Ваксина против стрес, Синелников
Изтегляне 1.43 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Възлюби-своята-болест-Валерий Синелников
| Втора група. Това са предупредителните знаци за опасност. Те съобщават, че аз съм се отклонил от правилния си Път. У мен започват да се проявяват такива негативни черти на характера, емоции и мисли, които могат да доведат до неприятни събития. Външното отразява вътрешното. За това се опитва да ни предупреди подсъзнателният ни разум чрез събитията във външния свят. Всеки проблем в живота ни е сигнал за това, че сме спрели да се развиваме. Време е да научим и да осъзнаем нещо ново, да продължим своя път. - Докторе - обърна се към мен един пациент, - моля ви, обяснете ми защо като млад се чувствах сигурен и спокоен. Знаех, че мога да реша всеки проблем. Всички врати бяха отворени пред мен. А след като детето ми се разболя тежко, това усещане за спокойствие и увереност. изчезна. Сега съм такъв извънредно рядко и то за много кратко. - Всъщност - обясних му аз, - болестта на детето е била много важно изпитание за вас. Трябвало е да се промените и да научите много неща. И ако се бяхте справили с този проблем, щяхте да се чувствате още по- уверен. Човек трябва да се учи през целия си живот. Като деца ние се учим да ходим и да говорим. Опознаваме пространството и времето. С напредването на възрастта ние се запознаваме още по-детайлно със законите на този свят. Този процес е безкраен. Защото самият живот няма край. Той е вечен! През целия си живот ние постоянно получаваме подкрепа от Вселената. В едни ситуации тя ни подсказва: „Внимавай!“ В други ни посочва правилната посока. Важно е да бъдем внимателни и да www.spiralata.net 37 реагираме навреме на сигналите... Втората група сигнали ни предупреждава за това, че е време да променим своето поведение и да разширим хоризонтите на своя разум. Аз възприемам сигналите от този вид като звънец, който ме известява за началото на нов урок. - Валерий Владимирович - помоли ме една моя пациентка, - помогнете ми да се ориентирам в ситуацията. Вчера гледах новините по телевизията. Ставаше дума за Югославия и за това, че войските на НАТО са създали военна база на т.нар. „миротворчески сили" в Косово. Не знам защо, но се притесних много. Почувствах пряка заплаха за себе си и за своето семейство. Та те могат да си измислят някакъв конфликт, например в Крим, и да разположат там своите войски. Мисля, че тази ситуация е някакъв далечен знак за мен. - Напълно сте права - съгласих се аз. - Хайде да поразсъждаваме заедно. Щом като толкова бурно реагирате на тези събития, излиза, че някой се опитва да отнеме ваша територия. - Реагирах много бурно. Дори разказах на съпруга си за това. Обикновено се старая да не разговарям с него за политика, тъй като той буквално се е вманиачил на тази тема. Странно - продължи да разсъждава на глас тя - Кой има претенции към моята територия и то с мирни, цели? Няколко секунди Валентина Андреевна седя замислено, после изражението на лицето й се промени и тя възкликна: - Докторе, разбрах! Това наистина е знак за мен. Сега ще ви разкажа. Със съпруга си живеем в тристаен апартамент, а синът ми със своето семейство - в двустаен. И вече трета седмица обмислям да им предложа да се преместят в нашето жилище, а ние да се преместим в тяхното. Дори исках да кажа и на съпруга си за това. Не знаех как ще реагира на моето предложение. Но вчера гледах репортажа за Косово и толкова се разстроих. Сега разбирам защо. Жилището ни е много хубаво, доста светло и слънчево. Живеем в него повече от трийсет години. Толкова сме свикнали с него! А в апартамента на сина ни почти не влиза слънце. И в него не се чувствам особено добре. - Вашите намерения са добри - казах й аз, - но излиза, че трябва да жертвате своето Изтегляне 1.43 Mb. Сподели с приятели:
|