В обятията на Шамбала

180
Някъде на височина 6000 метра ние наистина видяхме Секирата на кармата. Пръв я зърна Селиверстов.
— Ето я! — простодушно заяви той.
Погледнах я и внезапно усетих, че болката намаля. Загледах се в нея, като дишах тежко на тази пределна височина. Отслабналата болка ми даде възможност да мисля, а не просто да изстисквам от себе си последните сили, сякаш всяко следващо движение ще сложи край на живота ми.
Все гледах и гледах Секирата на кармата… Съзерцавах я като омагьосан. Прекрасно разбирах, че тази 100-метрова секира,
разположена близо до цилиндрична конструкция със същия размер, е монумент, а не странно „произведение“ на вятъра. Вече не си задавах въпроса по какъв невероятен начин е бил сътворен и монтиран на толкова недостъпен връх. По-скоро мислех за предназначението му.
Поклонниците ненапразно са го назовали така, значи има отношение към кармата на човека. А защо е с формата на секира?
— Шефе — обади се Селиверстов. — Защо й е секира на кармата, тоест на линията на живота, предопределена от Бог? Да не би да разсича нещо? Или… отсича излишното? Или… ако човек се озове на това място, кармата му ще бъде посечена. Ето ние — ти, Равил и аз
— от днес нататък ставаме безкармови хора и заживяваме по друг начин. Какъв ли ще е той?
— Ще видим — приглушено отговори Равил.
— Нали хората се стремят да достигнат до безкармовия живот —
продължи да разсъждава Селиверстов. — Сигурно в нещо е по-хубав.
Дава ти право на избор! Ти, човекът, сам решаваш как да живееш, а не
Бог да решава вместо теб. Както си искам, така си живея. И върша нещата, както ми харесва! Наказанията, които си заработил през миналите животи, също остават зад борда, защото са посечени от секирата. Нима и ние ще заживеем така? Равил се подсмихна и рече:
— Нещо не ми се вярва. Сергей, не си в пещерата, която материализира мислите, та каквото си помислиш, това да стане…
Продължавах да се взирам упорито в Секирата на кармата.
Разбирах, че е създадена, за да регулира някои от многобройните фини енергии. Но и преданията на поклонниците едва ли са възникнали от нищото!

181
Спомних си многобройните ни разговори с Амир Рашитович
Шарипов. Той работи в нашия Център като заместник-генерален директор и оглавява отдела за психо коригиране на зрението, тоест учи проглеждащите след операцията хора да виждат. Извънредно интелигентен, Амир Рашитович заедно с младата си сътрудничка
Татяна Галямова откри такива неща за кармата, които можеха да накарат всеки да ахне.
Например един от пациентите, който беше загубил едното си око, след като крава го ударила с копито, разказа, че вече няколко поколения подред мъжете от неговия род получават травми от крави.
Цялата история започнала през 20-те години, когато прадядо му —
известен чекист, събирал кравите по селата и в рамките на реквизиционната акция ги изпращал в кланицата, като обричал по този начин селяните на глад. Синът на чекиста се пропил и се обесил в краварник. Вторият син загинал, стъпкан от стадо крави. Внукът на чекиста умрял, след като се отровил с кравешко лекарство. А
правнукът, който също не успял да се предпази от проклятието, беше загубил едното си око. От страх да не изгуби и другото, заминал за тундрата, където няма крави, и до днес пребивава там.
Оперирал съм двама пациенти — брат и сестра от Ростов на
Дон, които по различно време бяха получили еднакви травми на очната кухина. Те бяха предизвикали еднакво намаляване на остротата на зрението. При това подобни травми се случвали в целия им род.
В резултат на изследванията си Амир Рашитович беше стигнал до извода, че във всеки от нас се съдържа родова информация, от която не можем да избягаме и която ни влияе независимо дали желаем или не. Тя рано или късно ни напомня за себе си или като ни наказва за греховете на предците ни, или като ни поднася неочакван подарък от съдбата заради душевната чистота на вече забравени близки. При това родовата информация произлиза от толкова далечно минало, че е напълно възможно да се корени във времето на ангелите или дори в епохата, когато Създателят е направил човека.
Тогава за всеки род е била заложена информационна линия,
наречена карма. Вътре в него не само се натрупва информация от безкрайната поредица съществувания, но и се извършва постоянен анализ на постъпващите данни, който съединява миналото и бъдещето в единна линия на живота. В тази кармична линия нищо не се забравя

182
и нищо не остава без внимание. Не само действията на човека се подлагат на подробен анализ, а и неговите мисли. Същите онези мисли, които ни занимават и денем, и нощем. Никой не може да живее изолирано от предците си. Всеки от нас е белязан от своя род, а животът ни протича по неведомите за нас принципи и закони на общо родовото единно начало, тоест на кармата.
Кармата не е шаблон. Тя се променя, защото е мислеща субстанция. Но тя мисли с категориите на родовия живот, обединяващ цялата поредица от индивидуални съществувания вътре в рамките на рода. Целият ви род, включващ ангелите, призраците, лемурийците,
атлантите и арийците, влияе върху вас и вие, със своя кратичък, може би милионен по ред живот, също влияете върху целия си род, а чрез него върху/нечий друг или върху свой следващ живот. Ще дойде ден,
когато пренесли се за миг в миналото или потопили се в бъдещето.
Ще видите цялата линия на своето битие. Тогава ще схванете не само величието и добротата на Създателя, но и съвсем ясно ще осъзнаете важното значение на понятието Чиста душа.
Повярвайте, скъпи читатели, този миг няма да е страшен за вас.
Защото ще можете да общувате чрез своя род със самия Създател. А
вашите отдавна починали роднини ще застанат пред вас или спокойни и уверени, или с лица, изразяващи дълбока и непреходна вина пред целия род. Ще видите и себе си в своите различни прераждания и сами ще оцените израза на лицето си в един или друг от многобройните си животи.
Най-важното е, скъпи читатели, че ще осъзнаете главния критерий за оценка на вашите съществувания — общо родовия критерий, наречен Чиста душа.
Колко тъжно ще ви стане, ако видите, че сте пропилели едно от тях поради отвратителна алчност, без да разбирате, че в общо родовия живот нямате нужда от пари!
Колко противно ще ви стане, когато сами определите себе си като завистници — нещастни завистници, създадени да пришпорвате онзи, комуто завиждате!
Колко зле ще се почувствате, щом се съзрете като красива, но подла жена, гърчеща се в ежедневието си!
Ще се преизпълните обаче с дълбоко умиление и радост, ако се възприемете като благ, добър, мил, гальовен, одухотворен, щедър и

183
най-важното силно любящ човек. При това любящ не само майка си,
баща си, сина и дъщерята, а и… всички хора изобщо. Ще спрете вниманието си върху онзи свой живот, когато сте проявявали любов към хората, ще му се любувате дълго, ще му се наслаждавате, мъничко ще негодувате заради това, че не всички свои съществувания сте преживели по този начин. Защото точно в онзи живот, когато сте обичали всички хора, не само сте се разграничили като ярко розово петно в цялата родова линия, но сте разхвърляли много розови петънца из бъдещето, подготвяйки щастието за бъдещия живот на някого от вашия род или… за вас самия.
Вдигнах глава и поех въздух с пълни гърди. Като призрак пред мен висеше Секирата на кармата.
— Шефе, мозъкът ми замръзна! Да тръгваме, а? — отново се разнесе гласът на Селиверстов.
— Виж, Сергей — отвърнах му, като посочих с ръка, — това не е
Секирата на кармата, а Знакът на кармата. Сигурно преди е бил боядисан в розово…
— Защо пък в розово?
— Бог е велик оптимист. Той е прокарал за всеки човек розова линия на живота, наречена карма. Хората сами са си виновни… — не довърших мисълта си и поех надолу.

Изтегляне 1.98 Mb.

Сподели с приятели: