Урок по бе тема, структура, вид, цели и задачи. Според М. Георгиева и колектив „

Урокът по български език (БЕ) е сложно единство от взаимосвързани елементи, проявяващи се в точно определен контекст. Той е основна форма за обучение и възпитание. Детето формира основни знания за възприемане на света (според възможностите си); постига определено ниво според държавните образователни стандарти, засилва социалната си активност, оптимизира комуникативните си контакти и др. Урокът по БЕ е един от елементите на методическата система. Марин Андреев го определя като "вид формална организация на единство между дейността на ученика и тази на учителя, с помощта на която се разработва, представя и усвоява определена тема от учебната програма за определено учебно време"¹ (Андреев 1999: 267).

За развитие и усъвършенстване на всеки един ученик е необходимо да се разгледат основните компоненти на един урок по БЕ – тема, структура, вид, цели и задачи. Според М. Георгиева и колектив „Урокът е динамична и вариативна форма на педагогическо общуване между учители и ученици, която се планира и регулира от учителя в определен отрязък от време (30 – 40 минути). Педагогическото общуване в часовете по български език е целенасочено и се определя от спецификата на учебното съдържание; от принципите, методите и похватите на обучение и от спецификата на ученическата аудитория“. (Георгиева 2011).

Динамиката на урока се характеризира от една страна от интерпретирането на темата от аудиторията, а от друга – с подхода за работа на преподавателя. Вариативното равнище определя микроструктурата на урока посредством технологията на работа, определяща неговото осъществяване. То се характеризира с конкретност, индивидуализираност, адаптивност към дадено актуално образователно пространство.

1. Образователни:

А. Информативно-познавателни

Б. Комуникативно-практически

2. Възпитателни

1. Образователните цели в обучението по български език се делят на 2 групи: информативно-познавателни и комуникативно-практически. Това делене е мотивирано от уменията, които се формират чрез обучение: информационно-познавателните цели са свързани с лингвистичните умения, а комуникативно-практическите с комуникативните умения.

А. Информативно-познавателните маркират лингвистичната информация, която ще се усвоява в часа (съдържание и обем, приложни аспекти, място в езиковата система и структура и пр.). Обикновено тези цели мотивират урока за нови знания.. Учителят работи с нов лингвистичен материал, който трябва да бъде усвоен от учениците чрез приложение. Това предполага точно, вярно и прецизно поднасяне на информацията.

Уроците за обобщение са друг вид уроци, които са мотивирани от информативно–познавателните цели. При тях се развива умението на учениците да систематизират и обобщават научни факти. Акцентира се върху изучени лингвистични явления, които следва да бъдат систематизирани по друг модел, за да се стигне до самостоятелно обобщаване на изученото по даден раздел, езикова категория, дял от езикознанието.

Б. Комуникативно-практически: осигуряват формирането на рецептивни и продуктивни умения, на уменията за ориентиране в условията на общуване, за подбор на подходящи езикови средства. Този тип цели се налагат най-много в урока за Упражнения. Акцент при работата на учителя е поставен върху усъвършенстване уменията на учениците за комуникативно целесъобразна и правилна речева изява. Прилагането на този тип цели се свързва преди всичко с Актуализация и Приложение на усвоените знания. Добрият вариант на урок за упражнение предполага работа както над рецептивните, репродуктивните и лингвистичните, така и над продуктивните умения на учениците.

Освен това комуникативнопрактическите цели се прилагат и в уроците за Преговор. В тях се преговарят изучени лингвистични явления, провокира се пренос на усвоеното в нови за учениците контексти и условия на общуване.

Урокът за контролни и класни работи се мотивира с информативно-познавателните и комуникативно-практическите цели, защото системата за проверка и оценка винаги е аналогична на системата на обучение.

2.Възпитателни цели се налагат при създаване се отношение към езика, овладяване на лингвистични категории.

Съдържанието на урока по български език е съобразено с пълноценното и интелектуално израстване на ученика и е освободено от излишна терминологичност. То е адекватно на съответната възраст на учениците и гарантира усвояването на различни езикови явления; формиране на репродуктивни умения; прилагане на усвоеното в нови ситуации (при изпълняване на познавателни и комуникативно-речеви задачи в ситуации, близки до реалното общуване).

Образователният процес в урока се характеризира с различни методи и похвати на преподаване с цел овладяване на учебния материал. Прилага се: работа с учебник, упражнения, диктовка, индивидуална или екипна работа, употреба на онлайн ресурсите на учебника, помагала и др.

Важно място в урока по БЕ заема педагогическото общуване. Тук важна роля има учителят, който трябва да провокира мисленето и участието на учениците в часа, когато овладяват фундаментални лингвистични знания, но не на равнище репродуциране, а с оглед формиране на различни по характер операционни и мотивационни комуникативно-речеви умения.