РАЗМИСЛИ ЗА СИЛИТЕ НА ПАРАЛЕЛНИЯ СВЯТ

202
Миларепа също да е използвал силите от паралелния свят, за да обработи камъка.
Почесах се по тила и продължих да анализирам. Искрено вярвах,
че паралелните светове съществуват, независимо че са невидими за нас. Според мен понятието пространство не означава само разстоянието от оградата до плевнята, а е основа на мирозданието.
Различните изкривявания на пространството създават различни вещества и енергии. Всичко, което виждаме около себе си, всъщност е изкривено пространство. Напълно ясно съзнавах, че многообразието на вариантите може да е безкрайно. Но същевременно разбирах, че
Създателят не е дал възможност на пространството да се изкривява хаотично. Той го е групирал според характера на изкривяването.
Изкривеното пространство от типа триъгълник (като обемна фигура
— тетраедър) е създало триизмерния свят, в който живеем, а изкривеното пространство от типа четириъгълник (като обемна фигура — октаедър) е създало четириизмерния свят и т.н.
Ние, триизмерните хора, виждаме само триизмерната котка,
триизмерната жена, триизмерния завистник и не се досещаме, че те —
и котката, и жената, и завистникът — могат да бъдат и четириизмерни! Пространството е странна субстанция — то е многолико. Достатъчно е само да се промени типът изкривяване от триъгълник на четириъгълник и изведнъж всичко наоколо ще стане различно. Ще се появи един нов свят и пред вас, скъпи читатели, ще изникнат нови лица, само дето ще бъдат четириизмерни. Може би сред тях ще намерите своята нова четириизмерна любов.
Струва си да ви напомня нещо от вече написаното. А именно, че триизмерното вещество изглежда е триъгълно изкривено пространство, където времето е спряно (или почти спряно!). Цялото разнообразие на веществата се определя от различието на ъглите в триъгълника. Триизмерната енергия е триъгълно изкривено пространство, в което времето тече. Всички варианти на видовете енергия също се определят от разликите в ъглите на триъгълниците.
Сигурно разбирате, че същата логика може да се приложи и спрямо четириъгълно изкривеното пространство, петоъгълно изкривеното и т.н.
Естествено, трудно ни е да си представим, че веществото от паралелния свят е невидимо и ние сякаш преминаваме през него.

203
Уверявам ви, скъпи читатели, че е точно така, понеже веществото е празно пространство. Ако образно си представим, че ядрото на атома е равно по големина на грахово зърно, то електронът ще лети на разстояние 5 километра. На подобно разстояние ние, простете,
изобщо няма да забележим граховото зърно. А и твърдостта на камъка или елмаза зависи не от плътността на неговото вещество, а от типа изкривяване на загадъчната субстанция, наречена пространство.
Струва ми се, освен това, че Създателят е предвидил и възможността да се преминава от един паралелен свят в друг. По принцип това би трябвало да става лесно. Например, ако триъгълно изкривеното пространство се превърне в четириъгълно или обратното.
Само че на света трябва да съществува сила, способна да го осъществи! Каква би трябвало да е тя?
Разбира се, не мога да зная с точност, защото не съм Бог, а само дребничък, висок едва 1,80 м триизмерен човек. Имам обаче правото да се досещам и да правя предположения. Например: силата, която е способна да променя типа изкривяване на пространството или, казано с други думи, да ни прехвърля от един свят в друг, е силата на мисълта. Струва ми се, че мисълта се намира извън пространството, и съм убеден, че тя се състои от също толкова значима субстанция,
колкото и пространството.
В такъв случай от каква субстанция се състои мисълта?
Не мога да твърдя със сигурност и нищо не мога да докажа, но според мен мисълта е съставена от енергията на времето. Защото само времето може да повлияе върху пространството. Единствено то определя дали триизмерно изкривеното пространство да е вещество
(ако времето е спряно) или енергия (ако тече). Все пак смятам, че мисълта е не просто време, свързано с пространството, а е свободно време, тоест свободната енергия на времето, която живее извън пространството по свои собствени закони в прекрасния свят на мислите — света на времето. Ненапразно най-дълбокият смисъл на изключително мъдрите източни религии се свежда до това, че Бог е преди всичко време и че главната мандала на света е Калачакра —
мандалата на времето, по аналогия с която е построен Градът на боговете със сияещия над него свещен Кайлас.
Отново се почесах по тила и с неприятно чувство установих, че в горната му част има плешивина. Представих си, че силата на

204
мисълта или… силата на свободното време е способна да прехвърля веществата и енергиите от един свят в друг. Тя въздейства пряко само върху определените от Бог пет първични елемента — огън, вода,
вятър, земя и човек. Докато за останалите природни създания този закон не важи.
Ако силата на мисълта прехвърли в някакъв паралелен свят,
което и да е природно създание — котка, дърво или завистник, то това творение ще изчезне в безкрайната далечина на другия свят. То ще се разпадне и няма да се сглоби наново в друга котка, дърво или… И
само човек с Чиста душа (а не завистник!)… или вода… или огън…
или вятър… или земя няма да се разпаднат в другия паралелен свят,
няма да се слеят с безкрайността му, а грациозно ще се съберат и ще се изправят пред паралелните хора или паралелната вода… или паралелния огън… или паралелния вятър… или паралелната земя в нов паралелен облик. Със своята поява те ще затвърдят силата на мисълта, в която (ех, колко е важно!) главен постулат е чистотата на помислите.
— Шефе! Рафаел Гаязович съвсем ме довърши! Обиди ме заради думата прерожденец! — чух гласа на Селиверстов.
— Стига сте се заяждали! Оставете ме да помисля още малко.
Сега вече можех да си представя, че Миларепа е изсичал от скалите огромни плочи и дори е направил тунел с ръцете си. Той е прехвърлял веществото, което е обкръжавало мисловния образ на плочата или на почвата вътре в предполагаемия тунел, към четвъртото измерение, където то безследно е изчезвало, и е оставял в триизмерния свят плочата или тунела.
Миларепа е знаел, че Бог го е надарил със сила на мисълта от много висока степен, с помощта на която е могъл да превърне триизмерното вещество в четириизмерно. Той е разбирал, че мисълта е енергия на свободното време. Затова с помощта на мисълта е въздействал върху една от двете главни съставки на мирозданието —
времето, а другата е пространството. Той е използвал енергията на времето… чрез своята мисъл. Как е ставало това?

Изтегляне 1.98 Mb.

Сподели с приятели: