http://notabene-bg.org/read.php?id=20

Политически възгледи на Оруел могат да бъдат определени като демократически социализъм. Затова той е бил неудобен не само за съветското правителство, но и за своето. На консерваторите той не се харесвал с това, че продължавал да вярва в социалистическата идея, само с нея продължавал да свързва възможността за едно по-хуманно бъдеще в което ще изчезне диктатурата, колониалната зависимост и обществената несправедливост.

Произведението е плод на личния сблъсък на Оруел със сталинистките методи в Испания. Той отива в Испания, за да се бие срещу фашизма, но се връща оттам с люта омраза срещу комунизма. Оруел и съпругата му избягват обратно в Англия, но в Испания, в негово отсъствие, той е осъден като фашист. Джордж Оруел пише в едно писмо до своя приятел Хом: “Можеш да помиришеш – смърди. Всички морално чисти хора разбраха още от 1931 година, че руският режим смърди“.

Така окончателното се формират възгледите му. В Испания той за пръв път повярвял, че е възможен различен от сталинския модел на социализма. За него той пише: "Този уродлив социализъм, разстрелващ революцията в името на диктатурата на вожда и подчинената му бюрокрация, стана за мене главният враг. Неговият образ аз мога да различа без грешка, без да се заблуждавам от лозунгите и знамената."

Оруел живее с усещането, че повечето английски писатели и интелектуалци нямат представа за реалните измерения на лъжите, които стоят в основата на сталинистките ужаси.

Той е ляво настроен писател, яростно атакуващ илюзиите на левицата – и го прави, като насочва огъня си срещу британския съюзник Сталин още докато Втората световна война продължава. По тази причина някои публицисти като например Т. С. Елиът (и издателство Фабер) отхвърлят публикуването му. „Фермата на животните“ и „1984“ описват сталинисткия терор, но за много читатели всичко това притежава единствено исторически измерения. Причината, поради която тези книги запазват способността си да ни плашат, се дължи на нещо друго. Атакувайки Сталин, Оруел улавя фундаментални аспекти на начините, по които се е развивал тогавашния свят и докосва струна, която трепти и до днес. Мишената му е по-голяма, отколкото самият той е предполагал. Това убеждение става тласъкът за неуморна борба против тоталитаризма. Плод на тези усилия е и сатиричната притча-приказка "Животинска ферма".

Разбира с, който не е запознат с историята от първата половина на ХХ век това произведение ще му се стори безобидна детска приказка за животните. Но който поне нещо е чул за тези ужасни времена, веднага ще разбере, че това е остра сатира на реалностите на "съветския експеримент". Никой друг в наше време не е създал по-вярна, макар и алегорична картина на СССР от тази, която той нарисува в "Животинската ферма"

Джордж Оруел в "Животинската ферма" е използвал баснята, жанр за скрито показване на някои известни исторически събития. Той пише: "Всеки ред на всяка сериозна работа, написана от мен през 1936 г., са пряко или косвено насочени срещу тоталитаризма ..." Фермата на животните "- първата книга, в която умишлено се опита да се слее ... политическа задача и задачата на изкуството в една цяло. " Събитията в книгата напомнят на читателя историята на съветската държава. „Фермата на животните“ е публикувана през 1945г., но си остава актуална по много причини. В „1984“ Джордж Оруел пише за трите постулата за контрол на обществото – „Войната е мир“, „Свободата е робство“ и „Невежеството е сила“. Преди това тези идеи намират почва именно във „Фермата на животните“ – алегория за Октомврийската революция и управлението на Сталин, но също така и една прекрасна приказка за властолюбието, демагогията, подчинението и подмяната на ценностите.

Действието се развива в „ Старото имение“ чиито стопани са г-н и г-жа Джоунс. Животните тук, както във всяка приказка, са надарени с човешки качества. Цялата експозиция започва с факта, че старият шопар Майор разказва на другите животни съня си, в който хората са изчезнали от лицето на земята, а светът се управлява от животни, няма потисничество, и всички са равни. В книгата животните във фермата се вдигат на бунт срещу властта на хората и отвоювайки си свободата, се опитват да създадат едно утопично общество на основата на равенството и справедливостта. Създават цяла философска система, наречена анимализъм, според която човекът е най-големият им враг и той трябва да бъде премахнат, ако искат да живеят по-добре. Начело на бунта, който се оказва успешен, застават двата нереза – Объл и Наполеон. Мистър Джоунс е изгонен от фермата и и тя е изцяло във владение на животните. Кравите, козите, конете, магарето, кокошките, кучетата и прасетата заживяват свободни и щастливи. Много от тях се опитват да се ограмотят, но се оказват неспособни (глупави) да наизустяват и да четат. Ето така започва падението на невежите животни, които са подложени на яростна пропаганда от страна на прасетата, най-вече Наполеон и Квик, които успяват да настроят всички против Объл, макар неговите усилия да са насочени към общото благо. Той също е обявен за враг и изгонен. Тогава начело на животинското общество застава наглия Наполеон, който ползва привилегии повече от другите, самоназначава се, самонаграждава се, самохвали се и е пазен от добре обучени кучета.

Постепенно идиличният живот се превръща в непрестанно бъхтене и гладуване за животните. Седемте заповеди се променят, принципите на анимализма се преиначават в името на онези, които не работят, а само раздават заповеди. Стига се до там, че всеки, който наруши правилата, е екзекутиран. Цари пълна дезинформация, която превръща обитателите във фермата в лесноуправляеми същества. Така минават години. Никой вече не си спомня за онези далечни дни, пълни с надежда за по-добър живот. Старите животни са уморени, а новото поколение е още по-невежо и сляпо се подчинява. Стига се до там, че човеците са допуснати до фермата и стават първи приятели с прасета. Кръгът се затваря – животните пропадат до най-ниските човешки страсти, а хората до животинските си инстинкти.

К.Маркс пише: "Нашата цел е ... свалянето на буржоазията, върховенството на пролетариата, разрушаването на старата буржоазна обществото ... когато има експлоатация и където има безмилостна борба между класите, както и създаването на едно ново общество без частна собственост, без експлоатация ...". Колко много думите на стария глиган Майор напомнят на казаното от Маркс.

Става ясно, че къщата - имение и неговия собственик г-н Джоунс са царска Русия, начело с Николай II. За да се разбере по-добре характеристиката на този период е необходимо да се върнем към историята. По време на Първата световна война, икономическата и политическата ситуация в страната е изключително трудна и продължава да се влошава. Всичко това силно влияние на жизнения стандарт на населението, което естествено иска промени, а именно свалянето на съществуващия ред. Не е изненадващо, че през този период са станали много популярни комунистическите идеи на Карл Маркс и неговият последовател Ленин.

Във фермата обаче прасетата се оказват привилегированата класа, която малко по малко увеличава властта си, за сметка на репресии над останалите животни. Наполеон се превръща в абсолютен диктатор с неограничена власт. Това той потвърждава в една заповед: "Всички животни са равни, но някои са по-равни от другите."Накрая прасетата са толкова покварени от алчността и властолюбието, че заприличват досущ на хората, срещу които животните едно време са въстанали.

Управлението на прасетата се крепи именно на три основи – външната и вътрешна заплаха т.е. Войната (постоянното напомняне, че хората могат да се върнат и да завземат Фермата, както и критикуване и обвиняване за всичко идеологическия противник), ограничаването на Свободата (останалите животни са принудени да работят неуморно без да вкусят от плодовете на труда си и постепенно са им отнети всякакви права) и уповаването на Невежеството (достатъчен е един изкусен оратор, манипулиращ мисленето на по-простите животни и няколко механизма за прекършване в зародиш на каквито и да е дебати). Това е действало в миналото, това действа и днес. Оруел описва как принудителното единодушие се е превърнало в символ на епохата на Сталин, описва атмосферата на страх, спътникът й; опортюнизмът и безпринципността, принуждението да наречем черно това, което вчера се считаше бяло; беззаконието, всеобщата подозрителност и блясъкът, с който се скриват непростими икономически и политически провали. Но писателят не го прави с цел да злорадства на събитията в чуждата страна, а за да се хвърли светлина върху съветските събития, за да не сполети подобна перспектива цялото човечество.

Оруел използва приказката-басня като най-прост и достъпен начин да покаже действителността.

Понякога следейки метаморфозите във фермата на устните ни се появява усмивка, понякога тъжна, защото всички събития са реални исторически факти. Тази книга е предназначена за зряла публика, която може да разбере света и проблемите му. Оруел показва дегенерация на революционните принципи и програми, постепенният преход от революционните идеи за изграждане на една утопия до диктатурата и тоталитаризма.

Интерес представляват всички обитатели на Фермата и най-вече това, което символизират:

– Прасето Наполеон очевидно е олицетворение на Сталин, но и на всички управници, които се възползват от народното недоволство от един режим, за да наложат свой собствен. Със сила и благодарение на различни механизми за манипулация на общественото мнение тези хора придобиват безмерна власт. Името му не е случайно и ни напомня постоянно за човека, предал демократичните принципи, за да се превърне в деспот.

– Прасето Сноубол (Объл) е големият противник на Наполеон и идеолог на новата власт (идеализирано олицетворение на Троцки и Ленин), по-късно изгонен от Фермата и обвиняван за всички несгоди. Освен това той изобразява всички наивни идеалисти, които в крайна сметка биват смазани от жестоката реалност (така да се каже „изчезнати“), а миналото им бива изопачено.

– Прасето Квик е ораторът-демагог и вещ манипулатор. Олицетворява Молотов, шефът на комунистическата пропаганда. Той символизира подкупните медии и всички тези, които могат да превърнат „черното в бяло“, промивайки мозъците на населението.

– Конят Боксър (Оувес) е наивен, трудолюбив и лоялен, като двата му девиза са: „Ще работя още по-усилено“ и „Наполеон е винаги прав“. Символизира експлоатираната работническа класа и в частност хората, които сляпо вярват на авторитета и не поставят под съмнение всяка негова заповед – всички те свършват в една своеобразна кланица, след като веднъж са станали безполезни.

– Кобилата Кловър (Люсерна) е матриархът в това малко общество и заедно с козата Мюриъл изобразява възрастната част на населението. Тя осъзнава, че нещо не е съвсем наред, но „в главата й нямаше мисъл за бунт или неподчинение“ – символизира хората, които се примиряват с положението и живота си, въпреки че не е такъв, какъвто са си го представяли.

– Моли е младото конче, символизиращо на незаинтересованите, егоцентрични и вятърничави млади хора, които не желаят да се месят в политическите дела и в крайна сметка избират емиграцията.

– Бенджамин е магарето, олицетворение на интелигенцията и вероятно на самия Оруел – по-ерудиран от масата, непоправим циник и скептик. Символизира най-вече песимистично настроените интелигентни хора, които не виждат как нещата могат да се променят към по-добро и не правят нищо в тази посока.

– гарванът Моузес е явна препратка към църквата, обещаваща прекрасен задгробен живот на изстрадалото население и същевременно лоялна слуга на всеки, който дойде на власт.

– Овцете очевидно символизират лесно манипулируемите маси, които рядко използват мозъците си и са научени да повтарят едни и същи фрази от управляващите демагози. Това са всички неинформирани хора около нас, които не подлагат под съмнение думите и делата на тези, които ги управляват.

– Кокошките са олицетворение на експлоатираните работници, които обаче са твърде слаби и чиито бунт срещу властта бързо е потушен.

– Котката пък символизира апатията на тази част от обществото, определяна като безделниците- тези, които не се интересуват от нищо и постоянно си намират извинения, за да не се включат активно в някакво мероприятие.

– г-н Фредерик и г-н Пилкингтън са базирани на Хитлер и Чърчил/Рузвелт, а в настоящето са символ на всички противникови партии, с които управляващите ту влизат в конфликт, ту в сговор.

– г-н Уимпър е човекът, който се сдушава с прасетата и работи за тях. Олицетворява всички подмазвачи и гъзолизци, които се облажват покрай силните на деня.

В самия край на тази своеобразна басня животните виждат с очите си как прасетата се превръщат в хора, което ни показва, че обикновено ни управляват едни и същи алчни за власт управници, но с различна фасада. „Фермата на животните“ се опитва да разобличи такива неща като култа към личността, изопачаването на идеалите, репресията над невежото население, манипулирането на общественото мнение и мислене, покварата на властта, корупцията в управляващата прослойка, неспазването на общоприетите закони от властимащите и пр. Всичко това намира израз в онези думи на стената, заместили седемте заповеди от Бунта: „Всички животни са равни, но някои са по-равни от другите.“ Оруел ни описва по неповторим начин какво се случва, когато липсва будно и задружно гражданско общество, което да бъде коректив на властта и което да отстоява своите права и свободи.

„Фермата на животните“ е публикувана през 1945г., но си остава актуална по много причини. В „1984“ Джордж Оруел пише за трите постулата за контрол на обществото – „Войната е мир“, „Свободата е робство“ и „Невежеството е сила“. Преди това тези идеи намират почва именно във „Фермата на животните“ – алегория за Октомврийската революция и управлението на Сталин, но също така и една прекрасна приказка за властолюбието, демагогията, подчинението и подмяната на ценностите.