Урок по достойнство. Ти премина стоически ада и показа ми силата мъжка
Изтегляне 27.19 Kb.
|
|
Посвещавам това стихотворение на всички приятели, загубили любим човек. (Изпитано и преживяно). ЗВЕЗДА
val - Валентина Цвяткова Останах тук. А ти - превърна се в звезда. Останах тук. Със празните очи. Със виещата в мене самота и спомените за отминалите дни. Тъгата се разлива в мене като лава. Полепнала в Душата ми, така боли. Във всяка клетка болката остава, сърцето ми - неистово кърви. Денят... все някак си минава, но вечер е студено празното легло. Безмилостно души ме незабрава и споменът за туй, което е било. И само в сънища понякога ти идваш. Прегръщаш ме и пак сме тъй щастливи. В съня ми болките пречистваш със незабравените мигове красиви. На сутринта... е толкоз трудно очите си без тебе да отворя. Така не искам да съм будна. Да бъда тук... а ти звездичка горе. Опитвам се напред да продължа и болката си някак да забравя. Но без ръцете ти пленява ме скръбта. Във мене ти... завинаги оставаш... 2015г
Картина – нета Обещание
Обещах ти да бъда щастлива, ала пъзела нещо не става, липсва най-важната част... Обещах ти да бъда до теб и последния твой дъх поех... Тихо Богу духа си предаде... Бях до теб до сетния миг... Обещах ти сълзи да не роня. Ти ми даде урок по достойнство. Ти премина стоически ада и показа ми силата мъжка... Обещах ти да остана грижовна, търпелива, смирена, любяща, твоето мъжко момиче да бъда... Обещах ти да се усмихвам, дори ако сърцето ми плаче! Обещах ти да продължавам нататък, за да стигна при теб, сред звездите... -Има дни...- Има дни, във които неистово липсваш. Има дни, във които не спирам да мисля за теб. Има дни, тези дни са самотни и празни, тези дни са безмъвни, а аз съм наполовина човек. В тези дни и дъждът завалява нагоре, а тревата повяхва и цветята униват за миг. В тези дни всичко в мене е тъжно, самотно просто тебе те няма до мене, уви. И часовника връща стрелките назад и се губи в безвремие, тези дни преминават в нощи тъй дълги, уви. Те пораждат копнежи и много съмнения, някъде там надалече сега знам, че си ти. Има дни, във които оставаме само в спомена, нещо вътре във нас, тихо, скрито боли. Има дни, във които всички рани отворени, някак бавничко плачат с наранени сълзи. Автор:Генадий Тодоров/Gen Todd -08.05.2020- Обичайте ги възрастните хора! Годините тежат им от умора... Често са досадни. Често глухи, за да видим колко са добри. Чакат ни на прага, на балкона... Трудно те си вдигат телефона... Показват ни на наш'те младини - как ще изглеждаме на старини... Има и такива дни... Има дни...в които не върви... И всичко срещу тебе се обръща..! Изпитваш болка...отвсякъде кървиш... А Душата и се гади...чак повръща..! Има дни...в които си умрял... Тялом, духом...без надежда..! Пътят ти...по който си вървял... На никъде...не те отвежда..! Има дни...в които си оставаш сам... Безпомощен...без никаква опора..! Нямаш стимул...нито плам... Налегнала те болка...и умора..! Има дни...в които си предал... Всичко е в ръцете...на съдбата..! Безмислено си вярвал...и мечтал... Че има справедливост...на земята..! Има дни...в които казваш стоп... Край, приключих...тук оставам..! А живота ти препуска...във галоп... Усмихва се и казва...силно се съмнявам.!!! Калоян Христов New Beginning 23.06.2021 London НЕЛЕПА СМЪРТ Смъртта, безизразна и страшна, премина с робата си прашна край тебе днес и ти отне най-скъпото - едно дете. Скръбта не мога да опиша, но чувствам трудно как се диша, как мъка черна във душата потиска всички в тишината. И хората опечалени, минават бавно край ковчега, с тъга в очите насълзени, споделят мъката с колега. А днес от всички земни мъки на теб най-тежката се падна. Кат' някой паяк многоръки, момчето ти съдбата грабна. Опустошена е душата от злата участ на съдбата, че най е страшно на Земята да си погребваме децата. Николай Димов ТОЙ Е
(Даниела Димитрова) Той винаги ще бъде любовта- каквото и да се е случило, където и да скитам по света и както и да е приключило. Той винаги ще бъда,, онзи‘‘ сън, от който няма как да се събудиш- дори и да е светло вече вън. Сърцето си не можеш да заблудиш. Животът си тече като река и нищо никога не се повтаря. Но всеки ден го виждам на брега- със изгрева. И в залеза догаря. Той е проклятие и благослов. В душата ми- отворената рана. Мехлем за нея е. И е отрова. Той е любов- онази, най-голяма! ТОВА СА САМО ДНИ (Даниела Димитрова) Ще има дни, в които ще се сриват подпорите на твоите светове. Ще има дни, в които ще политаш от щастие- до Седмото небе. Ще има дни, в които ще се луташ отчаяно в изгубена посока, със чувството отново, че потъваш във мътните води. Дълбоко. Ще има дни, в които ще откриваш и радост и любов ,отново ... Ще има дни ,в които ще проклинаш живота и съдбата си- сурови... Това са само дни! Не задълбавай ! А смело следвай своят Земен ход! Приемай! Изживявай! Подминавай! Парченца са от пъзела ,, живот‘‘! НА МОЯТ БАЩА (Даниела Димитрова) Не съм те забравила ,татко ! Живееш чрез мен -във сърцето. Така си и тук на –Земята, и горе - щастлив на небето. Понякога гледам звезди те. Най-ярката дето блести със твоята блага усмивка- познавам-това там, си ти ! ,,Обичам те -казваш без думи- добре съм и мисля за вас ! Не трябва за мен да тъгувш. Животът е срок-с ден и час!‘‘ Не съм те забравила, татко ! Най-чистата обич бе ти. И ангелът мой, на Земята !!! Обичам те! Бог да прости ! ДНЕС КАЗАХ ЛИ ТИ (Даниела Димитрова) Днес казах ли ти, колко те обичам? Днес, споменах ли ти за любовта? Във вените ми като кръв потича. А от очите ми- тече като река. Днес казах ли ти,че не те забравям? Изписах те с мастило на сърцето- и там ще си останеш до безкрай... А мислено- рисувам ти лицето. Днес казах ли ти, колко те обичам? Не го забравяй никога това : че има на Света едно момиче и че за нея- ти си любовта! ДИАЛОГ
(Даниела Димитрова) -Сега добре ли си?Отдавна плачеш, а дните ти са тъжни и самотни. С наведена глава безмълвно крачиш. Какво очакваш?Кой ще ти помогне? -Добре съм вече.Ти къде се скри? Видял си ме -защо не ми помогна? Аз паднах, а пък ти си продължи и трудното сама го превъзмогнах! -Не ме ли виждаш? Тук съм всеки ден. Гордея се със теб! Добре се справяш- отвърна и Животът, облекчен. -Научи се -сама да се изправяш! СЛЕД ТЕБ
(Даниела Димитрова) След теб е само тишина. Сърцето ми мълчи отдавна. Заспаха всички сетива и безразличие ме грабна. И ме отведе надалече от моите светове рисувани. Не мога да се върна вече- без теб и те не съществуват. Остана всичко наболяло - палитра с тъмни цветове. Душата ми е само в бяло- но тя витае пак при теб. Във мен е вече тишина- обзела ме е с пълна сила- една огромна празнота, която бавно ме убива. ДЕЦАТА НИ (Даниела Димитрова) Та те са смисълът на целия живот. Богатството и всичките награди- децата ни- родени от любов.. и малки и пораснали и стари... Усмивката на всеки майчин ден и болката, и цялата ни мисъл... Деца,бъдете ни благословени, защото в вас е целият ни смисъл! ДА ТЕ ЗАБРАВЯ (Даниела Димитрова) Ще те забравя ли? Кога, се питам? Измина вече доста дълго време. А спомените често ме връхлитат- за теб любими!Дявол да ме вземе! Животът продължава с пълна сила. Редят се дни и месеци.. Години. Но аз все още съм така безсилна- да те забравя. Нито пък изстинах . Живея ден за ден- каквото дойде. Мъже безброй. Дори не ме привличат. Ще те забравя ли? Кога, за Бога? Как се забравя истинско обичане?
-Ако си замина....- Aко си замина някой слънчев, ведър ден, недей да плачеш, знай, че няма смисъл. За теб изпял съм знай последният рефрен, на теб обрекъл съм последната си мисъл. И не - не съжалявай, моля те, недей! Обичал съм, обичан бях и винаги ще бъда. Веднъж когато си докоснал любовта, тя мигом се превръща в твоя сбъдната присъда. Че казват истински обича се веднъж на този смъртен свят. Така е – друга обич няма никога да има. Когато две сърца на кладата изгарят и стоят, за тях във знойно лято се превръща всяка върла зима. А моето туптя и още знай тупти за теб, пейсмейкър не му трябва, то е живо още бие. Защото в него има дефиблириращ шок любов, защото аз и ти, отдавна то приело е за ние. Ако си замина, някой топъл, слънчев ден, ти потърси ме в утрото на всяка ведра сутрин. Със изгрева аз пак ще идвам озарен и ще да грея ярко в часовете ти и твоите минути. Ако си замина, моля те недей жали, а болката с нощта дано се спусне и отмине. За спомен ти със чашата оставена от мен отпий една последна глътка руйно и червено вино! Автор:Генадий Тодоров/Gen Todd-27.06.2021- наеш ли? Доротея Христова Има тъга без сълзи... Знаеш ли? Пресъхнала, нежна... Тъй тиха... И очи на мечти и надежди... ухаещи... В празнотата без теб се прикриха. Има мъка болезнена... Знаеш ли? Тя изгаря те, трови... Убива... И ръцете ти тръпнещо парещи... В тъжно безвремие вече превива. Има сърца от любов уморени... Лъгани, мамени... Цели в мъгла... Няма как да са пак покорени. Те обвити са в тежка тъга. И души има... Смазани... Знаеш ли? Те са крехки... Почти разрушени... Но са станали силни и смайващи от огньовете в тях... потушени! 28.06.2021 Изтегляне 27.19 Kb. Сподели с приятели:
|