Уилиям макдоналд о м
Изтегляне 12.36 Mb.
|
| Глава на едно ново творение. Неговото
възкресение е уникално и гарантира, че 169 Колосяни 1   Всички, които Вярват В Него, също ще
Възкръснат. То Го утвърЖдава като Един, Който има първенство 6 духовно- то царство. Алфред Мей обяснява това много добре: „Христос не люЛе да бъде Втори никъ- де. Той е „първородният на всяко творе- ние", защото Той е създал всичко (Кол. 1:15, 16). Той също така е първородният и от мъртвите като Глава на едно изку- пено небесно семейство. По този начин и сътворението, и изкуплението Му отда- ват първенството—както заради това Кой е Той, така и заради онова, което е направил, „за да има първенство въввсич- ко ". Той е пръв навсякъде. "8 Следователно Господ Исус има двойно превъзходство — най-напред В творени- ето, а след това и в църквата. Бог е на- редил така, че ТОЙ да има превъзходс- тво във всичко. Това е един добър отго- вор за Всички онези съвременници на Па- вел (и наши съвременници), които ограб- ват Христос от Неговата боЖестве- ност и Го превръщат В едно сътворено същество, пък било то и много извисено! Добре е Всеки от нас, когато прочете израза „за да има първенство във всич- ко", да се запита: „Има ли Той първенс- тво и В моя Живот?" 1:19 Дарби превеЖда 19 cm. така: „За- щото в Него благоволи да обитава цяла- та пълнота на БоЖеството." Според традицията на ПБКДЖ този текст зву- чи така, сякаш В някакъв определен мо- мент Отец (думата е написана в курсив, което означава, че в гръцкия текст я няма) е благоволил да направи така, че цялата пълнота да обитава в Сина. Ис- тинското значение обаче е, че пълнота- та на БоЖестВото Винаги е обитавала В Христос. Еретиците гностици са проповядвали, че Христос бил някакво „средно полоЖе- ние" меЖду човеците и Бога, нещо като необходима връзка във Веригата и че меЖду Него и Бога било имало и по-доб- ри Връзки. „ПродълЖете да Вървите след Него — казвали те — и ще стигнете до пълнотата." „Да, но това не е вярно" — казВа Павел. „Христос Сам по Себе Си е съвършената пълнота!" В Хритос обитава цялата пълнота. Тук думата „обитава" означава „Живея постоянно"9, а не просто „присъствам временно". 1:2019 cm. е сВъзан с 20 cm., както след- ва: защото Отец благоволи чрез Него (Христос) да примири всичко със Себе Си... като въдвори мир чрез кръвта, пролята на Неговия кръст. С други думи, според благоволението на БоЖес- твото В Христос обитава не само съ- вършената пълнота (19 cm.), но и Той трябва да примири всичко със Себе Си. В тази глава се говори за две примире- ния: (1) примирението на нещата (20 cm.) и (2) примирението на хората (21 cm.). Първото все още предстои, докато второто вече е станало за онези, които са повярвали в Христос. П  римирението
„Прилшрявалг" означава „възстановявам правилното взаимоотношение или ниво" или „Въдворявам мир там, където преди това е имало ВраЖда". Библията никъде не говори за Бога като за Един, Който има нуЖда да се примиряВа с човека, а Ви- наги за човека, който има нуЖда да се примири с Бога. Плътският ум враЖду- ва против Бога (Рим. 8:7) и поради това човекът има нуЖда от примирение. След влизането на греха В този свят човекът се отчуЖдава от Бога и Възпри- ема едно отношение на ВраЖдебност към Него. Затова той има нуЖда да бъде примирен. Но грехът е засегнах не само човешкия род, а и цялото творение. 1. Част от ангелите вече са били съгре- шили (В някакъв момент в миналото). (В БоЖието слово обаче никъде не се казва, че тези ангели ще бъдат няко- га примирени. Те са дърЖани „под мрак въВ Вечни връзки за съда на великия 170 Колосяни 1  ден" (Юда 6 cm.). В ЙоВ 4:18 Елифаз за-
ябяВа, че Бог намира недостатък и В ангелите Си.
5. Текстът 6 Евреи 9:23 ни показва, че е било необходимо и самите небесни неща да бъдат очиствани. Ние не знаем цялостния смисъл на тези думи, но можем да предположим, че те озна- чават, че и небесните неща са били ос- квернени от присъствието на Сата- на, който има достъп до Бога като клеветник на братята (ЙоВ 1:6, 7; Откр. 12:10). Някои смятат, че този текст говори за мястото, където обитава Бог; други — че се отнася за звездните небеса. Според второто предположение звездните небеса са мястото, където Сатана има достъп до Бога. Във всеки случай всички са единодушни, че Божият престол със сигурност не е осквернен от греха. Една от целите на смъртта на Хрис- тос е да направи Възможно примирение- то на човеците и нещата с Бога. За да може да направи това, Христос е тряб- вало да премахне причината за вражда- * Цитатът е Взет от ПРИНЗВ — Бел. npeß. та u отчуждението. И Той я е премах-
Обхватът на примирението е указан В Колосяни 1: (1) Всички, които Вярват в Господ Исус Христос, са вече примире- ни с Бога (21 cm.). Макар че примирител- ното дело на Христос е достатъчно за цялото човечество, то е валидно само за онези, които го приемат лично за себе си. (2) Най-накрая всичко ще бъде примире- но — Всичко, което е на земята, и всич- ко, което е на небето (20 cm.). Това се отнася както до животинското творе- ние, така и до неживите неща, които са били осквернени от греха. То обаче не се отнася до Сатана, до другите паднали ангели и до невярващите хора. Тяхната вечна съдба е описана съвсем ясно в Биб- лията. За примирението не се казва, че се раз- простира върху „всичко, което е под зе- мята". Между примиряването и покоря- ването има разлика. Второто е описано във филипяни 2:10: „...така щото в Ису- совото име да се поклони всяко коляно от небесните и земните, и подземните същества." Най-накрая Всички сътворе- ни същества — дори и падналите ангели —ще бъдат принудени да се поклонят на Господ Исус. Това обаче не означава, че те ще бъдат примирени. Ние дебело под- чертаваме този факт, защото текс- тът в Колосяни 1:20 е бил използван за проповядване на лъжливата доктрина за универсалното спасение, а именно че най- накрая и самият Сатана, и падналите ан- гели, и невярващите хора ще бъдат при- мирени с Бога. Пасажът, който ние изу- чаваме, ограничава обхвата на примире- нието посредством израза „земните и небесните". В него не са Вклкзчени „под- земните" неща. 1 примирението в техния случай е вече един свършен факт. Преди обръщението си колосяните са били езичници — греш- 171 Колосяни 1  ници, отчузкдени от Бога и НегоВи бра-
гобе 6 ума си заради своите зли дела (Еф. 4:17,18). Те са имали отчаяна нуЖда от примирение и Господ Исус Христос, В несравнимата Си благодат, е поел ини- циативата В Свои ръце. 1:22 Той ги е примирил 6 тялото на Не- говата плът чрез смъртта. Не чрез Своя Живот, а чрез Своята смърт. Из- разът „плътското Му тяло" означава просто че Господ Исус е извършил при- мирението, като е умрял на кръста В ис- тинско човешко тяло (а не като духов- но същество, както са твърдели гности- ците). Сравнете Евреи 2:14—16, където за въплъщението на Христос се казва, че е било необходимо, за да стане възмож- но изкуплението. Твърденията на гнос- тиците отричат тази истина. Удивителният резултат от това примирение е описан В думите: „да ßu представи пред Себе Си свети, непороч- ни и безупречни". Каква чудна благодат! Благодат, която освобоЖдава безбоЖни- те грешници от злия им Живот в мина- лото и ги пренася в едно такова благос- ловено царство! Ердмън е изразил това много добре: „Христос е Богът, Който е близо, Който обича, Който чува, Който съЖалява и Който спасява. "10 Цялостният резултат от делото на Христовото примирение по отношение на Неговите хора ще бъде видян В един бъдещ ден, когато ние ще бъдем предс- тавени на Бог Отец без грях, без петно и без никакво обвинение срещу нас, и ко- гато, като едни, които се покланят, с радост ще признаем Христос като един- ствения, Който е достоен за поклонение (Откр. 5). 1:23 Сега апостол Павел започва един от онези пасаЖи, които започват с „ако"11 и които са се оказали изключи- телно трудни за разбиране за много Бо- Жии деца. На пръв поглед стихът като че ли казва, че запазването на нашето спасение зависи от устояването ни във вярата. Но ако това е така, как моЖе то да съответства на други пасаЖи в БоЖието слово, като например Йоан 10:28, 29, където се казва, че нито една Христова овца няма да погине? Отговаряйки на този въпрос, бихме ис- кали да заявим още в самото начало, че вечната сигурност на вярващия е една благословена истина, която е заявена съвсем ясно на страниците на НЗ. Но по- добно на този стих, Писанието също така казва, че истинската вяра винаги притеЖава качеството да бъде посто- янна и че онзи, който наистина е бил ро- ден от Бога, ще остане верен докрай. Ус- тояването е доказателството за ис- тинността на вярата. Разбира се, вина- ги съществува опасността от падане, но християнинът пада само за да стане отново (Пр. 24:16). Той не изоставя вя- рата. За много от тези пасаЖи, които започ- ват с „ако", моЖе да се каЖе, че БоЖият Дух е сметнал за необходимо да ги вклкь чи в БоЖието слово, за да накара всички изповядащи името на Христос да прове- рят истинността на своята Вяра. Не ис- каме да каЖем нищо повече, което моЖе да притъпи остротата на тези пасаЖи. Както някой беше казал: „Тези „ако"-та в Библията са сериозни предупреждения за онези, които само на думи изповядват вяра В Христос и слуЖат като здравос- ловни проверки на вярата на Всяка душа." Придъм предлага следния коментар върху тези предизвикателни стихове: „След вншштелно изучаване на Слово- то читателят ще открие, че Духът има навик да придруЖава най-пълните и най- абсолЬтните твърдения за благодатта с предупреЖдения, които подсказват на- личието наунищоЖителна липса на вяра у някои, които се наричат вярващи... Пре- дупреЖдения, които звучат грубо в уши- те на неискрената изповед, се приемат с Желание като лекарство от благочести- вата душа. ...Целта на всички тези поу- чения (като това, което имаме тук) е да насърчат вярата и да осъдят предвари- телно онези безразсъдни и самоуверени 172 Колосяни 1  „християни", които вярват само на
думи."12 Имайки, без съмнение, npegßug глаВно гностиците, апостолът убещаВа коло- сяните да не се помръдват от надеЖда- та, която придружава благовестието или която се Вдъхновява от благовести- ето, и да отанат основани и твърди във вярата, която са научили от Епа- фрас. И отново Павел говори за благовести- ето като за нещо, „което е било пропо- вядвано на всяка твар (или „В цялото творение") под небесата". Благовести- ето отива до цялото творение, но то Все още не е достигнало буквално до Вся- ко създание. Павел използва довода със световното проповядване на благовес- тието като доказателство за неговата истинност. Той виЖда в това доказа- телство, че то е пригодимо за нуЖдите на човечеството от който и да било край на земята. Този стих не означава, че още по времето на Павел всеки човек в света вече е чул благовестието. Пропо- вядването на благовестието не е свър- шен факт, а процес, който все още про- дължава. Този стих също така моЖе да означава, че благовестието е стигнало до целия библейски свят, т. е. до среди- земноморската област. Павел нарича себе си „слуЖител" на благовестието, използвайки една латин- ска дума, която просто означава „слуга". В нея няма нищо, което да говори за офи- циален пост. Тя съдърЖа не толкова иде- ята за пост, колкото идеята за скром- но слуЖение. Г. СлуЖението, което е поверено на Павел (1:24—29) 1:24 В последните шест стиха на 1 гл. се описва слуЖението на Павел. Първото нещо, което научаваме за него, е, че то е едно слуЖение, което е съпроводено от страдания. Пишейки от затвора, Павел казва, че сега се радва в страданията си за светиите или заради светиите. Като слуЖител на Господ Исус Христос ПаВел е призован да изтърпи неописуеми труд- ности, гонения и скърби. За него всичко това е привилегия—привилегията да до- пълва недостига на скърбите на Хрис- тос. Какво иска да каЖе апостолът с това? Преди всичко той не иска да каЖе, че допълва нещо, което не достига на из- купителните страдания на Господ Исус Христос на кръста. Тези страдания са понесени от Него веднъЖ завинаги и нито един човек не моЖе никога да учас- тва В тях. Но има едно отношение, в ко- ето Господ Исус все още страда. Кога- то Савел от Tape е бил повален на земя- та по пътя за Дамаск, той е чул глас от небето, който му е казал: „Савле, СаВле, защо Ме гониш?" СаВел не е гонил съзна- телно Господа — гонил е само христия- ните. Но той е научил, че когато гони християните, той всъщност гони тех- ния Спасител. Главата в небето чувст- ва страданията на Своето Тяло на зе- мята. Следователно апостол ПаВел гледа на всички страдания, които християните трябва да изтърпят заради Христос, като на част от страданията на Самия Христос, които Той все още търпи. Това са всички страдания, които те изтърпя- ват заради правдата, заради Него (но- сейки Неговото укоряване) и заради бла- говестието. Но „скърбите на Христос" се отна- сят не само до страданията заради Христос. Те вклк>чват и същия вид стра- дания, които Спасителят е изтърпял, когато е бил тук на земята, макар и в много по-слаба степен. Скърбите, изтърпени от апостола в неговата плът, са заради Христовото тяло, тоест заради църквата. Страда- нията на неспасените са в известен сми- съл безсмислени. В тях няма никакво дос- тойнство. Те са само един npußkyc на мъ- ките В ада, които те ще понасят вечно. Но при християнските страдания не е така. Когато християните страдат за- ради Христос, Христос в един съвсем 173 Колосяни 1   действителен смисъл страда заедно с
тях. 1:25 „...на която аз станах служи- тел..." ПаВел Вече използва този израз веднъЖ В края на 2 стих. Сега той го из- ползва втори път. Значението на двете употреби обаче не е еднакВо. СлуЖение- то на апостола има gße страни: първата е, че той е получил поръчението да про- повядВа благовестието (2 cm.), a втора- та — че е изпратен да разгласява чудна- та истина за църквата (25 cm.). Този факт съдърЖа добър урок за всеки ис- тински служител на Христос. От нас не се очаква просто да доведем хората при Христос чрез благовестието, след кое- то да ги оставим да се справят както могат. Не, от нас се очаква да насочва- ме евангелизаторските си усилия към ос- новаването на местни новозаветни цър- кви, В които новоповярвалите ще могат да бъдат изградени В тяхната най-сВята Вяра, Включително и 6 истината за цър- квата. Господ иска Неговите бебета да бъдат насочени към „детски кухни", къ- дето да бъдат нахранени и да могат да растат духовно. И така, в Колосяни ние имаме: (1) двус- транното превъзходство на Христос; (2) двете функции на примирително дело на Христос и (3) дВете страни на слуЖе- нието на Павел. Тук, в 25 cm., когато каз- ва „на която аз станах слуЖител", Па- вел има предвид своето слуЖение на цър- квата, а не на благовестието. Това ста- ва ясно от следващия израз: „по БоЖия- та наредба (или „според БоЖието нас- тойническво"), която ми бе бъзлоЖена заради бас". Настойникът е човек, кой- то се гриЖи за интересите или имущес- твото на друг човек. ПаВел е настойник В смисъл, че той трябВа да се гршки за великата истина за църквата, поверена му по такъв специален начин. И макар че тайната за Христовото Тяло не е отк- рита единствено на него, все пак той е избран като един, който трябва да зане- се тази скъпоценна истина на езичници- те. Тя съдърЖа както истината за уни- калното полоЖение на църквата по от- ношение на Христос и диспенсациите, така и истините за нейната конститу- ция, отличителна надеЖда и съдба, и много други, свързани с нейния ЖиВот и ред, които Бог е дал на ПаВел и на други- те апостоли. Когато апостолът казва „която ми бе бъзлоЖена заради вас", той мисли за колосяните като за вярващи, които са били биВши езичници. Апостол Петър е бил изпратен да проповядва на еврейския народ, докато на ПаВел е било поверено подобно слуЖение сред езичниците. Един от най-трудните пасаЖи в тази глава е изразът „да проповядвам напъл- но (или „да изпълня")* словото на Бога". Какво точно иска да каЖе Павел с това? Преди всичко той не иска да каЖе, че из- пълва словото на Бога, като пише пос- ледната книга към него. Доколкото ни е известно, последната книга на НЗ по време на написване е Откровението на Исус Христос, написано от Йоан. Тога- ва в какъв смисъл Павел казва, че изпъл- нява или допълва БоЖието слово? Първо „да изпълня" моЖе да означава „да проглася напълно", „да известя". Това означава, че ПаВел е изявил напълно БоЖиите слова. На второ място бихме могли да предполоЖим, че този израз оз- начава, че Павел изпълнява напълно Бо- Жието слово в доктринално отношение. Великата истина за тайната на църква- та образува най-горния камък от пост- ройката на ноВозаветното откровение. На практика с нея завършва цикълът от теми, разработени в НЗ. Книгите, кои- то са написани след Посланията на Па- вел, не съдърЖат никакви особени тайни на Вярата, които не могат да се наме- рят и В писанията на апостол ПаВел. В един съвсем действителен смисъл отк- ровенията, засягащи тайната на църква- та, изпълват БоЖието слово. Нищо, при- бавено по-късно, не е нова истина в този смисъл. * Според текста на НПБКДЖ и други прево- ди на Библията. — Бел. на преВ. 174 Колосяни 1  1:26 Тук cmaßa ясно, че допълването на
БоЖието слово от ПаВел е свързано с тайната, а именно с „тайната, която е била скрита за векове и поколения, а сега се откри на Неговите светии". В ноВозаВетния смисъл на тази дума тай- ната е истина, която не е била изявена преди това, но която сега се изявява на човешките синове чрез апостолите и пророците на НЗ. Това е една истина, до която човек никога не би могъл да дос- тигне с помощта на своя собствен ум или интелект, а която Бог милостиво е благоволил да му извести. Този стих е един от многото стихове в НЗ, който ни показва, че истината за църквата не е била известна по време на СЗ. Тя е била скрита от векове и от по- коления (Еф. 3:2—13; Рим. 16:25—27). Следователно не е правилно да се казва, че църквата е започнала с Адам или с Ав- раам. Началото на църквата е полоЖено В деня на Петдесетница, а истината за църквата е била изявена от апостолите. Църквата в НЗ не е същото общество като Израел в СЗ. Тя е нещо, което не е съществувало никога преди това. Израел е започнал да съществува, ко- гато Бог е призовал Аврам от Ур Хал- дейски, оставяйки останалите народи в техните грехове и идолопоклонство. Бог е направил народ от Авраамовото семе, който се различава от всички други на- роди и е отделен от тях. Църквата е точно обратното на това: тя е едно обединение на вярващи от всички раси и националности в едно Тяло, отделено морално и духовно от всички останали. Това, че църкВата не е продължение на Израел, се вшкда от няколко символа, един от които е символът със „смокиня- та", който Павел използва в Римляни 11, за да покаЖе, че като цяло израелският народ запазва своята самоличност, ма- кар че отделният евреин, който повярва в Христос, моЖе да стане част от цър- квата (Кол. 3:10,11). 1:27 Истината за тази тайна моЖе да се обобщи както следва: (1) Църквата е Христовото Тяло. Всички истински вяр- ващи са части на Тялото и са определе- ни да участват в славата на Христос във Вечността. (2) Господ Исус е Глава- та на Тялото, Която му дава Живот, храна и наставления. (3) За да станат части на Тялото (или на църквата), ев- реите нямат никакви предимства, нито пък езичниците са в неблагоприятно по- лоЖение. Както евреите, така и езични- ците стават части на Тялото чрез вяра и образуват един нов човек (Еф. 2:15; 3:6). Това, че езичниците могат да бъдат спа- сени, не е било скрита истина В СЗ. Скри- та истина е било това, че повярвалите езичници ще бъдат съвместно части на Христовото Тяло, че ще участват заед- но с Него в славата и че ще царуват зае- дно с Него. Конкретната страна на тайната, ко- ято Павел подчертава в 27 cm., е това, че Господ Исус иска да Живее в сърцето на езичника: Христос във* вас, надежда- та на славата. Тези думи са казани на ко- лосяните, които също са езичници, ф. Б. Мейър изразява чувствата си със следно- то Възклицателно изречение: „фактът, че Христос обитава в сърцето на едно Авраалюво дете, е проява на едно чудно снизхоЖение, но фактът, че Той се Все^гя- ва в сърцето на един езичник, е нещо наи- стина невероятно!" И Все пак точно за това става въпрос в тази тайна — „че езичниците са сънаследници, като със- тавляват едно тяло, и са съпричастни- ци на Неговото обещание в Христа Ису- са" (Еф. 3:6). За да подчертае ваЖност- та на тази истина, апостолът не казва просто „тази тайна" или „славата на тази тайна", а казва „богатствата на славата на тази тайна". Той наслагва думи върху думи, за да впечатли своите слушатели чрез факта, че това е една славна тайна, която заслуЖаВа тяхното най-голямо внимание и която е „Христос във вас, надеЖдата на славата". Оби- * ТоВа е правилният превод на предлога. — Бел. на прев. 175 Колосяни 1, 2  шаващият В него Христос е надеЖдата
на славата на Вярващия. Ние нямаме ни- kakßo друго основание за небето освен Самия Спасител, фактът, че Той оби- тава в нас, ни помага да имаме такава увереност за небето, както като че ли сме вече там. 1:28 Изразът „Него ние възгласябаме" е особено ваЖен. Местоимението „Него" замества, разбира се, името на Господ Исус Христос (27 cm.). Всъщност тук Павел казва, че възгласява или проповяд- ва една Личност. Той не губи времето си с политика или философия, а насочва всички свои усилия към Самия Господ Исус, тъй като добре разбира, че христи- янството е Христос, „...като съветва- ме всеки човек и поучаваме всеки човек с пълна мъдрост, за да представим все- ки човек съвършен в Христа". Тук Пи- санието ни дава възмоЖност да поглед- нем още по-дълбоко 8 слуЖението на въз- лк)бения ни апостол. Павел предупрежда- ва неспасените за уЖасния гняв, който иде, и поучава светиите на Великите ис- тини на християнската Вяра. Освен това тук особено ясно личи уда- рението, което апостолът поставя вър- ху работата след повярването. Павел чувства истинска отговорност към оне- зи, които той е насочил към Спасителя. Той не е удовлетворен само да Вшкда спа- сени души, които след това да оставя сами. Той иска да представи всеки човек съвършен в Христос. Апостолът ни се представя като свещеник, който прина- ся Жертви на Бога. Жертвите тук са хо- рата. В какВо състояние ги принася той на Бога? Като слаби и безпомощни бебе- та В Христос ли? Не, той ги принася като зрели, пораснали и възрастни хрис- тияни. Той иска те да бъдат добре осно- вани В истината. Ние носим ли подобна отговорност за хората, които сме дове- ли до Христос? 1:29 Това е целта, за която се труди не само апостол Павел, но и другите апос- толи. Но той добре съзнава, че не прави moßa със собствени сили, а според Него- вата сила, която мощно действа в него. С други думи, Павел разбира, че моЖе да слуЖи на Господа само благодарение на силата, която получава от Него. Той много добре съзнава факта, че Господ мощно действа в него, когато той оти- ва от място на място, за да основава църкви и да храни БоЖиите овце. Преводът на Филипс на 28 и 29 cm. би могъл да ни помогне да разберем този текст по-добре: „Именно затова ние възвестяваме Христос. Ние предупреждаваме всеки, когото срещнем, и поучаваме всеки, ко- гото моЖем, на всичко, което знаем за Него, така че, ако е възмоЖно, да дове- дем Всеки човек до пълна зрялост в Хрис- тос. ЗатоВа и аз се трудя през цялото Време с всичката сила, която ми дава Бог." Д. Пълнотата на Христос, сравнена с опасността от философия, законничество, мистицизъм и аскетизъм (2:1—23) 2:1 Този стих е тясно свързан с послед- ните gßa стиха от 1 глава. Там апостол Павел описва своите усилия — чрез поу- чаване и проповядване — да представи всеки вярващ в пълна зрялост в Христос. Тук неговите трудове са от по-друго ес- тество. Сега той говори за тях като за голяма борба В молитвата. И тук тази голяма борба е за онези, които той нико- га не е срещал лично. Още от първия път, когато е чул за колосяните, апостолът се е молил както за тях, така и за онези, които са В Лаодикия, така и за други християни, които не са го ВиЖдали лично (ВЖ. Откр. 3:14—19, където се описва тъЖното състояние на църквата там по-късно). Cm. 1 е утешение за всички, които не са привилегировани да работят в общес- твено слуЖение. Той ни казва, че не тряб- ва да бъдем ограничени и да правим само това, което моЖем да правим в присъс- твието на хора. Ние моЖем да слуЖим на Господа и когато стоим на колене в уеди- 176 Колосяни 2  нение В стаята си. А ако слуЖението ни
е общестбено, трябва да знаем, че него- Вата резултатност заВиси до голяма степен от личното ни Време с Бога. 2:2 Този стих ни показВа kakßo е конк- ретното съдърЖание на молитвата на Павел. Първата молба на Павел относ- но колосяните е „да се утешат сърцата им". Колосяните са заплашени от учени- ето на гностиците. Затова „да се уте- шат" тук означава „да се утвърдят" или „да се укрепят". Втората молба на апостола е колося- ните „да бъдат свързани заедно в л1о- бов". Ако светиите Живеят В щастливо и изпълнено с л1обов общение един с друг, те ще представляват една здрава отб- рана срещу нападенията на врага. И ос- вен това, ако сърцата им горят от л1о- бов към Христос, Той ще им покаЖе и по- дълбоките истини на християнската вяра. Добре известен принцип от Библи- ята е, че Господ открива тайните Си на онези, които са близо до Него. Така нап- ример Йоан е апостолът, който се е об- лягал на гърдите на Исус, и съвсем не е случайно това, че той е и този, на кого- то е било дадено великото откровение на Исус Христос. По-нататък Павел се моли колосяни- те да получат „всяко обогатяване със съвършено проумяване". Колкото пове- че те навлизат в разбирането на хрис- тиянската Вяра, толкова по-убедени ще бъдат в нейната истинност. Колкото християните са по-твърдо основани въВ Вярата, толкова по-малка ще бъде опас- ността да бъдат повлияни от лъЖливи- те учения на деня. В НЗ изразът „съвършено проумява- не" се използва три пъти в смисъл на: (1) пълна увереност на Вярата или пълно упоВание 6 БоЖието слоВо, което е Не- говото свидетелство за нас (Евр. 10:22);
Кулминационната точка в молитва- та на Павел се съдърЖа В думите „да познаят тайната БоЖия, сиреч Хрис- та". Kakßo има предвид Павел, когато каз- ва, че те могат да познаят тайната на Бога, тоест Христос? Тук апостолът все още говори за истината за църквата — Христос като Главата на Тялото и всички вярващи като Негови части. Но конкретната страна на тайната, която апостолът има предвид, е първенство- то на Христос. Павел горещо иска све- тиите да признават тази истина. Той знае, че ако светиите съзнават величие- то на своята Глава, те няма да се пов- лияят нито от гностицизма, нито от каквито и да било други култове, които ги заплашват. Павел иска светиите да използват Христос, да употребят Неговите запа- си, да прибягват до Него при всяка спеш- на необходимост. Той Желае да Види, че Христос — както казва Алфред Мейс: „...е във всеки един от Своите хора, че на тях не им липсва нито един елемент от Неговата божественост и от Него- вите безкрайни, неизразими и неизмери- ми запаси, така чеда нямат нуЖда да из- лизат от Него, за да търсят каквото и да било. „За тях Бог е поЖелал да изяви какви са БОГАТСТВАТА на славата на ТАЗИ ТАЙНА сред езичниците: ХРИС- ТОС ВЪВ ВАС, надеЖдата на славата" (Кол. 1:27). Истината за това, позната в сила, е най-сигурното и най-силно про- тивосредство срещу лаодикийската гор- дост, рационалистическатарелигия, об- зетите от демони медиуми-спиритисти и всички други видове на противопоста- вяне или фалшификация."13 2:3 В Христос са скрити всичките съкровища на мъдростта и на знание- то. Гностиците са се хвалели, че прите- Жавали знания, които надминавали всич- ко, което се намира на страниците на боЖестВеното откровение. Тяхната мъдрост е била нещо като допълнение на Христос или на християнството. Но 177 Колосяни 2   myk ПаВел казва, че „всичките съкрови-
ща на премъдростта и на знанието" са скрити ß Христос, Който е Главата. СледоВателно няма нуЖда Вярващите да търсят нещо изВън тоВа, което е напи- сано В Библията. Съкровищата В Хрис- тос са скрити от невярващите и дори и Вярващите трябва да познават Христос много интимно, за да навлязат в тях. „Христос е във Вярващия като Глава, център и запас. С огромните запаси на Своите неизследими богатства, с изклЬ- чителното богатство на Своето безк- райно величие, с това, че Той е Бог, с Всич- ко, което е извършил В творението и из- куплението, със Своите лични, морални и официални слави Христос измества ця- лата армия от професори, писатели, ме- диуми, критици и всички други, които са се наредили срещу Него." (Избрано) Този стих съдърЖа много повече, от- колкото ни изглежда на пръв поглед. Ця- лото знание се намира В Христос. Той е Въплъщението на истината. Тай е казал: „Аз съм пътят и истината, и Живо- тът." Нищо, което е истинно, не моЖе да Влезе В конфликт с Неговите думи или Неговите дела. Често пъти разликата меЖду знание и мъдрост е била обясня- Вана по следния начин: знанието е разби- рането на истината, докато мъдрост- та е способността да прилагаш онази ис- тина, която си научил. 2:4 След като цялата истина и знание са 6 Христос, християните не трябва да се поддават на измамата на убедител- ните думи на култовите лъЖеучители. Когато един човек не притеЖава исти- ната, той се стреми да привлече после- дователи чрез красиво представяне на своето послание. Точно това правят ви- наги и еретиците. Те спорят, като из- ползват аргументи, които се основават на вероятността, и изграЖдат система от учения на базата на предполоЖения. От друга страна, когато човек пропо- вядва БоЖията истина, той няма нуЖда от такива „подпорки" като красноречие или красиви аргументи. Истината сама по себе си е най-добрият аргумент и, по- добно на лъв, се защитава сама. 2:5 Този стих ни показва колко дълбо- ко апостол Павел съзнава проблемите и опасностите, които стоят пред колося- ните. Той представя себе си като военен офицер, който стои пред строения бата- льон, преди да започне да го проверява. Думите „уредба" (или „ред") и „постоя- нство" (или „твърдост") са военни тер- мини. Първата описва начина на подреЖ- дане на една военна единица, а втората съдърЖа идеята за здрава връзка, която съществува меЖду отделните елементи на тази единица. Павел се радва да види (макар и не тялом, а духом) как колося- ните стоят твърдо основани в БоЖие- то слово. 2:6 Сега той ги насърчава да продъл- Жат да вървят по същия начин, по който първоначално са започнали да вървят, т. е. във Вярата. „И тъй, както сте приели Христа Исуса, Господа, така и се обхождайте в Него." Ударението тук изглеЖда че пада върху думата „Госпо- да". С други думи, те са признали, че В Господа има Всичко 8 достатъчна сте- пен. Той е напълно достатъчен не само за спасението, но и за целия техен хрис- тиянски Живот. Сега Павел увещава све- тиите да продълЖат да признават гос- подството на Христос. Те не трябва да блуЖдаят настрани от Него, като при- емат човешки поучения, независимо кол- ко убедително зВучат те. Думата „об- хоЖдайте се" се използва много често за християнския Живот. Тя изразява идея- та за действие и развитие. ЧоВек не моЖе да ходи и едновременно с това да стои на същото място. Така е и в хрис- тиянския Живот: ние или вървим напред, или се Връщаме назад. 2:7 Най-напред Павел използва един из- раз от селското стопанство, а след това — от строителството. Думата „вкоренени" се отнася до това, което е станало по време на нашето обръщение — Господ Исус Христос е почвата, а ние сме растенията, които с корените си из- 178 Колосяни2 Вличат Всички хранителни ВещестВа от
Него. Тази картина ни показ Ва също така колко е ваЖна дълбочината, до ко- ято корените са пораснали В почВата, така че когато задухат насрещните Ветрове, да не бъдем помръднати от мястото си (Мат. 13:5, 20, 21). След това ПаВел прибягва към едно сравнение от областта на строителст- вото: „назидавани (или „изграждани") 6 Него". Според това сравнение Господ Исус е основата, а ние биваме изграгкда- ни върху Него—Скалата на всички веко- ве (Лука 6:47—49). Ние сме вкоренени ВеднъЖ завинаги, но се изграАдаме неп- рекъснато. Освен moßa ние биваме „...утвърЖда- бани във вярата си..." Думата „утвър- ждавани" би могла да се преведе и като „основавани". Идеята е, че това е един процес, който продълЖава непрекъснато през целия християнски Живот. Колося- ните са били научени на основите на християнството от Епафрас. Когато те продълЖат да Вървят по християнс- кия път, тези скъпоценни истини ще бъ- дат непрекъснато потвърждавани В техните сърца и Живот. Като противо- вес на това текстът във 2 Петрово 2:9 показва, че ако те не успеят да напред- ват в духовния си Живот, ще преЖивеят съмнения и загуба на радостта си и бла- гословението на евангелието. Павел завършва това описание с думи- те: „...изобилстващи в нея с благодаре- ние." Апостолът не Желае християните да бъдат студени хора, отдадени само на доктрините, а иска сърцата им да бъдат завладени от чудните истини на благо- вестието, за да могат да изоблистват в хВаление и благодарение към Господа. Благодарението за благословенията на християнството е едно чудесно проти- восредство срещу отровата на лъЖливи- те учения. Артър Уей ни предлага следния превод на 7 cm.: „Бъдете вкоренени като дърве- та, изграЖдайте се непрекъснато като сгради с Неговото присъствие около себе си и оставайте непоклатими във ва- шата вяра (защото до това води ваше- то обучение), като изобилствате с бла- годарение." 2:8 Сега вече Павел е готов да разгле- да по-конкретно заблудите, които зап- лашват Вярващите В ликийската доли- на, в която е разполоЖен и град Колос. „Внимавайте да ви не заплени някой с философията си и с празна измама." Лъ- Жеучителите се стремят да ограбят от хората това, което е истинско и ценно, като не им предлагат нищо съществено в замяна, „философия" означава букВал- но „л1обоВ към мъдростта", философи- ята сама по себе си не е зло, но тя става зло, когато хората започнат да търсят мъдрост вън от Господ Исус Христос. Тук това понятие се използва, за да изра- зи опитите на човека да открие чрез соб- стВения си интелект и изследване онези неща, които могат да бъдат познати само чрез боЖествено откровение (1 Кор. 2:14). философията също така е зло, когато възвишава човешкия разум над Бога и се покланя повече на творени- ето, отколкото на Твореца. Тя е харак- терна за либералните мислители В наши дни с техния прехвален интелектуали- зъм и рационализъм. Празната измама се отнася до лъЖлиВите и суетни учения на онези, които твърдят, че могат да предлоЖат тайни истини само на избран кръг от хора. Всъщност това е една го- ляма лъЖа. Но те събират последовате- ли, като подхранват човешкото лкобо- питство и ласкаят тяхната суетност, правейки ги членове на едно „избрано об- щество". философията и празната измама, ко- ито Павел разобличава, са „по човешко предание, по първоначалните учения на света, а не по Христос". Тук под „човеш- ко предание" трябва да се разбират ре- лигиозните учения, които са били измис- лени от хора и които нямат основание в Библията. (Преданието е установен обичай, който е започнал като нещо, ко- ето е било удобно на хората или е под- 179 Колосяни 2      хоЖдало на някакбо обстоятелство.)
Първоначалните учения (или принципи) на сбета се отнасят до еврейските ри- туали, церемонии и наредби, чрез които хората са се надявали да спечелят БоЖи- ето благоволение. „Мойсеевият закон е изпълнил своята слуЖба като образ на идващите неща. Той е бил „началното училище", което е трябвало да подготви сърцето на чове- ка за идването на Христос. Връщането към него сега означава „танцуване според свирката на лъЖеучителите", които са скроили заговор да използват една отми- нала система, за да отхвърлят БоЖия Син." (Всекидневни белеЖки на Библейс- кото друЖестВо) ПаВел би Желал колосяните да изпит- ват всяко учение, като проВеряВат дали то отгоВаря, или не отговаря на поуче- нията на Христос Тук отново преводът на Филипс на този стих би могъл да ни бъде от помощ: „Внимавайте никой да не развали Вашата вяра чрез интелекту- ализъм или празноглави глупости. Таки- ва неща се основават на човешки предс- тави за природата на света и пренебрег- ват Христос!" 2:9 Прекрасно е да се види как апостол ПаВел непрекъснато насочва читатели- те си към Личността на Христос. Тук той ни предлага един от най-ВъзВишени- те и недвусмислени стихове в Библията, който говори за божествеността на Господ Исус Христос. „Защото 6 Него обитава телесно всичката пълнота на БоЖеството." Обърнете внимание на съзнателното натрупване на доказател- ства за истината, че Христос е Бог. Най-напред този текст съдърЖа едно твърдение за Неговата боЖественост: „Защото В Него обитаВа... телесно... Бо- Жестбото." След това той ни обръща внимание върху това, което някой беше нарекъл „обхвата на боЖестВеността": „Защото В Него обитаВа телесно... пъл- нотата на БоЖестВото." И най-накрая, той подчертава „абсолЬтната цялост на божествеността": „Защото В Него обитава телесно всичката пълнота на БоЖеството." (Това твърдение е и един добър отгоВор на Всички форми на гнос- тицизма, които отричат боЖестве- ността на Господ Исус, като Христия- нска наука, Свидетели на Йехова, Обеди- нителната църкВа, теософското общес- тВо, христоделфианизма и др.) Според Винсент: „ Този стих съдърЖа две ясно различими твърдения: (1) това, че пълнотата на БоЖеството вечно оби- тава в Христос...; (2) и това, че пълнота- та на БоЖеството обитава в Него... като Един, Който има човешко тяло. "14 Много от култовете, споменати по- горе, казват, че в Исус била обитавала някаква степен на божествеността. Но този стих заявява, че В Исус, В Неговото чоВешко естестВо обитава всичката пълнота на БоЖеството. Аргументът е ясен—ако в личността на Господ Исус Христос има такава пълнота, защо да се задоволяваме с учения, които Го обиЖ- дат или пренебрегват? 2:10 И тук апостолът продълЖаВа да се опитва да впечатли читателите си с пълната достатъчност на Господ Исус Христос и със съвършеното полоЖение, което ние имаме в Него. Това, че исти- ната, изявена в 10 cm., непосредствено следва истината, изявена В 9 cm., е чуден израз на БоЖията благодат. В Христос обитаВа телесно всичката пълнота на БоЖеството и вярващият също има пълнота в Него. Това, разбира се, не оз- начава, че и ВъВ Вярващия обитава всич- ката пълнота на БоЖеството. Господ Исус е Единственият, за Когото това е било Вярно или ще бъде вярно някога. Този стих всъщност ни казва, че в Хрис- тос Вярващият има всичко необходимо за Живота и благочестието. СпърдЖън дава едно много добро определение за на- шата пълнота. Той казва, че ние сме съ- вършени (1) без помощта на еврейските церемонии, (2) без помощта на филосо- фията, (3) без измислиците на суеверие- то и (4) без никакви човешки заслуги. 180 Колосяни 2  Този, В Когото ние имаме пълнота, е
„глава на всяко началство и власт". Гностиците са обръщали голямо Внима- ние на темата за ангелите. За това също стаВа Въпрос малко по-нататък В тази глаВа. Но Христос е глаВа на Всич- ки ангелски същества и би било много глупаво да се занимаваме с ангелите, ко- гато моЖем да имаме за обект на наша- та обич Самия Създател на ангелите и да се наслаЖдаваме на общението с Него. 2:11 Обрязването е типичен еврейски ритуал. То представлява малка хирурги- ческа операция, която води до срязване на част от плътта — краекоЖието на мъЖа. В духовно отношение то символи- зира смъртта на плътта, или отхвърля- нето на злото, покварено и непоправимо естество на човека. За нещастие еврейс- кият народ е пренебрегвал духовното значение на тази церемония. Опитвайки се да спечели БоЖието благоволение с це- ремонии и добри дела, той всъщност каз- ва, че в човешката плът има нещо, кое- то моЖе да угоди на Бога. Нищо не моЖе да бъде по-далеч от истината. В стиха, който разглеЖдаме, не се го- вори за физическото, а за духовното об- рязване, което се отнася за всеки, кой- то вярва и уповава в Господ Исус. Това става ясно от израза „обрязване не от ръка извършено". Текстът всъщност иска да ни покаЖе, че всеки вярващ е об- рязан с обрязване, което е от Христос Обрязването от Христос е свързано с Неговата смърт на кръста на Голгота. Тук идеята е, че когато Господ Исус е умрял, вярващият също е умрял. Той е умрял за греха (Рим. 6:11), за закона, за себе-то (Гал. 2:20) и за света (Гал. 6:14). (Това обрязване е било направено без ръце В смисъл, че човешките ръце нямат дял в него като заслуга: то не моЖе нито да се заслуЖи, нито да се спечели. То е Бо- Жие дело.) По този начин човекът е съб- лякъл плътското тяло на греха. С други думи, когато един човек бъде спасен, той се свързва с Христос в Неговата смърт и отхвърля всяка надеЖда да спечели или да заслуЖи спасението си с плътски усилия. Семкоъл Ридаут казва така: „ Смъртта на нашия Господ не само е от- нела плода на греха, но е осъдила и отст- ранила и самите корени, които са го ро- дили. " 2:12 След като приклктва темата за обрязването, Павел се обръща към те- мата за кръщението. Също както об- рязването символизира смъртта на плътта, така и кръщението олицетво- рява погребването на стария човек. И така, тук четем, че вярващите са били: „...погребани с Него в кръщението, в ко- ето бидохте и възкресени с Него чрез вяра в действието на Бога, Който Го възкреси от мъртвите." Поучението, което съдърЖа този текст, е, че ние не само сме умрели с Христос, но сме били и погребани с Него. Това е изобразено в нашето кръщение. Всъщност то е ста- нало по време на нашето обръщение, но ние го изповядаме открито пред всички, когато влизаме ВъВ Водите на кръщени- ето. Кръщението е един Вид погребване —погребване на всичко онова, което сме били като деца на Адам. В кръщението ние признаваме, че нищо в нас самите не моЖе никога да угоди на Бога и че зато- ва ние завинаги отмахваме плътта от БоЖиите очи. Но кръщението не е само погребване. Ние сме били не само разпъ- нати с Христос и погребани с Него, но сме и възкръснали с Него, за да вървим в ноВ Живот. Всичко това става по Време на обръщението. СтаВа чрез Вяра 8 действието на Бога, Който е възкресил Христос от мъртвите. 2:13 Сега апостол ПаВел показва kakßo е прилоЖението на Всичко това за коло- сяните. Преди обръщението си те са били мъртви в своите прегрешения, т. е. поради своите грехове колосяните са били духовно мъртви спрямо Бога. Това не означава, че техните духове са били мъртви, а че в техните духове не е имало никакъв стремеЖ към Бога и нищо, което да моЖе да спечели БоЖие- то благоволение. Те са били мъртви не 181 Колосяни 2   само 6 греховете си, но и В необрязване-
то на плътта си. В НЗ често пъти нео- брязването се използва като описание на езичниците. Колосяните са били езич- ници. Те не са били членове на БоЖия зе- мен народ — евреите. Следователно те са били В едно полоЖение на отчуЖде- ност от Бога и са давали пълна воля на плътта с нейните грешни страсти. Но когато са чули евангелието и са повярва- ли в Господ Исус Христос, те са били сь- Жибени с Христос и Всички техни прес- тъпления са били простени. На практи- ка това означава промяна на цялостния им начин на Живот. Тяхната история като грешници е завършила и те са ста- нали нови създания в Христос Исус. Ко- лосяните Вече Живеят на онази страна на пропастта, на която е Възкресение- то. Затова те трябва да каЖат „сбо- гом" на всичко, което е било характер- но за тях, когато са ходели по плът. 2:14 Павел продълЖаВа да описВа резул- татите от делото на Христос. Чрез moßa дело Той е изличил написаното ß постановленията на закона, което е било против нас, и го е отстранил отс- ред нас, като го е приковал на кръста. Написаното в постановленията, което е било против нас, е законът. В известен смисъл десетте БоЖии заповеди са про- тив нас: те ни осъЖдат за това, че не ги спазваме съвършено. Но тук апостол Павел има предвид не само десетте Бо- Жии заповеди, а също така и церемониа- лния закон, който е бил даден на Израел. В този закон е имало Всякакви заповеди, свързани с пазенето на свети дни, хране- нето и други религиозни ритуали. Всич- ки те са били част от предписанията на еврейската религия, които са сочели към идването на Господ Исус. Били са сенки на Неговата личност и на Неговото дело. В СВоята смърт на кръста Господ Исус е отстранил всичко това, като го е приковал на кръста и го е обявил за не- действително, така както се обявява за недействителен документът за дадения заем, след като се изплати дългът. Как- то казва Мейър: „ Чрез смъртта на Хрис- тос на кръста законът, който е осъЖдал човека, е загубил своята наказателна сила, тъй като Христос чрез Своята смърт е изтърпял проклятието на зако- на вместо човека и е поставил край на за- кона."15 Уилиям Кели обобщава Всичко това много сбито: „Законът не е мър- тъв, но ние сме умрели за него." Много е вероятно тук Павел да има предВид един древен обичай, според кой- то изплащането на някакъв дълг се е удостоверявало с писмен документ, кой- то се е заковавал на публично място, така че всички да видят, че заемодате- лят вече няма никакви претенции към длъЖника. 2:15 Чрез Своята смърт на кръста и последвалото я Възкресение и Възнесение Господ Исус също така е завок>вал побе- да срещу злите сили, като ги е излоЖил открито на показ и е възтържеству- вал над тях. Ние смятаме, че тук ста- ва въпрос за победата, описана в Ефеся- ни 4, където за Господ Исус се казва, че е пленил плен. Неговата смърт, погребе- ние, възкресение и Възнесение са една слаВна победа над цялото войнство на ада и на Сатана. Минавайки през атмос- ферата по обратния Си път към небето, Господ Исус е минал през самото царс- тво на княза на въздушните сили. МоЖе би този стих носи специална утеха на онези, които са били обърнати от демонизма и които все още се стра- хуват от злите духове. Те трябва да зна- ят, че няма защо да се страхуват, щом са в Христос, защото Той е разоръЖил началствата и властите. 2:16 И още ВеднъЖ апостол Павел Же- лае да ни даде прилоЖението на това, ко- ето току-що е казал. Нека да го обоб- щим. Колосяните са умрели за всички усилия да угодят на Бога чрез плътта. Те не само са умрели, но и са били погребани заедно с Христос и са били възкресени с Него за нов Живот. Това означава, че ко- лосяните трябва да са приклкочили зави- наги с учители от рода на кздеистите и 182 Колосяни 2     гностиците, които се onumßam ga ги
Върнат обратно към оноВа, за което те Вече са умрели. „И така, никой да не ви осъЖда за това, което ядете или което пиете, или за нещо относно някой праз- ник или новомесечие, или събота." Всич- ки човешки религии налагат на хората ярема на съблюдаването на обреди, пра- вила, наредби и религиозни календари. Тези религиозни календари обикновено Вклкзчват еЖегодно пазене на някакви пе- риоди от Време (свети дни), празници В месеца (новолуния) или отделни дни В седмицата (съботния ден). Изразът „и така, никой да не ви осьзкда" означава, че нито един християнин не моЖе да бъде справедливо осъден от другите, ако яде например свинско месо или не спазва ня- какви религиозни празници или свети дни. Някои култове, като например спири- тизма, задълбават привържениците си да се въздърЖат от ядене на месо. Веко- ве наред римокатолическата църква е изисквала от своите членове да не ядат месо в петък. Много църкви проповяд- ват въздърЖание от определни видове храни по време на пости. Други, като например мормоните, казват, че човек не моЖе да има добро полоЖение, ако пие кафе или чай. Трети пък, като адвентис- тите от седмия ден, смятат, че човек трябва да спазВа съботния ден, за да уго- ди на Бога. Християнинът обаче не е длъЖен да спазва никакви подобни прави- ла или постановления. (За повече подроб- ности по темите за закона, съботния ден и законничеството виЖте екскурси- те Върху Матей 5:18, 12:8 и Галатяни 6:18.) 2:17 Еврейските религиозни наредби са „сянка на онова, което ще дойде, а тя- лото е Христово". Те са били постано- вени в СЗ като един предварителен об- раз на бъдещето. Така например събота- та е била дадена като преобраз на почив- ката, която ще бъде дял на Всички, кои- то повярват в Господ Исус Христос. Сега, след идването на Господ Исус, трябВа ли хората да продълЖаВат да се занимават със сенки? ТоВа е същото като да отделиш цялото си внимание на картината, вместо на худоЖника, който я е нарисувал. 2:18 Трудно е да се каЖе какво е точ- ното значение на този стих, тъй като ние не сме напълно запознати с онова, ко- ето са учели гностиците. МоЖе би той означава, че тези хора са се представяли за толкова смирени, че не са смеели да отидат при Бога направо. МоЖе би те са учели, че приближаването към Бога ста- ва посредством ангели, и Вместо да се покланят на Господа, са се покланяли на ангели като израз на едно мнимо смире- ние. Подобно нещо се случва и в днешния свят. Има членове на римокатолическа- та църква, които казват, че не могат да мислят или да се молят директно на Бога или на Господ Исус и затова изди- гат лозунга: „Чрез Мария към Исус!" МоЖе би точно това е едно лъЖливо смирение от тяхна страна и поклонение пред едно творение. Християните не трябва да позволяват на никой да им от- неме наградата чрез такива небиблейс- ки практики. Словото казва съвсем ясно, че има само един Посредник меЖду Бога и човека — Човекът Христос Исус (1 Тим. 2:5). На moßa място апостол ПаВел упот- ребява не съвсем ясния израз: „като над- нича в неща, които не е16 видял." Гнос- тиците са твърдели, че познават някак- ви дълбоки, скрити тайни, В които човек трябВа да бъде специално Въведен, за да моЖе да ги научи. МоЖе би тези тайни са Вклк>чВали и така наречените Видения. Предполагаемите Видения са ваЖен еле- мент и от съвремените ереси като мор- монизма, спиритизма, католицизма и други. Онези, които са членове на Вът- решния кръг, се чувстват особено горди със своето тайно знание. Заради тях Па- вел добавя и следното описание: „...и нап- разно се надува с плътския си ум." Тези хора се отнасят към другите с чувство на превъзходство и създават Впечатле- нието, че човек моЖе да бъде щастлив 183 Колосяни 2  само ако навлезе В техните дълбоки тай-
ни. Нека да спрем за малко тук и да ка- жем, че голяма част от Всичко тоВа е ха- рактерно и за съвременните тайни братства. Християнинът, който ходи В общение с Господа, не може да има нито Време, нито симпатии към такива орга- низации. Важното, което трябва да отбеле- жим в този стих, е, че различните рели- гиозни практики на тези хора са основа- ни на тяхната собствена воля. Те не Вър- шат всичко тоВа на основание на Библи- ята и не действат В подчинение на Хрис- тос. Те се надуват напразно с плътския си ум, защото Вършат тоВа, което на самите тях им харесва—независимо от Господа, демонстрирайки смирено и ре- лигиозно поведение. 2:19 „...а не дърЖи Главата..." Тук за Господ Исус се говори като за Каталог: bulgarian -> WilliamMacDonald WilliamMacDonald -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о новия WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о г нови WilliamMacDonald -> Clv уилиям Макдоналд Забравената запобед: „Бъдете сВети! Изтегляне 12.36 Mb. Сподели с приятели:
|
:21 Павел напомня на колосяните, че