В обятията на Шамбала

194
— Твърдят, че го е изсякъл Миларепа. А той е живял в края на първото хилядолетие от нашата ера.
— Съгласно данните на специализираната литература,
Миларепа е живял в периода от 1040 до 1123 година — намеси се в разговора Рафаел Юсупов, който се отличаваше с феноменална памет.
— Миларепа е описан като човек със свръхестествени психични способности, тоест бил е истински махасиддха.
— Какъв, какъв? — попита Селиверстов.
— Махасиддха.
— Мухасидка, казвате? Какво пък е това? — ентусиазирано заразпитва Селиверстов.
— Ами… — запелтечи Юсупов — особено състояние на тялото и душата. Трудно ми е да го обясня, но съм сигурен, че ти, Сергей, не си махасиддха.
— А да не би пък вие, Рафаел Гаязович, да сте муха…
михасидка?
— И аз не съм. Защо питаш?
— Няма нужда да ни замеряте с псевдоинтелигентски приказки,
които карат човек да се чувства глупак. Мухасидка, мухосидка…
— Човек трябва да се просвещава.
— Аз ли не се просвещавам!? Дори помня как се наричат
Великденските острови на един от най-древните езици.
— Как?
— Та-пи-то-о-те-хе-ну-а. Зная и как се превежда тази дума.
— Как?
— Пъпът на Земята. Ясно ли е? А вие, Рафаел Гаязович, сигурно не знаете как се превежда… онази… как беше…
— Ма-ха-сид-дха! Да беше го запомнил!
В този момент от манастира излезе монах и се приближи към нас. Разменихме си поздрави.
— Какво е това? — посочих аз шестоъгълния монолит.
— Камък — отговори той.
— Миларепа ли го е изсякъл?
— Разбира се — без сянка на съмнение потвърди монахът.
— А къде го е обработвал?
— Ей там, високо в планината, има твърди скали. След това
Миларепа е повдигнал камъка с очите си и го е пренесъл тук.

195
— Как така „повдигнал го е с очите си“? — учуди се Рафаел
Гаязович.
— Изтеглил е очите си от орбитите, обвил е камъка със зрителните си нерви и го е пренесъл тук! Ха! Далеч не всичко трябва да се приема буквално! И на най-неграмотния ще му стане ясно, че
Миларепа е пренесъл камъка с психичната си енергия. А може да е използвал и енергията на петте елемента — ехидно изстреля
Селиверстов.
— С какво Миларепа е обработил монолита? — попитах монаха.
— С ръцете си.
— …?
— От ръцете му се е излъчвала енергия, а докато е обработвал камъка, наоколо са хвърчали искри. Той го е повдигал с погледа си,
преобръщал го е и отново го е обработвал с ръце. Когато го завършил,
издигнал го е високо в небето и го е пренесъл по въздуха.
— Антигравитация — подхвърли Рафаел Юсупов и погледна боязливо към Селиверстов. — А с каква цел е поставен тук? —
попитах аз.
— О-о-о — прониза ме с очи монахът. — Никога няма да разберете!
— Е, ще се опитаме, ще положим старания. Ние вярваме в тибетските легенди. Монахът се взря в очите ми и отчетливо произнесе:
— Само онзи, който е в състояние да повдигне камъка с очите си, може да влезе в Царството на мъртвите.
Погледнах монолита, усещайки, че погледът ми е отчайващо слаб. После се приближих и се опитах да го изместя. Камъкът изобщо не помръдна. Обзе ме вътрешно безпокойство и смущение. Дори се засрамих, че мисленето ми има толкова традиционно приземен характер. А грамадният шестоъгълен монолит лежеше пред мен и сякаш ми намекваше, че животът е доста по-сложен, отколкото си представяхме.
Спомних си за тибетците, които се покланяха на скелетите и също вярваха, че ще попаднат в Царството на мъртвите — в странния свят на сомати. Според тях там е много весело, защото освободените от телата си същества се наслаждават на воля на душевно озарение и

196
наслади. Но там попадат само избраните. Онези, които Бог е дарил с особени способности — например способността да вдигат с поглед подобни шестоъгълни монолити.
— А защо камъкът е с шест страни? — попитах монаха.
— Ами… и това няма да разберете.
— Все пак?
— Шестте страни на този камък символизират шестте свята в
Царството на мъртвите — монахът ме изгледа внимателно, сякаш се опитваше да долови дали съм разбрал поне нещичко.
— Странно, че там съществуват точно шест свята, а не… четири.
Тату преведе моите думи. Монахът учудено вдигна вежди.
— В тибетските текстове има много сведения за Царството на мъртвите. Но ние, съвременните монаси, не можем да разберем всичко написано. Учителите са ни напуснали. Отдавна, много отдавна, не е излизал никой от Царството на мъртвите. Никой. А ние чакаме. Светът ни поглъща. Скоро от нас няма да остане и следа.
Тревожа се, че няма да дочакаме мига, когато от Царството на мъртвите ще излезе учител и ще ни посъветва как да живеем. Но ние ще го чакаме с нетърпение — тъжно заключи монахът.
Аз също се натъжих. Но паралелно с тъгата усетих, че ме обзема и вдъхновение. Мислите ми закръжиха около паралелните светове.
Скоро стигнах до извода, че влизайки един в друг като матрьошки, те се отличават от нашия свят само по геометрията на изкривеното пространство и различния ход на времето. Навярно основа на нашия триизмерен свят е триъгълникът (а като обемна фигура —
тетраедърът), основа на четириизмерния е четириъгълникът (като обемна фигура — октаедърът) и т.н. Не зная защо, но ми се струваше,
че онзи свят е шестизмерен и че е единен за всички светове преди шестото измерение. Тогава ние бихме се озовали във фракталния свят на отвъдното, където няма разстояния и мащаби. Там бихме видели също такива фрактални като нас събратя от други светове, които по време на земния си живот са били отделени от нас чрез невидимата преграда на пространството. Може би онзи свят не е само един —
следващият трябва да се намира на нивото на 10-тото измерение,
следващият на нивото на 14-тото измерение и т.н.
„Защо смятам, че не може да има двуизмерен живот, тоест живот в плоскост? Или едноизмерен живот, тоест живот в линия, или

197
дори живот изобщо без измерения — нулев, тоест живот в една точка?
— помислих си тогава. — Може би подобни форми на живот наистина съществуват?“
Разбирах, че ще го узнаем, едва когато се озовем в отвъдното и осъзнаем цялото величие на света, по-точно — на обединените светове. Сигурно хората от Царството на мъртвите живеят чрез душите си в отвъдното, като се наслаждават на божественото мироздание в цялото му многообразие. Те поне мъничко закрилят нас,
хората от третото измерение, снизходително се отнасят към хората от второто измерение, принудени да живеят в плосък свят, и мъничко се присмиват на хората от първото измерение, които живеят в една линия, както и на хората от нулевото измерение, съществуващи в една точка! Но хората от шестото измерение знаят, че нулевото не е някаква затънтена и задръстена точка. Дори от точката човек може да се измъкне чрез чистота на душата и кристална яснота на помислите.
Един ден величественото шестизмерно отвъдно ще прехвърли човека от нулевото в първото измерение и така ще му прокара път за възход по световете, ако той разбере, че главен критерий в живота е Чистата душа. А и обратният път сигурно съществува! Надолу по световете чак до пълното му изчезване — за онези, които не го проумеят. Кой знае какво е адът? Може би е пропадане в по-нисък свят — неугледен,
чужд и примитивен, а раят — възкачване към по-висок.
Стоях близо до шестоъгълния монолит, омагьосан от мислите,
които бяха нахлули сякаш от дълбините на подсъзнанието. И ми се стори, че вече съм обмислял този въпрос. Напрегнах паметта си, но всичко се беше объркало — и моята лична памет, и паметта на предците ми.
От този миг ще изминат две години и нещо, докато организирам научната експедиция в Египет. Там ще разработим хипотезата, че земята на египтяните някога е била посещавана от хора от паралелни светове. Те са оставили след себе си пирамидите и статуите с естествена големина. И когато направим логически издържан геометричен анализ на характера на изкривяване на пространството в паралелните светове, ще открием, че „нашето“ отвъдно трябва да се намира точно на нивото на шестото измерение. И за това, скъпи читатели, ще напиша подробно — обещавам ви! — в бъдещите си

198
книги. Сигурно ще ви е интересно, тъй като ще ви отведе при тайните на чудните технологии на хората от по-високоразвитите светове.
А тогава, в Тибет, продължавах да стоя близо до шестоъгълния монолит. Погледнах монаха и предложих:
— Хайде да се снимаме заедно?
— Не, не! — възрази той. — Не бива да ме снимате. Както и вътре в манастира. Обърнах внимание на външността му — беше на средна възраст, невзрачен, с големи очи, в които тъгата и носталгията плавно се редуваха и не оставяха място за радостта или възторга.
Прекарах длан по тила си и го попитах:
— А каква роля играе всеки ъгъл в шестоъгълния монолит?
Може би единият символизира нашия свят, вторият — друг и така нататък?
— Не зная. За това пише в тибетските текстове, но аз нищо не разбирам — тъжно продума той.
— А не ви ли се струва, че шестте ъгъла на този камък символизират шестте възможни апокалипсиса на Земята, при които земната ос всеки път се измества с 6666 километра!? — подхвърли
Селиверстов. — Земята вече е преживяла четири апокалипсиса,
останали са й два, за да завърши фаталния кръг, когато животът на повърхността й ще бъде напълно изтребен. Ще остане само Царството на мъртвите.
— Не всички обекти символизират нещо — намеси се в разговора Рафаел Юсупов. — Между другото, шестицата сама по себе си също е символ.
— За какво намеквате, Рафаел Гаязович!? — строго сбърчи вежди Селиверстов.
— Не се мръщи — успокои го Юсупов. — Ако се мръщиш,
значи и ти си бил…
— Какъв — шестак?
— Ами да.
— А вие, Рафаел Гаязович, да не би никога да не сте бил шестак? Нито веднъж, така ли?
— Нито веднъж. Не харесвам компромисите, значи съм антишестак.
— О-хо-хо! Понякога в живота се налага човек да се прави на шестак, за да се сдобие с нещо — например с пари — захили се

199
Селиверстов. — А какво според вас е антишестак?
— Какво? — наежи се Юсупов.
— Това е шестица, която се поддава на гордостта си.
— Да не би да искаш да кажеш, че аз съм… шестак!?
— Хайде да влизаме в манастира! — прекъснах спора им. Щом се озовахме вътре, докоснах монаха и го попитах:
— Кажете, според вас дали Миларепа — този велик йога и поет,
е пристигнал от Царството на мъртвите?

Изтегляне 1.98 Mb.

Сподели с приятели: