В село Долни Лом Светъц, през различно време от годината

1. 
   Светъц, през различно време от годината.
   

В Долни Лом оброците са били 14.

В деня на светъца са се поканвали на честване, гости от цялото село. Канели са се през предишния ден, официално с бъклица с греяна ракия, увита с бръшлян. Това се е наричало "Кликане". За празника се е откупувала и "музика", за да се повеселят гостите. На всеки светъц се е месело погача и колачи (обреден хляб).

Приготвяло се е ядене, в зависимост от сезона. На мястото, избрано за празнуване, се подреждали маси и пейки, и се украсявали. Поставяла се и храната. Когато гостите се съберат, отивало се е на оброка. Там се извършвал се ритуал в почет на светъца. Палели се свещи. Кадело се е с тамян. Разнасяла се е и се оставяла се храна и след това, се връщали и пристъпвали към угощението и веселието. Яденето в къщи, отново се е прекадявало с тамян "в ручица"(керамичен съд с въглени). На светъц не се ходи с "празни руке"(с празни ръце) и гостите идвали с погача и храна, каквато преценят. При този празник се спазвали следните правила:

• 
  В приготовлението на празника, трябва да вземат участие всички от фамилията от деца до старци.
  
• 
  На оброка се искало взаимна "прошка".
  
• 
  Смятало се, че ако се "забрави да се почете светъцът", фамилията ще се разпадне и затрие.
  

Празникът е свързан е с началото на Новата година. Празнувал се е 2 дена, на 6 - Бъдни вечер и на 7 Божич. През деня, стопанина отива в гората, отсича дебел клон от горуново дърво (най-твърдият дъб), което обгаря от единя край. Това е бил Бъдникът. Той поддържа огъня в огнището и се използва за здраве, за заклинания против вълци и баяне против главоболие. За Вечерта на Божич, се събира цялото семейство за да обсъди какво ще се прави през Новата година (бъдните дни). За вечерята се приготвят обредни хлябове с фигурки и изображения и се наричат : за “ижата”(къщата), градината, нивата, лозето, кошарата (турлата), кучетата. Всички столове се изнасят и се обръщат на опаки (за да не куца добитъка). В средата на стаята се разтила житна слама. Върху нея се простира покривка (месал). Храната е постна : чушки, сърми, орехови ядки, ошав (компот), орешник (баница с орехи), тиквеник (баница с тиква), чорба от компир (картофи) и т.н.. Погачата се разчупва от най-възрастния в семейството. По време на вечерята никой не става от сламата, за да стоят козите и овцете докато малките им бозаят.

След вечеря, храната се прибира и всички се търкалят върху сламата “за да не ги боли гърбина” през новата година. Децата се люлеят на веригата на огнището. В сламата се търсят останали житни зърна и се гълтат цели за зраве и берекет. Тегли се Конопена Нишка с която се обикаля кошарата за да не я нападнат вълци. Върху хляба на бъчвата се поставя глинена паничка и се сипва вино. Потапят се залци от всички обрядни хлябове “за да прелива виното наесен”.

3. Божùч (Коледа), на 7. януари. Зимен празник.

Сутринта, сламата въпху която се е яло, се изнася и се поставя под всяко овошно дърво по малко или на няколко купа в овощната градина и се запалва. Опушват се дърветата против паразити. Коледари (млади момчета) посещават домовете на дружини, пеят песни и поздравяват. През деня всички приготвят Божич. За разлика от Бъдни вечер, на Божич се блажи. Вечерята е месна и изобилна.

4. 
   Водùце (Йордановден), на 19 януари. Зимен празник и оброк.
   

С вода от реката, която се смята свещенна, се поръсва мало и голямо, а на старите и болнити носят вода в къщи. При бряста се кладе голям огън и се вари "чорбуту (супа)". Месото за чорбата се донася от именниците. От всички се донасят се "колачи"(обреден хляб). Водачът на ритуала (свещенникът) ги нарязва, сипва се от чорбата на всеки да празнува. После се отива на площада, където свири музика, също откупена от именниците. Не се работи нищо.

Голям празник. Денят минава във веселие. Ивановците откупват музиканти. Онези които служат на “Светъц” канят на гощавка. Ивановци ги къпят “На брод”. Който не иска да бъде окъпан се “Откупва”. Събраното се дава ня музикантите.

Празник, посветен на бабите. Не се работи. Отдава се почит и уважение на жените, които бабуват (акушерките). Даряват ги със забрадки, чорапи, възглавници и др.

В селото, на площада, свири музика. Ходи се на хоро. Хорото се води от бабите. Избира се “Турлачката”, най-добрата акушерка за годината.

7. Южице-Верижице, на 29 януяри. Зимен празник.

Празник, в почит на мощната природна сила. Празнува се “Тресък (гръм и мълния)”.

Не се работи, не се тупа, не се вика, не се вдига шум. Не се стои на открито, не се работи с метални неща, например чук, пирони, брадва, ножица и т.н.

Вярвало се е, че който не го спазва “ще го удари гръм” през лятото или ще пострада къщата или кошарата.

Празник на лозята. Зарязват се лозята и се сипва вино на “Гижите (лозите)”, за да се роди много грозде през новата година.

Сутринта, докато се провежда ритуала, музика свири на лозята, а след обяд на площада се играе хоро.

9. Поклàде (Заговени), края на февруари и началото на март. Зимно-пролетен празник.

Обичая е свързан с гонене на зли дехове от селото, настанили се през зимата.

Ритуала се е изпълнявал на кръстопът.

Комбиниран обичай:

• 
  Кладене на купи от клони и запалване им на кръстовище или на високо (видно) място.
  
• 
  Въртене на “Олалията”. Олалията е Тоягяга направена от лесков клон, разцепена от единя край и защипана слама. Тоягата се хваща от другия край, запалва се сламата и се върти около главата, за да не боли глава. Правят се плашила.
  
• 
  За вечеря се приготвя баница(с месо). Варят се яйца, приготвя се халва, закачат се на куки и се “Клоцкат(хамкат)”.
  
• 
  Ходи се при по-старите хора и кръстниците и се моли за “Прòшка”.
  

Не се работи, за да не кълват птиците посевите. Месат се колачи (пити).

Празник, посветен на пролетта.

• 
  Три дни не се работи, за да не се гневят “змийте” (конски вторник, луда среда и луд петък).
  
• 
  Всеки, който има кон го изкарва, за да участва в “Бързанњето”. Ако няма достатъчно коне се надбягват и с магарета. Цялото село излиза да гледа. Конњете са накичени с здравец и нанизани пуканки и сушени плодове (вочке), ездачите също. След съзтезанието всички се отправят към площада. Победителите, ездач и кон водят народа.
  
• 
  На площада свири музика. Хорото води първенеца ездач. Грее се вода в котел. В котела се хвърля една подкова и малко пръст от “хиподрума (там където са се надбягвали конете)” с тази вода се мият “за здраве”, да не им “чука у глàву”.
  

Пролетен обичаи. Вечерта срещу 21 март се прави последната седянка. С края на зимата, седенките свършват и започва работния сезон.

Всички се обличат тържествено. Изваждат се новите сукмани и ризи, някои от които са правени през изминалата зима. Почиства се двора. Събират се съчки хартия и слама на куп и се подпалват.

За вечеря се месят питки, прилични на човешки фигури, като се пробиват дупки преди опичането. След опичането в дупките се слага чушки, боб, варена царевица. Пукат се пуканки. Поднася се вино и ракия.

В най-голямата стая се събират млади и стари (обикновенно по махали). Отначало нещо работят (предът, влачат, мотат, навиват прежда). След това започва седянката.

В полунощ, излизат навън, запалват огън и пеят песни. Пеят силно “за да се чуе”. Пее се до Първи петли. После, по махали (горна и долна) се отива на “Младенов кръст”, оброци: на ридове намиращи се западно от село Средогрив и източно от Репляна (срещу Мала глама, рид Здравченец). Там, колективно се е посрещал изгрева.

После са връзвали люлки с въжета и синджири. Момите се люлеят от момците.

С много смях и веселие преминава този първи пролетен ден.

Пролетен обичай. Рано сутринта, старите отиват да накършат върба. С клонките се опасват, за да не ги боли кръста през годината.

След това се приготвят за посрещане на “лазарките” или, ако имат лазарка (момиче от 7-13 г.), я приготвят за лазаруване.

Младите момичета, на групи и пременени, посещават къщите и пеят. Домакините ги даряват с храна (най-често яйца, орехи, боб, кравай).

От предишните дни, лазарките са си избрали “Кумàча” (момичето, което ще носи кошницата с яйцата и подаръците). След като посетят всички домове, Кумàчата разделя по равно събраното, а ако има и пари и тях. С парите си купуват пръстени от събора.

14. Великдън, април - май. Пролетен празник.

Тридневен празник. За него се прави основно почистване на дома. Белосват се стените, мият се прозорците, лигосват се подовете. Седи се “на путат”.

Велики четвъртък - първото снесено яйце се боядисва, носи се на лозето и се закопава, за да “не бие град”, след това се боядисват и другите яйца (перàшки). Раздават се в петък.

На Великдън (събота) се блажи. Месат се козунаци. До тогава 7 седмици се яде само постно.

Прави се збор(събор). Идват близки, познати и приятели от всякъде. И през трите дни на площада свири музика. Месят се колачета и им се слагат перашки. С тях се ходи на гости у кръстници.

15. Великден за умрелите, след Великден. Пролетен празник.

“Великден на умрелите” е Култ към предците. Прави се възпоменание. Ходи се на гробища (при умрелите) и се канят с боядисани яйца и козунак. Там се разнася.

Обреден ден.

16. Джурджувдън (Гергьовден), на 6 май. Пролетен празник.

Срещу Джурджувдън, девойките бележат “Луда тиква” с здравец и червен конец “Цръвен конъц”. После момците я търсят.

Рано сутринта се избира жертвеното агне. Слага му се венец от треви и цветя, увит с бял и червен конец. На едното му рогче му се залепва горяща свещ. След това се заколва. С кръвта му се намазва по челата на децата в къщата за здраве. Агнето се почиства и се пече на шиш в огнището. Докато се обръща се поръсва с китка трева потопена в солена и пиперена вода. След опичането му се сваля от шиша, накъсва се в тепсия и се прави угощение.

На този ден овцете за пръв път се “Млъзу (издояват)”, агнетата се отбиват, прави се “Премлаз”- определя се млеконадоя на овцете. Първата седмица не се пие млякото. От него се прави се “Белмуж (специялно преработено сирене с брашно)”. Маслото, отделено от Белмужа се налива в шише и с него се лекуват рани.

Излиза се извън къщата, сред природата. Бере се “Видьова трева”. Слагат я във вода и си мият очите, за да са здрави и виждат надалеч.

Прави се обряд против змии (прогонване). На този ден жените рано отиват по ливадите и хвърлят забратките си върху росата. Когато се намокрят хубаво се връщат в къщи и ги извиват хубаво. С водата поръсват всички “За здраве”. В това време мъжете пекат хляба (колач).

На обед, събличат 5-6 годишно дете (за препоръчване е момче) голо. Въоръжават го с “Ожèг (лопатка от огнище)” и Машà. Завеждат го до врелото. То обикаля врелото и оброка три пъти и бие колкото може по-силно машата от ожега. Всички останали припяват :”Еремия у поље, змия у море...”. После се раздават колачите. Смятало се е, че така се прогонват змийте и те няма да хапят хората и добитъка. А, змийския цар няма да “Заключва” кладенците. Не се работи.

19. Грàд (Гърмен), 27 май. Пролетно-летен празник.

