Любовта и псевдолюбовта
Към любовта се стремят и умните, и глупавите, и красивите, и неособено хубавите, и младите, и старите. Хората са готови да жертват всичко в името на любовта - пари, реноме, положение. Пред любовта избледняват и алчността, и завистта. Това неразбираемо чувство може да прави чудеса.
Понякога обаче тя бива заменена от псевдолюбов.
Най-честият вариант на подмяна е така наречената всенародна любов към вожда, другаря генерален секретар, дучето, фюрера, някой шеф или лидер. Защото силните на деня, които имат безгранична власт и пари, не могат да спят спокойно нощем и все се чудят какво им липсва. Внезапно се сещат - нуждаят се от любов! И те нареждат да им водят все нови и нови жени, повечето от които правят всичко необходимо да утвърдят високото им самочувствие. После се обръщат към мъжката половина на човечеството - ей така, просто за да се усещат обичани от колкото се може повече хора! Ето как възниква „всенародната любов", с която сексът изобщо не може да се мери.
Когато-мисли за любовта, човек забравя, че първо трябва да обича той самият, а после да иска от другите хора да го обичат. Но хората ужасно се страхуват да даряват любов. Защо?! Ами защото истинската любов изисква душевна чистота. А тя е невъзможна, ако си се поддал на алчността, подлостта и завистта. Как се става чист? Много лесно - като се мисли чисто, защото тъкмо в мисълта е заложена чистотата на човека.
Във всеки от нас надделява човекът-пространство, който също силно желае да стане Божи Син като вечния му събрат - човека-време. За да се осъществи това, трябва да мине доста време. И най-важното -необходимо е да се осъзнае, че най-съществен критерий за прогреса е чистотата на помислите.
Беше ми весело да крача в Тибет. Но още по-радостно щеше да ми стане в родната Уфа, където щях да гледам жените в очите. Изведнъж си представих как цялата улица се пълни с хора и от очите им струи любов. Влюбените погледи ставаха все повече на брой. Какво пък - човекът-пространство е способен да се усъвършенства. Казах си, че хората на Шамба-ла отдавна са се научили да обичат истински.
Стигнахме до мястото, където бяхме разпъвали нашите палатки. Оттук бяхме поели към загадъчния Град на боговете. Обърнах се назад - Кулата на Шамбала вече не се виждаше.
Пак разпънахме палатките. Приготвихме си скромна вечеря. Пийнахме по малко спирт. Стомахът почти не ме болеше.
- Момчета! Утре потеглям към Мястото на гладния дявол... сам.
Сподели с приятели: |