В името на Аллах, Всемилостивият, Милосърдният!

НА МУХАММЕД (С.А.С)

بسم الله الرحمن الرحيم

Хвала на Аллах, Който с явни чудеса подкрепи Своите Пратеници, за да се отличи истината от лъжата и напътствието от заблудата. Слава на Аллах, Който казва:

Нека саляту селям да бъде върху Мухаммед (саллеллаху алейхи ве селлем), най-превъзходният от Пратениците и Пейгамберите. Той бе изпратен с явни айети и истински чудеса, които са доказателство за неговата истинност.

Уважаеми братя!

Житието на Пейгамберина (с.а.с.) е един извор, който утолява жаждата на мюсюлманите по всяко едно време и място, като черпят поука и пример от неговия живот.

Исра и Миарадж са едно голямо събитие и чудо от чудесата на Пейгамберина (с.а.в). Това е пътуването му за една нощ от Мекка до Йерусалим и от там издигането му към небесата. Това се е случило десет години след появата на Исляма - посланието на Аллах Теаля до всички хора. Тази религия е сложила начало на една нова епоха в историята на човечеството, разпространила се е с бързи темпове между арабските племена и е преминала границите на Арабския полуостров. Всичко това станало с позволението на Всевишния Аллах и в резултат на големите усилия и призиви на Пейгамберина (с.а.с.) за изкарване на хората от тъмнината на неверието към светлината на Исляма.

Въпреки това, враждата на езичниците не спирала. Навсякъде, с всички сили и средства се борели да спрат разпространението на тази религия. Наричали Пратеника (с.а.в) предсказвач, магьосник и му приписвали лудост. Те го гонели и преследвали заедно с неговите есхаби.

През цялото това време Аллах Теаля не изоставил Неговия Пратеник (с.а.с.). Подкрепял го с явни чудеса и му разкривал тайните. Успокоявал го с историята на предишните Пратеници и Пейгамбери.

Пейгамберина (с.а.с.) казва:

“В нощта Миарадж бе ми предоставена възможността да видя Пейгамберите с техните народи. Те преминаваха... Имаше Пейгамбери с по трима последователи, други с по няколко души, трети с по един човек. Имаше и Пейгамбери без последователи. После, Муса (алейхи селям) премина с група от Бени Исрайил. Аз им се възхитих и попитах: “Кои са тези?” Бе ми отговорено:”Това е твоят брат Муса, с Бени Исрайил.” Аз казах: “А къде е моята общност?” Бе ми отговорено: “Погледни надясно от теб!” И когато погледнах, хоризонтът бе изпълнен с хора! След това ми бе казано: ”Погледни и наляво от теб!” И когато погледнах, хоризонтът бе изпълнен с хора! Тогава бях попитан: “Доволен ли си?!” Аз отговорих: “Доволен съм, Господарю мой, доволен съм, Господарю мой!”/Имам Ахмед./

В нощта на Миарадж Пейгамберинът (с.а.с.) бил отседнал в дома на Умму Хание, дъщеря на неговия чичо Ебу Талиб. Там кланял ятси намаз и си легнал. В същата нощ Аллах Теаля му заповядал нощното пътуване. Джебраил (алейхи селям) предоставил животното, наречено Бурак – по-голямо от магаре и по- малко от муле. Мухаммед (с.а.с.) се качил на него и бил пренесен до Свещената джамия - Екса в Йерусалим. Влезнал в нея и намерил Ибрахим, Муса, Иса и още други от предишните Пейгамбери (алейхим селям). Кланяли два рекята намаз, а Мухаммед (с.а.в) им бил имаминът.

В същата нощ бил издигнат от Свещената джамия към небесата. Минавайки през седемте небеса, му бил показан бащата на човечеството - Адeм (алейхи селям) и други Пейгамбери.

На седмото небе видял Дженнета и Джехеннема. После бил издигнат до крайния предел, където видял чудни творения.

Аллах Теаля казва:

۞ لَقَدْ رَأَىٰ مِنْ آيَاتِ رَبهِ ٱلْكُبْرَىٰ ۞

§Той видя някои от най-големите чудеса на своя Господар.§/Сура “Неджм”/53/:18./

Когато на Пейгамберина (с.а.с.) бе представен Джехеннема, видял в него хора с големи кореми, а обитателите на Огъня, минавайки през тях ги тъпчели като луди камили и те нямали сили да се изместят от местата си. Той (с.а.с.) попитал:

“О, Джибрил! Кои са тези?” Меляикето отговорило:“Това са хората, които използват лихвата.”

Също видял хора, пред които имало храна от прясно и тлъсто месо, а пък до тях развалено, с лоша миризма. Те се хранели от разваленото, а оставяли прясното и тлъсто месо. Тогава Пейгамберинът (с.а.с.) попитал:

“О, Джибрил! Кои са тези?” Той му отговорил: “Това са хората, които оставят позволените им жени от Аллах и блудстват с чужди.”

В пламтящия огън видял и увиснали жени, закачени за гърдите. Мухаммед (с.а.в) попитал: “О, Джибрил! Кои са тези?” Меляикето отговорило: “Това са жени, които блудстват.”/Ибну Хишам в “Сира”./

След тази необикновена случка, в същата тази нощ, Пейгамберинът (с.а.с.) се завърнал в Мекка, в къщата на Умму Хание. Тя разказва: “Когато зазоряването настъпи, ние събудихме Пейгамберина (с.а.с.). След като се кланяхме сабах намаз заедно с него, той каза: “О, Умму Хание! Както видя, аз снощи се кланях с вас ятси намаз, след това заминах за Свещената джамия в Йерусалим. Там се кланях в нея, а сега заедно с вас, кланях сабах намаз.”

След това той се изправил да излезе, Умму Хание го хванала за наметалото и казала: “О, пратенико на Аллах! Не казвай това на хората, защото ще те отхвърлят и навредят.” А той (с.а.с.) отговорил: “Кълна се в името на Аллах, че ще им разкажа.” Той излязъл навън, доближил се до Кябето и седнал отчаян, загрижен и замислен.

Ибну Кесир казва:

”По време на това пътуване, Пейгамберинът (с.а.в) е видял чудеса и факти, които ако някой друг ги види, ще се смае! Но Пратеникът (с.а.в) останал мълчалив и замислен, опасявайки се, че ако съобщи това на своя народ, ще го отхвърлят”.

Защото той и отпреди ги е познавал. Те постоянно го разпитвали и искали от него чудеса и признаци, доказващи, че наистина е Пратеник на Аллах. И в действителност Аллах Теаля го подкрепял с такива. Но неверниците го отхвърляли и опровергавали, дори го наричали магьосник и предсказвач. Искали от него да им разцепи дори и луната. А той им казал: “Ако наистина това се осъществи, ще ми повярвате ли?” Те рекли: “Да!” Тогава дигнал ръце и направил дуа към Всевишния Аллах. Поискал от Него да раздели луната и тя се разцепила на две равни части. Неверниците видели това чудо, но го отхвърляли и казвали: “Това не е нищо друго освен магия. Мухаммед ни омагьоса, Мухаммед ни омагьоса.”

Аллах Теаля казва:

§Наближи Часът и се разцепи луната. Но и да видят чудо, те се отдръпват и казват: “Временна магия.” И го вземат за лъжа, и следват своите страсти. Но за всяко дело има край. Дойдоха вече при тях вести, които да ги възпират, зряла мъдрост [Коранът], ала безполезни са за тях предупредителите.§/Сура “Камер”/54/:1-5./

Пейгамберинът (с.а.с.) е обещал, че ще оповести човечеството за това послание, дори и да срещне сурови трудности, защото наградата му за това велико дело е при Аллах. Той е неговият Помощник и Избавител.

Аллах Теаля казва:

За Пейгамберина (с.а.в) нищо друго не останало, освен да извести хората за случилото се. Той (с.а.в) седял мълчалив и замислен в джамията. Ебу Джехл отишъл при него и му рекъл: “О, Мухаммед! Какво ти е? Да не би да има нещо ново?!” А Пейгамберинът (с.а.в) му отговорил: “Да!” Ебу Джехл попитал: “Е...! Какво е то?” Пейгамберинът (с.а.в) казал: “Тази нощ пътувах до Свещената джамия в Йерусалим.” Ебу Джехл учудващо извикал: “Към Свещената джамия – Бейтул Мекдис!” Пейгамберинът (с.а.в) казал: “Да!” Тогава Ебу Джехл започнал да се надсмива и подигравателно казал: “Ние пътуваме до Бейтул Мекдис по цял месец и не можем да стигнем. А ти! За няколко часа си отишъл!” Този вироглав неверник не знаеше, че Аллах Теаля на всичко е способен.

Той Субханеху ве Теаля е Великият, Всевишният и Разполагащият се в тази вселена, така както Той пожелае. Когато Аллах Теаля реши нещо, казва: §Бъди! И то става.§/Сура “Бакара”/2/:117./

Ебу Джехл започнал да вика и призовава хората. Всички, които чули неговия повик, се насъбрали, за да чуят вестта. Той казал: “О, Мухаммед! Хайде сега кажи на хората това, което ми каза!” Пейгамберинът (с.а.с.) започнал да разказва за всичко, което се случило в тази нощ. За пътуването му до Бейтул Мекдис и че се е кланял в Свещената джамия... Хората започнали да се раздвижват, някои от тях повярвали, а повечето отхвърляли. Дори голям брой от тези, които били повярвали, отстъпили от Исляма. Това било голямо изпитание, с което Аллах Теаля разграничил истински повярвалите от лицемерите и двуличниците.