Празнува се, за да няма градушки. Не се работи. Вярвало се е, че

“който работи на този ден, град ще съсипе имота ме и посевите”, а който празнува, нивата му ще се запази. “Градушката бие до слог” Меси се колач.

20. Петльов дън (Русая), 21-22 юни, най-дългия ден в годината, лятно слънцестоене. Летен празник.

На този ден се газят црèпни (чирепи). Сутринта, жените се събират по махали, определят си “Гувно (широко, равно и слънчево място), където ще газят црепните. Донасят в “Струнени торби” глина и я изсипрат накуп. Заливат я с вода от реката. Събуват се боси и започват да я газят, докато хубаво я омесят. При газенето на глината, жените припяват “Да се маже землята, да се точи...”

Събират я на куп, покриват я с “Бурян (бурен)” да “Тваше (втаса)”. Докато глината втаса, отиват на “Обèд”.

В това време мъжете са заклали и опекли “Цървен Петъл”(за предпочитане е червен), с който се Обèдва.

След обед се връщат на гувното, разделят глината на топки и всяка жена си моделира съдове - тепсии, панички, чаши... Направеното се “Лингосва (замазва с по-рядка глина)”, за да станат гладки и ги оставят да се изпечат на слънцето. Отиват на реката при “Вира”, изкъпват се, пременуват се с чисти дрехи и отиват на хорото. На площада свири музика. След няколко дни си прибират црепките.

21. Пиперуга, обряд за дъжд. Летен празник.

Последното момиче от семействато (или махалата), което има живи родители се облича с бяла риза, окичва като “Пиперуга (пеперуда)”, с върбови клони, завързани с червени конци. Червеното се е смятало за символ на нещо, което трябва да стане “Ускоре (по-бързо)”. С него тръгват и други момичета. Те посещават къщите и пеят “Играла Пиперуга, дай, Боже дъжд! Да се роди чисто жито, да месимо колаче! Да месимо колаче, да носимо на ораче, на ораче на копаче, Дай Боже дъжд!” Докато другите пеят, Пиперугата играе и пляска с ръце. Стопанките на посетените къщи, по време на песента плискат обилно с вода. След това дават на момичетата брашно, което изсипват в “Мешина (кожен чувал)”, който се носи от групата. Това се прави от двор на двор. След края на обхода, отиват на реката да се окъпят.

След това, трудна жена (бременна), омесва от събраното брашно хляб и го занася на реката, където момичетата се къпят. Дава им по едно парче, намазано с мед, докато питата е още топла. Така приключва обряда.

22. Миши дън (Поганчиндън), през септември-октомври. Есенен празник.

На този ден не се работи, за да не правят пакост мишките.

Меси се колач.

23. Мрàтинци, през ноември. Есенен празник.

Нощите стават дълги. Празнува се 3 дни.

Дядото коли се пиле, наречено “Мратиняк” за да не яде “Лисица кокошките”. Пилето трябва да е петел. Едно от внучетата пита дядото: “Кво кòяш (колиш), дедо?” А дядото отговаря “На свèту Мрату молитву!”

Главата и крилото се закачват над вратата. С тях са лекували “Децата да не кашлят”

През тези 3 дни не се решат косите, не се отварят ножици и се крият, за да не ги отнесат злите духове. Оставя се въглен зад вратата.

Празник на мечката. Варят се кулени (царевични мамули) и зърна, за да е чиста царевицата и да не “я кълват враните”.

Вечерта, преди лягане, сварен кулен се забожда пред вратата. Ако на сутринта кулена го няма, значи че “Мечката е идвала” през нощта и го е изяла. Тогава няма да прави пакости и да напада хора през зимата.

25. Вълковина, края на декемви. Зимен празник.

Вярвало се е, че по това време върлуват тъмните сили. Три дни, наречени Мръсни дни. Правят се плашила от тиква и се закачват на кол пред дома, пред кошарата за да не ги нападнат зли сили. Подсилва се оградата на двора и къщата. Меси се колач и се закача на портата.