Част 2. Икономически аспекти на модернизиране на отбраната

Модернизацията като неразривна част от отбранителната реформа

Разпределението на бюджета дава възможност за поддържане на планираната структура на силите, за обучение според стандартите на НАТО и модернизация, за да се бъдет изградени и подъържани такива въоръжени сили, които, освен че осигуряват националната отбрана, могат в разумни рамки да подпомагат силите на НАТО и ЕС в кризисни ситуации и да допринесат занчително за колективната отбрана. Според плановете за реформа след 2004 г., бюджетът за модернизация⁷ ще представлява 25% от общия бюджет за отбрана. Така България ще покрие числото, заложено в Общата Европейска политика за сигурност и отбрана [Andreani, Bertram, Grant] и ще надхвърли базата на НАТО за разходи за модернизация [RAND, 2001]. Фигура 4 представя един индикатор за модернизация дефиниран като разход за отбрана изчислен въз основа на ППС за войник [RAND].

Фигура 4. МО бюджет на войник и “под” на НАТО за 1999 в ППС долари

Фигура 4: Възможности за модернизация на българските въоръжени сили в сравнение с “пода” на НАТО за 1999 [RAND, 2001]. Индикаторът е определен като долари по паритет на покупателната способност (ППС) за войник. Изчисленията са базирани на данните за състава и бюджета в [0028, Preliminary Rep].
Освен това, допълнителни средства за модернизация ще бъдат усвоени чрез програми за помощ в областта на отбраната и специални национални програми, примерно Програмата за хармонизация на честотния спектър с нормите на ЕС. Тези средства е възможно да надхвърлят с 10% бюджета за модернизация. Те са включени в Таблица 1.
Следователно цялостният подход към реформата в отбраната и точното изпълнение на плановете за реформа осигуряват възможности за модернизация. Но за да се използват разумно тези възможности, необходимо е да се изпълнят редица предварителни условия. Опитът на България дава примери за организационни и процедурни промени от важно значение за адекватна модернизация.

Организационни и процедурни предпоставки

• 
  Да свърже нуждите при изпълнение на задачи (респективно недостига на капацитет) с изискванията на потребителя (операцията), със системните и техническите изисквания и с решенията за доставка.
  
• 
  Да държи сметка за разходите направени за материалната част с оглед на нейния жизнен цикъл.
  
• 
  Да бъде прозрачна за хората, които взимат решенията, за потенциалните доставчици и ползватели.
  
• 
  Да осигурява гъвкавост и ефикасност.
  
• 
  Да бъде съвместима със системата за снабдяване на НАТО [AAP-20] и на страните-членки (САЩ, Великобритания, Холандия).
  

За да укрепи своята развита система за снабдяване, Съветът на Министрите чрез Декрет № 58 от 8 март 2001 създаде Дирекция “Политиката по въоръженията” (ДПВ) като основен координатор на дейностите по модернизация. Според настоящия Правилник за дейността на МО, ДПВ изпълнява следните функции:

• 
  Координира планирането, програмирането и осъществяването на политиката по въоръженията
  
• 
  Развива научната и технологичната политика на МО и организира нейното осъществяване
  
• 
  Подкрепя развитието на стандартизация, кодификация и държавен контрол по качеството на въоръженията и на специалната продукция, тяхното сертифициране, както и сертифицирането на системите за контрол върху качеството на производителите
  
• 
  Подкрепя развитието на политика за сътрудничество в областите на научно-изследователската дейност и въоръженията
  

Директорът на ДПВ е представител за България в Конференцията на Националните Дирекции по Въоръженията (КНДВ) и отговаря за координирането на планирането, програмирането и осъществяването на политиката по въоръженията.

Фигура 5. Организационна подкрепа за процеса на снабдяване

• 
  № 1.6: Оръжейни системи и оборудване на сухопътните войски
  
• 
  № 2.6: Оръжейни системи и оборудване на военновъздушните сили
  
• 
  № 3.6: Оръжейни системи и оборудване на флота
  
• 
  № 4.8: Системи и оборудване за логистична и медицинска прокрепа
  
• 
  № 12: Командване, контрол, комуникации, компютри, разузнаване, проучване и разпознаване (К4РПР)
  

Програма № 12 покрива въвеждането на висши информационни технологии в образованието, подготовката на личния състав, базирани на симулации тренировки за войниците, както и навигационни системи и системи за електронно проучване и водене на бой.