Всевишният Аллах казва:

۞ وَإِذْ قُلْنَا لَكَ إِنَّ رَبَّكَ أَحَاطَ بِٱلنَّاسِ وَمَا جَعَلْنَا ٱلرُّؤيَا ٱلَّتِي أَرَيْنَاكَ إِلاَّ فِتْنَةً للنَّاسِ وَٱلشَّجَرَةَ ٱلْمَلْعُونَةَ فِي ٱلقُرْآنِ وَنُخَوفُهُمْ فَمَا يَزِيدُهُمْ إِلاَّ طُغْيَاناً كَبِيراً ۞

§И ти казахме:”Твоя Господар обхваща хората.” И сторихме видението, което ти показахме, и прокълнатото дърво в Корана, само за изпитание на хората.И ги заплашваме, и това не им надбавя нищо друго, освен голямо престъпление. §/Сура “Исра”/17/:60./

След като неверниците чули от Пейгамберина (с.а.с.) новината, група от тях отишли при Ебу Бекр (радиаллаху анху) и му рекли: “Ти чу ли твоят приятел какво казва?!” Той попитал: “Какво?” Те отговорили: “Казва, че снощи е пътувал до Бейтул Мекдис и се е кланял в него!”. Ебу Бекр рекъл: “Той ли ви каза това?”. Те отговорили: “Да!” А той казал: “Значи това е истина!”

След това, когато езичниците били около Пейгамберина (с.а.с.), Ебу Бекр (радиаллаху анху) отишъл при него и му рекъл: “О, Пратенико на Аллах! Аз съм виждал Свещената джамия и искам да ми я опишеш.” В този момент Аллах Теаля му я показал пред очите. Той (с.а.с.) казва:

“Пред мен се издигна Свещената джамия и аз започнах да я виждам.”

В този момент Пейгамберинът (с.а.с.) започнал да описва на Ебу Бекр, а той потвърждавал с думите: “Наистина, това е така, аз свидетелствувам, че си Пратеник на Аллах.” Той (радийеллаху анху) повтарял това, докато Пейгамберинът (с.а.с.) приключил с описанието. Той (с.а.с.) се обърнал към Ебу Бекр с думите: “О, Ебу Бекр! Ти си “сиддик”- правдив”.

Езичниците останали учудени и смаяни рекли: “О, Мухаммед! С какво ще ни докажеш това? Ние никога не сме слушали и виждали подобни неща.” Той (с.а.с.) казал:

“Доказателството за това е, че аз преминах покрай кервана на еди кое си племе, в тази и тази долина. Една от камилите им се бе отклонила от стадото и изгубила. Аз ги ориентирах да я намерят. Това се случи, когато бях в посока за Шам. След това продължих и при местността Даджнан преминах покрай кервана на еди-кои си. Там намерих хората заспали. При тях имаше покрит съд с вода, аз го открих и изпих, каквото имаше в него, след което го покрих, както беше. Доказателството за това е, че сега този керван е в близост до прохода Бейда. Кервана го предвожда сива камила, товарена с два чувала; единият черен, а другият шарен.”- Ибну Хишам в “Сира”.

Тогава езичниците попитали: “О, Мухаммед! Кога ще пристигнат?” Той (с.а.с.) казал: ”В сряда.”

След като в този ден слънцето наближило залеза, и те още не били пристигнали, Пейгамберинът (с.а.с.) започнал да моли Аллах Теаля, чак докато се появили. Първи, които посрещнали кервана били езичниците и видели камилата с описаните качества. Те попитали за съда с вода. Хората от кервана им разказали за него, че бил покрит. И след като се събудили, те го намерили в същото положение, но без вода. Неверниците попитали и за изгубената камила. Те казали: “Кълнем се в Аллах, че това, което Мухаммед е казал, е истина. Камилата се бе отделила в една долина и чухме глас на човек, който ни ориентира, за да я намерим.”/Ибну Хишам в “Сира”./

Исра и Миарадж са от най-големите чудеса, показани на неверниците в Мекка, за да видят истината. Те трябваше да повярват в Аллах Теаля и Неговия Пратеник (с.а.в), но напътствието на хората е в ръцете на Аллах. Ако в техните сърца имаше добро, те щеше да се вслушат и повярват.