ВСЕ ПИРАМИДИ, ПИРАМИДИ, ПИРАМИДИ

Не ядох нищо на вечеря - не можех да преглътна нито залък. Момчетата ме изолираха в голямата палатка, а те самите се скуп-чиха в по-малката. Заявиха, че се страхуват да не нарушат моя сън. А на мен ми липсваше приятелско рамо, на което да опра глава и да превъзмогна страшната болка. Лежах в палатката сам - като в гроб. Досаждаше ми звънтящата нощна тишина. С нетър­пение чаках да съмне.

- Х-ъ-р-р! - разнесе се в нощната тишина от съседната палат­ка.

- Усещам, че ще заспи преди мен - чу се недоволният глас на Рафаел Юсупов.

- Ами да... - отвърна му ядосано Равил.

- Какво сте се разприказвали? Ще събудите шефа! Имайте съ­вест! - пробуди се Селиверстов.

Настъпи тишина. Звънтяща тишина. Черният покрив на палат­ката ме притискаше, приличаше ми на пещерите, където се нами­рат... мъртвите.

- Х-ъ-р-р! - разнесе се отново от съседната палатка.

- Е-ех! - шумно въздъхна Рафаел Юсупов.

- Х-ъ-р-р! - прозвуча в отговор.

- Заспива... - въздъхна Юсупов.

- Х-ъ-р-р! Х-х-х-хър... хър... - понесе се от съседната палатка.

- Безсънната нощ е осигурена - чу се трагичният коментар на Юсупов. - Равил, ръгни го с лакът!

- Ей сега!

- У-оп! - избълбука нещо.

- Подейства - обнадежди се Юсупов. - Да заспиваме по-бързо! Отново настъпи звънтяща тишина. Болката ми не минаваше.

Едно ново „Хър!" разряза тишината.

- Не успяхме... - последва коментар.

- Х-ъ-р-р! Х-ъ-р-р! - чу се отново.

- Засилва оборотите! Пълен кошмар!

- Ужас!

- Х-ъ-р-р... х-ъ-р-р... х-ъ-р-р!

- По-добре да бяхме легнали до трактор!

- Х-ъ-р-р... х-ъ-р-р... х-ъ-р-р!

Отново се чуха приглушени звуци. Изглежда Равил подбутва-ше Селиверстов с лакът.

- У-оп! - отривисто се разнесе в тишината.

- Не е за дълго... - в гласа на Юсупов нямаше ни капчица на­дежда.

- Хър! - сякаш потвърди Селршерстов.

- Ех...

- Бутни го пак!

- Ами аз какво правя?! -У-оп!

- Пак го ръгни! По-силно!

- Що ме ръгаш, бе? Не ми давате да спя! - обади се сънено Селиверстов.

- Хъркаш!

- Аз ли?

- Обърни се!

- Накъде?

- По корем!

Две-три минути се чуваше някакво шумолене.

- Натикахте ме направо в стената на палатката - въздъхна Ра­вил.

- и мен ме смазахте - добави Юсупов.

- Какво искате? Седнал ли да спя?! - недоволно избоботи Се-ливерстов.

- Я чуй, Сергей, поседи малко и почакай ние с Равил да заспим. После хъркай, колкото ти се иска.

- А вие няма ли да хъркате?

- Не, разбира се!

Шумоленето ми подсказа, че Селиверстов наистина се е изпра­вил, седнал е и чака Равил и Рафаел да заспят.

- Ф-ю-у - раздаваше се от време на време в тишината. Усещаше се, че Сергей пуши през малкия отвор на палатката.

- У-гу-гу - появи се нов звук.

- Заспива, мръсникът - изкоментира на глас Селиверстов.

- У-гу-гу!

- Засега само единият.

- У-гу-гу... у-у-у-ур-ур-ур... ур-р-р...

- Мъжецът трябва да се тренира - многозначително изрече Се­ливерстов.

- Ур-р-р... ур-р-р... ур-р-р...

Отново се чу шумолене. Разбрах, че Селиверстов си ляга, раз-бутвайки Равил и Рафаел. За известно време Юсупов замлъкна, но после тишината отново бе нарушена:

- Ур-р-р... ур-р-р... ур-р-р...

Изведнъж сред еднообразните звуци прозвуча като изстрел:

- Х-ъ-р-р!

- Ур-р-р... ур-р-р... ур-р-р...

След това звуците зачестиха и в тибетската нощ „запя" гран­диозен руски дует. „Бедният Равил!", помислих си аз.

Честно казано, хъркането на моите приятели ми помогна да изтърпя тази ужасна нощ с досадилата ми до краен предел болка. В прекъсванията между пристъпите дори ми ставаше смешно. Аз заспивам лесно. Дори ако до мен лежи най-изпечен хъркач. Обик­новените похърквания дори ме успокояват и преди заспиване ми изглеждат като галеща слуха мелодия. Аз самият минавам сред туристите за „слабо хъркащ екземпляр".

Сутринта стомахът вече не ме болеше толкова.

- Как спа, шефе? - попита ме Селиверстов.

- Не спах...

- И ние лошо спахме.

Бях се уморил от болката. Искаше ми се да се прибера вкъщи, но беше твърде далеч.

Сгънахме палатките. Закусихме с китайска юфка. Недоспали­ят Сергей на два пъти изпусна раницата, докато товареше своя як. Рафаел Юсупов го наблюдаваше мрачно, без да има сили да про-рони нито дума.

- Какво, момчета, тръгваме ли? - казах с тих глас.