Строго планиране с цел модернизация

От началото на военната реформа капиталовите инвестиции непрекъснато нарастват. Фигура 6 показва кривата на нарастване, като програмите за военна помощ са насочени към въвеждането на съвременни системи за комуникация и информация. През тази година разходите за изследователска работа и развитие, за преглед, модернизация и доставяне на системи оръжия и оборудване и строителство представляват 11% от бюджета за отбрана, докато планираната помощ в областта на сигурността представлява още 3,5% от бюджета за отбрана. Една допълнителна програма за хармонизиране на честотния спектър с нормите на ЕС представлява инвестиция в системата за комуникации равностойна на други 5,8% от бюджета за отбрана. Следователно в България вече има условия за внедряването на една умерена модернизационна програма.

Фигура 6. Капиталови инвестиции, млн. лв.

Първоначалните приоритети бяха формулирани от българския Парламент в рамките на Военната доктрина. Според нейния Член 97…”приоритет в модернизацията на въоръжените сили е те да имат такива системи за контрол, командуване, наблюдение, разузнаване, комуникации, взаимно разпознаване, компютризация, навигация (включително с въздухоплавателни системи, средства и технологии) които да позволят оперативната съвместимост с въоръжените сили на страните от НАТО и отчитат превръщането на страната в информационно общество.”
След въвеждането на описаната по-горе рамка за планиране и на системата за управление на ресурсите, бяха определени следните приоритети за периода до 2006.

Общи приоритети на модернизацията

• 
  Усъвършенстване на системата С2 в международен, национален, стратегически и тактически аспект;
  
• 
  Развитие на инфраструктура за логистична поддръжка;
  
• 
  Усъвършенстване на системите за разузнаване, проследяване и нощно наблюдение;
  
• 
  Разработване на планове за внедряване на оръжия с висока точност;
  
• 
  Създаване на центрове за едновременно обучение на команден състав и войски както и симулационно обучение на войници и екипажи;
  
• 
  Подобряване на средствата за превозване на войски, екипировка, муниции и храна;
  
• 
  Въвеждане на системи за дистанционно обучение;
  

Приоритети за модернизация на сухопътните войски

• 
  Униформи, оборудване и медицинско обслужване на войски и команден състав участващи в операциите на Партньорство за мир;
  
• 
  Автономни полеви сензори за откриване, идентифициране и наблюдение на бойни системи и на хора;
  
• 
  Системи за наблюдение и прицел на артилерийските поделения;
  
• 
  Модернизация на капацитетите SHORAD/VSHORAD;
  
• 
  Улесняване на компютъризирани упражнения на операционно и тактическо ниво за командния състав и поделенията участващи в операциите по Партньорство за мир
  

Приоритети за модернизация на военновъздушните войски

• 
  Модернизация на самолети и оборудване за участие в операции под натовско ръководство;
  
• 
  Осигуряване на пълна оперативна съвместимост на комуникации, мореплаване и помощно оборудване в две военновъздушни бази;
  
• 
  Начално въвеждане на съвременни ракети земя-въздух и въздух-въздух;
  
• 
  Планиране за въвеждане на многофункционален изтребител;
  
• 
  Завършване изграждането на оперативно съвместима система IFF;
  
• 
  Интегриране на Центъра за суверенни въздушни операции със системата за въздушна отбрана на НАТО;
  

Приоритети за модернизация на флота

• 
  Модернизиране на системата С2 на флота и въвеждане на Link-11 за фрегати;
  
• 
  Оборудване на частите за мирни помощни операции с оперативно съвместими УКВ и КВ комуникации, включително апаратура за сигурност;
  
• 
  Постигане на капацитет за обезвреждане на мини на дълбочина до 80 метра;
  
• 
  Модернизиране на спомагателните кораби;
  
• 
  Въвеждане на стандартно НАТО оборудване за запасяване с гориво и вода на корабите и пристанищата.
  

Приоритети за модернизацията на логистиката

• 
  Въвеждане на система С2 за оперативна логистика и поддръжка съвместима със стандартите на НАТО;
  
• 
  Привеждане на летища, пристанища и жп гари в състояние, отговарящо на HNS;
  
• 
  Създаване на мощности за автоматична обработка на логистична информация и разпространяването й по националните поделения и регионалните щабове според стандартите на НАТО;
  
• 
  Създаване на организация и техническо обезпечаване за въвеждане на гориво F-34;
  
• 
  Обзавеждане на полева болница с 80 легла и операционен капацитет.
  

Приоритети за модернизиране на системите за разузнаване, разпознаване и наблюдение

• 
  Приоритетно разработване на системи C4ISR за постигане на оперативна съвместимост с НАТО в стратегически, операционен и тактически план;
  
• 
  Създаване на Национален военнокоманден център;
  
• 
  Постигане на операционна готовност за полева интегрирана комуникационна и информационна система за една механизирана бригада и други части определени да участват в операции ръководени от НАТО;
  
• 
  Снабдяване на всички части заети с PSO и на щабовете с мобилни комерсиални САТКОМ терминали.
  

За осъществяване на тези приоритети както и за развитие на дългосрочния план за модернизация до 2015 г., българското Министерство на отбраната провежда в момента обстойно Изследване на модернизацията на войските. Дългосрочният план е от особено значение, защото следващият кръг на разширяване на НАТО ще бъде по-труден от първия. Кандидатите трябва да покажат, че могат да допринесат за ефективността на НАТО – че ще бъдат производители на сигурност, а не само нейни ползватели. НАТО и американският Сенат ще преценяват възможностите на кандидатите да дадат своя принос в старите и нови мисии на НАТО. Тъй като България е една от страните от Югоизточна Европа която е сериозен кандидат за членство в НАТО на срещата през 2002, необходимо е да се започне разработването на последователен дългосрочен план за модернизация и превъоръжаване доста преди началото на срещата. В тази връзка Министерството на отбраната, подпомогнато от американското правителсво провежда това изследване като основа за разработването на дългосрочен план за модернизация на българските въоръжени сили с цел посрещането на бъдещи предизвикателства към сигурността и подготовката за членство в НАТО.

Това изследване се прави на базата на заключителния доклад от “Проучване на военната реформа в България”, “План за организация и развитие на Министерството на отбраната до 2004 г.”, “План за действие във връзка с членството”, включващ “Цели на партньорството”, както и “Изследване на С4I”. Той ще помогне на българското Министерство на отбраната да формулира планираните си приоритети за модернизация на отбранителните съоръжения и превъоръжаване:
- какво трябва да се направи до 2002 година;

- какво трябва да се направи до 2004 година;

- какво трябва да се направи до 2015 година.
Изследването трябва да изпълни следните задачи

Задача 1: Модернизация на оборудването и превъоръжаване

Позовавайки се на съвременното разбиране за състоянието на сигурността и отражението й върху отбранителната стратегия и военните операции, съвместен българо-американски екип ще оцени българските планове за структурата на силите и ще оцени възможностите им да изпълняват военни задачи и операции при минимален риск и в рамките на предвидените ресурси. При тази задача Смесеният екип ще разгледа краткосрочните задачи на българската национална сигурност. Смесеният екип ще разработи системи типични за модерните западни войски. Това ще включва препоръки как българската войска най-добре може да се възползва от бързото усъвършенстване на военните технологии. Изследването ще анализира съсътоянието на въоръжението на българските сили и ще идентифицира, в светлината на новите задачи, системи за въоръжение, които могат да бъдат модернизирани и такива сиситеми, които са безнадеждно остарели, както и начините за тяхното унищожаване. Резултатите от изследването ще дадат основа за разработване на подробна програма за модернизация на въоръженията и инфраструктурата.
Задача 2. Въздействие и последици от Инициативата за отбранителни мощности (ИОМ)

Съвместният екип ще изследва въздействието и последиците от ИОМ върху българската военна стратегия и планове за модернизация. Екипът ще разработи и стратегия за внедряване, като очертае ключовите задачи, които България трябва да изпълни за да отговаря на изискванията на ИОМ. Екипът ще идентифицира и областите където инвестициите могат да имат най-голяма възвращаемост с оглед на ИОМ.

Задача 3. Развитие на отбранителната индустрия

Съвместният екип ще анализира потенциала на българската военна индустрия от гледна точка на възможността й да способства за модернизацията на българските въоръжени сили и ще посочи възможни области за сътрудничество между българските и американските отбранителни отрасли, както и насоки за бъдещо развитие на военните технологии.
Освен помощта на американското правителство, българското Министерство на отбраната поддържа връзка със съответните отдели на НАТО, както и с други стратегически партньори за да идентифицира специфични области на модернизация. Главната отговорност обаче се носи от българското правителство. Освен това намерението ни е да представим Плана за модернизация 2015 пред Парламента, който ще даде насоки и ще има последната дума при разпределянето на средствата в дългосрочен план.
Планът за модернизация 2015 ще разгледа няколко групи въпроси между които:

- Платформи. Очакваме решения за по-малко на брой многофункционални платформи отговарящи на изискванията за логистична и оперативна съвместимост;

- Системи C4ISR. Очакваният акцент е върху съчетаването на търговски продукти и технологии с двойно приложение съобразно изискванията на НАТО за общата оперативна среда;

• 
  Инфраструктура. Въпреки че България ще изостави голяма част от прекомерната си отбранителна инфраструктура, страната ще планира развитие и модернизация на останалата военна и смесена инфраструктура за постигане на оперативна съвместимост и HNS капацитет.
  

Още две области трябва да се споменат във връзка с техните икономически аспекти:

- Засилено обучение, което изисква муниции, резервни части, ремонт и поддръжка. Специално внимание заслужава външната подкрепа за средствата за подръжка – проверки на депа и ремонт.

• 
  Използване на търговски активи, необходими за поддържането на бизнеса предимно за осигуряване на мобилност (сухопътен, въздушен и морски транспорт). В това отношение българските ръководители трябва да разработят правна рамка за използване на търговските активи на принципите на пазарната икономика.
  

Очакваме след изследването върху модернизацията на силите и дебата върху модернизацията по-строг парламентарен контрол и дългосрочна подкрепа от страна на Народното събрание за последователно провеждане на плановете и програмите за отбрана и най-вече на програмите за модернизиране на въоръжените сили.

Роля на научно-изследователската дейност

Непосредствено след вземането на важните решения за реформа на отбраната през пролетта на 1999, министърът на отбраната поръча изследване за състоянието на научноизследователската и развойната дейност в областта на отбраната. В периода от април до юни 1999 сформираната работна група анализира всички страни на тази дейност и предложи Становище за обединение на научноизследователските институти. Заключението на работната група бе, че съществуващата система е неефикасна и не подпомага в достатъчна степен реформата в отбраната. В началото на 90-те години военните научноизследователски организации не са били реформирани с цел приспособяването им към новите изисквания на сигурността или във връзка с намаляването на военния бюджет. По време на провеждане на изследването 12-те научноизследователски организации в системата на Министерството на отбраната имаха повече от 1000 души персонал. Над 700 научни работници и инженери работеха в четири главни института. Над 95% от бюжета им се изразходваше за заплати и поддръжка. Изследователските програми бяха тясно ориентирани към специфични научноизследователски проблеми с превес на разработването на хардуерни продукти. Почти десет години след падането на Берлинската стена изследователската работа все още бе насочена към задачи от времето на Студената война и изисквания на българския военно-индустриален комплекс, надяващ се на пазари, които прогресивно се свиват.
Становището за обединение на научноизследователските институти, одобрено от министъра на отбраната през юни 1999 г., призоваваше към общонародно усилие за обнова като неразривна част от плана за последователна реформа на отбраната.
През 1999 научноизследователската дейност основно се преструктурира. Четирите института бяха обединени в един, който под името “ Институт за съвременни отбранителни изследвания” стана част от Военната академия в София. Понастоящем в него работят 37 изследователи, включително и докторанти. Освен това във Военната академия работят около 1000 преподаватели. Повече от половината от тях преподават в различни области на технологиите и се включват в изследователски проекти.
Институтът за съвременни отбранителни изследвания участва във формулирането на отбранителната политика и планирането на отбраната като разработва оръжейни системи, организационни структури, инфраструктура, въздушна отбрана, логистика и т.н. Неговите изследователи участват във формулировката на изисквания, свързани със специфични сиситеми оръжия. Освен това те гарантират приемственост като преподаават във военната академия и ръководят докторанти.
Бюджетът за научноизследователска работа непрекъснато нараства (виж Таблица 1). Според Програмните директиви на МО, ограничено от Министерството на финансите, през 2005 г.бюджетът за научноизследователска работа ще достигне 1,2-1,3% от бюджета за отбрана – цифра типична за една Западноевропейска страна със сходна големина и амбиции. Насоката на развитие на бюджета за научноизследователска работа е представен в Тблица 5. Понастоящем Министерството на отбраната поръчва изследвания в следните области:

• 
  Системи за команда и контрол;
  
• 
  Компютърни мрежи;
  
• 
  Системи за подпомагане вземането на решения;
  
• 
  Симулации при обучение;
  
• 
  Информационно осигуряване;
  
• 
  Внедряване на спътникови далекосензорни технологии;
  
• 
  Дистанционно командвани роботи за действия в опасна среда;
  
• 
  “Интелигентни” или дистанционно управляеми минни полета;
  
• 
  Оптични и електрооптични системи за наблюдение
  
• 
  Модернизиране на радари;
  
• 
  Обработка на информация от радарни системи;
  
• 
  Защита от системи с лазерно управление;
  
• 
  Пасивна защита на бронетранпортьори;
  
• 
  Защита NBC;
  
• 
  Електрохимични батерии
  

В началото на 2001 година Министерството на отбраната преструктурира направленията “Наука и технологии” и “Научни изследвания” по подобие на Организацията за Изследвания и Технологии на НАТО. Тя покрива девет области:

• 
  Системни изследвания
  
• 
  Сензори и сензорни системи
  
• 
  Технологии CIS
  
• 
  Моделиране и симулация
  
• 
  Транспортни технологии
  
• 
  Въоръжение и боеприпаси
  
• 
  Материална част, включително брони, експлозиви, платове, горива и т.н.
  
• 
  Защита NBC и екология
  
• 
  Социални, психологически и медицински изследвания.
  

Сътрудничество

В сътрудничество с Българската академия на науките, университети и отбранителната промишленост, Министерството на отбраната полага усилия за по-добро структуриране на научноизследователската работа в областта на отбраната и се стреми към разширяване на сътрудничеството и развитие на технологиите в тази област, най-вече със страните членки на НАТО и ЕС.
В края на 1999 г. Министерството на отбраната подписа Рамково споразумение за сътрудничество с Българската академия на науките, която включва около 90 института и лаборатории с над 8000 учени. През 2001 г. подобно споразумение бе подписано с Института за национално и световно стопанство. Подготвят се спогодби и с други водещи български университети.
България редовно участва на срещите на Съвета за изследвания и технологии на НАТО, отворени за страните кандидатки. Сътрудничеството в областта на научните изследвания се осъществява и в рамките на двустранните отношения. През 2000 година бе подписан Меморандум за разбирателство между България и Холандия за обмен на информация и сътрудничество в сферата на научните изследвания и технологиите. Първият съвместен проект успешно приключи през 2000 г. В момента се обмислят нови проекти.
Българските изследователски институти поддържат контакти с научноизследователски организации в областта на отбраната от САЩ главно посредством “Едисън Хаус” в Лондон. Бяха осъществени няколко общи проекта; някои са в ход в момента. Едни от най-важните са в областта на лекото въоръжение и морското минно дело.
Международното сътрудничество в областта на научноизследователската работа е основен двигател за преосмисляне на българските научни изследвания. То подпомогна разширяването на хоризонтите за изследователска работа във връзка с новите изисквания. Освен това то спомага за обмен на научноизследователски практики и съдейства за международните връзки на българските университети и изследователски институти.
Преосмислянето на научноизследователската работа спомага за повишаване на съвместимостта между България и страните членки на НАТО. Тя полага основите за засилено международно сътрудничество в бъдеще, примерно в областта на съвместното снабдяване.

Модернизация на отбраната като двигател на сътрудничеството

През последното десетилетие българската отбрана беше сериозно декапитализирана. Не са усвоявани значими платформи повече от дванайсет години. Изискванията на националната сигурност обаче, какато и перспективите за членство в НАТО и ЕС служат за двигател на реформата в отбраната, подтиквайки към широка модернизация. Съчетани с бързонарастващите равнища на обучение и научноизследователска работа (виж Фигура 5), модернизацията може да има каталитичен ефект върху икономическото развитие и международното сътрудничество в отбранителната област.

Фигура 7. Икономически потенциал на отбранителната модернизация

Сътрудничеството в областта на научните изследвания е само един пример за това как реформата в отбраната и модернизацията може да спомогне за развитието на икономиката чрез технологически напредък. В национален план сътрудничеството между Министерството на отбраната, академичната общност и военната промишленост има възможност да се развива и да намери ниши на конкурентоспособност на световните пазари
Сътрудничеството би било още по-тясно, ако се подобри координацията между българските потребители. С промяната в сигурността след края на Студената война и в частност с възникването на заплахи и рискове, които не се вместват в традиционните представи за военна опасност, българските военни стратези обръщат особено внимание на интеграцията на различни инструменти за сигурност. И в Становището за национална сигурност от 1998, и във Военната доктрина от 1999 са заложени изисквания за такава интеграция. Следователно въоръжените сили, частите на Министерството на вътрешните работи и по-специално граничната полиция и частите на жандармерията, Агенцията за защита на цивилното население и службите за сигурност трябва да предоставят допълнителни сили, за да се изпълнят задачите гарантиращи сигурността на България. Тези сили ще бъдат подпомогнати с организация, доктрини, обучение и технология. Съответно плановете за модернизация трябва да вземат под внимание оперативната съвместимост на всички функции за команда и контрол и в случаите когато това е приложимо, за съвместимост на оръжия, боеприпаси и инфраструктура
Програмите за наука и технологии и за научноизследователска работа на Министерството на отбраната са средства за национална интеграция и в същото време средства за интеграция на българската научноизследователска общност в съответните общности на европейските демокрации.
Наличието на съвместими процеси на снабдяване ще спомогне за изграждането на различни рамки на сътрудничество. Една такава рамка е Югоизточна Европа, чиито страни успешно си сътрудничат в областта на сигурността и отбраната. Друга възможна рамка е страните от бившия Варшавски договор, които са подобни по военно оборудване и наследство от миналото.
Едно възможно начало е в областта на демонстрациите на военните технологии, като се използват традиционни форуми като изложението на военната промишленост “Хемус” в Пловдив. Следващото изложение ще бъде през последната седмица на май 2002 година.
Без да прекъсва отношенията с традиционните си партньори, България е пренасочила програмата си за модернизация към сътрудничество с бъдещите си съюзници от НАТО и ЕС. България се нуждае от развитието на статегическо промишлено партньорство с бъдещите си съюзници. Специфичните форми на това сътрудничество ще разгледаме в следващата глава.

Използвана литература:

Bulgarian Defense Reform Study, Final Report, The Office of the Assistant Secretary of Defense for International Security Affairs and U.S. EUCOM, July 1999.

Burkard Schmitt, From cooperation to integration: defence and aerospace industries in Europe, Chaillot papers 40, Paris, Institute for Security Studies, July 2000.

C4I Systems Development and Modernization Policy, Information & Security, vol. 6, 2001 (to appear).

Command, Control, Communications and Computers Study for Bulgaria, MITRE, January 2000;

Main Recommendations for the development of C4I Systems, Ministry of Defence, Sofia, May 2000.

Cornerstones of Bulgarian Security and Defense Policy, Sofia: Ministry of Defense, July 2001.

Curtis M. Coward and Jeffrey B. Bialos, The Bulgarian Defense Industry: Strategic Options for Transformation, Reorientation and NATO Integration, US The Atlantic Council of the United States, Washington, July 2001.

Defence Materiel Selection Process: The Outlines for Procurement of Materiel, Directorate-General for Materiel, Ministry of Defence of The Kingdom of the Netherlands.

Gilles Andreani, Christoph Bertram and Charles Grant, Europe’s Military Revolution, London: Centre for European Reform, March 2001.

Gordon Adams, Christophe Cornu and Andrew D. James, Between cooperation and competition: the transatlantic defence market, edited by Burkard Schmitt, Chaillot papers, 44, Paris, Institute for Security Studies, January 2001.

Handbook on the Phased Armaments Programming System (PAPS), AAP-20, NATO, 1989.

Main Recommendations for Development of C4I Systems in the Bulgarian Armed Forces, Sofia: Ministry of Defense, 2000.

Manual for C4I Life Cycle Management in the Ministry of Defense and the Bulgarian Armed Forces, Sofia: Military Publishing House, 2000.

Memorandum of Understanding between the Ministry of Defense of the Republic of Bulgaria and the Minister of Defense of the Kingdom of the Netherlands regarding exchange of data and co-operation in defense research and technology, August 2000.

Military Doctrine of the Republic of Bulgaria, Approved by the XXXVIII National Assembly of the Republic of Bulgaria on April 8, 1999, Sofia: Military Publishing House, 1999.

National Security Concept of the Republic of Bulgaria, State Newspaper, # 46, 22 April 1998.

Neil Davis, Outsourcing, privatization and other forms of private sector involvement: Conditions and requisites, Defense Industry and the State, Conference by George C. Marshall European Center for Security Studies, Wildbad Kreuth, Germany, 26-30 August 2001.

Parliamentary Oversight and Democratic Control of the Bulgarian Armed Forces and MoD, Final Report, Study No. 3/98, Directorate of Consultancy and Management Services, UK MoD, 5 October 1998.

Recommendations for the development of the Plan for Organizational Evolvement of the Ministry of Defense and the Armed Forces until the year 2004, Ministry of Defense of the Republic of Bulgaria, May 1999.

Review of Force Structures in Implementation of Partnership Goal G 0028, Preliminary Report for Consultations with NATO, Ministry of Defense, Sofia, 28 May 2001.

Review of the Organisation and Management Structure of the Bulgarian Ministry of Defence and General Staff, MoD, DMCS, Study No. 36/99.

Roland J. Ronald, Applying Modeling and Simulation to Enhance National and Multi-National Cooperation, Information & Security, vol. 3 (1999), pp. 12-24.

See for example Peter Schmidt, “ESDI: ‘Separable but not Separate”, NATO Review, vol. 48, no. 1 (Spring-Summer 2000), pp. 12-15.

Study on NATO Enlargement, NATO, September 1995.

The Acquisition Handbook: A Guide to Smart Procurement, Edition 3, London, Ministry of Defence of the United Kingdom, June 2000.

Thomas S. Szayna, NATO Enlargement, 2000-2015: Determinants and Implications for Defense Planning and Shaping, RAND Report MR-1243-AF, 2001.

US Acquisition System, DoDD 5000 series.

Vilnius Statement, Conference on “NATO’s Role in the Changing Security Environment in Europe”, Vilnius, Lithuania, 18-19 May 2000.

Wally Struys, Leveraging defense procurement, Defense Industry and the State, Conference by George C. Marshall European Center for Security Studies, Wildbad Kreuth, Germany, 26-30 August 2001.

Каталог: uploads -> files
files -> Книга на етажната собственост (Загл изм. Дв, бр. 57 от 2011 г.)
files -> П р е д у п р е ж д е н и е от Управителя/Управителния съвет
files -> 10 години движение за социален хуманизъм
files -> Категория : open, индивидуален смесен Хендикап : за жени 8 точки на игра Дати : от 06 октомври до 12 октомври 2008
files -> Xxxv редовна годишна среща „Регионални организации и местни органи 2016”
files -> Списък на застрашените от изчезване местни сортове, важни за селскотостопанство
files -> Наредба №4 от 11 март 2011 Г. За реда и условията за провеждане на конкурси за полски инспектори
files -> Наредба №31 от 11 септември 2008 Г. За сертифициране на хмел и продукти от хмел и за регистриране на договорите за доставка на хмел
files -> Рег.№ Име на фирмата Адрес на управление и телефон
files -> Т е Х н и ч е с к о з а д а н и е технически изисквания и технически спецификации

Изтегляне 0.7 Mb.

Сподели с приятели: