Христос, е приличала на череп или пък е получила това име впоследствие, защото там са се извършвали екзекуциите. Точно- то и местоположение днес не е съвсем сигурно. 27:34 Преди да го заковат на кръс- та, войниците предлагат на Исус оцет с Жлъчка. Тази смес била давана на осъдените престъпници като опи- ат. Исус отказва да пие. Той е длъЖен да понесе целия товар на човешките грехове, без да приглуши чуВствител- * Calvary (англ.) - разпятие - Бел. преВ. ността на Своите възприятия и без
Както е предсказано в Псалм 22:18, войниците си разделят Неговите дре- хи... и... хвърлят Жребие за дрехата Му, която е изтъкана без шев. Това е цялото земно имущество на Христос. В тази връзка ДЖеймз Дени пише следното: „Единственият съвършен Живот, изЖивян на земята, бе Живо- тът на Онзи, Който не притеЖаваше нищо и не остави след Себе Си нищо материално освен дрехите Си." 27:36 Тези войници са представите- ли на света на дребните хорица. Те яв- но нямат никакво чувство за това, че около тях става нещо историческо. Ако те бяха осъзнали величието на това събитие, нямаше да седят и да пазят Исус, а щяха да паднат на коле- не и да Му се поклонят! 27:37 Над главата на Христос е сло- Жен надписът „ТОЯ Е ИСУС, ЮДЕЙСКИЯТ ЦАР'. Този надпис не е цитиран еднакво и В четирите Еван- гелия.49 Марко казва, че на табелата е написано „Юдейският Цар" (15:26); Лука - че е написано „Тоя е Юдейски- ят Цар" (23:38), а Йоан - „Исус Наза- рянин - кздейският Цар" (19:19). Глав- ните свещеници не са доволни, че над- писът изразява един факт, и смятат, че трябва да звучи като една претен- ция на самия Обвиняем. Но Пилат от- хвърля тяхното искане: това е така, както го е написал - на еврейски, ла- тински и гръцки - и всички могат да го прочетат (Йоан 19:19-22). 169 Mameu 27 27:38 Om gBeme страни на Христос
са разпънати двама разбойници. Нали Исая беше казал 700 години преди то- ва, че Той ще бъде причислен към прес- тъпници (53:12)? В началото и двама- та разбойници се нахвърлят върху Не- го с обиди и хули (44 cm.). Ho по-късно единият се покайва и бива спасен на косъм от смъртта и след няколко ча- са отива заедно с Христос В рая (Лука 23:42, 43). 27:39, 40 Ако, от една страна, кръс- тът показва колко голяма е БоЖията лкобов, от друга страна, той разкрива колко голяма е човешката поквара. Минаващите оттам се спират доста- тъчно дълго, за да се подиграят на Овчаря, докато Той умира за Своите овце: „Ти, Който моЖеш да разру- шиш храма и да го издигнеш отново за три дни, опитай да се спасиш! Ако си БоЖият Син наистина, слез сам от кръста!" Това е езикът на рацио- налистичното неверие: „Първо да ви- дим, после ще повярваме." Това е и езикът на либерализма: „Слез от кръс- та (с други думи, отстрани съблазън- та на кръста) и ние ще повярваме." Уилиям Бут казва така: „Те заявяват, че биха повярвали, ако Той беше слязъл от кръста; ние Вярваме именно защо- то Той остана на кръста." 27:41-44 Главните свещеници, кншкниците и старейшините присъ- единяват своите гласове към предиз- викателите. Без да съзнават истина- та, която крият техните думи, те викат: „Други е избавил, а пък Себе Си не моЖе да избави!" Тези думи са изказани като подигравка, но ние ги използваме, за да напишем с тях думи на хвала: Себе Си Той не моЖа да избави: на кръста трябваше да се прикове! Как иначе милостта да дойде, изгубените грешници да отведе? Да, БоЖият Син трябваше греха да понесе, за да моЖе виновните от грях да отърве. Албърт Мидлейн Това е вярно не само за Живота на
Религиозните водачи се подиграват с твърдението на Исус, че Той е Изра- елският Цар и че Той е БоЖият Син. Така религиозните Водачи Влизат в общ съкзз с престъпниците, за да поху- лят своя Бог. Р. Три часа тъмнина (27:45-50) 27:45 Всички страдания и униЖения, които Исус понася от ръцете на чове- ците, са незначителни В сравнение с това, което Го очаква сега. От шес- тия час (12 часа по обед) до деветия час (3 часа след обед) е тъмно не само по цялата палестинска земя, но и в Неговата свята душа. Това е време- то, когато Исус трябва да понесе нео- писуемото проклятие на нашите гре- хове върху Себе Си. В тези три часа е събран целият ад, който ние заслуЖа- Ваме; В тях се е излял Върху Христос целият гняв на Бога срещу всичките наши прегрешения. Ние виЖдаме всич- ко тоВа В една неясна светлина. Ние просто не моЖем да си представим какво означава за Него да задоволи всички справедливи искания на Бога срещу греха. Само знаем, че през тези три часа Той заплати цената, изкупи дълга и свърши делото, необходимо за изкуплението на човека. 27:46 Около 3 часа следобед Исус из- виква със силен глас и казва: „БоЖе Мой, БоЖе Мой, защо си Ме оста- вил?" Отговорът моЖе да се намери в Псалм 22:3: „...Ти си Светият, Който си възцарен меЖду Израилевите хвале- ния." Тъй като Бог е свят, Той не мо- Же да си затвори очите пред греха. Точно обратното, Той трябва да го накаЖе. Господ Исус няма никакъв соб- 170 Mameii 27  стВен грях, но поема Вината за наши-
те грехове Върху Себе Си. Когато Бог като Съдия поглежда от небесата и Вшкда нашите грехове Върху безгреш- ния ни Заместител, Той оттегля от Сина Си Своята лк)боВ. Точно тоВа отделяне изтръгва от сърцето на Исус Вика, който Елизабет Браунинг нарича толкова красиво „Вика на оси- ротелия Емануил": Оставен! Синът се отдели и беше изоставен! Грехът Отец от Син разедини - Адам да е избавен! Викът на осиротелия Емануил разтърси целия всемир; тъй бе самотен и немил: „Eojfce Мой, БоЖе Мой, защо съм изоставен?" Елизабет Браунинг Каталог: bulgarian -> WilliamMacDonald WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд о м WilliamMacDonald -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о г нови WilliamMacDonald -> Clv уилиям Макдоналд Забравената запобед: „Бъдете сВети! Изтегляне 12.82 Mb. Сподели с приятели:
|