Урок по бе тема, структура, вид, цели и задачи. Според М. Георгиева и колектив „

Под „структура“ се има предвид отношението между основните елементи на урока – актуализация, нова информация, прилагане на наученото. „Всеки урок има своя макро- и микроструктура. Макроструктурният модел на урока се гради на основата на три компонента:

- актуализация на усвоени знания и способи за действие (А)

- работа с нов лингвистичен материал (РНЛМ)

- приложение на новите знания и умения в практиката на учениците (П)

Микроструктурният модел се представя от методическите похвати, които се използват в урока“.²

Актуализацията на необходимите стари знания трябва плавно да се слее с новата тема. За целта може да се използват няколко похвата – проверка на домашна работа, задаване на насочващи въпроси, редактиране (съставяне) на текст, „непринуден разговор“ и др. Важно е в процеса на актуализация да се провокира интерес у учениците и да се породи необходимост от овладяване на знанията, както и да се създаде вътрешна мотивация за работа, която да ангажира познавателната им дейност в максимална степен и така плавно да се постави темата.

Например урокът „Главни части в простото изречение“ в 5 клас е ориентиран към повторение и разширяване на вече овладени в начален етап лингвистични закономерности, свързани с подлога и сказуемото. Актуализирането на стара информация започва с увлекателен текст, в който учениците откриват главните части на простото изречение. Естествено това е продиктувано от степента на усвоените знания в начален етап. Целта на учителя е да получи точни отговори и да премине към индуктивна или дедуктивна организация на учебния процес.

П. Ученици, да прочетем текста на Марк Твен „Приключенията на Том Сойер“. Кажете ми кои са двамата приятели? Къде искат да отидат? Къде според Том най-често са скривани съкровищата? (създава се дискусия по темата).

Актуализирането на знания за подлога и сказуемото за петокласниците става чрез конкретен и ясен пример от въвеждащия текста.

П. Ученици, запишете изречението „Хък се съгласи“ в тетрадката си. Каква информация получаваме от това изречение? Какви са като част на речта „Хък“ и „се съгласи“?

Този компонент от урока се реализира чрез използване на система от учебни задачи, чрез които учениците възприемат и осмислят същността на съответно езиково или комуникативно явление и техните характеристики. За по-лесно възприемане и осмисляне на лингвистичната информация много от новата информация е представена чрез таблици, правила, чертежи. Това помага при осмислянето й. Учениците осмислят новите знания, усвоени от тях, чрез изпълнение на подходящи учебни задачи (езикови и комуникативни).

За да се овладеят основни постановки по темата се акцентира върху изведените правила. Вниманието се насочва към образците за анализ на подлога и сказуемото в конкретни изречения от текста на Марк Твен. Припомнят се начините за подчертаване на двете главни части. Знанието за тях се дообогатява със сведения за частите на речта, с които се изразяват подлозите и сказуемите.

П: Сказуемото най-често се изразява с глагол. То се съгласува с подлога по лице и число. Подчертава се с две прави линии и отговаря на въпроса „Какво прави/правят?“

П: Подлогът може да бъде изразен с различни части на речта (съществително, прилагателно, числително име, местоимения). Посочват се примери.

Важна част от урока за главните части в простото изречение заема частта „Правопис и правоговор“, в която се акцентира върху членуването на имената от м.р., ед.ч.

Учителят е длъжен да отдели достатъчно време от часа за откриване на новия лингвистичен материал. Това става чрез прилагане на наученото от часа в упражнения след урока или в единични изречения.
2.3. Приложение

В тази част от урока се извършва затвърждаване на усвоените лингвистични знания и умения от учениците. Важно е да се отбележи, че именно в този етап от приложението на знанията от урока по български език, се формират умения у учениците за функциониране на изучаваното езиково явление в текстовете и речта им, за изграждане на рефлексивно отношение за самоконтрол и контрол на познавателната им дейност.

Обобщението и изводите в края на тази част от урока, съобщени от учениците и от учителя в синтезиран вид, представят най-важното от усвоената в съответния урок лингвистична и комуникативна информация. Дейността на учениците за усъвършенстване на придобитите до този момент лингвистични и комуникативни знания, умения и компетентности се реализират чрез добре обмислен методически баланс между репродуктивна, изследователска и творческа работа.

П: Ученици, с оглед затвърждаване на новите знания сега ще направим упражнения върху няколко изречения. Задачата ви е да откриете подлога и сказуемото, да ги подчертаете и да определите с какви части на речта са изразени. За целта запишете изреченията „Вятърът утихна. Облаци покриха небето. Хък погледна нагоре.“.

У1: В първото изречение „утихна“ е сказуемо, а „вятърът“ е подлог. Това е съществително име от м.р., ед.ч. и затова е членувано с пълен член.

У2: Във второто изречение „облаци“ е подлог, а „покриха“ – сказуемо. Подлогът се подчертава с една права линия, а сказуемото – с две.

У3: Третото изречение е „Хък погледна нагоре.“. В него вършителят на действието е „Хък“ и той е подлог. Сказуемото е „погледна“.

П: Усвоили сте новия материал. А за домашно напишете кратък текст на тема „Къде откриваме съкровища?“. Подчертайте 5 подлога и 5 сказуеми. Определете с каква част на речта са изразени подлозите.

С разглеждането на тази тема започва системното изучаване на синтаксиса в часовете по български език. Новата информация цели да надгради старата и да разшири знанията на учениците по поставената в заглавието тема.