Управление на риска в инвестиционните проекти доц д-р Надя Иванова маринова

Мениджърът, формирайки стратегията за управление на риска пресмята какъв риск според своите мащаби компанията може да си позволи, т.е. потенциалната сума от загуби, които компанията е способна реално да погаси със собствени средства, а също да определи каква именно разновидност на риска той е задължен да отчита в дейността на всяко подразделение, за да изработи способи, позволяващи да се управлява подобен риск.

Важна част от риск-мениджмънта е разработването на инструкции, а също и лимитирането на рисковете. Необходими са ясни и обосновани инструкции за всеки сътрудник или тип операции. Инструкцията следва да съдържа изчерпателен списък на разрешените операции, описание за тяхното използване, реда за отчетност и отговорността на всеки изпълнител.

Лимитирането се използва, когато от името на компанията действат различни дилъри, и индивидуално се определя лимита за всеки дилър - първо, по техниката на търговията (ниво на допустимия риск, лимит за открита позиция, лимит за допустимите дневни загуби) и второ, по резултатите от дейността (минимално ниво на печалбата за периода, система за поощрения в зависимост от печалбата).

Важен елемент в управлението на проектния риск е развитието на системата за квалификация на сътрудниците.

Извънредно значим е и детайлният отчет на всички рискови фактори, влияещи на крайните резултати. Като пример може да се посочи анализът на кризата с Корпоративна търговска банка в условията на ограничени икономически и финансови възможности на страната и платежоспособност по вътрешните и външните дългове.

Преди да се състави бизнес-проекта е необходимо да се определя доколко рискова е икономическата и политическата среда, в която стопанският субект се намира в дадения момент и ще се намира в течение на целия прогнозен срок на проектното реализиране и съществуване, т.е. да се извърши количествен и качествен анализ на глобалния риск. За тази цел следва, преди всичко, да се анализират двата основни фактора на така наричания „странови“ риск – първо, макро политическият фактор и второ, макроикономическият (финансовият) фактор.

Първият фактор се формира от такива компоненти като:

• 
  състоянието на законодателството и неговата динамика, в това число – международното, финансовото, банковото, данъчното, инвестиционното, социалното и т.н.;
  
• 
  характера на отношенията с другите страни, в това число със съседните страни;
  
• 
  стабилността на съществуващата власт и приемствеността на провеждания политически курс;
  
• 
  конвертируемостта на местната валута;
  
• 
  възможностите за международни разплащания и осъществяване на търговски операции с други страни;
  
• 
  вероятността от конфликтни ситуации вътре в страната и с други страни;
  
• 
  отношението на държавата към предприемаческата дейност (бюрокрацията, корупцията) и към реализацията на недържавни проекти.
  

• 
  обслужването на вътрешния и външния дълг;
  
• 
  състоянието на брутния вътрешен продукт;
  
• 
  нивото на инфлацията;
  
• 
  състоянието на държавния бюджет;
  
• 
  нивото на лихвените ставки;
  
• 
  нивото на заетост на населението;
  
• 
  нивото на дохода от износа;
  
• 
  нивото на чуждестранните инвестиции в страната.
  

След като са определени направленията, представляващи интерес за инвестиране на капитали, от множеството компании, действащи в тези направления, е необходимо да се изберат тези, чиито ценни книжа най-пълно позволяват да се реализират поставените инвестиционни цели. Този етап на фундаменталния анализ се смята за най-сложен и трудоемък, тъй като. резултатите от анализа имат конфиденциален характер.

Дълбочината и степента на детайлизация при изучаване на компаниите зависи, най-общо, от следните фактори:

• 
  мащабите на инвестираните средства и очакваните резултати от тяхната доходност;
  
• 
  пълнотата и степента на достоверност на информацията за обектите, предмет на инвестирането;
  
• 
  времето, допустимо за анализа на инвестиционния обект и за вземане на решение.
  

Изучаването на компанията изисква наличието на достатъчна, достоверна и своевременна информация за нейното състояние и планове за развитие. При това, колкото по-пълна е предоставената информация, толкова по-обосновани са резултатите от анализа. В качеството на основни източници за информация могат да бъдат използвани:

• 
  сведения за компанията, публикувани в специализирани издания и справочници;
  
• 
  сведения, публикувани от самите компании (годишни отчети, балансови отчети, проспекти, изложбени и панаирни каталози и т.н.);
  
• 
  резултати от аналитични обзори и изследвания, направени от специализирани организации и инвестиционни консултантски фондове;
  
• 
  други източници за информация.
  

В подготовката за съставяне на бизнес – проект на даден стопански субект се извършва количествен и качествен анализ на глобалния риск. За тази цел следва да се анализират политическия и макроикономическия фактор, т.н. ”странови” риск. Резултатите от оценката на посочените рискове позволяват да се състави прогнозен анализ за степента на вероятност за реализация.

1. 
   Маринова, Надя, Управление чрез проекти за постигане на устойчиво развитие, Нов български университет, 2014г., София
   
2. 
   Гъргаров, Здравко и Маринова, Надя, Международен маркетинг, 2010г., София
   
3. 
   Маринова, Надя, Каменов, К., Хаджиев Кр, Управленският процес и екипната дейност, Нов български университет, 2005 г., София
   
4. 
   Маринова, Н. в съавторство, Мениджмънт и лидерство, Нов български университет, 2008 г., София
   
5. 
   Найденов, Найден, Международен маркетинг , УНСС, 1999г., София
   
6. 
   Андреев,О., Мениджмънт на проекти, “СОФТТРЕЙД”, 2006г., София