В. „24 часа, 11 януари 2006 г



Дата15.01.2018
Размер52.56 Kb.
#47428
В. „24 часа”, 11 януари 2006 г.
Имам идея за бъдещето на киноцентъра - "От нищо нещо" е мой любим филм, в него играх първата си комедийна роля, казва министърът на културата
Водещ Пенчо Ковачев: Тодор Колев ми каза, че имате невероятен комедиен потенциал, но режисьорите не са се възползвали от него. Така ли е?
Стефан Данаилов: Истина е. Първата си комедийна роля в киното получих в "От нищо нещо".
Водещ: Ако не броим "Топло" обаче!
Ст. Данаилов: "Топло" - да, обаче истинската главна роля в комедия ми повери Никола Рударов. Докато в телевизията правех такива опити още от 1972-1973 г., скечовете с Кънчо и т.н. Режисьорите наистина търсеха само положителния герой в мен.
Водещ: И красивия любовник.
Ст. Данаилов: Доста любовни герои изиграх, какво да правя. А много ми се искаше да снимам в комедии. Тогава една група ходехме да спортуваме в "Дианабад" и един ден Рудара ми сподели, че иска да ме покани в новия си филм. Даде ми литературния сценарий, прочетох го и много ми хареса интригата в него. Бях сигурен, че ще ми предложи ролята на журналиста. И затова щастливо се изненадах, когато той ми предложи ролята на Панчо. Много се зарадвах и сред многото ми филми "От нищо нещо" ми е от най-любимите. Той се правеше с огромно удоволствие и забава.
Водещ: Как работехте с режисьора?
Ст. Данаилов: Впечатли ме яснотата на задачите, които той искаше от нас. И понеже като човек е сериозно смешен, създаваше готин климат. Правехме много пробни снимки и аз още тогава си го намислих героя Панчо. Селки бонвиван, парвеню, играч, човек с интерес към жените, но неговото си е негово. Нещо доста присъщо на българина.
Водещ: Стриктно ли карахте по сценария или Рударов ви позволяваше и импровизации?
Ст. Данаилов: О, страшно много неща се раждаха по време на снимките. Импровизацията е едно от добрите неща, които Рудара използва. Когато вадех Венетка от ямата, трябваше да опипам найлоновата й нощничка. Обаче при един от дублите решихме да я опипам по задника, защото така би постъпил истински ревнивия съпруг...
Водещ: Лесно ли изградихте тандема с Анета Сотирова?
Ст. Данаилов: Да, много приятно беше. Тя имаше и градско и нещо селско. Красива жена отвсякъде, а в същото време мачкана и подтискана от тоя тиранин Панчо. Филмът имаше голям успех, знам че и сега българската диаспора в чужбина много му се кефи.
Водещ: Кой е най-хубавия ви спомен от снимачния период?
Ст. Данаилов: Много са, аз съм веселяк човек... В Трудовец се произвеждаше много джанкова ракия, а всички къщи бяха непрекъснато гостоприемно отворени. Рудара тичаше всяка сутрин и реших да му правя компания. Обаче след 1-2 опита му казах, че така се уморявам за снимките...
Водещ: След като министър на културата стана най-популярния български актьор, можем ли да кажем, че сега от всички изкуства отново за нас най-важно е киното?
Ст. Данаилов: Като министър нямам право да кажа такова нещо. За мен колкото е важно киното, толкова е важен и театърът и всички останали изкуства. И най-труден ми балансът между тях. Важни са и паметниците на културата, музеите, галериите. Всеки областен център има художествена галерия, виждаш едни добре направени здания, но тотално занемарени. В тях има картини от големите ни художници, но няма нищо от младите, които израснаха през последните 15-20 години.
Водещ: Как може да се възроди българското кино?
Ст. Данаилов: Спомням си недоврието, с което беше посрещнат законът за киноиндустрията. Ние имахме затворен цикъл - произвежахме филми и ги разпространявахме. Нарушихме и двата елемента на този цикъл. Производствената база е налице, но техниката и технологията се развиха страшно бързо, а ние останахме без пари. Съсипването на киномржата е не по-малка злина. Дори малкото произвеждани филми няма къде да бъдат показани. Преди закона средствата, отпускани за филми, бяха между 1,7 до 2,2 млн. лв. Законът застави държавата да прави по-голяма инвестиция за кино. Миналата година бяха 6 млн., за тази са 8 млн. лева. Това дава възможност да реализираме по 5 игрални филма, а и да се копродуцираме. Има успешни опити в това отношение с европейски фондове. Очаквах по-добри резултати след подписване на договора с Русия.
Водещ: На този фон каква ще е съдбата на Киноцентъра?
Ст. Данаилов: Решението още не е излязло, но за съжаление не мога да кажа, че ще бъде добро. Проблемът беше обсъждан няколкократно в парламентарната комисия по култура и всички решиха, че трябва да има приватизация. Първата стратегия за нея беше още в края на управлението на кабинета "Костов". Още когато се вихреха споровете как да стане приватизацията, за мен не беше това начинът. Сега наистина се разбра, че тази приватизация не е добра.
Нашият кабинет дойде на власт след като договорът вече беше направен. Каквито и да са упреците на хора от гилдията към мен факт е, успяхме след три месеца разговори да постигнем предоговаряне.
Водещ: Какво най-важно успяхте да постигнете на това предоговаряне?
Ст. Данаилов: Основателни гаранции, че 20 години нито земята ще бъде пипана, нито предназначението на институцията ще се променя. Това ще си бъде Киноцентър.
Водещ: Г-н Дейвид Варод лесно ли се съгласи на това?
Ст. Данаилов: Не, никак не беше лесно. Съгласи се, чак когато разбра, че ще спрем приватизацията, ако той не отговори на тия изисквания. Искам да припомня, че пликовете с офертите се отвориха на 25 юни 2005 г., договора го подписаха сутринта на 16 август, а след обяд влезе новият кабинет. И практически от този момент започна търсенето на варианти какво можем да направим. Защото от един държавен монополист, който можеше да бъде направляван от Министерството на културата като негов принципал, сега сменяме собствеността с нов монополист.
Водещ: Какви са вашите идеи за промяна на сегашната ситуация?
Ст. Данаилов: Не крия, че имам идеи, но първо искам да видя какво ще се случи и след това да обмислим заедно с киногилдията какво точно да направим.
Водещ: Кога ще се реши окончателно съдбата на сегашния договор с "Ню Имидж"?
Ст. Данаилов: Не мога да кажа, той в момента е в надзора на Агенцията по приватизация. Но каквото и да се случи, ако сделката се състои, акциите няма да бъдат прехвърлени докато с официално съдебно решение не отделим останалата земя. Тя е апортирана, но няма решение, а и има много реституционни процеси.
Водещ: Откакто сте министър някой режисьор покани ли ви да играете в свой филм?
Ст. Данаилов: Не и хубаво, че не ме канят, защото ще трябва да откажа. Но продължавам да работя и не смятам да се отказвам от това. Трудно е, защото не влизам в подредена къща, проблемите са хиляди. Колкото и голямо желание да имам не мога да отделя дори и 5 дни за снимки. Все пак имах късмет да снимам 17 седмици в Италия и в момента филмът върви по "Рай уно".
Водещ: За кой филм говорите?
Ст. Данаилов: Продължението на "Дело на съвестта", в която ролята ми на помощника на адвоката Таска е много по-разширена. Както обичам да казвам - начесах си крастата и мога да бъда спокоен за известно време. А и много добре съзнавам, че годините си вървят и ролите за моята възраст стават все по-малко. Но няма да изляза от тренинга на актьора, защото връщането във форма след това е трудно.
Водещ: А откакто сте министър някой опита ли се да ви корумпира?
Ст. Данаилов: Не виждам къде да бъда корумпиран в културната сфера. Никой не дава пари, за да намери място в театър, например, защото не зависи от министъра.
Водещ: Е, към МК има и капитално строителство, и обществени поръчки...
Ст. Данаилов: Там и в търговските дружества наистина има такава възможност... но като си представя в какво състояние е базата ни!? И си представям ако някой ден ни дадат 20 млн. капитални - колко неща могат да се възстановят от тази база! А и не съм убеден, че средствата, които държавата ни предоставя, се харчат целенасочено. Много се надявам и на новия закон за меценатството, на артлотото. не можем да не се обърнем и към сериозния частен бизнес.
Водещ: Как ще коментирате идеята на "24 часа" читателите да посочат 24-те чудеса на България?
Ст. Данаилов: За мен безспорни са бистришките баби... по-лесно ми е да посочвам чудесата като гражданин, а не като министър, защото мога да бъда обвинен в субективност. А идеята ви е наистина много добра. Ако можем да се впишем в световните чудеса, ще бъде много добре.


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница