Uprazhneniya-2014. indd

296 52. Я изпейте всички Махар Бену. (Всички пеем песента.) Втори път изпейте Махар – Великият, Който носи тежестите. Бену – Благословения.
Ще видите каква е разликата, когато разбирате и когато не разбирате.
Всяка музика, която не разбирате, се различава. Не ние да мислим, но да оставим в нас Разумното да мисли. Ще изпеем сега двете думи заедно:
Махар Бену. (Учителя пее Махар Бену Аба. Тихо всички пеят същите думи.)
Сега къде е разликата в изражението? Ще се спреш вътрешно да схванеш трептенията, онова, което има в песента, което е скрито. В Природата има една вътрешна сила, която трябва да възприемеш, защото чрез всяка песен, която пеем, иде едно Божествено благословение. И ако не иде, тогаз е безпредметно. И зависи от следното: доколкото се отваряш при пението, дотолкова благословението ще дойде. И ти ще почувстваш Божественото благословение, както и слънчевите лъчи се приемат от цветята и те се отварят. Онова цвете, което не се отваря, не приема Божието благословение.
Казано е в Писанието: „Пейте и възпявайте Господа в душата.“ На кое място е казано? (В псалмите.)
„Силата на мисълта“, „Слушане и чуване“, стр. 158.
53. Да изпеем втората песен – Давай, давай. (Всички пеем Давай, давай.)
Какво да дадеш? Дойде един човек и му дадеш от свещения огън. Даването означава даване на свещения огън. И този огън, той ще го занесе у дома си. И ще запали огън. И като му идеш на гости, ще намериш неговата стая отоплена и ще има ядене и пиене. А пък, ако не му дадеш от свещения огън, той ще бъде като в Северния полюс, вкоченясал. Давай, давай значи – ще му дадеш от свещения огън. И когато казваме, да обичаме един човек, това значи да му дадеш от свещения огън. И да се запали неговата къща с огъня.
На един човек можеш да му дадеш не само хляб, но можеш да му дадеш от свещения огън. Къща, в която огън гори, сиромашия няма. Дето всичко е замръзнало, там идват всички страдания. Та песента Давай, давай значи да дадеш от свещения огън. Ако можеш да дадеш, то е даване. И онова, което Бог ни е дал, то е свещеният огън, който е турил в нас. И от този свещен огън произтича животът в нас. Любовта е свещеният огън, който се запалва в човешката душа. Да, да! Как вземате Да? С кой тон започва? (С
ла.) Ла е зрял плод. Това, което ще дадеш, е узрял плод. Ла е плод, на огъня роден. Този плод е бил грян от Слънцето. В този Духовен свят значи: плод на Божествения огън, него ще дадеш. (Учителя пее само думите Давай,
давай с разни мелодии.) Много певци казват: „Остаряхме вече, не можем да пеем.“ Никой от вас не е остарял. Слушайте, не се лъжете, защото още не сте живели. Не казвайте, че сте остарели.
„Силата на мисълта“, „Слушане и чуване“, стр. 161-162.
63. Казвам, сила, усет и мисъл трябват във вашия живот като основа.
В силата съзнанието е отвън. Един камък, който има сцепление в себе си, съзнанието го няма там. Житното зърно, което расте, в него има един усет.
Житното зърно има усет. Човек мисли. Значи трябва да разбираш закона

297
на твоето тяло, трябва да разбираш закона на органичното тяло и трябва да разбираш закона на мисълта.
Хубаво, сега да превърнем в музикална работа. Как ще го превърнем?
Ако вземете до – сила, ако вземете ми – усет, ако вземете ла – мисъл. Да изпеете: до, сол – сила, до, ми – имате усет, и ла, сол – имате мисъл. По два начина се пее: може да вземете от долно сол и до. По закона на инволюцията ще вземете до, ми на първата линия и ла, сол може да вземете от горно ла към сол… Мислете сега върху силата, мислете върху усета, мислете върху мисълта. Мислете върху трите думи през цялата седмица. Като ви дойде на ум, постарайте се да ги пеете.

Изтегляне 2.21 Mb.

Сподели с приятели: