Uprazhneniya-2014. indd

84
религиозните и духовните хора всеки ден турят в душата си по един малък импулс, те ще придобият много нещо (стр. 263).
Кой каквито дефекти има, кой от каквото е лишен, нека каже в себе си: „Ще стане това, ще го постигна, ще го направя!“ Като повтаря тези мисли всеки ден, най-после той ще види резултатите на положителната мисъл в себе си. Само така човек ще разбере какви са резултатите от приложението на Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина в света. Ако искам да развия пред вас подробно тази тема, ще трябва да правя ред опити, но задачата ми не седи в това да ви покажа какво аз мога да направя. Задачата ми е да се яви във вас стимул вие да направите нещо и да видите докъде сте стигнали в своето развитие. Не е похвала за един учител да покаже какво той може да направи, но похвала е за него да научи учениците си да възприемат истинското знание, да просветят умовете си, за да могат да се разговарят с учителя си, да изследват Живата природа, да разбират вътрешния смисъл на живота и между тях да се възстановят взаимни отношения на Любов, Мъдрост и Истина.
„Затова се родих“
3
, „Те свидетелстват“, стр. 266.
Искате ли набързо да правите опити, ще знаете, че резултатите на тия опити ще бъдат посредствени. Речете ли да направите един съществен опит – да се разговаряте например с един жител от Невидимия свят, вие трябва да употребите най-малко 10 години, както и Христос употреби известно време, докато извика своите ученици, да се разговаря с тях разумно. Искате ли да влезете във връзка с вашите заминали майка или баща, вие можете да направите следния опит: влезте в стаята си, затворете добре прозорците, за да не влиза отвън вятър или някакъв шум, който да пречи на опита и концентрирайте силно мисълта си към майка си например, като си представите една от нейните добри черти, и така почакайте около
15-20 минути. Като мине това време, вие ще усетите една лека, приятна хладина около вас, която се приближава към лицето ви и ви милва. Това е майка ви, която не е в сила да ви проговори, но може само да ви помилва.
По този начин тя ви запитва: „Синко, защо ме викаш?“
„Праведният“
2
, „Иди повикай мъжа си“, стр. 71-72.
Може да правите опити, но не трябва все с това да се занимавате – да допуснем, че имате приятел, който е заминал за другия свят. Обичали сте се много. Ако започнете да мислите за него, че той има тънко чувство, финес, че е много внимателен, с тънък слух и много благородство в постъпките си, ако започнете така да мислите, да изброявате всички негови хубави черти, ще усетите една малка хладина, която започва да минава покрай лицето ви, устата, носа. Стаята е затворена, няма откъде да е този вятър. Привлече се този ваш приятел от тези мисли и когато започнете да говорите за неговите хубави черти, той казва: „Колко хубаво мислиш за мене!“ И започва да ви гали със своите ръце. Не с физическите си ръце, но със своите си ръце.
Целува ви и вие усещате това да минава като някаква хладина. Той изказва

85
своето задоволство, че имате такава хубава мисъл, че такива хубави чувства храните към него. По някой път, ако започнете да мислите за някои лоши черти или че е имал лоши чувства, ще усетите стягане по лицето или под окото. Заминалите никак не обичат да им припомняте техните погрешки, понеже сами ги виждат. Няма защо да припомняте погрешките на един заминал за другия свят, понеже те са като овцете и говедата – той ги вижда: всички подире му вървят като овце, кокошки, патици. В този смисъл няма защо да му ги изтъквате, той ги вижда. Казва: „Не ми разправяй, няма какво да ми разправяш!“ За умрелите не говорете лошо. Припомнете хубавото, не лошото. За доброто като припомните – то е по-ценно.
„Божественият център“, „Сила и безсилие“, стр. 133-134.
Човек може да се дисциплинира и да издържи и по-висока температура.
Как издържаха тримата момци, за които се говори в Библията, че би ли хвърлени в огнената пещ? Това зависи от силата на човешката мисъл. Има едно състояние, при което човек не може да гори. Направете един ма лък опит: дръжте концентрирано съзнанието си, че вие сте господари на огъня.
Вземете един въглен в ръката си и при това концентрирано състояние, без да имате раздвоение в мисълта и съмнение – ще можете да пренесете въглена от едно място до друго, без да се изгорите. Ако се изгорите, това показва, че вашето съзнание не е концентрирано. Ако съзнанието е концентрирано, изгаряне не може да стане.
„Беседи от Учителя (под редакцията на Влад Пашов)“, т. III, 1996 г.,
„Пътят на новия живот“, стр. 109.

Изтегляне 2.21 Mb.

Сподели с приятели: