Уважаеми читатели
УВОД А. Новият контекст
Изтегляне 0.7 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 1. Преопределяне на понятието сигурност
- Б. Случаят България
УВОДА. Новият контекстДо 11 септември 2001 положението в света се разглеждаше предимно в контекста на края на Студената война през 1989 година. Датата 11 септември бележи началото на нова ситуация. В близко бъдеще новият вид тероризъм ще окаже глобално въздействие както в сферата на сигурността, така и на икономиката. Непосредствените промени, които това събитие налага, са промени в нагласите на хората; ще мине известно време преди тези променени нагласи да доведат до провмяна в намеренията и в поведението на хората. Предлагаме кратко обобщение на онова, което на този етап ни се струва най-вероятно да се промени. 1. Преопределяне на понятието сигурностЗа да защитим група хора (или нация) вече не е достатъчно да защитим определена територия (или държава). Нападенията против индивиди, подготвени вътре в страната, вече не са само индивидуални нападения. Те стават масови. Следователно класическата полиция вече не може да бъде ефикасна защита против тях. От друга страна, класическата армия няма нито подготовката, нито оторизацията да действа вътре в страната си. Дотук вътрешното използване на армията се е допускало единствено в изключителни случаи. Онова, пред което сме изправени днес обаче, е дългосрочно предизвикателство: борбата с него може да се проточи с десетилетия. На сегашния етап можем да заключим следното: Терористичните атаки създадоха ситуация на практически пълна несигурност. Въз основа на това ново усещане за ситуацията постепенно ще бъдат формулирани новите цели на отбраната. Вероятно целта няма да бъде възстановяване на статуквото, т.е. на усещането за “почти-тотална” сигурност: това не е реалистично. Максимумът, който можем да си поставим за цел е постигане на по-висока степен на “ограничена сигурност”. 2. Инструменти за нова ограничена сигурност Тези инструменти трябва да бъдат въоръжени сили. Със следните задължителни характеристики: а). да бъдат транснационални; б) да съчетават функциите на днешната армия, полиция и разузнавателни служби; в) да притежават механизъм за демократичен контрол.
В новата ситуация икономическите показатели имат още по-силна връзка със сигурността (сигурност, каквато я определихме тук). В известен смисъл икономиката ще стане пряка функция на сигурността. Повечето хора от бизнес средите винаги са знаели че, първо, да те убият е последна степен на банкрута и второ, че създаването на нов инструмент за сигурност е печелившо предприятие. В исторически план това никога не е било така вярно както днес. Най-мощните и проспериращи отрасли на световния бизнес несъмнено ще съдействат за изграждането на нова система за сигурност като гореизложената и ще бъдат готови да платят цената и да извлекат печалбата от нейното създаване. Естествено е да очакваме дълъг междинен период преди появата дори на първия вариант на подобна система. Важното според нас е, че този междинен период вече тече. Б. Случаят България1. България и сигурността В съвременното си историческо развитие българите никога не са изпитвали чувство за сигурност подобно на гражданите на САЩ или на развитите демократични държави на Западна Европа. В новия контекст това може да се окаже предимство, тъй като приспособяването към реалиите на ограничената сигурност ще стане по-лесно.. Що се отнася до цената, която трябва да се плати, въпросът е по-сложен. В икономически смисъл тя няма да е по-висока от цената, която ще трябва да се плати за присъединяване към НАТО – просто поради факта, че страната физически не разполага с повече ресурси. Добре е, че в страната има широк консенсус за това, че такава цена трябва да се плати, следователно процесът ще бъде относително гладък. Различно стои въпросът с политическата цена. Българите твърдо отстояват правата и свободите си, придобити с идването на демокрацията. Местният политически елит и международната общност ще трябва да положат сериозни усилия, за да убедят обществото, че някои лични свободи се налага да бъдат ограничени в името на благото на човечеството. Най-важно е да се осъзнае и широко приеме факта, че присъединяването към НАТО, разглеждано както като процес така и като цел, е от полза за българската икономика; и че по-силна българска икономика е нещо добро за българската, балканската и глобалната сигурност.
Фактът, че българите се чувстваха по-малко сигурни отколкото страните членки на НАТО, по начало определи тяхното решение да се присъединят към НАТО. При новия контекст това е положителен момент, тъй като страната вече е направила избор - за повече сигурност чрез една система на колективна сигурност. Въпреки че въпросите, свързани пряко със сигурността бяха определящи, още в началото на този процес икономическите последици бяха ясно осъзнати и взети под внимание. Два са основните типа икономически последици, произтичащи от евентуалното членство на България в НАТО. Към първия тип спадат най-вече преките резултати, на които ще се спрем след малко. Вторият тип, който е много по-важен за дългосрочното развитие на страната, се отнася към непрякото общо подобряване на климата в страната и държавата, произтичащо от характеристиките, които дадена държава трябва да притежава, за да стане член на НАТО. Непосредствените икономически ползи от членството на България в НАТО са лесни за описване и обсъждане, но труди за измерване. Най-прякото и лесно за измерване икономическо следствие от присъединяването на България към НАТО ще бъде промяната в бюджета на отбраната и неговите пера. На фигура 1 са показани очакванията (при очакван приблизителен 7% растеж на брутния национален продукт за периода 2002-2007) за нарастването на инвестициите за отбрана, както в милиони лева, така и като процент от брутния вътрешен продукт 
Фигура 1. Инвестиции в отбраната в България, 2001-2002 При сегашните икономически условия на относително стеснено търсене и доколкото поне част от тези инвестиции ще се поеме от съюзниците от НАТО (в рамките на Инвестиционната програма за сигурност и други програми за подпомагане на по-малко развитите членове), тези повишени разходи сами по себе си ще доведат до нарастване на брутния вътрешен продукт. Стойността на този растеж зависи от разходния множител, който за България засега не е изчислен. Въпреки това реалистичните очаквания са, че увеличение от 0.1% от брутния вътрешен продукт за отбрана на година може да доведе от 0.15 до 0.2 % увеличение на икономическия растеж на брутния вътрешен продукт. Като следствие може да се очакват подобрени перспективи пред българския военен комплекс. Различните предприятия в отбранителния сектор в страната ще станат значително по-привлекателни като възможности за инвестиции и очаквана възвращаемост. Това ще им позволи да получат чужди инвестиции и ще повиши тяхната конкурентоспособност в международен план. Освен увеличени военни разходи, членството в НАТО ще означава за България подобряване на динамиката на свързаните с отбраната производства, както и на други инфраструктурни проекти. Националната система за отбрана е тясно свързана с по-голямата част от цивилната инфраструктура като пътища, железопътни линии, комуникации, енергийни източници. За да стане член на НАТО, България трябва да поеме задължението да подобри тази инфраструктура в по-голяма степен и в по-кратък период от време отколкото са заложени в изискванията за членство в ЕС. Разходите за постигането на тази цел като процент от националния доход е трудно да се пресметнат точно, но свързания с НАТО принос в тези инвестиции е сравним с инвестициите в отбраната. Следователно, грубо казано това ще удвои последиците от членството на България в НАТО върху нарастването на брутния вътрешен продукт, с резултат нарастване между 0.3% и 0.4%. Освен обществените и инфраструктурните разходи, евентуалното членство на България в НАТО ще даде отражение и върху други производства от различни отрасли на българската икономика. Информационната индустрия ще се повлияе от нуждите от софтуер и промените в телекомуникациите. Туризмът ще се развие благодарение на повишената сигурност и подобряването на пътната и комуникационна инфраструктура и ще има по-добри перспективи за привличане на все повече западни туристи и за разнообразяване на предлаганите услуги. Нови възможности ще се открият и пред образователния сектор, свързани със специфичните познания, умения и изследователска работа, необходими за членството на България в най-съвременната система за отбрана в света. Екологията и земеделието също ще почувстват последиците от интеграцията на България в новата система за сигурност. Докато на този етап е трудно да се изчислят тези последици като ръст на брутния вътрешен продукт, те несъмнено ще допринесат още повече за потенциалния растеж на българската икономика в следващото десетилетие. Описаните дотук преки последици от евентуалното членство на България в НАТО не трябва да се подценяват, но именно втория тип непреки ползи са много по-важни що се отнася до дългосрочните перспективи на българската икономика. Основният проблем разглеждан тук е международния образ на страната като потенциален пазар, производител и износител на продукция. Тук се взима под внимание, че в икономическо отношение България попада в двойно негативен контекст: бивша страна от комунистическия лагер и страна от балканския регион. В съзнанието на потенциалните чуждестранни партньори, т.е. на директните инвеститори, и в двата контекста става дума за по- висок риск и по-високи разходи. “Бивша комунистическа” навежда на типични проблеми свързани с промяната: неадекватна правна система, висока степен на корупция, несигурни правила на играта. “Балканска” на свой ред говори за проблеми, свързани по-скоро с липсата на промяна: междуетнически и междудържавни напрежения, застрашаващи и нарушаващи мира в региона, с резултат висока степен на индивидуална несигурност. Двата контекста взети заедно до голяма степен обясняват защо през последните години в България има по-малко чужди инвестиции, отколкото икономическият потенциал на страната би могъл да поеме обективно. Това също така обяснява защо България толкова се стреми към членство в НАТО. Контекстът на НАТО е различен – ако не и противоположен – едновременно и на “посткомунистическия” и на “балканския”. Промяната, с която обикновено посткомунизмът се отъждествява става конкретна, дефинирана и последователно отстоявана щом бъде формулирана като “България да се промени така, че да може да се присъедини към НАТО”. Междуетническите и междудържавните напрежения са проблеми, които могат да намерят политическо решение, когато евентуалното членство в НАТО на всички противни страни стане определящо за мира на Балканите. Следователно несигурността както в личен, така и в икономически план рязко ще спадне вследствие присъединяването на България към НАТО. По-конкретно казано, членството в НАТО ще подобри институционалната рамка на българската икономика и ефикасно ще намали сделковите разходи. Това означава, че органите на държавата ще станат по-ефикасни и държавата – по-силна в прилагането на законите. Договорите ще станат по-надеждни, бизнес-климатът - по-сигурен. Средата ще стане по-предсказуема и конкурентоспособността на местния бизнес ще се повиши. Всички тези преки и непреки икономически ползи от членството в НАТО ще спомогнат за общото развитието на България и ще прибавят някъде между 0.5 и 1% към годишния икономически растеж. В резултат на това заетостта ще се увеличи, което от своя страна влече по-високи приходи в държавния бюджет. Това означава не само повече и по-високи работни заплати, но и по-високи пенсии и повишено благосъстояние изобщо. От друга страна България разбира, че след терористичните нападения са необходими засилени мерки за граничен контрол. Въпреки това България вече е приела негативите на колективното членство. Скорошен пример е налагането на визи за руски граждани, след като България стана член на Шенгенското пространство. В отговор на това Русия въведе визи за българите. Тези неща разбира се, спъват бизнеса, както и други видове връзки. Въпреки това от българска гледна точка ситуацията има и положителна страна. Засилен и международно утвърден граничен контрол спомага България да бъде бариера пред пътищата за контрабанда на наркотици и други незаконни стоки, минаващи през територията й. И в това отношение засилената гранична сигурност ще спомогне България да стане по-добро място за местния и международен бизнес. 3. По-силна българска икономика: по-добра сигурност На първо място очевидно е, че чувството за собствена несигурност много често води до повишаване на чувството за обществена несигурност: това от своя страна често предизвиква асоциално и в отделни случаи екстремистко поведение. Обратно, една добра икономика ще понижи чувството за обществена несигурност, ще намали социалното напрежение и ще направи обществото едно по-сигурно място. Естествено, това ще означава повече средства за социални програми и институции под държавен контрол. Независимо от това, непосредственият благоприятен ефект ще се случва пряко на нивото на индивида, а като следствие от посредничеството на институциите. Другата важна “странична печалба” е резултат от връзката икономика-етнополитика. В предимно затворени общества каквито са обществата на Балканите, дискриминацията към малцинствата приема и формата на икономическа дискриминация. По правило малцинствата са по-бедни от мнозинствата. И в кризисни ситуации обикновено те са най-тежко засегнатите. Техният отговор също по правило донажда политически искания към икономическите. На Балканите, където на практика всички малцинства ( с изключение на Ромите) са национални малцинства, тоест обърнати за помощ към “майката родина”, която обикновено е съседна на страната, в която живеят, това е изключително опасна ситуация. Етническият елемент много лесно превръща икономическия проблем в политически, а политическия проблем в международен въпрос. Неведнъж сме били свидетели на това какво етническите проблеми са донесли на България и на Балканите. Подобряването на икономическия климат няма да разреши нито вътрешните, нито регионалните етнически проблеми. Но по- добрият икономически климат силно ще намали вероятността от възникването на такива проблеми. В. Случаят с присъединилите се страни Без опита на Полша, Чехия и Унгария, дебатът в останалите бивши комунистически страни по темите, първо, дали да се присъединят към НАТО и второ, дали това членство ще им донесе икономически облаги; безспорно би бил само теоретичен. Опитът на тези страни обаче ни предоставя сериозна база за проучване Като пример даваме следната графика на движението на чуждите директни инвестиции за периода 1993-2000. в трите страни, станали членки на НАТО през 1997 
Фигура 2. Преки чужди инвестиции в Полша, Чехия и Унгария, 1993-2000, млн. USD
Естествено, самият Съюз трябва да формулира своята реактивна и проактивна стратегия при новите обстоятелства. Това, което следва може да бъде интересно единствено като гледна точка на външния наблюдател. След края на Студената война, спечелена от страните – членки на НАТО, организацията успя да промени както себе си, така и образа си. От защитник на територии тя се превърна в доставчик на сигурност. Това е друг тип услуга. Териториалната защита е услуга оказвана на народа само на дадена територия. Тя се прави с допускането, че ако обстоятелствата го наложат, територията ще бъде защитена за сметка на живота и благоденствието на съседните народи. Друга е природата на доставките на сигурност: те се правят за цялото човечество. Вярно е че те се правят за сметка само на страните членки. Но в съвременните политически и военни доктрини е залегнала максимата, че сигурността на частта е недостижима без сигурност на цялото. Датата 11 септември 2001 доказа по ужасяващ начин истинността на това съждение. От друга страна, такива терористични атаки поставят на изпитание здравината на трансатлантическата връзка. Наред с презокеанските връзки, поддържани от бизнеса и културата и НАТО има своята специфична трансатлантическа роля. Тази организация е едновременно реалността и символа на Евроамериканизма. Тази “символична реалност” трябва да се окаже по-трудна за разрушаване от други символи на нашата цивилизация. Старият тероризъм само я правеше по-здрава; можем да очакваме, че новият тероризъм ще изкове още по-здрава връзка. Всичко, което могат да кажат стоящите извън Североатлантичаския Съюз е, че той трябва да продължи да се развива като доставчик на световна сигурност. Няма съмнение, че НАТО ще очертае пътищата за развитието си в същия дух на разум, загриженост и миролюбие, както и досега. Д. Заключение Новата световна ситуация дава основание за следните препоръки:
КОНКРЕТНИ СЪОБРАЖЕНИЯ Този доклад разглежда икономическите измерения на бъдещото членство на България и други страни от Югоизточна Европа в НАТО. Той трябва да очертае и насоките на един бъдещ план за действие във връзка с разширяването на НАТО: как то да бъде подкрепено от бизнеса и как да бъде използвано за обща полза и на бизнес-средите, и на обществото като цяло. Очертани са три основни аспекта на икономическото измерение на разширяването на НАТО в Югоизточна Европа: Връзката между средата на сигурност и стопанската среда Икономическата роля на модернизацията на военно-отбранителния сектор Отражението върху военната индустрия и върху отраслите на гражданската индустрия
Едва ли може да се очаква, че този пръв по рода си този доклад ще бъде изчерпателен; неговата задача е да рамкира професионално дискусията и едновременно с това да я направи по-ясна за широката публика. Целта е да се разгледат не само техническите и финансовите въпроси, но също и организационните, правните, технологичните и дори образователните аспекти на приесъединяването ни към НАТО. Организационно-правното измерение е ключово, защото може да даде прозрачност, която - ако бъде информационно и технологически осигурена и се осъществи от образовани и мотивирани хора - може да даде наистина добри резултати. За да се усвоят икономическите ползи от разширяването на НАТО в Югоизточна Европа, много важно е да се преструктурират областите отбрана и икономика. Ето защо, ако дадена страна може да се присъедини към НАТО едва след като направи съответните реформи, то истинските ползи от членството си тя може да извлече едва след като проведе още по-дълбоки реформи. Трябва да се разбере добре, че инвестициите в сигурността не остават само във военната сфера: те гарантират сигурносттта на инвестициите изобщо и свободата на търговията, което от своя страна е предпоставка за икономически растеж и благоденствие. Понастоящем модернизацията на отбраната пряко зависи от състоянието на следните сфери: Изследвания върху: реформата на отбраната, административната реформа, модернизацията и използването на консултанти; Планове за реформа и контрол върху тяхното изпълнение; План за действие за членство, планове за оперативна съвместимост, планове за сътрудничество; Подготовка на планове за модернизация; Въвеждане на Система за планиране, програмиране и бюджетиране, както и на Система за снабдяване; Йерархия на доктрини, системи за обучение, оценка и сертифициране; Управление на кризи, както и операционни способности и тяхното осъществяване; Проекти за основна модернизация, приложение и преоборудване; Обучение и тренинг (О&Т), изследване и развитие (И&Р). Истинската реформа в отраслите на сигурността и отбраната не може да бъде постигната единствено с усилията на правителството. Бизнес-секторът играе изключително важна роля, особено в сфери като приложение, модернизация, оборудване, външни поръчки, двойна употреба на инфраструктурни съоръжения и операции, съгласуване на изследователски проекти и на проекти за развитие, образование и обучение, оптимално приложение на човешкия ресурс, развитие на стратегически партньорства между компаниите (местни и чуждестранни) осъществяване на външни програми (обикновено тези програми не се отнасят само за военната индустрия, но и за отрасли извън нея). Освен проекта "Европа на отбраната", сега е отворен и проектът "Европа на въоръженията", в който ние можем и трябва да участваме. Регионалното военно сътрудничество върви успешно, но то трябва да бъде подпомогнато от регионално икономическо сътрудничество в областта на отбранителната промишленост в рамките на общото икономическо сътрудничество. І Част. Връзка между сигурността и стопанската среда Разширяването на НАТО не е само военен въпрос. НАТО и Европейският съюз могат да се разглеждат и като страни на процеса за обединяване с оглед подобряване на сигурността и икономическия климат на общността от страните, обхванати от Плана Маршал. Следователно налице е тясна връзка между икономика и развитие, между сътрудничество в областта на отбраната и икономическото сътрудничество. Икономическото сътрудничество е изрично споменато във Вашингтонския договор. Интеграцията в НАТО има други, различни измерения, извън чисто военните или дори политическите. Достатъчно е да се погледнат само имената на комисиите, работните групи и агенциите на НАТО. Те са: Икономически комитет, Комитет за координиране на европейско въздушно пространство, Научен комитет, Комитет по предизвикателствата към съвременното общество, Комитет по информацията и културните връзки, Главен комитет за кризисно планиране. Важно е да споменем също така програмата на НАТО за инвестиции в ключови за сигурността инфраструктурни проекти, специалните програми за подпомагане на по-слабо развитите страни-членки, за да постигнат те необходимата степен на готовност и т.н. Рамката на БДП (Базисния договор за поръчка) създава по-добра среда за сключване на договори. НАТО е най-силната трансатлантическа връзка – мост за обмен на ноу-хау и за разработване на общи проекти. След ужасяващия терористичен акт от 11 ноември, въпросът за разширяването на НАТО и ориентацията на страните в света ще става все по-ключов за тяхното икономическо развитие. Проблемът със сигурността е така изключително важен, че без да бъде намерено адекватното му решение, решението на всички останали проблеми ще е под въпрос. Страните, които имат общи споразумения в областта на сигурността най-вероятно ще бъдат и страните с най-висока степен на икономическо сътрудничество във всички области на търговията и обмена. Тази глава ще се спре на някои от императивите, произтичащи от стратегиите на НАТО за разширяване и последиците от тях и за страните-членки на НАТО, и за новоприетите страни в Съюза. Тя ще разгледа също така следствията, които разширяването на НАТО може да има върху националната сигурност на България, как то ще се отрази на икономическия климат и ще предопредели успеха на плана за реформи във всички сфери на демократичното управление. Добродетелта и интересът са неразделни1 Балканите, в които България заема централно географско положение, по традиция са били възприемани като огнище на конфликти и нестабилност. Ето защо съвременният дневен ред на НАТО в областта на сигурността е насочен по-скоро към овладяване на текущи и неотложни политически кризи, отколкото към осигуряването на дългосрочни инвестиции. В този смисъл България може да се окаже потенциален партньор във възможни бъдещи коалиции срещу заплахи за регионалната сигурност (определено изискващи повече, отколкото участието на България в кризата в Косово през 1999). България би могла да се превърне и в успешна преграда на пътя на международната контрабанда с оръжие и наркотици, минаващ през Югоизточна Европа. Сигурността – това е ключова дума в днешния дневен ред на България. На първо място във всички български стратегически документи се изтъква връзката между такива фактори като сигурност, благоденствие и демокрация (Национална стратегия по сигурността, 1998; Военна доктрина, 1999 и др.) По-подробният анализ показва взаимната връзка между тези три фактора и доказва, че е невъзможно да се постигнат целите на националната сигурност без интеграция с НАТО и Европейския съюз. Ако искаме да представим тезата си по-просто и по-ясно: това означава, от една страна, инвестиции в сигурност (отбранителна техника) и от друга инвестиционна сигурност (икономически и политически отношения)2. Българската политика в областта на сигурността може да бъде разглеждана от две различни гледни точки: едната обглежда отражението върху националната сигурност на икономическата политика, а другата - икономическите измерения на националната сигурност. Дебатът: политика на национална сигурност срещу национална икономическа политика никога не е поставял под въпрос ползите от разширяването на НАТО. В търсене на новото си място след края на Студената война България едновременно осъществи нужни промени и заяви своите нови приоритети. "Въпросът за разширяването на НАТО е въпрос за ролята на Америка в Европа – за това дали Америка ще остане европейска сила и дали разширената демократична Европа ще остане органично свързана с Америка”3. Цялата идея за разширяването на НАТО е пряко следствие на възприетия от президента Клинтън прочит на Стратегията за национална сигурност чрез участие и разширяване, която постановява, че утвърждаването на демокрацията е ключов елемент за утвърждаване на сигурността в света след Студената война. Нашата Национална стратегия за сигурност … се основава върху разширяване на общността на пазарните демократични държави, но в същото време се противопоставя и ограничава заплахите, насочени към нашата страна, нашите съюзници и нашите интереси4. В историята на САЩ идеалът за установяването на мир и (в крайна сметка) на сигурност чрез демокрация постоянно присъства - прекрасно доказателство за него е безспорният успех на Плана Маршал за възстановяване на Западна Европа след края на Втората световна война, който не само положи основите на демокрацията и пазарната икономика, но донесе и сигурността, предопределила благоденствието на западноевропейските страни. Същото схващане, приложено в Япония, даде резултати, потвърждаващи успеха на такава политика. Краят на Студената война през 1989 г. беше дългоочаквано и желано събитие, но, десет години след този исторически момент, някои анализи на непосредствено последвалите го събития подсказват, че Западът все още не е подготвен да се справи с различните предизвикателства в новите демокрации на Югоизточна Европа. Заплахата на комунизма вече не съществува, но исторически обусловените емоции и предразсъдъци, слабата гражданска култура и традиции (в смисъл - гражданско общество), както и съсипаните икономики са заплаха за надеждите за бързо възстановяване на бившите комунистически страни и за тяхното включване в общността на благоденстващите и демократични държави. Последните събития в Македония и последвалата намеса на международната общност са пример, подкрепящ това твърдение. Съединените щати и техните съюзници от НАТО направиха различни изявления във връзка с предизвикателствата към сигурността, възникнали в Югоизточна Европа от 1990 г. до днес. Този период бе белязан със сериозни проблеми в Балканския регион и това застраши стабилността и сигурността както в цяла Европа, така и в Близкия Изток. Традиционните руски интереси на Балканите бяха поставени под въпрос и Москва не скри опасенията. Американските интереси в сферата на сигурността в този регион произтичат от новата роля, която Америка има - на основен гарант за международния ред, както и от целите, произтичащи от тази роля – да съдейства за разширяването и утвърждаването на демокрацията и пазарната икономика. Страните от Югоизточна Европа имат същия интерес като САЩ - както за опазването на съществуващите институции за сигурност (НАТО), така и за присъствието на американски флот и ВВС, гарантиращи тази система на сигурност. Америка подкрепя идеята за по-силно и ефикасно европейско присъствие в региона, особено след Декларацията на страните от Южна Европа, потвърдила твърдата им про-Европейска позиция и изразена по време на срещата в Хелзинки през 2000 г. Съединените щати не са променили насоката на своята политика, но в същото време изпращат ясен сигнал за това, че Америка ще продължава да бъде обвързана с Европейската политика. Дебатът относно операции извън периметъра на страните-членки най-вероятно ще доведе до нови договорености както от страна на САЩ, така и на съюзниците им от НАТО поради новите заплахи, идващи от Северна Африка и Близкия Изток. НАТО традиционно е играл важна роля като свързващо звено между трансатланическите и европейските интереси и като символ на членството на страните от Южна Европа в “клуба” на Западноевропейските държави. Последователната “европеизация” на страните от Южното крило на НАТО създаде алтернативен институционален фокус, какъвто е ЕС. Тенденцията за задълбочаване на връзките между средиземноморските страни вътре в Европа не предполага непременно, че те ще балансират влиянието на САЩ в региона. Някой може да каже че това е маловажно, но самият факт, че повечето от страните от Югоизточна Европа участват в "Партньорство за мир" и са част от МАР процедури показват, че независимо от всички усилия за интеграция към Европа, те възприемат разширяването на НАТО ако не като предпоставка, то поне като основно усилие в посока към присъединяване към Европа. Причината за добронамереността на Европа към американската намеса в регионални конфликти произтича от характера на проблемите, свързани със сигурността - имиграция, икономическо и политическо развитие и отражение върху отношенията север-юг. Друго обяснение е, че, заета с разрешаването на собствените си вътрешни проблеми (въвеждане на Еврото, Общата политика в областта на сигурността и външните работи и т.н.), Европа иска да изправи САЩ лице в лице с проблемите, които - както изглежда - нямат лесно решение (последните събития в Македония са добър аргумент в подкрепа на такова становище). Днес един от най-трудните въпроси, един от относително трайните страхове на Запада, свързан с разширяването на икономическите и отбранителни институции, е реакцията на Русия. НАТО взе решение за бавно разширяване с вярата и надеждата, че може да използва междинния период, за да убеди Москва, че разширяването не е насочено срещу нея. Роналд Асмус отбеляза през 1996 г.: “Русия трябва да реши сама за себе си дали иска да спомогне за изграждането на тази нова система на европейска сигурност или иска да й се противопостави”5. Очевидно руският фактор е от значение, защото процесът на вземане на решение за разширяването на НАТО се проточи и “Западната политика заприлича на нещо като китайското мъчение с капка вода, когато на всеки два месеца обявявахме решение за разширяване”.6 Независимо от неотдавнашните опити на Русия да приспособи поведението си към международните стандарти, нейната несговорчивост е видна и затова много важна. В доклада си “Алтернативите пред Америка на следващата среща на НАТО”, прочетен в Талин през май 2001 г., председателят на Американския комитет за НАТО Брус Джаксън очерта като основен проблем, който трябва да бъде разрешен “… връзка с Русия – отговор на президента Путин”. За страните от Югоизточна Европа и за България това е още едно предизвикателство - не само поради традиционната роля на Русия на Балканите, но най-вече поради икономическите инвестиции на големи руски компании, направени в последно време в стратегически отрасли на българската икономика. Това само потвърждава, че разширяването на НАТО ще се определя не само от съображения за сигурност, но също и от икономически съображения. Друг проблем е връзката между двете страни на Атлантика - тя трябва да стане “по-зряла” и да предпоставя по-широки политически и икономически взаимодействия, които от своя страна да положат основите за традиционната отбранителна помощ и традиционните отбранителни споразумения свързани със “западното” присъствие в региона. Добър пример за такова взаимодействие е присъствието на Пакта за стабилност в региона след 1999 г. Въпреки неговите постижения, обаче, бяха изказани и съмнения и критики относно действителните цели и задачи на тази организация, най-вече относно нейните възможности да влияе върху големите инфраструктурни проекти, целящи възстановяването на региона след 10 годишните конфликти тук. Хората от региона се опасяват, че първоначалните намерения и постигнатите резултати досега не дават основания Пактът за стабилност да бъде мислен като новия План Маршал. Процесът на разширяване на НАТО несъмнено ще продължи. На този етап, обаче, няма достатъчно яснота нито относно приемането на нови членове, нито относно дългия процес на интеграция в НАТО и в европейските структури на страните от “първата вълна”. Припокриващите се изисквания на различните участващи институции и организации понякога се оказват твърде значително предизвикателство пред “страните-реципиенти”. Несъмнено съществен аспект от дебата по позицията на България към предстоящото разширяване на НАТО ще бъде обемът на чуждите инвестиции, направени в България. Това става особено важно с оглед светлината на инвестициите и икономическите интереси на САЩ (информационни и технологични производства, финанси и поток на ресурси, инфраструктура и т.н.). Може да се извлече полезен урок от трите новоприети страни-членки на НАТО – Полша, Унгария и Чехия. Преимуществото на процеса на разширяване може да се види в приспособяването на икономиките на тези страни към “стратегически производства”, получили сигурност за инвестираното, тъй като в сигурността на тези страни също е било инвестирано много. За страните от Югоизточна Европа и особено за България повечето “стратегически отрасли” - поток на информация, енергия и продукти, включително мощни средства за транспорт; различни видове туризъм; информация и технологии и най-вече производство/развитие на софтуер; образование и обучение / изследване и развитие; земеделие, екология, производство и т.н. - са във висока степен свързани със сигурността. В същото време Югоизточна Европа - поради географското си разположение в близост до Близкия Изток, Средиземно море, Кавказ и Централна Азия от едната страна и Западна Европа от другата страна - е подложена на сериозно напрежение, следователно е несигурно място. От това следва, че специфичните споразумения в областта на сигурността трябва да бъдат по-широкообхватни, отколкото в останалите региони, като в същото време те трябва да бъдат финансирани в рамките на НАТО и ЕС, защото са от полза за всички. За да може това да се осъществи, е задължително членството в НАТО. Разбира се, изграждането на общо пространство на сигурност ще създаде по-големи пазари и възможности за общи проекти. В същото време конкуренцията ще се засили. Така че, ролята на стратегическите партньорства, рамковите споразумения и другите методи за поощряване на конкуренцията и стабилността в областта на модернизиране на сигурността ще става все по-значима. Един от аргументите в полза на разширяването "вълна след вълна" е възможността за по-добра подготовка, базирана на опита от предишната вълна. Чрез интегрирането в НАТО се интегрират не само военните и политиците, но и цялата индустрия. Вашингтонската програма МАР е прекрасна илюстрация на това. По-специфичните въпроси, свързани с модернизацията на силите и отбранителната индустрия са разгледани в следващите две глави. Важно е да се отбележи, че в днешно време осъвременяването на войската е тясно обвързано с модернизирането на гражданския сектор, като гражданския сектор дори играе водещата роля. Това е твърде различно в сравнение с миналото и се дължи на факта, че военната индустрия и отбраната трябва да следват гражданския сектор и да се конкурират за отпускането на средства. В много случаи сигурността е също толкова важна за гражданския сектор, колкото и за отбранителния сектор и за отбранителните институции - и това е една нова сфера на връзки и обмен. Като имаме предвид произтичащите от реформата съкращения, друго икономическо предизвикателство е как да използваме по най-ефикасен начин хората, освободени от сферата на отбраната в държавния и промишлен сектор. Стремежът към професионализъм в сферата на отбраната може да има ред икономически последици, както и да въздейства върху сферата на образованието и обучението. Каталог: uploads -> files files -> Книга на етажната собственост (Загл изм. Дв, бр. 57 от 2011 г.) files -> П р е д у п р е ж д е н и е от Управителя/Управителния съвет files -> 10 години движение за социален хуманизъм files -> Категория : open, индивидуален смесен Хендикап : за жени 8 точки на игра Дати : от 06 октомври до 12 октомври 2008 files -> Xxxv редовна годишна среща „Регионални организации и местни органи 2016” files -> Списък на застрашените от изчезване местни сортове, важни за селскотостопанство files -> Наредба №4 от 11 март 2011 Г. За реда и условията за провеждане на конкурси за полски инспектори files -> Наредба №31 от 11 септември 2008 Г. За сертифициране на хмел и продукти от хмел и за регистриране на договорите за доставка на хмел files -> Рег.№ Име на фирмата Адрес на управление и телефон files -> Т е Х н и ч е с к о з а д а н и е технически изисквания и технически спецификации Изтегляне 0.7 Mb. Сподели с приятели:
|