Ваксина против стрес, Синелников
Изтегляне 1.43 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Възлюби-своята-болест-Валерий Синелников
| Плешивият мъж Преди няколко години провеждах семинар-тренинг за предприемачи. Разказах им историята за своя първи подарък. А на следващия ден две участнички в семинара - Гуля и Лиля, млади симпатични дами - ме попитаха следното: - Валерий Владимирович - обърнаха се те към мен, - може ли, докато все още не е започнало занятието, да разкажем какво ни се случи снощи? - Добре - казах аз, - стига групата да не възразява. - След което отправих поглед към останалите участници в семинара. - Не, не, нямаме нищо против! - отговориха в един глас останалите от групата.Нека разкажат. - Вчера, след занятията - започна разказа Лиля, - ние с Гуля се връщахме с автобуса вкъщи, в предградията. По пътя обсъждахме това, което бяхме правили на семинара. Изведнъж Гуля ме сръга в ребрата и започна да ми шепне в ухото: „Виждаш ли мъжа, който седи срещу нас? От пет минути се е втренчил в теб, не може да откъсне поглед.“ Срещу мен седеше мъж с гладък като билярдна топка череп и не сваляше поглед от мен. И по-точно, от гърдите ми. (Трябва да кажа, че Лиля е много ефектна и интересна жена.) „Слушай - казах тихичко на Гуля, - чувствам се някак неудобно. О, виж, той започна да се усмихва и на мен. Дали да не му кажем, че очите му ще се пръснат от напрежение?“ „Не - каза тя, - нека по-добре да приложим метода на Психоенергийното Айкидо. Иначе защо изобщо ходим на занятия? Помниш ли, когато Валерий Владимирови ни разказа случая с подаръка на плажа?“ „Добре, но какво да му подарим? Слушай - предложих аз, - той е плешив. Нека му подарим прекрасна гъста коса “ И така ние започнахме да си представяме този мъж с буйни коси. Най-интересното е, че той престана да ни съзерцава и започна да се почесва по голото теме. Но това не продължи дълго. „Нещо не е както трябва - каза Гуля. - Сигурно не му е необходима коса. Добре му е така - плешив.“ „Слушай - казах аз, - може би му е необходима жена, щом ме гледа така. Хайде да му подарим блондинка с пищна гръд.“ Започнахме да си представяме как на коленете му седи жена, която го прегръща, целува и гали плешивата му глава. Ех, просто не можете да си представите какво стана с мъжа - продължи своя разказ Лиля, но смехът на групата заглушаваше думите й. - Той буквално скочи и побягна към изхода. Изчезна за секунди. Сега - завърши своя разказ Лиля - знам, че трябва да правя подаръци на мъжете, ако ме гледат с въжделение. Изтегляне 1.43 Mb. Сподели с приятели:
|