Уилиям макдоналд о м
Изтегляне 12.36 Mb.
|
3:22 В пасаЖа от 22 cm. go края на гла- Вата БоЖият Дух се обръща към слуги- те или робите, фактът, че НЗ отделя толкова много място на слугите, е наи- стина забелеЖителен. Това не е без зна- чение. То показва, че независимо колко е ниско социалното полоЖение на един чо- век, той моЖе да достигне най-Високото ниво В християнския Живот, като бъде Верен на БоЖието слово. МоЖе би то също така отразява БоЖието предузна- ние, че повечето християни ще заемат места на слуЖение Вместо авторитет- ни постове. Така например в НЗ има мно- го малко наставления към управители- те на народите, но значително количес- тВо съвети към онези, които посвеща- ват Живота си в слуЖба на другите. Слу- гите по времето на Павел обикновено са получавали много малко Внимание, така че Вниманието, което им се обръща В не- говите Писма, е било наистина необик- новено за ранните християни. Това по- казва как БоЖията благодат слиза до хо- рата независимо колко ниско е тяхното полоЖение. Макинтош отбелязва след- ното: „Слугата не е лишен от слуЖба на Бога. Той моЖе да придаде красота на учението и да донесе слава на Бога, като просто Върши обикновените си задълЖе- ния." Слугите трябва да се покоряват във всичко на онези, които са техни господа- ри по плът. Тези думи съдърЖат един де- ликатен намек, че тези хора са техни господари само по плът. Те имат друг Господар, Който е над Всичко и Който виЖда Всичко, което се прави на най-мал- ките от Неговите деца. Слугите тряб- ва да слуЖат не за пред очи, като че 195 Колосяни 3,4  угаЖдат на човеци, но със сърдечна
простота, боейки се от Бога. (Добър пример за makoßa слуЖение моЖете да намерите 6 СЗ, Битие 24:33.) ЧоВек осо- бено се изкушава да се отпусне В работа- та си, когато е потиснат и когато него- вият господар не го гледа. Но християн- ският слуЖител знае, че неговият Госпо- дар Винаги го гледа, и работи като за Господа дори когато земните обстоя- телства са много теЖки. Изразът „със сърдечна простота" означава, че него- вият труд се мотивира от чисти подбу- ди —той работи така, за да бъде угоден на Господа. Интересно е да се отбелеЖи, че в НЗ няма изрична забрана на робството. Бла- говестието не сваля социалните инсти- туции с револкщии. Но навсякъде, къде- то то отива, робството се изкоренява и унищоЖава. Тези наставления имат значение за нас днес. Всичко казано до- тук спокойно моЖе да бъде прилоЖено за работодателите и техните работници и слуЖители. 3:23 Каквото и да върши християни- нът, трябва да го върши от сърце (бук- вално „от душа") — като за Господа, а не като за човеците. Във всеки вид хрис- тиянско слуЖение, както и във Всяка сфера на Живота има много неща, които хората намират за неприятни. Едва ли е необходимо да казваме, че обикновено ние гледаме да избягаме от такава рабо- та. Но този стих ни показва, че и най- скромната работа моЖе да бъде просла- вена и възвишена, когато се върши като за Господа. В този смисъл моЖе да се каЖе, че меЖду светската и християнс- ката работа няма разлика. Всяка работа е свещена. Наградите В небето няма да бъдат дадени за известност или видими успехи, нито за таланти или възмоЖнос- ти, а за вярност. По този начин и най- невзрачните хора ще получат големи награди в този ден, ако са изпълнявали вярно задълЖенията си като за Господа. Много често над кухненските мивки в християнските семейства могат да се видят следните два лозунга: „Не как да е, а изрядно" или „На това място три пъти дневно се извършват богослуЖе- ния". 3:24 Господ записва всяко едно от тези неща и всяко нещо, което е направено като за Него, спира Неговото внимание. „БоЖието внимание ще възнагради чо- вешкото внимание." Онези, които имат малко наследство на земята, ще полу- чат голямо наследство на небето. Нека да не забравяме това следващия път, ко- гато бъдем призовани да извършим нещо, което ни е неприятно да вършим — независимо дали В църквата, или у дома, или в работата. Би било добро сви- детелство, ако го извършим, без да се оп- лакваме, и то по възмоЖно най-добрия начин. 3:25 Павел не уточнява кого точно има предвид в 25 стих. Обикновено ние смя- таме, че това е някой несправедлив гос- подар, който потиска своите слуги, и че моЖе би някой негов слуЖител христия- нин се е уморил да се подчинява на несп- раведливите му заповеди. „Не се безпо- кой за това — казва Павел, — Господ знае тази неправда и ще се погриЖи да я Възмезди." Но макар и да моЖе да се отнесе към господарите, това предупреждение е от- правено главно към слугите. Немарли- востта, измамата, лентяйството и всякакви други форми на нечестие в ра- ботата няма да останат незабелязани. У Бога няма пристрастие. Той е Госпо- дар на всички и различията, които хора- та са си измислили, не означават нищо за Него. Ако слугите мамят господарите си (както явно е правел Онисим), те ще трябва да дадат отчет пред Господа. 4:1 Този стих е свързан логически с пос- ледния стих от 3 глава. Господарите трябва да дават на слугите си това, ко- ето е справедливо и което им се полага. Те не трябва да ги ощетяват, а да им плащат добре за извършената работа. Това наставление е насочено пряко към работодателите християни. Бог мрази 196 Колосяни 4 потискането на бедните и подаръците
на чоВек, който е забогатял по нечестен начин, не са Му угодни. Всъщност Бог казВа така: „ЗадръЖте си парите. Аз не харесвам начина, по който сте ги спече- лили" (вЖ. Як. 5:1—4). Господарите не трябВа да мислят надменно, а да се бо- ят. И те също имат Господар на небе- то, Който е справедлив и праведен Във Всичките Си пътища. Преди да завършим разглеждането на тази част, бихме искали да привлечем Вниманието ви към факта, че апостол Павел непрекъснато поставя проблеми- те на всекидневния Живот Във светлина- та на господството на Христос, както следва: (1) Жените — както е подобава- що в Господа (18 cm.); (2) децата — как- то е угодно на Господа (20 cm.); (3) слу- гите — „боейки се от Господа" (22 cm.); (4) слугите—„като на Господа" (24 cm.). В. Молитвеният Живот на вярващия за членовете на християнското домочадие (4:2—6) 4:2 Павел никога не се уморява да увеща- ва БоЖишпе хора да бъдат усърдни в мо- литвения си Живот. Без съмнение едно от нещата, за които всички ние ще съ- Жаляваме, когато отидем на небето, ще бъде това, че не сме прекарали повече време в молитва — особено след като сме осъзнали степента, до която сме по- лучавали отговор на нея. Във връзка с молитвата има големи тайни и много въпроси, на които не моЖем да получим отговор. Но най-правилното отношение на християнина е не да се стреми да ана- лизира, да изследва и да разбира по-дъл- боките тайни, а да продълЖава да се моли с най-проста вяра, оставяйки нас- трана интелектуалните съмнения. Ние трябва не само да постоянства- ме в молитва, но и да бдим в нея. Това веднага ни напомня за думите на Господ Исус към Неговите ученици в Гетсиман- ската градина: „Бдете и се молете, да не би да паднете в изкушение." Те не са бдели и са заспали. Но ние не само трябва да се пазим да не заспим, но и да се пазим от блуЖдаещите мисли, безпокойството и нереалността. Да Жи- веем така, че винаги да имаме време за молитва (Еф. 6:18). И осВен това винаги да благодарим. Ние трябва да благода- рим на Господа не само за вече дадените отговори на нашите молитви, но да Му благодарим с вяра и за молитвите, на ко- ито Той не ни е отговорил. Предлагаме ви следното обобщение на Гай Кинг: „Л/обовта на Господа Желае най-доброто за нас. Мъдростта на Господа знае кое е най-доброто за нас. И силата на Господа дава най-доброто за нас. "21 4:3 Павел казва на колосяните да се мо- лят както за него, така и за Господните слуЖители, които са с него в Рим. Забе- леЖете колко красива е неговата молба! Той не иска да бъде освободен от затво- ра, а иска Бог да му отвори врата да про- повядва словото! Каква ваЖна поука за нас съдърЖат тези думи! Да, ние спокой- но моЖем да вървим и да си отваряме сами врати в християнското слуЖение, но много по-добре ще бъде да не го пра- вим. Ако Господ ни отваря врати, мо- Жем уверено да влезем през тях, защото знаем, че Той ни води. От друга страна, ако сами си отваряме врати, не моЖем да бъдем сигурни, че сме в центъра на Господната воля, и скоро бихме се въз- ползвали от плътски средства, за да вър- шим така нареченото „Господно дело". Павел има специална молба Бог да му отвори врата за словото, за да говори тайната на Христос, за която е 6 око- ви. В този стих „тайната на Христос" е истината за църквата и по-специално онази нейна страна, която би могла да се опише с израза „Христос за езичниците". Това е онази страна на посланието на благовестието, която е била поверена да се проповядва от Павел. Именно защото той е посмял да заяВи, че езичниците мо- гат да бъдат спасени по същия начин, както и logeume, еврейските водачи са 197 Колосяни4  успели най-накрая да го изпратят като
затворник В Рим. Има хора, които учат, че Великата тайна на църквата е била открита на Павел, докато е бил В затвора. Затова те обръщат особено голямо Внимание на „Затворническите послания", подценя- вайки значението на Евангелията и дру- гите новозаветни книги. Но от този стих става ясно, че именно проповядва- нето на тайната е станало причина за неговото затваряне, което означава, че тя му е била открита известно време преди да бъде арестуван. 4:4 Апостолът гори от нетърпение да я изяви, т. е. да я проповядва по такъв ясен начин, че да бъде лесно разбрана от хората. Това трябва да бъде Желанието на всеки християнин, който се стреми да запознае хората с Христос. Няма особен смисъл да бъдем „дълбоки". Ние трябва да имаме за цел да достигнем човешки- те маси, а за да направим това, трябва да проповядваме посланието ясно и прос- то. 4:5 Християните трябва да се отна- сят мъдро с външните хора. Те трябва да разберат, че невярващите наблюда- ват много внимателно поведението им всеки ден. Хората се интересуват мно- го повече от нашето поведение, откол- кото от нашите приказки. Или—както казва Едгар Куест: „По-скоро съм готов да Видя една проповед, отколкото да я чуя." Това не означава, че християнинът не трябва да изповядва Христос и с ус- тата си, но преди всичко неговото пове- дение трябва да съответства на негово- то говорене. Никой не трябва да казва за него: „Много говори, малко върши." Изкупването на времето означава „изкупване на възможностите". Всеки ден от нашия Живот ние се изправяме пред възможности да свидетелстваме за спасителната власт на Господ Исус Христос. Когато тези възможности се появят, ние трябва да сме готови да ги сграбчим. Думата „изкупвам" означава, че често пъти става въпрос за някаква цена. Но независимо от цената ние трябва да сме готови да споделим нашия скъпоценен Спасител с онези, които не Го познават. 4:6 Нашето говорене трябва „да бъде винаги с благодат, подправено със сол", за да знаем как трябва да отговаряме на всекиго. Да говорим винаги с благо- дат, означава да говорим учтиво, смире- но и христосоподобно; да не изричаме клк)ки, лекомислени и мръсни думи и да не говорим със злоба. Изразът „подправено със сол" може да има няколко значения. Някои тълкуватели смятат, че освен благодатно нашето говорене трябва да бъде честно и нелицемерно. Други тъл- куват солта като нещо, което подсил- ва вкуса, и смятат, че в този случай из- разът „подправено със сол" означава, че нашето гоВорене никога не трябва да бъде еднообразно, безинтересно и отег- чително, а винаги смислено, съдържа- телно и полезно. Според Лайтфут някои езически автори са използвали думата „сол" вместо „ум". Павел казва „мъд- рост" вместо „ум". Може би най-добри- ят начин да се обясни този израз е да се изучи езикът на Господ Исус, Който каз- ва на жената, уловена в прелкзбодейст- во: „Нито Аз те осъждам; иди си, не съг- решавай вече." Тук в Неговите думи има и благодат, и сол. Най-напред е благо- датта: „Нито Аз те осъждам...", а след това и солта: „...иди си, не съгрешавай Вече." И отново Господ Исус казва на же- ната при Якововия кладенец: „Дай Ми да пия... Иди, повикай мъжа си..." Първата заповед гоВори за благодат, докато Вто- рата напомня много повече за сол. „...за да знаете как трябва да отгова- ряте на всекиго." Може би под „всекиго" апостол Павел има предвид главно гнос- тиците, които идват при колосяните със своите правдоподобни доктрини. Те трябва да бъдат готови да отговарят на тези лъжеучители с думи на мъдрост и вярност. 198 Колосяни 4   Г. Поглед към някои от съработници-
те на Павел (4:7—4) 4:7 Очевидно Тихик е избраният от Па- Вел работник, който трябва да занесе това Писмо от Рим до Колос. Маклерън ни помага да си представим колко голя- мо щеше да бъде учудването на Тихик, ако някой му беше казал, че „тези малки листчета пергаментова хартия ще над- Живеят цялото помпозно великолепие на този град и че „неговото име ще стане известно по целия свят до края на време- ната", защото е написано в тях. Тук Павел уверява светиите, че кога- то пристигне, Тихик ще им каЖе всичко за работите на апостола. И отново е приятно да се види съчетанието от оп- ределения, с които Павел описва своя брат. Той го нарича лк)безният (или въз- лкюеният) брат, верният слузкител и сьработник 6 Господа. Колко по-Желани са тези определения от гордо звучащите църковни титли, с които се наричат све- щенослуЖителите в наши дни! 4:8 Пътуването на Тихик до Колос трябва да послуЖи на две цели. Най-нап- ред той трябва да разкаЖе на светиите за състоянието на Павел и неговите дру- гари в Рим и освен това да утеши техни- те сърца. И тук отново „утешавам" оз- начава no-скоро „укрепвам" или „насър- чавам" (вЖ. 2:2), отколкото „успокоя- вам". СлуЖението на Тихик сред колося- ните ще им помогне като цяло да усто- ят на атаките на преобладаващото по онова време лъЖеучение. 4:9 Споменаването на името Онисим извиква пред нас спомена за прекрасната история, разказана от Павел в Писмото до филимон. Онисим е избягал роб, кой- то се е опитал да се изплъзне от някак- во наказание, като е заминал в Рим. По някакъв начин той се е запознал с Павел, който на свой ред го е довел до Христос. Сега Онисим се готви да се върне обрат- но при своя предишен господар — фили- мон, който Живее в Колос. Той трябва да занесе Писмото на Павел до филимон, докато Тихик трябва да занесе Писмото на Павел до църквата В Колос. Предста- вете си Вълнението на вярващите 8 Ко- лос, когато тези двама братя са прис- тигнали с Писмата на Павел! Те сигур- но са стояли до късно през нощта, като са разпитвали за полоЖението в Рим и са слушали новините за смелостта на Па- вел В неговото слуЖение на Спасителя. 4:10 За Аристарх не са ни известни много неща освен това, че е бил аресту- ван по-рано във връзка със слуЖението си на Господа, както е записано в Деяния 19:29. Сега той е затворен в Рим заедно с Павел. Марко е представен тук като племен- ник на Варнава. Този младеЖ е започнал да работи на мисионерското поле заедно с Павел и Варнава, но се е провалил и Па- вел е решил да го остави у дома. Варнава обаче е настоял да го вземе със себе си, което е станало причина за скъсване на отношенията меЖду двамата работни- ци. Хубавото е, че провалът на Марко не е окончателен и че сега той отново е спечелил доверието на възлкзбения апос- тол Павел. Ако Марко дойде В Колос, светиите трябва да го приемат. Изразът „за ко- гото получихте поръчката" не означа- ва непременно, че колосяните вече са по- лучили някакви заръки във връзка с Мар- ко. Вероятно той е свързан с наставле- нията, които Павел отправя към тях сега: „Ако дойде при вас, приемете го." Времето на глагола „приемете" моЖе просто да означава, че колосяните полу- чават тези наставления в момента на четене на писмото. Споменаването на Марко, автора на Второто Евангелие, ни напомня, че всички ние пишем по едно евнагелие всеки ден: Ние Всички пишем евангелие — Всеки ден по една глава: с дела, решения, усмивки и това, кое- то говорим суета. Каквото и да правим, ни издава — било то истина или лъЖа. 199 Колосяни 4 Какво тогава е евангелието според
теб и твоите дела? 4:11 Друг сърабошник на ПаВел е Исус, наречен Юст. По оноВа Време Исус е би- ло често срещано име, както е и сега В някои страни. То е гръцкият Вариант на еврейското име Йешуа. Без съмнение този човек е бил наречен Юст, тъй като негоВите приятели християни са разби- рали добре колко е нелепо някой чоВек да се нарича с името на БоЖия Син. И тримата гореспоменати мъЖе са обръщенци от logeume. Всъщност те са единствените бивши к>деи, които са сь- работници на ПаВел за БоЖието царс- тво и които са му били утеха. 4:12 Преди ПаВел да завърши Писмото си, Епафрас му напомня да не забрави да изпрати личните му поздрави на обича- ните от него cßemuu от Колос. Епафрас, който също е колосянин, непрекъснато си спомня за Вярващите 6 своите мо- литви и моли Господа да ги пази да стоят съвършени и напълно уверени в цялата БоЖия воля. 4:13 Павел свидетелства, че Епафрас се труди много в молитва не само за християните В Колос, но и за християни- те 6 Лаодикия и 8 Йерапол. Този човек показва една дълбока лична загриЖеност към БоЖиите хора, които е познавал. Си- гурно неговият молитвен списък е бил много дълъг и ние едВа ли бихме се изне- надали, ако разберем, че той си е спомнял за Всеки един от тях В молитвата си все- ки ден. „Той се моли усърдно за вас през цялото време, за да стоите твърдо, на- пълно убедени и изцяло отдадени да из- Вършвате БоЖията воля" (НАБ). 4:14 Сега ПаВел изпраща на колосяни- те поздрави от възлк)бения лекар Лука и от Димас. Тук апостолът ни предста- вя дВе противоположности. Лука е бил дълго време спътник на Павел в негови- те пътешествия и Вероятно му е слуЖел както В телесните, така и в духовните нуЖди по Време на болести, преследвания и затваряне. От друга страна, Димас е прекарал с апостола само известно Време, но нак- рая ПаВел казВа: „...Димас ме остави, като обикна сегашния сВят; ...отиде В Солун" (Тим.4:10). Д. Поздрави и наставления (4:15—18) 4:15 Сега апостолът изпраща поздрави на братята, които са в Лаодикия, на Нимфан и на църквата, която е в него- вия дом. За църквата В Лаодикия ще про- четем отново В Откровение 3:14—22. Там се казва, че тя е станала хладка по отношение на БоЖиите неща. Станала е изцяло материалистична и самодоволна. Мислейки си, че всичко им е наред, хора- та там не са имали съзнание за своята собствена голота. Ръкописите не са еди- нодушни по отношение на името Ним- фан — дали е мъЖко (Нимфан) или Женс- ко (Нимфана). Но фактът, че В този дом В Колос е имало църква, е напълно доста- тъчен. По онова време християните не са се събирали в специално построени за целта сгради, в каквито се събират днес. Но повечето от нас с готовност ще се съгласят, че присъствието на БоЖията сила в едно местно събрание е много по- ваЖно от наличието на внушителна сграда или красиво обзавеЖдане. Силата не зависи от сградата. Луксозните цър- ковни сгради често пъти са пречка за си- лата. 4:16 След като се прочете в Колос, това Послание трябва да се изпрати в Лаодикийската църква, за да се проче- те и там. Писмото сигурно е било изпра- тено, но от това, което четем в Отк- ровение 3, изглеЖда, че лаодикийците не са обърнали Внимание на неговото посла- ние или поне не са му обърнали сериозно внимание. Павел също така заръчва и послание- то от Лаодикия да се прочете в Колос. Няма как да разберем какво е това Пос- лание. Някои вярват, че тук става въп- рос за Посланието на апостол Павел към ефесяните. В някои древни ръкописи из- разът „в Ефес" в Ефесяни 1:1 е изпуснат. 200 Колосяни 4   ТоВа е причина някои тълкуВатели да
смятат, че Писмото до ефесяните е могло да бъде нещо като циркулярно Писмо, което е трябвало да се прочете от няколко различни църкви, като напри- мер църквите В Ефес, Лаодикия и Колос. Това мнение се подкрепя също и от фак- та, че в сравнение с Писмото до колося- ните Посланието към ефесяните съдър- жа по-малко на брой лични подробнос- ти.22 Каталог: bulgarian -> WilliamMacDonald WilliamMacDonald -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о новия WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о г нови WilliamMacDonald -> Clv уилиям Макдоналд Забравената запобед: „Бъдете сВети! Изтегляне 12.36 Mb. Сподели с приятели:
|