В нашият реферат разглеждаме статията на Д. Хотерсол „Памет, в която ни запознава с понятията учене и памет
Изтегляне 8.76 Kb.
|
|
Памет В нашият реферат разглеждаме статията на Д. Хотерсол „Памет“, в която ни запознава с понятията учене и памет. Ученето е процес, при който усвояваме дадена информация, а паметта е мястото, където я пазим. (?) Преработката на информацията в човешкия мозък е подобна на тази на компютъра. Ако сравним двете системи можем да кажем, че начина за преработка е еднакъв. Първо я приемат, после я манипулират или преработват и накрая дават резултат или изходни данни. Това сравнение ни помага да разберем по-лесно човешкото поведение. Авторът свързва психичните процеси кодиране, съхранение и извличане на информация. Кодирането е възприемане и превеждане на информация с цел използването на паметовата система. (?) Съхранението е хранилището в нашия мозък. Извличането цели да възстанови дадена информация от дълговременната или кратковременната памет, която да е полезна. Д.Х. свързва дълговременната памет със съзнателните процеси, защото те ни отнемат по-голямо усилие за запомнянето им. А кратковременната памет с автоматичните процеси, защото те не изискват толкова старание. В статията са посочени три основни задачи, които изучават ученето и паметта. Това са: заучаване ( relearning), възпроизвеждане (recall) и разпознаване (recognition). Първият човек провеждал системни експерименти върху човешкото учене и памет с заучаването наново е Херман Ебингхаус. Той е съзидател на научния метод “ по-висши психични процеси” - учене и запаметяване. Методът му е прост. Целта му е да остави следа в паметта на човека. Идеята е да се запомни списък с определени думи или факти. Ако тези паметови следи се забравят, ученето на списъка за втори път ще отнеме същото време, през което сте учили списъка първия път. Например, ако първия път ви е отнело десет минути, то и втроия път ще ви отнеме десет минути. Има обаче и друг вариант, при който да помните част от нещата от първия списък, тогава ученето на думи от втория списък ще стане доста по-бързо. Например, ако за първия са ви отнели десерт минути, то за втория ще ви отнемат само седем. По тази причина Ебингхаус решава да тества собствената си памет, използвайки списъци с безсмислени срички. Те са комбинация от гласна-съгласна-гласна и нямат никакъв смисъл. Заучава сричките до определена степен. След това оставя списъка настрана и се връща малко по-късно, за да напише броя опити, които са му необходими да го заучи наново до същото критерийно равнище. След края на експеримента, той създава криви на забравянето, основани на резултатите, които е получил. Кривата изобразява съхранените следи, наблюдавани при различни времеви интервали след първоначалното научаване. Изводът, който е направен от тази крива е, че най-големият фактор за забравянето на дадена информация е именно времето. В началото забравянето на количеството информация е по-голямо, но постепенно времето се забавя в по-дългите периоди. Възпроизвеждането е свързано със спомените и назоваването на заучените неща. Разпознаването ни помага да намерим заучената информация в дадена ситуация. Авторът обръща внимание на сетивната памет, която е най- краткотрайната и трудна за изучаване. Тя е разгледана в два аспекта- слуховата и зрителната памет. Улрих Найсер определя слуховата сетивна памет „ехтяща“, защото чувайки дадена информация отново, тя звучи като ехо. Определя го като буфер за съхранение на звуци. Изтегляне 8.76 Kb. Сподели с приятели:
|